№ 284
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20241001000171 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 4.12.2023 г. на ответника „Динатстрой“ ООД против
решението от 27.10.2023 г. по търг. дело № 239/2022 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, в
частта, с която:
ответникът е осъден да заплати на ищеца Българско национално радио сумата
198 255,76 лв., представляваща авансово заплатена сума по развален договор № 92-
47/27.11.2019 г.;
ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 8 354,20 лв.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че е налице основание
за ищеца да развали процесния договор поради виновно неизпълнение от ответника. Твърди
се, че този договор бил прекратен поради изтичането на 30.11.2020 г. на неговия срок,
поради което не е бил действащ към момента на връчване /4.01.2021 г./ на нотариалната
покана, с която ищецът е заявил разваляне на договора, а прекратяването нямало обратно
действие и не обуславяло връщане на получените суми. Твърди се, че в полза на ищеца не е
възникнало право да развали договора, тъй като самият ищец бил неизправна страна по
него. Същият възпрепятствал достъпа на ответника до обекта и реалното изпълнение на
възложените СМР, тъй като с писмо № 10-324-1/15.06.2020 г. ищецът уведомил ответника,
че достъпът до обекта бил забранен във връзка с въведената в страната извънредна
епидемична обстановка, като до момента ответникът не бил наясно дали заповедта
продължавала да действа или е отменена, поради което бил предявил иск за реално
изпълнение на задължението за осигуряване на достъп, по който било образувано гр. д. №
34445/2021 г. на СРС. Освен това ищецът бил в забава относно задължението за заплащане
на възнаграждението по договора, тъй като извън заплатеното на 9.12.2019 г. авансово
плащане в размер на 50 % от възнаграждението следвало да заплати и останалите 50 % на
осн. чл. 14, ал. 5, т. 3 от договора, за което ответникът издал фактура №
1
**********/12.12.2019 г., от която ищецът заплатил част от сумата – 36 800 лв., а разликата
от 124 655,76 лв. не била платена и до днес. Твърди се и, че ищецът не отправил и 7-дневно
предизвестие за разваляне на договора съгласно чл. 23, ал. 2 от договора. Твърди се, че не
били съобразени показанията на свидетеля К. П., които установявали, че след получаване на
нотариалната покана от м. 11.2020 г. ответникът двукратно е изпращал представители на
обекта и работници за подписване на акт обр. 11 и започване на работата, но му бил отказан
достъпа до същия. Не били обсъдени и показанията на свидетеля на ищеца Г. Р., които
потвърждавали показанията на свидетеля П.. Сочи се и, че съдът неправилно не е уважил
искането на ответника за спиране на настоящото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК до приключване на производството по гр. д. № 34445/2021 г. на СРС, което имало
преюдициално значение.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Българско национално радио – ищец по исковете – чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави
без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Българско национално радио с искова молба
от 16.11.2022 г., уточнена с молба от 29.12.2022 г., с която срещу „Динатстрой“ ООД са били
предявени обективно съединени: 1) иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата
198 255,76 лв., представляваща авансово заплатена сума по развален договор № 92-
47/27.11.2019 г., и 2) иск за заплащане на сумата 53 818,58 лв., представляваща неустойка по
чл. 20, ал. 1 от същия договор.
В исковата молба се твърди, че с договор за обществена поръчка № 92-47/27.11.2019 г.,
ищецът възложил на ответника извършването на СМР срещу възнаграждение – авариен
ремонт на лентохранилище в Боровец, със срок за изпълнение от 21 дни. На 9.12.2019 г.
ищецът извършил авансово плащане в размер на 161 455,76 лв., а на 30.12.2019 г. извършил
второ авансово плащане, представляващо частично плащане по издадена от ответника
фактура № **********/12.12.2019 г. На 2.12.2019 г. бил съставен протокол за откриване на
строителната площадка, а на 10.12.2019 г. строителството било спряно поради
неблагоприятни метеорологични условия, за което бил подписан акт съгласно Наредба №
3/31.07.2003 г., макар същата да не намирала приложение, тъй като се касаело за текущ
ремонт, а не за строеж по смисъла на ЗУТ. Впоследствие ищецът уведомил ответника с
писмо № РИ-10-324-1/15.06.2020 г., че е издадена заповед на генералния директор на БНР,
във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка с решение № 325/15.05.2020 г. на
МС, като допълнително ще го информира относно започването на строителните работи.
Били издадени и редица други заповеди /подробно описани/, с които се забранявал достъпът
до лентохранилището на външни лица, които нямат отношение към неговата дейност. С
връчена на 6.11.2020 г. нотариална покана ищецът поканил ответника в 2-дневен срок да
възобнови ремонтните дейности, което не било сторено – нито до изтичане на срока за
изпълнение по чл. 2, ал. 1 от договора, нито по-късно. Поради това с нотариална покана,
връчена на 4.01.2021 г. ищецът развалил договора, поради което ответникът дължал
възстановяване на получените суми, както и неустойка по чл. 20, ал. 1 от договора за забава
в размер на 0,1 % от общата цена за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от същата.
По делото е представен договор за обществена поръчка № 92-47/27.11.2019 г., с който
възложителят Българско национално радио е възложил, а изпълнителят „Динатстрой“ ООД е
приел да извърши СМР – авариен ремонт на сградата на БНР за Лентохранилище – Боровец,
при спазване на техническата спецификация, техническото и ценово предложение на
изпълнителя, съставляващи приложения № 1 – 3 от договора. Според чл. 2, ал. 1 срокът за
2
изпълнение е 21 календарни дни и тече от датата на получаване от изпълнителя на писмено
уведомление от възложителя /възлагателно писмо/ за започване на строително-ремонтните
дейности, като срокът включва извършването на всички СМР, вкл. предаването и
приемането им по реда, определен в договора. Според чл. 2, ал. 3 срокът спира да тече при
спиране на строителството по обективни причини, за които изпълнителят няма вина, за което
писмено се уведомява възложителят, като срокът за изпълнение се подновява при отпадане
на причините за спиране чрез писмено уведомление до възложителя. Предвидено е и, че
сроковете могат да бъдат удължени и с броя на взаимно установените с двустранен протокол
дни с неблагоприятни климатични условия за изпълнение на съответните видове строителни
работи /чл. 2, ал. 6/, както и при спиране на строителството вследствие на непреодолима
сила /чл. 2, ал. 7/. Според чл. 8, ал. 1 за извършване на СМР възложителят е длъжен да
осигури достъп до мястото, на което ще се извършва строителството. Според чл. 14, ал. 1
общата цена за изпълнение е в размер на 269 092,94 лв. без ДДС или 322 911,53 лв. с ДДС,
от които: 1) 152 482,40 лв. с ДДС – за извършване на авариен ремонт на сградата за
Лентохранилище – Боровец, и 2) 170 429,12 лв. с ДДС – за извършване на авариен ремонт на
сградата за Лентохранилище – Боровец – блок А. Според чл. 14, ал. 2 тази стойност е
лимитна, а според чл. 4 в рамките на тази стойност могат да бъдат извършвани вътрешни
компенсирани промени във видовете и количествата на СМР от количествено-стойностните
сметки, които са неразделна част от договора. В чл. 14, ал. 5 е предвиден следния ред за
плащане: 1) авансово плащане в размер на 50 % от общата стойност – в срок до 30 дни след
датата на получаване на възлагателно писмо от възложителя, считано от датата на
представяне на фактура от изпълнителя; 2) окончателно плащане в размер на 50 % от
общата стойност – в срок до 30 дни след приключване и приемане на работата, удостоверена
в окончателен двустранен приемо-предавателен протокол. Предвидено е, че при спиране на
строителството по обективни причини, за които изпълнителят няма вина, водещо до
невъзможност за изпълнение на предмета на договора в рамките на 21 дни, възложителят
заплаща останалите 50 % от общата стойност в срок до 30 дни след представяне на фактура
от изпълнителя. Предвидено е, че за да бъде изпълнено горното условие, следва
изпълнителят да представи на възложителя гаранция, която обезпечава предоставените
средства в размер на 161 455,76 лв. с ДДС, като гаранцията се предоставя по избор на
изпълнителя в една от формите, посочени в ЗОП, която гаранция се освобождава в срок до 3
дни след връщане или усвояване на цялата сума от изпълнителя /чл. 14, ал. 5, т. 4/. Според
чл. 18, ал. 1 изпълнителят дължи и гаранция за изпълнение в размер на 5 381,86 лв., която се
предоставя под формата на застраховка, обезпечаваща отговорността за изпълнение. Според
чл. 21 действието на договора се прекратява: 1) с изпълнение на всички задължения на
страните, 2) по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма, 3) при
настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа, 4) с
едностранно изявление на възложителя за развалянето му при неизпълнение на
задълженията от изпълнителя, 5) при отказ на възложителя от изпълнителя на настоящия
договор, поради отпаднала необходимост, 6) при прекратяване на изпълнителя – юридическо
лице, 7) когато е необходимо съществено изменение на поръчката, което не позволява
договорът да бъде изменен на осн. чл. 116, ал. 1 ЗОП, 8) когато се установи, че по време на
провеждане на процедурата за възлагане на поръчката за изпълнителя са били налице
обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗОП, въз основа на които е следвало да бъде отстранен от
процедурата. Според чл. 27, ал. 1 във всички случаи на прекратяване на договора и
независимо от причините за това изпълнителят дължи възстановяване на платените му
авансово суми по договора при следните условия, и както следва: 1) в пълен размер – когато
няма извършени и/или приети работи по договора, и 2) в размера, представляващ разликата
между стойността на действително извършените и приети работи по договора и стойността
на извършеното авансово плащане, когато то е в по-висок размер. Според чл. 27, ал. 2
възстановяването на авансовите суми се дължи от изпълнителя незабавно на датата,
следваща датата на прекратяване на договора по банковата сметка на възложителя.
За авансовото плащане от 50 % в размер на 161 455,76 лв. с ДДС е издадена от ответника
фактура № **********/2.12.2019 г., която е посочено, че плащането следва да бъде по
3
посочена банкова сметка. Плащането е извършено от ищеца на 9.12.2019 г. – видно от
представеното платежно нареждане.
На 2.12.2019 г. страните са подписали протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строеж относно процесните СМР по договора.
На 10.12.2019 г. страните са подписали акт за установяване състоянието на строежа при
спиране на строителството. В същия е посочено, че спирането се налага поради лошите
метеорологични условия и невъзможна направа на СМР, като е констатирано, че към този
момент няма изпълнени СМР и няма доставени материали и инвентар.
Ответникът е издал фактура № **********/12.12.2019 г. за сумата 161 455,76 лв. с ДДС с
описано основание – второ авансово плащане в размер на оставащите 50 % по договор №
92-47/27.11.2019 г. съгласно чл. 14, ал. 5, т. 3. Част от тази сума в размер на 36 800 лв. е била
платена от ищеца с платежно нареждане от 27.12.2019 г.
Със заповед № 71-135/14.03.2020 г. на генералния директор на БНР и във връзка с
решението от 13.03.2020 г. на Народното събрание за обявяване на извънредно положение е
забранен достъпът до Лентохранилище „Боровец“ на външни лица и на служители от
системата на БНР, които нямат пряко отношение към неговата дейност за периода 14.03.2020
– 29.03.2020 г. Впоследствие периодът е продължен до 12.04.2020 г. със заповед № 71-
162/27.03.2020 г., а със заповед № 71-209/14.04.2020 г. е продължен от 13.04.2020 г. до
отмяна на обявеното извънредно положение.
Със заповед № 71-269/12.05.2020 г. на генералния директор на БНР и във връзка с
обявената извънредна епидемична обстановка с решение № 325/14.05.2020 г. на МС е
забранен достъпът до Лентохранилище „Боровец“ на външни лица и на служители от
системата на БНР, които нямат пряко отношение към неговата дейност за периода 14.05.2020
– 31.05.2020 г. Със заповед № 71-312/1.06.2020 г. периодът на забраната е продължен до
14.06.2020 г., със заповед № 71-338/12.06.2020 г. – до 30.06.2020 г., със заповед № 71-
361/26.06.2020 г. – до 15.07.2020 г., със заповед № 6-397/16.07.2020 г. – до 31.07.2020 г.
Със заповед № 6-544/1.10.2020 г. на генералния директор на БНР и във връзка с обявената
извънредна епидемична обстановка и решение № 609/28.08.2020 г. на МС за предприемане
на мерки за ограничаване разпространението на коронавируса е забранен достъпът до
Лентохранилище „Боровец“ на външни лица и на служители от системата на БНР, които
нямат пряко отношение към неговата дейност за периода 1.10.2020 – 30.11.2020 г. Със
заповед № 6-652/1.12.2020 г. периодът е продължен до 31.01.2021 г.
Със заповед № 6-88/1.03.2021 г. на генералния директор на БНР е забранен достъпът до
Лентохранилище „Боровец“ на външни лица и на служители от системата на БНР, които
нямат пряко отношение към неговата дейност за периода 1.03.2021 – 30.04.2021 г. Със
заповед № 6-204/29.04.2021 г. периодът е продължен до 31.05.2021 г.
С писмо с вх. № 10-291/15.05.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че след подобряване
на атмосферните условия неколкократно се свързал с негови представители с цел
предприемане на действия по съставяне на акт обр. 11 за възобновяване/продължаване на
строителството, което до момента не е станало. Заявена е готовност за продължаване на
СМР по процесния договор и е отправена покана в удобно за ищеца време да посетят обекта
и да съставят акт обр. 11. Не е спорно, че в същия смисъл е било и писмото с вх. № 10-
324/9.06.2020 г. на ответника.
С писмо с изх. № 10-324-1/15.06.2020 г. ищецът е отговорил на писмото с вх. № 10-
324/9.06.2020 г. на ответника. Посочено е, че във връзка с обявената извънредна епидемична
обстановка с РМС № 325/14.05.2020 г. е издадена заповед на генералния директор на БНР, с
която е забранен достъпът до лентохранилище „Боровец“ на външни лица, които нямат
отношение към неговата дейност, поради което изпълнителят ще бъде допълнително
информиран относно започването на строителните работи. Посочено е, че по отношение на
изтичащите срокове на гаранцията за изпълнение и на гаранцията за авансово плащане се
изразява съгласие да бъдат удължени с 6 месеца.
4
С нотариална покана с рег. № 3370/2.11.2020 г., връчена на 6.11.2020 г., ищецът е заявил,
че на 25.09.2020 г. е била проведена среща между представители на двете страни, на което
управителят на ответното дружество е поел ангажимент да изготви и изпрати график за
изпълнение на дейностите по процесния договор, но до момента такъв не бил получен.
Поискано е във връзка с предстоящия зимен сезон и рискът от поява на условия, които да
попречат на изпълнението на договорените дейности в двудневен срок от получаване на
поканата представители на ответника да се явят в обект лентохранилище „Боровец“ за
съставяне на двустранен протокол за възобновяване на ремонтните дейности и
предаване на строителната площадка. Посочено е, че при неявяване в този срок ищецът
ще счита, че от деня, следващ изтичането на срока, ще започнат да текат всички
произтичащи от договора срокове, вкл. срокът за изпълнение на договора по чл. 2, ал. 1, от
който до момента са изтекли 8 дни и остават 13 дни. Посочено е, че лицето, което ще
подпише протокола от страна на ищеца е Г. Р. – управител на лентохранилището.
В отговор с писмо с вх. № 1712/10.11.2020 г. ответникът е заявил, че многократно е
настоявал за възобновяване на строителните работи през летния период на 2020 г., на което
ищецът е отказвал поради извънредната епидемична обстановка. Посочил е, че към датата на
получаване на нотариалната покана /9.11.2020 г./ не е отменена извънредната епидемична
обстановка, а напротив – пред последната една седмица се наблюдава повече от 100 % на
новорегистрираните случаи на COVID 19, поради което оставало неясна причината, поради
която е отменена заповедта на генералния директор на БНР, забраняваща достъпа до
лентохранилището. Заявено е, че не може да бъде осигурен представител за подписване на
двустранен протокол за възобновяване на строителните дейности, тъй като поради наличие
на положителен PCR тест от 6.11.2020 г. на служител на дружеството, целият офис е
поставен под карантина, поради което е обективно невъзможност да изпратят представител
за подписване на акт обр. 11 преди края на м. 11.2020 г. Заявена е готовност да изпращане на
представител веднага след отпадане на пречките за това, но е посочено, че поради
настъпващият зимен сезон извършването на част от СМР е абсолютно невъзможно. Поради
това ответникът ще изпълни тази част от договора, изпълнението на която е възможно при
зимни условия, а останалите дейности ще бъдат извършени през пролетта на 2021 г. при
достигане на среднодневните температури, даващи възможност за правилно технологично
изпълнение на СМР, осигуряващо тяхната експлоатация във възможно най-дългия срок и
позволяващи извършването на работа от служителите при здравословни и безопасни
условия на труд.
С нотариална покана с рег. № 3814/8.12.2020 г., връчена на 4.01.2021 г., ищецът е заявил,
че по отношение на процесните СМР не намират приложение актовете по Наредба №
3/31.07.2003 г., а според чл. 2, ал. 3 от процесния договор срокът за изпълнение на
възложените дейности спира да тече при спиране на строителството по обективни причини,
за което изпълнителят следва да уведоми възложителя, като срокът за изпълнение
продължава да тече при отпадане на причините за спирането, отново чрез писмено
уведомление до възложителя, като в договора не е уговорено спирането/подновяването на
дейностите да се установява със съставянето на актовете по посочената наредба. Посочено е,
че предвид липсата на писмено уведомяване от ответника за наличието на обективни
причини за спиране на изпълнението на СМР дружеството е в неизпълнение на
задълженията си по договора. Заявено е, че на осн. чл. 21, ал. 4 от договора разваля същия от
датата на получаване на поканата поради неизпълнение на възложените СМР в срока по чл.
2, ал. 1, изтекъл на 23.11.2020 г. Поискано е възстановяване в 2-седмичен срок на авансово
заплатените от ищеца суми. в размер на 198 255,76 лв., заедно с неустойка в размер на 20 %
от общата цена на договора.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Г. Р. и К. П.. Свидетелят
Р. заявява, че работи при ищеца като управител на лентохранилище „Боровец“. През 2020 г.
по време на пандемията Ковид 19 неколкократно били издавани заповеди за затваряне на
лентохранилището и за забрана на достъпа на външни лица. Свидетелят знаел за сключения
договор между ищеца и ответното дружество, като знаел и за подписания протокол за
5
откриване на строителна площадка, но не знаел дали е подписван документ на спиране на
строителството. Свидетелят бил уведомяван от централата на БНР в гр. София, когато се е
налагало представители на ответното дружество да посещават лентохранилищено. Такива
представители били идвали само, за да замерват и да оглеждат, за последно – през 2022 г., но
не са започвали работа.
Свидетелят К. П. заявява, че преди години работил като технически ръководител в
ответното дружество, като бил запознат с процесния договор, сключен с БНР. По този
договор следвало да се извършат СМР, изразяващи се в смяна на покрив, смяна на вътрешна
инсталация, обновяване и освежаване на всички стаи в хотелската част и ремонт на външни
площадки. Няколко пъти е ходил до обекта в Боровец с други работници, за да замерват и да
направят предварителна подготовка за дейностите по договора, които по необясними за него
причини не се започнали. От изпълнителя били доставени на обекта и материали за
планираните СМР. През есента на 2020 г. свидетелят отишъл заедно с работници на обекта и
имал готовност да подпише акт обр. 11 за възобновяване на строителството и да се започне
работа. Тогава никой от страна на ищеца не се явил, а на обекта имало само човек по
поддръжката и чистачи. Още два пъти ходили на обекта, а един път чакал на бензиностанция
в гр. Самоков да се яви представител на ищеца за подписване на акт 11, но такъв не се явил.
Според свидетеля имало пълна готовност да се започне работа и работници били
ангажирани, но не знае защо това не се случило. Обектът се ръководел от домакина Р., който
трябвало да подпише акт 11, но това не станало.
Не е спорно, а и от представения препис от искова молба с вх. № 14573/16.06.2021 г. е
видно, че ответникът „Динатстрой“ ООД и предявил срещу ищеца БНР иск по чл. 79, ал. 1
ЗЗД за реално изпълнение на задължението по чл. 8 от процесния договор от 27.11.2019 г. за
осигуряване на достъп до мястото, на което ще се извършва строителството, и обезпечаване
на подписването на акт обр. 11 за възобновяване на строителството. По исковата молба е
образувано гр. д. № 34445/2021 г. на Софийския районен съд, 54 състав. По същото е
постановено решение от 25.01.2024 г., с което искът е отхвърлен, като е прието, че договорът
е надлежно развален с нотариалната покана, връчена на 4.01.2021 г. Решението на СРС е
потвърдено с решение от 18.12.2024 г. по в.гр.д. № 5011/2024 г. на СГС, ІІ-Г състав, което е
влязло в сила – видно от писмо с вх. № 10411/15.04.2025 г. на СГС.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
І. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
Предмет на въззивното производство е единствено уваженият иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за сумата 198 255,76 лв. Не е предмет отхвърления иск по чл. 92 ЗЗД, спрямо който
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от заК.ия текст в него
са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, което
е един от източниците на облигационни отношения по българската гражданскоправна
система. При първия фактически състав се касае за получаване на имуществена облага при
начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение. Вторият
фактически състав визира получаване на престация с оглед на очаквано в бъдеще основание,
което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила
основание – в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между обогатяването и обедняването,
което важи само при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД.
6
Процесната искова претенция се основава на третия фактически състав по чл. 55, ал. 1
ЗЗД, като ищецът претендира връщане на исковата сума от 198 255,76 лв. на отпаднало
основание – разваляне на сключения между страните договор, по който е платена сумата от
ищеца.
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че между тях е
бил сключен процесният договор за обществена поръчка № 92-47/27.11.2019 г. с описаното
по-горе съдържание. Договорът е двустранен и е за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД – за
изпълнение на възложени СМР срещу заплащане на възнаграждение. Не е спорно, че
ищецът е заплатил на ответника процесната сума – като авансово плащане, както и, че
уговорените СМР не са изпълнени в никаква степен. Установява се и, че ищецът е отправил
изявление за разваляне на договора – с нотариална покана с рег. № 3814/8.12.2020 г., връчена
на 4.01.2021 г. на ответника. Спорният въпрос по делото е дали в полза на ищеца е
възникнало право на разваляне на договора, по който въпрос въззивният съд намира
следното:
Правото на разваляне на един договор е потестативно и в зависимост от предмета на
договора може да се упражни извънсъдебно с едностранно изявление на кредитора,
нуждаещо се от получаване от длъжника, или по съдебен ред чрез конститутивен иск /чл. 87,
ал. 3 ЗЗД/. При извънсъдебно разваляне изявлението на кредитора може да породи правно
действие, ако правото на разваляне е съществувало към момента на отправяне на
изявлението, т.е. ако са налице всички юридически факти, които го пораждат. Тези
юридически факти са: 1) да е налице неизпълнение на задължение по договора поради
причина, за която длъжникът отговаря, 2) неизпълнената част не е незначителна с оглед
интереса на кредитора, и 3) длъжникът не изпълни и след като кредиторът даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение, освен ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е
трябвало да се изпълни непременно в уговореното време /при т.нар. фикс-сделки/.
Последната предпоставка е израз на принципа за реално изпълнение в облигационното
право, като дава приоритет на запазване на договора, дори и изпълнението да е забавено,
освен при посочените изключения. Това означава, че договорът не може да бъде развален,
извън изключенията по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ако: 1) е изпълнен със забава преди отправяне на
изявлението за разваляне, или 2) е изпълнен със забава след отправяне на изявлението за
разваляне, но в рамките на подходящия според обстоятелствата срок. Същественото е, че
един договор може да поражда различни задължения за длъжника, а неизпълнението на
всяко от тях /което не е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД/ може да породи право
на разваляне на договора от кредитора. От волята на кредитора обаче зависи кое от всички
породени права на разваляне той ще упражни, ако е налице неизпълнение на различни
задължения. Кредиторът може да се позове на всички породени права на разваляне, но може
да се позове и на част от тях в изявлението си за разваляне. Преценката дали в негова полза
е породено право на разваляне се прави само въз основа на твърдяното неизпълнение на
конкретно задължение от длъжника, посочено в изявлението за разваляне. Неизпълнението
на други задължения, спрямо които не е упражнено право на разваляне, е ирелевантно – въз
основа на тях може да се упражни друго право на разваляне.
Неизпълнението е неосъществяване на дължимия по договора резултат и то се дължи на
причина, за която длъжникът отговаря, ако е следствие на негова или на наети от него трети
лица умисъл или небрежност. Във формата на небрежност длъжникът отговаря за
неполагане на дължимата грижа, която при търговска за него сделка е грижата на добрия
търговец /чл. 302 ТЗ/. Съдържанието на грижата на добрия търговец се определя от
общоприетия за нуждите на търговския обмен абстрактен мащаб за професионална
грижливост, способности и умения, а нейното полагане е мярка за дължимо усилие и
старание. Неизпълнението поради небрежност се предполага оборимо, а неизпълнението
поради умисъл не се предполага, а следва да се докаже от кредитора. Ако длъжникът обаче
иска да се оневини изцяло за неизпълнението, то той следва да докаже, че не е проявил дори
и небрежност. Това той може да стори само ако докаже, че неизпълнението се дължи на
7
причина, която не може да му се вмени във вина /чл. 81, ал. 1 ЗЗД/. Тази причина може да
бъде: 1) обстоятелство от вида на непреодолима сила или случайно събитие, или 2) недадено
от кредитора дължимо съдействие, водещо до неговата забава /чл. 95 ЗЗД/, което
освобождава длъжника от последиците на неговата забава /чл. 96, ал. 1 ЗЗД/.
В настоящия казус в изявлението за разваляне по нотариалната покана с рег. №
3814/8.12.2020 г. ищецът се е позовал на пълното неизпълнение на възложените СМР. От
своя страна ответникът е оспорил да има вина за това пълно неизпълнение, изтъквайки че: 1)
ищецът не му е предоставил достъп до обекта, и 2) ищецът е в забава относно изпълнението
на част от задължението по чл. 14, ал. 5, т. 3 от договора – да заплати втората част от
възнаграждението в размер на 50 %, за което ответникът издал фактура №
**********/12.12.2019 г., от която ищецът заплатил част от сумата – 36 800 лв., а разликата
от 124 655,76 лв. не била платена и до днес.
От двете изтъкнати обстоятелства само първото принципно попада в обхвата на чл. 95
ЗЗД и може да се квалифицира като недадено от кредитора съдействие. Няма такъв характер
второто обстоятелство – неплащането на част от второто плащане от възнаграждението по
чл. 14, ал. 5, т. 3 от договора. От една страна, самите страни не са придали подобно значение
в договора не само на това второ плащане, а въобще на плащането на възнаграждението.
Това е видно от съпоставката на уговорения в чл. 2, ал. 1 срок за изпълнение на възложите
СМР /21 дни от възлагателното писмо/ спрямо уговорените в чл. 14 срокове за плащане на
възнаграждението /30 дни от възлагателното писмо за първото авансово плащане/. От така
уговорените срокове за изпълнение на СМР и за плащане е видно, че в общия случай
изпълнението на СМР следва да приключи преди настъпване на падежа дори на първото
авансово плащане, което означава, че по волята на страните самото плащане на
възнаграждението /в която и да е негова част/ не съставлява условие за изпълнение на СМР.
Същевременно, самото неплащане не представлява обективна пречка за изпълнението на
възложените СМР, т.е. такава, която обективно да възпрепятства изпълнителя да изпълни.
Ето защо неплащането в пълен размер на частта от възнаграждението по чл. 14, ал. 5, т. 3 не
може да се квалифицира като недадено от кредитора съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД.
От друга страна, неизпълнението на задължение от кредитора може да бъде основание за
длъжника да откаже да изпълни своето задължение, докато кредиторът не изпълни своето,
ако и двете задължения са изискуеми – чл. 90, ал. 1 ЗЗД. Възражението за неизпълнен
договор също съставлява потестативно право /правоотлагащо/ и то също се упражнява чрез
изявление до насрещната страна, в което длъжникът следва да се позове на неизпълненото
от кредитора задължение – в противен случай кредиторът няма да знае защо длъжникът не
изпълнява /така Т. К., Възражение за неизпълнен договор и право на задържане, изд. 1996 г.,
стр. 51/. В случая обаче нито се твърди, нито се доказва, че преди или след връчване на
нотариалната покана ответникът е отправил подобно изявление до ищеца, т.е. той не е
упражнил това дилаторно материалноправно възражение преди настъпването на
последиците на изявлението за разваляне. След настъпване на последиците на развалянето
не е възможно да се упражни правото по чл. 90, ал. 1 ЗЗД. От представената по делото
кореспонденция между страните е видно, че преди настоящия процес ответникът не е
поставял въпрос пред ищеца и не е отправял претенция за неизплатена част от
възнаграждението.
Следва да се отбележи и, че самият ищец е имал основание за упражняване на правото по
чл. 90, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща: „когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност
едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да
изпълни своето задължение, освен ако се даде надлежно обезпечение“. При пълната липса
на изпълнение на възложените СМР от ответника несъмнено е налице такава опасност по
смисъла на чл. 90, ал. 2 ЗЗД, даваща право на ищеца да не плати пълния размер от частта от
възнаграждението по чл. 14, ал. 5, т. 3 от договора.
Второто изтъкнато от ответника обстоятелство е, че ищецът не му е предоставил достъп
до обекта, което безспорно е в обхвата на нужното съдействие по чл. 95 ЗЗД, без което
8
ответникът не би могъл да изпълни задължението си. Това възражение е релевантно към
възникване на правото на разваляне на договора, тъй като ако достъп до обекта не е бил
осигурен от ищеца, то и ответникът не би могъл да изпълни договора, но това неизпълнение
би се дължало на причини, за които ответникът не отговаря. Задължението на ищеца за
осигуряване на ответника на достъп до обекта е предвидено в чл. 8 от договора, което е
едновременно и право на ответника. Наличието на подобно твърдяно неизпълнено
задължение на ищеца обаче не може да се проверява в настоящото производство, тъй като е
е било пряк предмет на предявен от изпълнителя срещу възложителя иск за реално
изпълнение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. С влязло в сила решение от 25.01.2024 г. гр. д. № 34445/2021
г. на СРС, потвърдено с решение от 18.12.2024 г. по в.гр.д. № 5011/2024 г. на СГС, този иск е
отхвърлен, с което със СПН е отречено съществуването на неизпълнено от възложителя
задължение по чл. 8 от договора. Така установеното обвързва страните по делото съобразно
чл. 298, ал. 1 ГПК, но и е задължително за съда по настоящото дело съгласно чл. 297 ГПК,
който е длъжен да го зачете. Противно на доводите на ответника съдът по настоящото дело
не може да преразглежда влязлото в сила решение, нито да преразглежда правилността на
мотивите му.
Дори и да се приеме обаче обратното виждане относно действието на влязлото в сила
съдебно решение, то въззивният съд не намира възражението за основателно и по същество.
От проследената по-горе хронология на действията на страните се установява, че
действително до м. 09.2020 г. ответникът – възложител не е допускал ищеца до процесния
обект, мотивирано от последователно обявените извънредно положение и извънредна
епидемична обстановка в страната. Впоследствие, на 25.09.2020 г. е била проведена среща
между представители на двете страни, на което ответното дружество е поело ангажимент да
изготви и изпрати график за изпълнение на дейностите по процесния договор. След
неизпълнението на този ангажимент с нотариална покана с рег. № 3370/2.11.2020 г., връчена
на 6.11.2020 г., ищецът е поискал в двудневен срок от получаване на поканата представители
на ответника да се явят в процесния обект за съставяне на двустранен протокол за
възобновяване на ремонтните дейности и предаване на строителната площадка. С това съдът
приема, че ищецът е изразил готовност да допусне ответника до обекта и по този начин е
направил изключение за представителите на ответника относно издадените от ръководството
на БНР заповеди за ограничаване на достъпа до обекта на външни лица. Самият ответник
признава, че не се е явил в посочения 2-дневен срок – видно и от отговора с писмо с вх. №
1712/10.11.2020 г. Заявената в това писмо пречка /поради наличие на положителен PCR тест
от 6.11.2020 г. на служител на дружеството, целият офис бил поставен под карантина,
поради което било обективно невъзможност да изпратят представител в този срок/ не е
доказана по никакъв начин по делото.
Не се установява и, че след 6.11.2020 г. ответникът е бил възпрепятстван да започне СМР
на обекта по някакъв начин. Подобни обстоятелства не се установяват и от показанията на
свидетеля на ответника К. П. – от същите не става ясно за кой период се изнасят данни и не
може да се направи извод, че касае периода след връчване на нотариалната покана от
6.11.2020 г. Отделно, свидетелят не установява пречки за започване на реалното изпълнение
на СМР на обекта – изтъкнатото неподписване на акт обр. 11 за възобновяване на
дейностите след спиране съдът не приема за реална пречка. От значение е единствено дали
някой е попречил на служителите на ответника да започнат работа на обекта, което не се
твърди в свидетелските показания. Същевременно, показанията се опровергават в една част
от показанията на свидетеля Г. Р.. Ето защо и като се отчете и факта, че свидетелят П. е бивш
служител на ответника /т.е. лице по чл. 172 ГПК/, съдът не приема, че неговите показания са
достатъчни за доказване на тезата на ответника – че ищецът не му е предоставил достъп до
обекта, доколкото не се подкрепя от други доказателства относно периода след 6.11.2020 г.
При това положение не се установява ищецът да не е дал нужното съдействие на
ответника за изпълнението на възложените СМР, т.е. не е налице забава на кредитора. Други
оневиняващи ответника причини за липсата на изпълнение на СМР не се установяват. Ето
защо в полза на ищеца е породено правото да развали договора, което той надлежно е
9
упражнил с нотариалната покана с рег. № 3814/8.12.2020 г., връчена на 4.01.2021 г. на
ответника. Вярно е, че с тази покана ищецът не е предоставил срок за изпълнение, което
означава, че тя поражда действие с изтичането на подходящия според обстоятелствата срок
за изпълнение. Не се установява нито в продължение на този срок, нито понастоящем
ответникът да е предприел действия по изпълнение на възложените с договора дейности.
Поради това договорът е бил надлежно развален, като развалянето има обратно действие
/чл. 88, ал. 1 ЗЗД/, доколкото договорът не е с продължително или периодично изпълнение –
такъв е налице само ако и двете насрещни престации имат такъв характер, което не се отнася
до паричната престация на ищеца. С развалянето на договора отпада основанието за
дължимост на заплатените от ищеца суми по договора, поради което и на осн. чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД ответникът дължи тяхното връщане. Ето защо искът е изцяло основателен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
ІІ. По разноските за производството
При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ищеца.
Направените за първата инстанция разноски са му присъдени с обжалваното решение. За
въззивната инстанция същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8
ГПК, на което има право, тъй като е представляван от юрисконсулт. Съобразно чл. 25, ал. 2
от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.10.2023 г. по търг. дело № 239/2022 г. на Окръжен съд
– гр. Благоевград, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Динатстрой“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр. Благоевград, ул. „Чакалица“ № 2, вх. В, ет. 1, да заплати на Българско национално
радио с БУЛСТАТ – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„Драган Цанков“ № 4, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата 540 лв. – съдебни разноски за
производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщението да се връчи на обявените по делото профили в ЕПЕП и ССЕВ на страните.
Указва на страните, че при подаване на касационна жалба към същата следва да бъде
приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. /като в
документа се посочи номера на делото на САС/, както и да бъде приложено изложение по
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11