Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. Перник, 27.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при секретаря А.М. и
в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното
от съдия Малчев КАНД № 51 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 – чл.228 от Административно процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Д.Г.П. срещу решение №260033/26.01.2021 г., постановено по
НАХД № 01870/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е потвърден електронен
фиш серия "К" №3840792/28.07.2020 г., издаден от ОД на МВР - Перник
срещу Д.Г.П. с ЕГН:**********, с който за извършено административно нарушение
на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. с
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 50,00 лв.
Касаторът счита
обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че неправилно
районният съд е приел, че мястото на заснемане на нарушението е законосъобразно
посочено в електронния фиш. Излага аргументи, че при издаването на процесния
електронен фиш е допуснато нарушение на чл.16, ал.5 от Наредба №
81213-532/12.05.2015 г., като не е приспадната максимално допустимата грешка за
съответния тип АТСС. Иска отмяна на фиша и решението на въззивния съд като
неправилно. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът по касация
– Областна дирекция на МВР - Перник, редовно призован, се представлява от гл.
юрисконсулт В., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Перник счита жалбата за неоснователна и заявява, че решението на
районния съд следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
процесуално допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от активно
легитимирано лице и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на
обжалваното съдебно решение.
Съдът, след като се
запозна с обжалваното решение и събраните по делото доказателства, съобрази
доводите и становищата на страните и обсъди както наведените касационни
основания, така и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му. Решението е правилно.
Съгласно чл.63, ал.1
от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в НПК. В чл.348, ал.1 от НПК са изброени 3 касационни
основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или
наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От
което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание Съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил вътрешното си убеждение
въз основа на всички събрани доказателства, ценейки ги в тяхната съвкупност. По
отношение на правилно и законосъобразно установената фактическа обстановка
касационният състав на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на
районния съд.
Съобразявайки така
описаната фактическа обстановка, РС - Перник е постановил правилно решение, с
което е потвърден процесния електронен фиш. Настоящият съдебен състав намира за
обоснован извода на районния съд, че законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Според настоящата
инстанция материалният закон е приложен правилно от административно-наказващия
орган и районния съд. Вмененото нарушение - както и въззивния, така и настоящия
съдебен състав приема, че е обективно извършено, съставомерно и доказано по
изискуемия несъмнен начин.
Районният съд
правилно е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. От приобщените по
делото писмени доказателства става ясно, че е налице приложение на
предварително определена процедура, установена в цитирания подзаконов
нормативен акт - Наредба № 8121З-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Следва да се
изтъкне, че посочената наредба детайлно регламентира реда за използване
мобилните системи за видеоконтрол, а от друга използваното техническо средство,
при установяване на нарушението функционира без намеса на контролен орган, т.
е. същото отговаря на изискванията към техническите средства по чл.165, ал.2,
т.7 ЗДвП (редакция към датата на деянието), съгласно даденото от върховната съдебна
инстанция тълкуване и заложените критерии в ТР №1 от 2014г. на ВАС. Поради това
за установеното чрез използваното техническо средство нарушение, е приложим
специалният ред за реализиране на административно наказателна отговорност чрез
издаване на електронен фиш.
Електронен фиш серия "К"
№3840792/28.07.2020 г. е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и
изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. В процесния електронен фиш ясно е отразено,
че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство със скорост 67 km/h при
разрешена такава за населено място 50 km/h. Описано е, че
превишаването на скоростта е 17 km/h и че е осъществено на територията на гр.
Перник, ул. Ю. Гагарин, след кръстовище „Тева“ до зеленчукова борса. Описано е
текстово, че техническото средство, с което е установено нарушението е било
насочено към кв. Изток на гр. Перник, както и че е отчетен толеранс от 3 km/h в полза на водача. Цифрово е посочено, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В
тази насока напълно неоснователни са възраженията на касатора, че не е
установено дали превишаването на скоростта е осъществено в населено място или
извън такова. По безспорен начин се установява, че мястото на нарушение е гр.
Перник, ул. Ю. Гагарин, след кръстовище „Тева“ до зеленчукова борса в посока
кв. Изток на гр. Перник. То категорично е в границите на населено място, където
ограничението на скоростта за движение е 50 km/h според чл.21, ал.1 ЗДвП, а
автомобилът на жалбоподателя е засечен от изправно според доказателствата
техническо средство със скорост от 70 km/h, която скорост безспорно е извън
нормативно допустимата.
Не могат да бъдат
споделени изложените в жалбата възражения, че е допуснато нарушение на
чл.16, ал.5 от Наредба № 81213-532/12.05.2015 г., като не е приспадната
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС. Съгласно чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място, се наказва за превишаване от 11 до 20 km/h с глоба в размер на 50 лв. Доказва се, че след
отчитане на съответния толеранс от 3 km/h
от засечената скорост от 70 km/h, превишаването е с над 10 km/h и
по-конкретно със 17 km/h на ограничението на скоростта за движение.
Касационният състав
намира, че обжалваното въззивно решение е правилно и не са налице наведените
касационни основания за неговата отмяна. От всички приложени доказателства по
делото по безспорен начин се установява извършването на вмененото нарушение.
Извършилото нарушение лице е идентифицирано по безспорен начин, тъй като
отговорността е предвидена за жалбоподателя, доколкото автомобилът е негова
собственост и не е подадена декларация, в която да е посочено конкретно лице,
което да е управлявало автомобила. По ясен и разбираем начин в електронния фиш
е посочено мястото на осъществяване на нарушението. В тази връзка липсва
твърдяното процесуално нарушение, нарушаващо правото му на защита. Лицето е
узнало за какво нарушение е санкционирано и въз основа на какво свое
противоправно поведение.
Предвид изложеното
обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, следва да бъде оставено в сила.
Разноски не се
претендират от ответника по жалбата, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо
от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260033/26.01.2021 г., постановено по НАХД № 01870/2020 г. по описа на Районен
съд - Перник.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/