№ 21109
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110105220 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че М. И. Т. и Н. В. Т., при
квоти от по ½ идеална част, всеки от тях не дължи на
ответника - *******************, сумата в размер на 803,95
лева, от която сумата в размер на 397,15 лева за главница,
сумата от 126,36 лева – неолихвяема сума и 280,44 лева за
лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от
29.04.2024г. по гр.д. № 50589/2018г. по описа на СРС, 35-ти
състав, и въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изп.д. № 1562/2024г. по описа на ЧСИ В.М.,
поради обстоятелството, че вземането е погасено по
давност.
В исковата молба ищците твърдят, че решението въз
1
основа на което е издаден изпълнителния лист срещу
общия им наследодател е влязло в сила на 11.04.2019г., а
молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена
на 25.04.2024г., като от първата горепосочена дата до датата
на подаване на молбата за образуване на изпълнителното
дело е изтекла предвидената в закона петгодишна давност.
Молят за уважаване на исковете и претендират присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита за
неоснователно твърдението за изтекла погасителна давност,
тъй като не е съобразена правилно фактическата
обстановка. Посочва, че изп.лист от 29.04.2024г. бил издаден
въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 50589/2018г.
по описа на СРС, 35-ти състав, поради което приложимата
давност в случая била петгодишна. Сочи, че по
изпълнителното дело са предприемани изпълнителни
действия, описани в отговора, които прекъсват давността.
Посочва, че ищците не са съобразили, че поради обявеното
извънредно положение на територията на Република
България и съгласно Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, изменен с ДВ, бр. 34 от
09.04.2020г., за срока от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение на 20.05.2020г. спират да текат
давностните срокове. Моли да бъдат отхвърлени
предявените искове.
2
В съдебно заседание ищецът М. И. Т., редовно призован,
не се явява лично, представлява се от адвокат Н., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ищецът Н. В. Т., редовно призован,
не се явява лично, представлява се от адвокат Н., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание, ответникът
*********************, редовно призован, се представлява
от юрисконсулт Н., който поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
3
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
10.04.2019г. на решението, постановено по гр.д. №
50589/2018г. по описа на СРС, 35-ти състав, при висящо
изпълнително производство, поради и което исковите
претенции с правно основание чл. 439 от ГПК са
допустими.
Изпълнителен лист от 29.04.2024г. е издаден въз основа
на влязлото в сила решение, постановено по гр.д. №
50589/2018г. по описа на СРС, 35-ти състав в полза на
********************* срещу В. Н. Т., наследници на
когото са ищците – М. И. Т. и Н. В. Т. за сумата в размер на
1588,59 лева, представляваща главница за потребена
топлинна енергия, за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г.,
ведно със законната лихва, за периода от 01.08.2018г. до
изплащане на вземането, за сумата от 293,11 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от
15.09.2015г. до 27.11.2017г. и за сума за разноски в размер на
212,34 лева.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на
********************* от 20.05.2024г. с разпореждане от
21.05.2024г. е образувано изп.д. № 1562/2024г. по описа на
ЧСИ В.М., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие,
районна на СГС. С постановление от 04.06.2024г.
изпълнителното производството е спряно срещу длъжника
В. Н. Т., тъй като е установено че е починал. С
разпореждане от 08.12.2024г. ищците са конституирани като
4
длъжници в изпълнителното производство. На 16.12.2024г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. И.
Т. в редица банки, като на същата дата е наложен и запор
върху трудовото възнаграждение на Т. в ***************.
На същата дата е наложен и запор върху банковите сметки
на Н. Т. в ********************, както е наложен и запор
пенсия. С протокол от 20.02.2025г. ЧСИ е констатирал, че
задължението на длъжника М. И. Т. е издължено в цялост.
Съдът кредитира приетия по делото доказателствен
материал, в частност приетото по делото изп.д. №
1562/2024г. по описа на ЧСИ В.М. и гр.д. № 50589/2018г. по
описа на СРС, 35-ти състав, като извежда следните правни
изводи:
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане. Вземането по отношение на ищцата М.
Т. се установи, че е издължено, но това не дерогира правата
и да установи със сила на присъдено нещо недължимост на
сумите, равняващи се на нейния дял по изпълнителния
лист на соченото основание.
При съобразяване на събраните по делото
5
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Настоящият съдебен състав приема, че при
осъществяването на принудително изпълнение въз основа
на влязло в сила решение давността е всякога петгодишна,
съгласно чл. 110 от ЗЗД.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
6
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнително дело № 1562/2024г. е
образувано при действието на ТР № 2/26.06.2015г.
следователно не е било приложимо задължителното
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД между страните. Следователно
давността е прекъсната с предприемане на първото
конкретно изпълнително действие, от категорията да
прекъсне давността, като това са запорите върху банковите
сметки и запори труд и пенсия на ищците от 16.12.2024г.,
като предхождащото налагането на запорите конституиране
на ищците като длъжници не прекъсва давността.
7
Наследниците са обвързани от валидно извършените
спрямо наследодателя им действия по изпълнението, както
и от прекъсналата спрямо последния погасителна давност.
След като са приели наследството /няма твърдения и данни
за вписан отказ/, наследниците са приели правата и
задълженията на наследодателя си, а съгласно чл. 429, ал.2
от ГПК – по вече издадения изпълнителен лист може да се
изпълнява и върху имуществото на наследниците.
Твърденията на ищците са, че давността е изтекла от
датата на влизане в сила на решението, постановено по гр.д.
№ 50589/2018г. по описа на СРС, 45-ти състав – 11.04.2019г.
до образуване на изпълнителното дело. Давността е
започнала да тече от датата на влизане в сила на
решението, тъй като именно тогава то е годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1 от
ГПК, въз основа на което взискателят може да поиска
издаването на изпълнителен лист. Кога го е поискал е
отделен въпрос, видно е в случая, че изпълнителния лист е
издаден пет години след влизане в сила на решението.
Следователно от дата 11.04.2019г., когато е започнала да
тече давността до дата 16.12.2024г., когато са извършени
първите, всъщност и последни същински изпълнителни
действия по отношение и на двамата ищци е изтекла
предвидената в закона петгодишна давност.
С оглед възражението на ответника, следва да се
посочи и че при определяне на сроковете следва да се
8
вземат предвид разпоредбите на чл. 3 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено
с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, както и съответните
изменения на цитираната разпоредба. Поради обявяване на
извънредно положение с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. /обн. ДВ, бр. 28 от
24.03.2020г., в сила от 13.03.2020 г./ и на осн. чл. 3, ал. 1, т. 2,
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Поради това, считано от 13.03.2020 г., срокът по чл.
110 от ЗЗД е спрял да тече. Съгласно § 13, ал. 1 от ЗИД на
Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г.,
сроковете по чл. 3, т. 2 относно "други срокове" в
досегашната редакция, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон,
продължават да текат след изтичането на седем дни от
обнародването му в " Държавен вестник ". Съдът намира,
че § 13, ал. 1 досежно измененита на чл. 3, т. 2 от закона,
касае именно "други срокове", но не и давностните такива
посочени в чл. 3, т. 2 от закона при ред. ДВ, бр. 28/2020 год.
С § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/13,
05, 2020 год. / е прието, че сроковете, спрели да текат по
9
време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник" или за периода от 13.03.2020г. до
20.05.2020г., давност не тече, тоест за срок от 2 месеца и
седем дни давност не е текла, като след това с този срок се
продължава вече срока на изтеклата погасителна давност.
Така от дата 11.04.2019г. до 11.04.2024г. е изтекъл
предвидения в закона давностен срок, като последният се
счита продължен от 11.04.2024г. с двама месеца и седем дни,
тоест до 18.06.2024г., след която дата вече е изтекла
давността за вземанията на ответника по отношение и на
двамата ищци. Както се посочи по-горе давността следва да
се счита прекъсната едва от дата 16.12.2024г., като преди
тази дата тя е изтекла, поради и което, както съдът посочи
по-горе, исковете следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищците. На
всеки от тях следва да бъде присъдена внесена от тях
държавна такса в размер на 50,00 лева. Следва да се
присъдят на ищците и заплатените от тях разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер от 540,00 лева,
или сума от 270,00 лева за всеки от тях, за реалното
заплащане на което са налице доказателства на л.2 от
досието по делото.
10
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от М. И. Т., ЕГН ********** и Н.
В. Т., ЕГН ********** срещу *********************, ЕИК
*************, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 от ГПК, че М. И. Т. не дължи на
********************* сумата в размер на 803,95 лева, от
която сумата в размер на 397,15 лева за главница, сумата от
126,36 лева – неолихвяема сума и 280,44 лева за лихва, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 29.04.2024г. по
гр.д. № 50589/2018г. по описа на СРС, 35-ти състав, и въз
основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. №
1562/2024г. по описа на ЧСИ В.М., поради обстоятелството,
че вземането е погасено по давност; че Н. В. Т. не дължи на
********************* сумата в размер на 803,95 лева, от
която сумата в размер на 397,15 лева за главница, сумата от
126,36 лева – неолихвяема сума и 280,44 лева за лихва, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 29.04.2024г. по
гр.д. № 50589/2018г. по описа на СРС, 35-ти състав, и въз
основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. №
11
1562/2024г. по описа на ЧСИ В.М., поради обстоятелството,
че вземането е погасено по давност.
ОСЪЖДА *********************, ЕИК *************
ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Т., ЕГН **********, сумата в размер
на 320,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА *********************, ЕИК *************
ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Т., ЕГН **********, сумата в размер
на 320,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12