Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1689 03 декември 2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,
четиринадесети състав, в открито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди
и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галина Радикова
ЧЛЕНОВЕ:
1.Златина Бъчварова
2.Атанаска
Атанасова
Секретар К. Л.
Прокурор
Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова административно дело
номер 396
по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.285, ал.1, изр. второ от Закон за изпълнение на наказанията и задържането
под стража/ ЗИНЗС/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по две
касационни жалби, подадени от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД
„ИН“ към министъра на правосъдието и К.К.Н., ЕГН**********, понастоящем в
затвора Бургас, срещу неблагоприятните
за всеки от касационните жалбоподатели части на решение № 559 от
27.03.2019 г., постановено по адм.дело № 3217/2018 г. по описа на
Административен съд Бургас.
Касационният
жалбоподател ГД „ИН“, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението на административния съд е
неправилно в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон и е
необосновано. Излага доводи, че съдът не е извършил правилна преценка на
събраните по делото доказателства, което е довело до формулирането на
необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическия състав по чл.284,
ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на ГД „ИН“. Сочи, че ищецът не
доказал твърдените от него факти и не е ангажирал доказателства, с които да
бъдат установени действия и бездействия от страна на ГД „ИН“ и нейни
служители, нито е доказал настъпването на неимуществените вреди, както и
причинно-следствената им връзка с твърдяното незаконосъобразно
действие/бездействие. Сочи, че размерът на присъденото обезщетение
на ищеца е несправедлив и необоснован, тъй като съдът не е изложил мотиви за
начина, по който е определен. Иска отмяна на решението, в обжалваната част,
алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение до минимален
размер. Не е взел становище по касационната жалба на К.К.Н.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационният
жалбоподател К.К.Н. редовно
уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, оспорва решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу
ГД „ИН“ иск за сумата над 500.00 лева. Счита, че определеното му обезщетение е
прекалено и необосновано занижено, несправедливо и несъобразено с действително
претърпените от него неимуществени вреди и дългия период на изтърпяване на
наказанието при описаните в исковата молба условия. Иска уважаване на
претенцията му в целия й предявен размер от 12 000.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Оспорва касационната жалба на ГД „ИН“. Представена е
писмена защита.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
касационните жалби.
Касационните жалби са
подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежни страни по смисъла на чл.
210, ал.1 АПК, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, касационната
жалба на К.Н. е частично основателна, а тази на ГД „ИН“ е неоснователна, при
следните съображения:
С обжалваното решение
Административен съд Бургас е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
да заплати на К.К.Н.
обезщетение в размер на
500.00 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие лоши
хигиенни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора
Бургас, за периода от 14.03.2017 г. до 29.11.2018 г., ведно със законната лихва
за забава върху тази сума от 29.11.2018 г. до окончателното й изплащане и е
отхвърлил иска за посочения период в останалата част за размера над 500.00 лева
до пълния предявен размер от 12 000.00 лева.
За да постанови
решението, административният съд е приел за безспорно доказано от събраните
доказателства, че през исковия период ищецът е бил поставен в нехигиенични условия
на живот, като затворническата администрация не е положила достатъчно усилия и ефективни
мерки за борба с вредителите, допускайки наличието на дървеници, хлебарки и
мишки в помещенията, които се обитават от лишените от свобода. Съдът е приел за
установено, че в резултат на това ищецът имал ухапвания по тялото от
дървениците, храната, която консумирал била лазена от хлебарки и мишки, поради което е понесъл неимуществени вреди -
емоционално и физическо страдание и са налице предпоставките на чл.284, ал.1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение. На основание чл.52 ЗЗД и с оглед характера
на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния
интензитет, съдът е уважил иска за сумата от 500.00 лева.
Решението е валидно,
допустимо, но частично неправилно, в частта за присъденото обезщетение, при
следните съображения:
Административният съд е
установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани
доказателства, обсъдени в цялост. Възприемайки фактическа обстановка, която
изцяло се подкрепя от събрания доказателствен материал, съдът е формирал
обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се
споделят от настоящата инстанция.
Установено е по делото
въз основа на представената по делото справка от затвора Бургас, изх.№ 134 от
13.02.2019 г., че за периода от 14.03.2017 г. до датата на договора - 13.11.2018
г. не се установяват действия, свързани с дезинсекция и дератизация. Като е
взел предвид и показанията на разпитаните свидетели, съдът е обосновал извод,
че след тази дата до датата на завеждане на исковата молба, са извършвани тези
действия, но без значителен резултат, поради което ищецът е бил нахапван от
насекомите, а храната, която консумирал - лазена от хлебарки и мишки. При така установените факти, съдът обосновано
е приел, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за частична основателност на предявената от К.Н. искова
претенция във връзка с нехигиеничните условия в затвора Бургас.
Държавата е отговорна за
условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват
наказанието, респективно мярката. Тя има задължението да спазва забраната по
чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в
синхрон с тази по чл.3 ЕКПЧ, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Основателността на иск с
правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в
кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Непредприемането
на нужните ефективни действия за борба срещу вредителите от страна на
затворническата администрация е имало за резултат неосигуряване на елементарни
хигиенни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в нарушение
на чл.3 ЗИНЗС, което е способно да породи у него физическо и емоционално страдание в степен над неизбежното
ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. В чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
въведена оборимата презумпция, по силата на която настъпването на неимуществени
вреди в правната сфера на лишения от свобода в резултат на нарушение
по чл.3 ЗИНЗС, се предполага до доказване на противното. Успешно
проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл.284, ал.5
във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1 във вр.ал.2 ЗИНЗС, налага
извод, че за лишения от свобода са настъпили неимуществени вреди за времето,
през което е бил принуден да пребивава в посочените нехигиенични и унизителни условия
в затвора, да понася ухапванията и да търпи следи от тях в храната, която
консумира. ГД „ИН“ е следвало да обори законоустановената презупцията за
настъпването на неимуществени вреди, като ангажира доказателства, че са
осигурени благоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, но това не е сторено. Както правилно е посочил съдът в мотивите на
решението, затворническата администрация е сключила договор на 13.11.2018 г. за
ДДД обработки, с което е положила усилия за намаляване на вредителите в помещенията, хлябът се
раздава в найлонови пликове, за да се преустанови досега до храната с
гризачите, но независимо от това резултат не е постигнат напълно. Ето защо,
съдът намира за неоснователни възраженията на ГД „ИН“, че лишеният от свобода
не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал
никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди и за причинно
следствена връзка между тях и твърдяното бездействие.
При съвкупната преценка на всички
приобщени по делото доказателства по безспорен начин е установено наличието на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“
относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на ЗИНЗС
и ЕКПЧ.
В съответствие с нормата
на чл. 52 ЗЗД и съобразно
критерия за справедливост, като е взел предвид конкретно установените по делото
обстоятелства във връзка с условията, при които е пребивавал Н. в затвора и кумулативния
им ефект върху него, степента и интензитета на причините неимуществени вреди и
продължителността от време, през който са претърпени, съдът е определил за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500.00 лева.
Съдът намира, че съобразно
установените по делото обстоятелства, присъденото обезщетение е занижено.
Същото в така определения размер не е съобразено с характера, степента,
интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите.
Размерът на обезщетението следва да се определи при отчитане на всички
установени по делото относими факти.
С влязлото в сила на
27.04.2020 г. решение №868 от 03.05.2019 г., постановено по адм.дело №76/2019
г. по описа на Административен съд, ГД „ИН“ е осъдена да заплати на К.К.Н.,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400.00 лева за лоши хигиенни и
битови условия в затвора, липса на санитарен възел и течаща вода в килията,
лошо качество на храната и недостатъчно
количество, и липса на достатъчно отопление, за периода 14.03.2017 г. -
01.09.2017 г. За да определи посоченото обезщетение за цитирания период, съдът
е приел за доказани лоши хигиенни битови условия, обусловени и от наличието на
паразити и дървеници. Периодът, за който е присъдено обезщетението в размер на
400.00 лева е включен в исковия период на оспореното в настоящото производство
решение. За периода 14.03.2017 г. - 01.09.2017 г. ищецът е получил обезщетение,
поради което решение №559 от 27.03.2019 г. за цитирания период следва да се
обезсили.
Справедливо, по смисъла
на чл.52 ЗЗД, и с оглед установените по делото обстоятелства, както и съобразно
съществуващата съдебна практика, е обезщетение в размер на 453.00 /четиристотин
петдесет и три/ лева, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, за периода 02.09.2017 г.-29.11.2018 г.,
който съответства, както на периода на търпене на вредите, така и на техния
интензитет.
При този резултат
разноски на страните не се следват.
Мотивиран така и на
основание и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас,
четиринадесети състав,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 559 от 27.03.2019 г., постановено по адм.дело № 3217/2018 г. по описа
на Административен съд Бургас, в частта, с която Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, Министерство на правосъдието София, е осъдена да
заплати на К.К.Н. ЕГН **********, понастоящем в
затвора Бургас, сумата 138.00 /сто тридесет и осем/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие лоши хигиенни условия при изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в затвора Бургас, за периода от 14.03.2017 г. до 01.09.2017 г.,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 29.11.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и в отхвърлителната
част за същия период- 14.03.2017 г. до 01.09.2017 г., за
сумата от 3 283 лева.
ОТМЕНЯ решение
№ 559 от 27.03.2019 г., постановено по адм.дело № 3217/2018 г. по описа
на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлен иска на К.К.Н. ЕГН ********** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“,
Министерство на правосъдието София за разликата над 362 лева до размера
от 453 лева за периода 02.09.2017 г. до 29.11.2018г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, Министерство на правосъдието София, да заплати на К.К.Н. ЕГН **********, понастоящем в затвора Бургас сумата
от 91 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
лоши хигиенни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в
затвора Бургас, за периода от 02.09.2017 г. до 29.11.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 29.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 559 от 27.03.2019 г., постановено по адм.дело
№ 3217/2018 г. по описа на Административен съд Бургас в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Галина
Радикова:
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, преценило че справедливо, по смисъла на чл.52 ЗЗД и с оглед
установените по делото обстоятелства, както и съобразно съществуващата съдебна
практика, е обезщетение в размер на 453.00лева, който съответства, както на
периода на търпене на вредите, така и на техния интензитет, за периода
02.09.2017- 29.11.2018г.
По делото няма спор, че ищецът е
тъпрял наказание лишаване от свобода в период от 453 дни.
Първоинстанционният съд е приел за
доказано, че през този период същият е бил поставен в нехигиенични условия на
живот, като затворническата администрация не е положила достатъчно усилия и
ефективни мерки за борба с вредителите, допускайки наличието на дървеници,
хлебарки и мишки в помещенията, които се обитават от лишените от свобода. Съдът
е приел за установено, че в резултат на това ищецът имал ухапвания по тялото от
дървениците, храната, която консумирал била лазена от хлебарки и мишки.
Няма спор и че това третиране представлява нечовешко и
унизително отношение.
Макар,
че формално мнозинството от състава сочи като
отчетени периода на престой и интензитета на вредите, размерът на
приетото, като справедливо обезщетение е несъответен подобна преценка, поради
което според мен, е несправедлив.
Вярно
е, че при определяне на справедливия размер на обезщетението следва да бъде
взета предвид и общата икономическа обстановка в страната. Този фактор обаче,
не може да бъде абсолютизиран и единствено водещ.
В
тази връзка в решение от 27.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото на Ангел Димитров
Атанасов и Александър Атанасов Апостолов срещу България, по жалби № 65540/2016
г. и № 22368/2017 г., изрично се сочи, че
обезщетенията, които следва да се
присъждат за неимуществени вреди в резултат от лоши условия на задържане, ще
трябва да бъдат определени по общото правило на българското деликтно право - по
справедливост - и техният размер ще бъде въпрос на съдебна практика, но нивото
на обезщетение, присъдено на национално равнище, не трябва да бъде неразумно в
сравнение със справедливото обезщетение, присъждано от настоящия Съд по чл. 41
от Конвенцията в подобни дела.
В
случая присъденото обезщетение, е съществено занижено в сравнение с
присъжданото от ЕСПЧ по дела, с установени идентични нарушения на чл. 3 от
ЕКПЧ- напр. решение от 22.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото на Кирилов и други срещу
България, по жалба № 12487/2009 г. и 12 други жалби, пето отделение,
председател Нона Цоцория; решение от 15.02.2018 г. на ЕСПЧ по делото Христосков
срещу България, по жалба № 50760/2009 г., пето отделение, председател Габриеле
Куцко-Щадлмайер, поради което не може да бъде прието като достатъчно да
компенсира страданията, надхвърлящи обичайните такива, свързани с изпълнение на
наказанието лишаване от свобода.
Според мен, при отчитане на
икономическата реалност и практиката на
ЕСПЧ, справедливото обезщетение за процесния период следва да бъде в
размер на 1 135лв.
СЪДИЯ: