РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 07.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 178 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 120 от 08.10.2021 г., постановено по НАХД № 644/2021 г., Ловешкият районен съд, осми състав, е потвърдил наказателно постановление № 11-0001425 от 28.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, Община Столична, р-н „****“, ул. „****, представлявана от председателя К.А.Х., в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, като законосъобразно.
Недоволна от така постановеното решение е останала Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, Община Столична, р-н „****“, ул. „****, представлявана от председателя К.А.Х., чрез адв. Р.Л. от ПАК, която е подала касационна жалба с твърдения за нарушение на закона, като се твърди, че обжалваното решение е неправилно, което касационната инстанция намира за касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, отделно се сочи, че РС е допуснал „съществени нарушения на процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание“. Не се сочат конкретни пороци на решението на РС, а се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като се сочи липса на компетентност на издателя на НП. Твърди се, че съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ издателят на процесното НП – Директор на ДИТ-Ловеч е следвало да бъде „оправомощен от Изпълнителния директор на ИА ГИТ по реда на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ. Делегирането на права за издаване на НП по съставен акт за нарушение на ЗТМТМ може да бъде осъществено единствено с акт на Изпълнителния директор на ИА ГИТ“. Развиват се и съображения, че процесната проверка е започнала неправилно, без да е извършена оценка на риска по реда на ЗТМТМ. Развиват се и съображения за допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП относно правната квалификация на нарушението. Излага се несъгласие с подробните мотиви на РС, с които първоинстанционната жалба е приета за неоснователна, а обжалваното НП за законосъобразно.
В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, като алтернативно се прави възражение за прекомерност на разноските за юрисконсулт на ответника.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Р.Л. от ПАК, който поддържа касационната жалба и искането за присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ловеч , се представлява в съдебно заседание от юрк. Д., който намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно. От страна на ответника се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Ответникът сочи и практика на Административен съд – Ловеч по идентично на настоящото дело КАНД № 179/2021 г. на Административен съд – Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като споделя мотивите на РС за потвърждаване на наказателното постановление както поради липса на процесуални нарушения, така и по същество. Отделно се сочи, че РС е развил подробни съображения за законосъобразност на НП, като е изложил мотиви на всички доводи на жалбоподателя, сега касатор, за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 11-0001425 от 28.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, Община Столична, р-н „****“, ул. „****, представлявана от председателя К.А.Х., в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
Наведените в касационната жалба основания във връзка с незаканосъобразност на НП са развити и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на РС, на всички твърдения на касатора, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни и не следва да повтаря.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения ред на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, при което е установил правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях обосновано е приел за доказано по безспорен и несъмнен начин, че касаторът в качеството на работодател не е спазил законодателството за трудовата миграция и трудова мобилност като е допуснал М.Ш.– гражданин на Република Молдова до работа като „птицевъд”, в стопанисваният от кооперацията обект, без съответното разрешително или регистрация в Агенцията по заетостта. При осъществения контрол за законосъобразност Ловешкият районен съд е констатирал, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. В административната фаза на производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на НП. При тези съображения решаващият съд е счел, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние, представлява административно нарушение на ЗТМТМ, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци от същото. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние, представлява административно нарушение, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци от същото, че в процесния случай не са налице данни за позоваване на разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН и нарушението не е маловажно, като наложеното наказание е в минимално предвидения размер. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно.
Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство - за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, към които следва да препрати.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на която е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
За прецизност следва да се отбележи, че касационната инстанция не споделя твърденията на касатора за наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото такива не са налице. В частност, наказващият орган е издирил относимите правни разпоредби, спрямо които е привел противоправното поведение на кооперацията, определяйки й и санкция съобразно състава на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ. В настоящия казус фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП кореспондира напълно с дадената правна квалификация от страна на контролните органи.
В хода на проведеното административнонаказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
самостоятелна отмяна на наказателното постановление. Както правилно е приел
решаващият съд, актът за установяване на административното нарушение е съставен
при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН и в срока по
чл. 34 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в наказателното постановление
пълно и точно са описани нарушението, времето, предвид спецификата на
нарушението, мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било
извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и
наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в случая
е установено от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното
постановление е издадено от нормативно упълномощено лице, при което
административното наказание е наложено от лице по чл. 47 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ предвижда за чужденец - гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, да се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
Съгласно чл. 75а, ал.
2 от ЗТМТМ, наказанието по ал.1 се налага и на работодател - физическо лице, за
което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател - юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи
на по-тежко наказание. Следователно в съответствие с ал. 2 на чл.75а от ЗТМТМ,
за да се ангажира отговорността на работодателя е необходимо физическото лице -
гражданин на третата държава, да предоставя работна сила за него, без
регистрация за това в Агенция по заетостта. Доколкото съдържа и състав на
административно нарушение, разпоредбата на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ има
както санкционен, така и материалноправен характер.
При сочената от РС фактическа обстановка, която се
основава на всички писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, извършеното
от касатора нарушение е съставомерно и съставлява фактическия състав на
визираната в наказателното постановление законова норма.
Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на
трудовото законодателство и е основание за реализирането на
административнонаказателна отговорност на касатора, като по делото не
съществува спор относно административнонаказателно отговорното
лице.
От фактическа страна е безспорно установено със събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 26.03.2021г. при проверка на представената документация по спазване изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци касаторът Кооперация „****”, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на дата 20.11.2020 година е приела лицето М.Ш.-гражданин на Република Молдова, да предоставя работна сила като „Птицевъд“ в експлоатирания от кооперацията обект: База за гушене на патици, по сключения със същата трудов договор № 92/19.11.2020г. според който лицето е постъпило на работа на 20.11.2020г., като договорът е сключен във връзка с регистрация на сезонна заетост по чл. 24, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Безспорно установено по делото е, че М.Ш., като
гражданин на Република Молдова, е чужденец - гражданин на трета държава,
съгласно дадената легална дефиниция на това понятие за целите на закона в §1,
т.4 от ДР на ЗТМТМ /не е гражданин на Република България и не е гражданин на
държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария/. Категорично
се установява факта, че е молдовски гражданин. Между това лице и
кооперацията е сключен горепосоченият трудов договор. Доколкото еднозначно се
установява, че чужденецът М.Ш.е нает /приет/ да предоставя работна сила за
работодателя Кооперация „****”, без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, това е достатъчно за привличане на работодателя към
отговорност за нарушение на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ.
Обосновано с доказателствата по делото решаващият състав е приел, че към датата на проверката, между кооперацията –касатор и работника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният се е задължил да престира своя труд като „Птицевъд“ в стопанисвания от кооперацията обект, срещу което същата се е задължила да изплаща трудово възнаграждение. Безспорно установено по делото е, че това е станало без съответна регистрация в Агенция по заетостта, по който начин е посочена и формата на изпълнителното деяние, като правилно е приложена и разпоредбата на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Доколкото чуждестранният гражданин не е имал нито разрешение, нито регистрация в Агенцията по заетостта, той не е разполагал с право да предоставя работна сила в полза на кооперацията, поради което и правилно е прието, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение.
Районният съд е изложил мотиви за доказаност на елементите от обективната страна на съставомерното деяние по чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ, за извършването на което на нарушителя е наложена предвидената в закона имуществена санкция в минимален размер. Издаденото НП е законосъобразно и като го е потвърдил, РС е постановил правилно решение.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид. Наложеното наказание е съобразено с чл. 27 от ЗАНН - при определянето му да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи налагането му, тъй като е в границите на посоченото по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ и е в минимума, предвиден там, а конкретното формално нарушение не разкрива признаци, които до го характеризират с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, за да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Определеният размер на санкцията е в установения в закона минимум и не нарушава принципа за пропорционалност, регламентиран в чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърля необходимото за постигане на законовите цели, а именно да се стимулира спазването на правилата за регулиране на трудовата миграция в рамките на Европейския съюз на работници–граждани на трети държави чрез разрешаване на достъпа до пазара на труда в Република България. Определеното административно наказание отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
При така установените факти материалният закон е издирен и приложен правилно от първоинстанционният съд.
Не се споделят от касационната инстанция доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, поради издаването му от некомпетенен орган. Следва да се съобрази, че компетентността на актосъставителят да съставя актове по ЗТМТМ произтича от разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, съгласно която специализираната контролна дейност по спазване на закона се осъществява от ИА „Главна инспекция по труда“, като е безспорно известно, че ДИТ - Ловеч е териториална структура на ИА. В процесния случай установеното нарушение е извършено в община Ловеч, поради което местно компетентен орган да разгледа и реши преписката е Директорът на Д „ИТ”- Ловеч. Аргумент в подкрепа на това, че и АУАН и НП се явяват издадени от компетентни органи са и разпоредбите на чл.20, чл.21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ.
Съгласно 79, ал. 4 от ЗТМТМ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителя на актовете.
Интерпретацията, която дава касатора относно същата норма, че съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ издателят на процесното НП – Директор на ДИТ-Ловеч е следвало да бъде „оправомощен от Изпълнителния директор на ИА ГИТ по реда на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ. Делегирането на права за издаване на НП по съставен акт за нарушение на ЗТМТМ може да бъде осъществено единствено с акт на Изпълнителния директор на ИА ГИТ“, представлява дописване на същата норма на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ.
Без съмнение идателят на процесното наказателно постановление М.Л.М.е Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч и като такъв е „ръководителя на съответния контролен орган“ по смисъла на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, поради което и не се налага изрично оправомощаване на същия за издаване на процесното наказателно постановление.
Противно на твърдението в касационната жалба, от фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение еднозначно се установява за какво точно нарушение е санкциониран работодателят Кооперация „****”. Административнонаказателната отговорност на Кооперация „****“ е ангажирана за нарушение на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ, съгласно която разпоредба на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
От фактическа страна обвинението се основава на това, че Кооперация „****”, в качеството си на работодател – юридическо лице, на 20.11.2020 година е приел на работа чужденеца – гражданин на трета държава /Република Молдова/ М.Ш.да предоставя работна сила за дружеството без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние не води до каквото и да е било съмнения досежно съдържанието на отправеното към работодателя обвинение, като дава възможност за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от наказващия орган като съставомерно такова по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му, са описани по недвусмислен начин в наказателното постановление, като не е налице твърдяната в КЖ неяснота в коя от двете предвидени в закона форми, е осъществено изпълнителното деяние. При това са неоснователни доводите в КЖ, че разпоредбата, която според АНО е нарушила кооперацията, е неправилно посочена и неясно формулирана, и съществено ограничава правото на защита на санкционираното лице. Не е налице и сочената в КЖ липса на коректна и ясна правна квалификация на извършеното нарушение, затрудняваща в значителна степен нарушителят да разбере в какво се обвинява и съществено ограничава правото му защита. Вмененото на касатора нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма, която кореспондира с фактическото описание на деянието. Нарушението е описано ясно, с посочване на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. При това не е било ограничено правото на защита на кооперацията – нарушител, както неоснователно се твърди.
Твърденията в жалбата относно неяснотата в описанието на нарушението и тези за допуснато съществено нарушение при съставяне на акта, което да е ограничило правото на защита на наказаното лице, са неоснователни, като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не променят мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съдът следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
Неоснователни са доводите в КЖ по отношение на проверката в обекта на кооперацията. По силата на чл. 17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ контролната дейност на дирекциите „Инспекция по труда“ се реализира чрез планирано и непланирано инспектиране. Според чл. 19, т.1 от същия Правилник - непланираното инспектиране се осъществява по разпореждане на министъра на труда и социалната политика, на изпълнителния директор, на директорите на дирекциите на специализираната администрация, на други държавни органи, изрично определени със закон, и по преценка на инспекторите. В случая проверката на Кооперация „****” е инициирана с писмо № 14-31-158 от 22.02.2021 г. на Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Ловеч относно извършване на съвместна проверка на български работодател, наемащ на работа лица от страни извън Европейския съюз. Събраните по делото доказателства сочат, че името на работодателя е станало известено на проверяващия екип инспектори на 10.03.2021г., когато заедно със служители на ТД „Национална сигурност“ – Ловеч и група „Миграция“ при ОДМВР - Ловеч е посетен обекта на контрол - База за гушене на птици между с. Умаревци и с. Йоглав. Организирана по този начин проверката на Кооперация „****“ се определя като непланирана и за нея не се налага оценка на рисковия потенциал по реда на ЗТМТМ, както се твърди в КЖ.
Неоснователни са и доводите, че актосъставителят и АНО не са съобразили, че са налице предпоставките за „крайна необходимост“ по смисъла на чл. 8, пр. 2 от ЗАНН и тази липса на преценка е довела до съставяне на АУАН и издаване на НП за деяние, което не представлява административно нарушение.
Съгласно чл.8, пр.2-ро от ЗАНН не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост, а разпоредбата на чл.13, ал. 1 от НК, към която препраща чл. 11 от ЗАНН, определя понятието “крайна необходимост” - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
В разглеждания случай, разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН не може да се прилага при извършване на обичайната дейност, с която се занимава кооперацията, а именно отглеждането на животни. Безспорно, за да се извършва тази дейност е осъществено планиране, а наемането на работа на чужденци представлява обичайна практика, която е предварително планирана. Намирането на чужденци за наемане на работа е било възложено на външна фирма, като отговорността за спазване на трудовото законодателство е на кооперацията, тъй като същата ги е приемала на работа. В тази връзка се споделят изводите на РС, че позоваването на крайна необходимост при всеки един случай, когато е нарушено трудовото законодателство, би създало несигурност в правния мир относно трудовите права на работниците и служителите и по — конкретно в спецификата на разпоредбите, защитаващи вътрешния трудов пазар на Р България, съдържащи се в ЗТМТМ. Няма как да има крайна необходимост при една планирана работна дейност по смисъла на чл.8 във вр. с чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл.13, ал.1 от НК.
От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са допуснати от районния съд. Обратно на твърденията в касационната жалба, при постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки спора по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено, и има ли издадено разрешение от Агенцията по заетостта или регистрация на заетост в Агенцията по заетостта за работата на лицето по трудовия договор. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.
При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.
Настоящият състав счита, че размерът на административното наказание е правилно определен в минималния предвидения размер на санкционната норма, поради което няма основание за изменение на НП. При така установените факти материалният закон е издирен и приложен правилно от РС.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно поискано. Ангажираният юрисконсулт Д. е осъществил в пълна степен процесуално представителство – явявал се е в насроченото о.с.з., ангажирал е становище по същество. Следва касаторът да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч сумата от 80 лева /колкото са претендирани от ответника/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 от 08.10.2021 г., постановено по НАХД № 644/2021 г. на Ловешкия районен съд, осми състав.
ОСЪЖДА Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, Община Столична, р-н „****“, ул. „****, представлявана от председателя К.А.Х., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: