Решение по адм. дело №1175/2025 на Административен съд - Пловдив

А. К. Н., [населено място], [улица], *** обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0435-000041 от 16.04.2025г. издадена от Началник сектор във Второ РУ към ОД МВР-Пловдив / Т. Т. /, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – „ за срок от 6 месеца ”.

- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Поддържа отсъствие на изискуемите реквизити по чл.59 ал.2 АПК в оспорения административен акт и неизяснени фактически обстоятелства. Твърди, че в заповедта не е посочен точен адрес, на който е извършено нарушението – липсва конкретен номер на [улица]в [населено място]. Заявено е и наличие на друго самостоятелно основание за незаконосъобразност – срокът е определен без да са изложени мотиви от административния орган /с позоваване на съдебна практика на ВАС - Решение № 2852/2018г. по д. № 13240/2017г.; Решение № 8414/2018г. по д. № 7854/2017г.; Решение № 603/2019г. по д. № 8595/2018г. и др./. В тази вр. се поддържа, че независимо дали са били налице материално-правните предпоставки за прилагане на мярката, липсата на мотиви относно срока води до невъзможност да бъде направена проверка за изпълнение изискването за съответствие на акта с целта на закона.

- Ответникът Началник сектор във Второ РУ към ОД МВР-Пловдив /Т. Т./ не изразява становище по жалбата.

С представяне на преписката е заявено оспорване на жалбата като неоснователна от ВПД Началник на Второ РУ – Пловдив, което длъжностно лице не е ответник.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 15.05.2025г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.6 гръб. Жалбата е регистрирана в деловодството на ОД МВР - Пловдив на 28.05.2025г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОД МВР-Пловдив /л.34, 35/, за оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б.”а”, т.6 и т.7 ЗДв.П – т.6, цитирана в оспорената заповед; АУАН серия GA № 3732963/16.04.2025г. /л.32/ съставен от К. М. – ст. полицай във Второ РУ при ОД МВР – Пловдив, оправомощен със Заповед № 317з-11675/31.12.2021г. на Директора на ОД МВР – Пловдив /л.7 и сл., т.55/, фактическата установеност в който е възприета в обстоятелствената част на заповедта, като в АУАН е вписано, че на 16.04.2025г. в [населено място], [улица], около 00:51ч., А. К. като водач на лек автомобил Фолксваген ЦЦ с рег. № [рег. номер] /лична собственост/ управлява лекия автомобил – движи се по [улица] посока север – след употреба на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNJ-0030, като уреда отчел 0,51 промила на хиляда алкохол в издишания от водача въздух и е издаден талон за изследване № 258652, вкл. е отразено : „Нямам възражения”; талон за медицинско изследване номер 258652, връчен на 16.04.2025г., 01.23ч. /л.33/ – вписано е, че на 16.04.2025г., 00:51ч. е извършена предварителна проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNJ-0030, която е показала положителен резултат 0,51 промила на хиляда в издишания въздух, без вписан избор за изследване за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване, при което Н. е уведомен за явяване в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив до 45 минути от връчване на талона. Талонът е връчен и съдържа текста на чл.174 ал.3 ЗДв.П /в редакция към 16.04.2025г./ : „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.

Преписката не съдържа лист за преглед на пациент, както и Протокол за медицинско изследване. В жалбата не е заявено обстоятелство или данни за извършено медицинско изследване в указания времеви порядък, вписан в талона за медицинско изследване.

Според обстоятелствената част на оспорената заповед : На 16.04.2025г. около 00:51ч. в [населено място], ул. Р., като водач на МПС – Фолксваген ЦЦ с рег. № [рег. номер] /лична собственост/, лицето А. Н. управлява посоченото МПС, „като се движи по [улица] посока север“, извършвайки нарушение – управлява МПС след употреба на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNJ-0030, като уреда отчита 0,51 промила на хиляда в издишания въздух и е издаден талон за изследване номер 258652. При тези данни е възприето, че е налице нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1-во ЗДв.П – „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“. В разпоредителната част на заповедта е определен срок на прекратяване на регистрацията на ППС – 6 месеца.

1.2. Правното основание за налагане на ПАМ е чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П /редакция към 16.04.2025г./ : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;”, като в случая регистрацията на ППС е прекратена за срок от 6 месеца /в предвидения минимум/.

- Отсъстват възражения по отношение констатациите за дата и час, като по отношение място не е поддържан друг адрес, различен от вписания в заповедта. Не е оспорена и проверката с техническо средство, вкл. резултат от проверката, при което се съобрази редовност на съставения АУАН с последица – презумптивна доказателствена сила по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П. В жалбата не е оспорена констатацията за употреба на алкохол от водача и не е твърдяно извършено медицинско изследване, резултата от което опровергава този от предварителната проба с техническо средство.

- Предвид съдържанието на АУАН, на който се е позовал административния орган, а и съдържанието на обстоятелствената част на оспорената заповед, в които ясно е вписано мястото на извършено нарушение – [улица] посока север, неоснователно жалбоподателят твърди отсъствие в оспорената заповед на посочен точен адрес, на който е извършено нарушението.

2. В хода на съдебното производство не са представени доказателства от страна на жалбоподателя и не са заявени доказателствени искания.

Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П в приложимата редакция, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената заповед относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Авторство не е оспорено.

По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната й част. Установените факти – неопровергани, са основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А б.”Б” ЗДв.П.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение и е насочена към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение /чл. 22 ЗАНН/.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените правила и ясно е изразил волята. По отношение позоваването на АУАН /официален документ/ в обстоятелствената част на административния акт, се съобрази, че официалният документ има формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване, авторството на вписаното като издател лице, както и, че последното е действало в отразеното в документа длъжностно качество. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 ал.2 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт. В случая преписката не съдържа доказателства за взета кръвна проба и резултатите от нея, които са определящи. При оспорване на заповедта не са представени доказателства за противопоставими факти.

Налице е индивидуализация на определен от административния орган срок на действие на ПАМ – шест месеца. Тоест, волеизявлението за действието на ПАМ е ясно, което гарантира нейната изпълняемост. Срокът е определен в предвидения минимум, което ведно със съответствието с целта на закона и фактите по делото изключва нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК.

При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа /напр. с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ/. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018г., I о.; Решение № 910 от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение № 10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О./. Същата последица е и в хипотезата на неопределен от административния орган срок. Пропускът да бъде определен срок на ПАМ е съществен, тъй като осъществяване ограничението на принудителната мярка се съдържа в срока й на действие. Срокът на действие на оспорената ПАМ е посочен ясно.

Вярно е, че конкретни мотиви за определения минимален срок не са изложени самостоятелно, но минималният срок представлява ней-благоприятното ограничение, поради което отсъствието на съображения в конкретиката на фактите, не представлява съществен пропуск, самостоятелно обосновавайки незаконосъобразност на заповедта /в тази насока цитираните в жалбата Решение № 2852/2018г. по д. № 13240/2017г., ВАС – „…След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за прилагането на посочената ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок над минималния, посочен в закона (а именно 190 дни). Като не е направил това, органът не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона.“; Решение № 8414/2018г. по д. № 7854/2017г. : „…След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за прилагането на посочената ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок над минималния, посочен в закона (а именно 10 месеца).“; идентични съображения в Решение № 603/2019г. по д. № 8595/2018г./ Законът не предоставя възможност за срок под минимума и задължава административния орган да мотивира срок над минималния. Минималният срок не би бил съответен на целта на закона само в хипотеза на фактическа установеност, отричаща предпоставки за налагане на принудителната мярка, какъвто не е разглежданият случай. Не се установиха данни, обуславящи извод за необходимо въздържане на административния орган от прилагане на ПАМ. Както бе посочено, жалбоподателят не оспорва констатацията за употреба на алкохол и не е представено доказателство за извършено медицинско изследване, резултата от което опровергава този от предварителната проба с техническото средство.

Адресатът на заповедта правилно е определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.2А б.“Б“ ЗДв.П. В жалбата и в съдебното производство не се твърди, че жалбоподателят не е собственик на конкретното МПС.

Във допълнение се отбелязва, че дори конкретното МПС да не е вписано в разпоредителната част на административния акт, пропускът не е съществен, тъй като МПС е индивидуализирано в обстоятелствената част от заповедта и предвид данните от преписката няма съмнение на кое МПС е прекратена регистрацията. В случая не е налице информация и за друго МПС, за да бъде възприето, че е допусната неяснота във волеизявлението на административния орган. В жалбата също не се твърдят обстоятелства в тази насока.

Неоснователно се поддържа неизясненост на фактическите обстоятелства за издаване на оспорената заповед – няма нарушение на чл.26 и чл.35 АПК, тъй като с оглед спецификата на конкретното административно производство, лицето присъства на всички действия, осъществени от полицейските служители и не е ограничено правото му на защита. С аргумент от съдържанието на преписката и отсъствието на твърдения за конкретни непълноти и неточности в установените факти следва извод за спазена нормата на чл.35 АПК. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на заповедта. Данните по делото не водят до извод в тази насока. Органът – издател е обосновал волята си в съответствие с доказателствата.

Фактическото основание за издаване на оспорената заповед не е опровергано, нито разколебано. Способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на алкохол, установено посредством проверка с техническо средство, е провеждане на медицинско изследване /химическа експертиза/, резултатът от което да е отсъствие на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, при издаден талон за изследване. Способът цели проверка с резултат, поради което явяването в медицинско заведение в изпълнение на указанията в издаден талон не е отрицателна предпоставка за издаване на ПАМ. Доказателствената тежест за опровергаване показанията на техническото средство е върху жалбоподателя, който в случая не е осъществил медицинско изследване, а способите за преодоляване на резултат от техническо средство са тези, установените в ЗДв.П – „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи”.

При тези обстоятелства следва извод за неоснователност на жалбата.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр. 2-ро ЗДв.П, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на А. К. Н., [населено място], [улица], *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0435-000041 от 16.04.2025г. издадена от Началник сектор във Второ РУ към ОД МВР-Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.