Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08. /04.01.2022 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на
шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар И. Г. и прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 2151/2021
година
Образувано е по касационна жалба
от процесуален представител на директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите – Бургас (РИОСВ) против решение № 260886/12.07.2021 година по н.а.х.д. № 1321/2021
година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено наказателно
постановление № 123/25.01.2021 година на директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Бургас (НП).
С НП на „Алси“
ЕООД – Бургас с ЕИК *********, за нарушение на чл. 71 ал. 3 т. 5 във връзка с
чл. 35 ал. 1 т. 1 от Закона за управление на отпадъци (ЗУО), на основание чл. 136 ал. 2
т. 5 от ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за приложение на материалното право.
Твърди, че от установените факти съдът е формулирал грешни правни изводи за
квалификацията на нарушението.
Иска отмяна на съдебното решение
и потвърждаване на НП.
Ответникът по касация, чрез
писмено становище от процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Прокурорът пледира основателност
на жалбата.
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Дружеството е санкционирано за
това, че на 16.10.2020 година в сградата на РИОСВ – Бургас е установено, че е
нарушило метода и технологията за експлоатацията на Инсталация за първична
преработка на отпадъчни нефтоводни смеси (ИПООНС),
респективно методът и технологията за третиране на отпадъците по видове
дейности, вид и капацитет на съоръженията, посочени в т. III за площадка № 1.4 от решение № 02-ДО-443-09/29.07.2019 година, изменено и допълнено с
решение № 02-ДО-443-10/21.08.2020 година на директора на РИОСВ – Бургас
(Решенията) при експлоатацията на ИПООНС в периода 01.01 – 10.09.2020 година на
площадка в ПИ с идентификатор 07079.662.9570 по КККР на град Бургас, промишлена
зона „Юг“, Пристанище за обществен транспорт с регионално значение „Бургаски
корабостроителници Южен кей Л“.
Според цитираните Решения на
РИОСВ, на дружеството е било разрешено пречистена вода с остатъчно съдържание
на нефтопродукти 15 мг/л, образувана след третиране на приети нефтоводни смеси, представляващи „отпадъци“ (трюмови масла, други емулсии и отпадъци, съдържащи масла и
нефтопродукти), да постъпи в резервоар с вместимост 25 м³ (Р4 от схемата
на ИПООНС), след което от резервоара да бъде изведена от инсталацията.
На 16.10.2020 година е било
установено, че в периода в периода 01.01 – 10.09.2020 година пречистената вода
не е била изведена от ИПООНС, съгласно метода и технологията за експлоатация по
т. III за площадка 1.4 от решенията на
РИОСВ.
При извършена проверка на
10.09.2020 година е установено, че в резервоара с обем 25 м³ не е налична
пречистена вода с остатъчно съдържание на нефтопродукти 15 мг/л, образувана
след третиране на приетите отпадъчни нефтоводни смеси
от корабоплавателна дейност.
По информация към същата дата
(10.09.2020 година), за времето от 01.01.2020 година
до 01.07.2020 година в ИПООНС са били третирани (сепарирани) 28,186 тона смеси
и е било образувано 1,583 тона масло (отпадък), а в резервоара е следвало да
има пречистена вода в размер на 26,603 тона, която да е предадена – към
01.07.2020 година – на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас (ВиК), съгласно договор от 31.10.2019 година между „Алси“ ЕООД и водоснабдителното дружество.
При отправено запитване от страна
на РИОСВ, изпълнителният директор на ВиК е отговорил,
че от началото на 2020 година до 01.10.2020 година от „Алси“
ЕООД не е било извършено предаване на водата от резервоара, съгласно договора.
Затова, на 08.12.2020 година на
дружеството е съставен АУАН, въз основа на който наказващият орган е приел, че
в периода 01.01 – 10.09.2020 година при експлоатацията на ИПООНС търговецът е
нарушил метода за експлоатация на инсталацията, посочен в т. III за площадка №
1.4 от Решенията, и е наложил имуществена санкция с НП.
РС е отменил НП.
Той е установил, че в резултат на
проверката, извършена на 10.09.2020 година, на дружеството са били издадени още
две НП - № 124/25.01.2021 година и № 125/25.01.2021 година, с които
жалбоподателят е бил санкциониран по чл. 136 ал. 2 т. 5 от ЗУО за две отделни
нарушения на чл. 71 ал. 3 т. 5 във връзка с чл. 35 ал. 1 т. 1 от ЗУО:
1. за това че в периода 01.01 –
10.09.2020 година търговецът е нарушил метода за експлоатация на ИПООНС (за
същата площадка) като нефтоводните смеси не са
постъпили в инсталацията по метода, посочен в т. III на Решенията и
2. за това, че е нарушил метода
за експлоатация на ИПООНС като на 10.09.2020 година е държал в резервоар Р4
отпадъчно масло, вместо пречистена вода.
Съдът е приел, че от
обстоятелствата, описани в НП, не е ясно кога е реализирано нарушението, защото
е налице противоречие с констативния протокол (КП) от извършената проверка. По
АУАН и НП периодът на нарушението е 01.01 – 10.09.2020 година, а според КП
проверката е обхванала само периода 01.07 – 10.09.2020 година.
Според съда, нормата на чл. 13
ал. 1 т. 2 от ЗУО е оправомощила проверяващите
служители на РИОСВ само за конкретния период (т.е. от юли до началото на
септември 2020 година), същевременно в описанието на нарушението е била
посочена датата 01.07.2020 година, до която е било възприето, че образуваната и
пречистена вода е следвало да бъде предадена на водоснабдителното дружество,
като е била посочена и трета дата – 01.10.2020 година, до която
актосъставителят и наказващият орган са възприели, че не извършена доставката
на отпадъчните води. Съдът е приел, че тази неяснота във времето на
извършването на нарушението се отразява съществено върху законосъобразността на
НП защото времето на извършване на нарушението е основен елемент от реквизитите
на постановлението.
Отделно от изложеното, РС е счел,
че в НП липсва последователно и точно описание на нарушението по чл. 35 ал. 1
т. 1 от ЗУО с оглед на приетото от наказващия орган, че към 01.07.2020 година в
резервоара е следвало да има пречистена вода, предадена на ВиК,
като на 10.09.2020 година такава вода е липсвала в резервоар Р4, а същевременно
до 01.10.2020 година търговецът не е извършил доставки на водата до
пречиствателната станция (където е мястото на приемането ѝ) и
следователно не е извел от ИПООНС водата със съдържание на нефтопродукти до 15
мг/л, съобразно условията на разрешението и одобрената с него технология на
експлоатация на инсталацията.
Съдът е анализирал правната
квалификация на нарушението и санкционната норма, приложена от директора на
РИОСВ в случая, като е приел, че в АУАН и в НП не се съдържат описани факти,
които да бъдат подведени към състава на чл. 136 ал. 2 т. 5 от ЗУО (както е
направено в НП), а приложимото право следва да е текста на чл. 136 ал. 2 т. 4
от ЗУО и отговорността на дружеството е била ангажирана неправомерно.
Като допълнителен мотив за отмяната
на НП, РС е посочил, че нарушението, за което е наложена санкцията, няма
самостоятелен характер, а е част от обща деятелност по нарушение на условията
на издаденото разрешително за дейността на ИПООНС, във връзка с която са били
издадени още две НП - № 124/25.01.2020 година и № 125/25.01.2020 година, също
за нарушение на метода и технологията на третиране на отпадъците по видове
дейности, вид и капацитет на съоръженията, посочен в т. III за
площадка 1.4 от Решенията. Съдът се е позовал на тълкувателна практика на ВАС –
тълкувателно решение № 6/22.06.2017 година, според което при неизпълнението на
повече от едно условие на разрешителното, операторът на инсталация извършва
едно нарушение.
Касационната жалба е
неоснователна.
От доказателства, представени
пред РС, се установява, че с НП № 125/25.01.2021 година на директора
на РИОСВ – Бургас (лист 157 – 158 от н.а.х.д. № 1321/2021 година),
на търговеца е наложена имуществена санкция за нарушаване на метода и
технологията за експлоатация на ИПООНС, посочен в същите Решения, съгласно
същата т. III за същата площадка 1.4, за резервоар
Р4, като при извършена проверка на 10.09.2020 година е било установено, че в
този резервоар (с вместимост 25 м³), не е налична пречистена вода, с
остатъчно съдържание на нефтопродукти 15 мг/л, а се съдържат отпадъчни масла –
нефтени масла и масла от битуминозни материали с
преобладаващо съдържание на парафино – нафтеновите въглеводороди спрямо ароматните съставки. Датата
на нарушението по това НП съвпада с
датата на нарушение по процесното НП - 10.09.2020 година. Двете НП санкционират
дружеството за извършено идентично нарушение на технологията за третиране на
отпадъците на 10.09.2020 година, тъй като дали в един и същи резервоар (Р4) по
схемата на ИПООНС не е изведена налична пречистена вода, а е заварено отпадъчно
масло или е констатирано наличие на отпадъчно масло, а не на пречистена вода са
два различни начина за описание на едно и също нарушение на технологията по т. III от издаденото
решение за същата площадка № 1.4. Несъмнено, при тези фактически констатации следва
правния извод, че в случаят превратно е приложен чл.18 от ЗАНН, с което са
налагани отделни имуществени санкции незаконосъобразно, до който правилен извод
е достигнал и РС, анализирайки установените по делото факти.
Настоящият съдебен състав не
споделя мотивите на РС, че от съдържанието на НП не може да се установи по
несъмнен начин коя е датата на нарушението, възприета от наказващия орган като
меродавна. Действително, в обстоятелствената част на постановлението са описани
множество факти без хронологична последователност, но от текста му се
констатира, че според наказващия орган извършването на нарушението е започнало
на 01.01.2020 година и е било довършено на 10.09.2020
година предвид тезата, че на последната дата в резервоар Р4 не е била открита
пречистена вода и че тази вода не е била изведена от ИПООНС, съгласно метода и
технологията по т. III за площадка 1.4 от Решенията. В
този смисъл е и завършващият абзац на постановлението, преди диспозитивната част,
в която е определена санкцията.
Основателно в обжалваното решение
е прието, че е налице неточна наказателноправна
квалификация при определянето на санкционната норма в НП. За неизпълнение на
условията на разрешителното по чл. 35 ал.1 т.1 от ЗУО от страна на юридическо
лице, законът предвижда имуществена санкция в нормата на чл. 136 ал. 2 т. 4 от
ЗУО.
Приложената в случая разпоредба
на чл. 136 ал. 2 т. 5 от ЗУО предвижда имуществена санкция за нарушаване на
изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за
оползотворяване или обезвреждане на отпадъци, за каквото нарушение липсват
данни при описанието на обстоятелствата, установени от наказващия орган в НП.
Следователно, фактическото описание на нарушението, а именно за вмененото нарушение
на метода и технологията за експлоатация посочен в т. III за площадка 1.4 от
комплексното разрешително, е подведено под некоректна санкционна разпоредба на ЗУО.
При положение, че законът съдържа изрична санкционна норма за неизпълнение на
условия на издадено разрешително, каквото нарушение именно се вменява,
налагането на имуществена санкция въз основа на друга санкционна хипотеза е незаконосъобразно
и обуславя материална незаконосъобразност на издаденото НП, както основателно е
приел РС.
Решението следва да се остави в
сила.
Затова, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260886/12.07.2021 година по н.а.х.д. № 1321/2021 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: