РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 547
гр. Пловдив, 28 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XVII състав, в публично заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието
на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2984
по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът Х.Г.К., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Т.Б.,
иска ответникът Национален осигурителен институт (НОИ) гр. София да бъде осъден да заплати сумата от 5943,46 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от него имуществени вреди, в
резултат на отмяната по съдебен ред (по адм. д. № 2169/2015 г. по описа на
Административен съд Пловдив и адм. д. № 8048/2016 г. на Върховен
административен съд) на Решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на Директора на ТП
на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/ Протокол
ПР-521/25.03.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване („ПО“) при ТП
на НОИ - Пловдив и представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД изчислена от 27.11.2014 г. до 13.08.2019
г., върху дължимата, но неполучена от ищеца пенсия за периода от
27.11.2014 г. до 29.06.2016 г.
Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител оспорва, исковата претенция по основание и размер, с искане същата
да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока са изложени както в отговора на
исковата молба, така и в депозирано по делото писмено становище. Претендират се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност
на претенцията.
Пловдивският административен съд, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото няма спор от фактическа страна.
Изначално производството пред пенсионния орган е
започнало по повод заявление вх. № МП-80569/27.11.2014 г., с което Х.К. е направил искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по реда на § 4 от ПЗР на КСО.
След анализ на представените със заявлението
писмени доказателства за придобития от К. осигурителен стаж, е издадено Разпореждане
№ **********/ Протокол ПР-521/25.03.2015
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване („ПО“) при ТП на НОИ -
Пловдив, с което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 10 години стаж от първа
категория труд или 15 години стаж от втора категория. На Х.К. е зачетен осигурителен стаж за периода 30.09.1977
г. - 31.10.2014 г., както следва: осигурителен стаж от трета категория труд -
31 години 04 месеца и 12 дни. На основание чл. 104 от КСО, общият осигурителен
стаж, превърнат към трета категория е 31 години 04 месеца и 12 дни. Към датата
на заявлението лицето има навършена възраст 55 години 06 месеца 28 дни.
Разпореждане № **********/ Протокол
ПР-521/25.03.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив е обжалвано от ищеца пред горестоящия в йерархията административен
орган, който с Решение № 2153-15-15/24.07.2015
г. е оставил без уважение подадената от него жалба.
Съответно този резултат е обжалван от К. пред Административен
съд – Пловдив, по повод на което е образувано административно дело № 2169/2015
г. по описа на съда (към настоящия момент посоченото
дело е приложено за послужване по адм. дело № 2958/2019 г. по описа на съда, XVII състав, по идентична искова
претенция но за различен период). Делото е приключило с постановяване на Решение № 1056/25.05.2016 г., влязло
в законна сила на 09.11.2017 г. (първоинстанционният съдебен акт, е обжалван от страна на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив пред Върховния административен съд на
Република България, във връзка с което е образувано адм.д. № 8048/2016 г. по
описа на същия съд, приключило с постановяване на Решение № 13575/09.11.2017
г., оставящо в сила първоинстанционното съдебно решение). С Решение № 1056/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2169/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на
Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/ Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, са отменени, а преписката по
заявление вх. № МП-80569/27.11.2014 г. подадено от Х.К. е изпратена на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по
направеното със заявлението искане, при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
Междувременно с писмо вх. № 2175-15-201#1/21.11.2017 г., Х.К. *** платежно
нареждане, копие на диплом за завършено образование и копие на декларация
образец № 8. След уточняване с лицето е представена допълнителна информация и
анкета на осигуреното лице относно зачитане на стаж от Руската компетентна
институция. На 21.11.2017 г., К. депозира и искане за издаване на удостоверение
образец УП-16, във връзка със зачитане на осигурителен стаж със заплащане на
осигурителни вноски за времето на обучение.
В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение (№ 1056/25.05.2016 г., постановено по адм. дело №
2169/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение №
13575/09.11.2017 г. постановено по адм.д. № 8048/2016 г. по описа на ), и след нова преценка на осигурителните права на
лицето, е издадено Разпореждане № **********/протокол
№ N01017/12.01.2018 г. от
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което Х.К. е
отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) пожизнено по
параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 29.06.2016 г. - датата, на която се
окръгля сбор 100 от навършена възраст и придобит осигурителен стаж.
Това разпореждане (№ **********/протокол № N01017/12.01.2018 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив) също е оспорено (с жалба вх. №
1012-15-61/26.02.2018 г.) от страна на ищеца в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение №
1040-15-24/19.03.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, административното
производство по жалба вх. № 1012-15-61/26.02.2018 г. е спряно на основание чл. 54,
ал. 1, т. 5 от АПК, поради наличие на висящо производството по установяване на
положения от К. стаж в Русия (изпращане
на формуляр БГ/РФ 2 /Приложение 2/ с искане за потвърждаване на придобития от
лицето стаж в бившия СССР, вкл. признаване на периода на обучение за стаж съгласно
приложената диплома за висше образование № 070308) и неприключило производството по издаване на
удостоверение обр. УП-16 за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на
осигурителни вноски за времето на обучение. След отпадане на основанията за спиране,
с Решение № 1040-15-20/28.02.2019 г., Директорът на ТП на НОИ -Пловдив е
възобновил производство по административно обжалване на Разпореждане № **********/протокол
№ N01017/12.01.2018 г. издадено от Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП
на НОИ – Пловдив.
С Решение № 2153-15-58/28.02.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, въпросното разпореждане
(№ **********/протокол №
N01017/12.01.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив) е отменено, като пенсионната преписка е върната на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне съобразно мотивите на
решението. Причина за отмяната на обжалваното разпореждане е полученият от
Руската компетентна институция документ образец РФ/БГ 3 вх. № 2176-15-282/18.05.2018
г. (лист 212 по делото), удостоверяващ стаж на Х.К., за периода от
01.09.1979 г. до 15.02.1985 г. с продължителност 05 г. 05 м. 14 дни. Така
полученият документ е приет за ново доказателства по отношение на вече
отпуснатата на К. пенсия, тъй като към първоначалното заявление за лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 69б, ал. 1 КСО, във връзка с което
е постановено съдебно решение, липсва искане за зачитане на стаж по чл. 9а, ал.
1 от КСО или във връзка с международен договор в областта на социалното
осигуряване. К. представя тази информация с входираните
документи на 21.11.2017 г. (лист 138 и
сл. по делото) в рамките на неприключилото
производството по отпускане на пенсията му за ОСВ, поради което следва да се
вземат предвид при преценяване на първоначалната дата на придобива право на тази
пенсия.
Във връзка с Решение № 2153-15-58/28.02.2019 г. на Директора на ТП на НОИ
- Пловдив е издадено Разпореждане № **********/протокол № N01300/25.07.2019 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, с което на Х.К.,
считано от 27.11.2014 г., е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст по параграф 4 ал. 1 от ПЗР на КСО пожизнено. Разпореждане № **********/протокол
№ N01300/25.07.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -
Пловдив е получено от К. на 04.09.2019 г., като към настоящия момент няма данни
за обжалването му по административен ред. Впрочем, с това разпореждане е
установен по-нисък размер на пенсията за ОСВ на ищеца, отколкото този определен
с Разпореждане № **********/протокол № N01017/12.01.2018 г., като изрично е
посочено в Разпореждане № **********/протокол № N01300/25.07.2019 г., че
получената в по-голям размер сума за пенсия (в размер на 2583,24 лв. – лист
229 по делото) не подлежи на възстановяване от
лицето на основание чл. 114, ал. 2 от КСО.
Въз основа на Разпореждане № **********/протокол №
N01017/12.01.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ-Пловдив, на г-н К. е изплатена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
в т.ч. и добавки за периода от 29.06.2016 г. до 31.01.2018 г. в общ размер на
17 288.89 лева. Сумата е изплатена с ведомост № 010223 чрез банков превод по
декларирана от К. банкова сметка на дата 26.01.2018г.
Въз основа на Разпореждане № **********/протокол №
N01300/25.07.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
- Пловдив, на К. е изплатена лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в т.ч. и добавки за периода от 27.11.2014
г. до 28.06.2016 г. в общ размер на 15 105.62 лева. (върху който се претендира законната лихва за периода
от 27.11.2014 г. до 13.08.2019 г. като обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди). Сумата е
изплатена с ведомост № 080091 чрез банков превод по декларирана от К. банкова
сметка на дата 13.08.2019 г.
В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, приета
без заявени резерви от страните. Заключението на вещото лице се свежда до изчисляване
на размера на претендираните като обезщетение лихви за късно изплатените суми
за пенсии за ОСВ. Същите са изчислени в два варианта: първи вариант за периода от 27.11.2014 г. до 13.08.2019 г. в размер
на 6025,91 лв., с начална дата за всяко от периодичните плащания посочена от жалбоподателя
и втори вариант за периода от 23.12.2014
г. до 13.08.2019 г. в размер на 5978,76 лв. с начална дата за всяко от периодичните плащания – първият ден след
изтичане на срока по чл. 52, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж за съответния месец до датата на фактическото изплащане на пенсията.
След анализа на така изложените фактически обстоятелства,
Съдът съобрази следното от правна страна:
Съгласно
чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен
акт (отменен по съответния ред), действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност; 2. вреда от такъв административен акт, действие или
бездействие; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие
за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК)
е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл
предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор,
че Решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № **********/ Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, са отменени, с
влязло в сила (на 09.11.2017 г.) Решение
№ 1056/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2169/2015 г. по описа на
Административен съд – Пловдив. При това положение следва да се приеме, че е налице
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на НОИ, изразяващо се в
издаването на незаконосъобразни административни актове.
В конкретния случай обаче, от събраните по делото
доказателства не се установява наличието на останалите, предвидени в закона, материални
предпоставки.
Имуществените вреди по принцип представляват
претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е
необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на
незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата
липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до
обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се претендира в настоящото
съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира
като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички
изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна
облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение
№ 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.дело № 3/2012 г.).
Безспорно в случая е налице отменен като
незаконосъобразен административен акт. Между този акт обаче и претендираните имуществени
вреди в размер на законната лихва изчислена върху изплатените на 13.08.2019 г.
пенсии на ищеца за периода от 27.11.2014 г. до 29.06.2016 г., не е налице
пряка и непосредствена причинна връзка. Пряка последица означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице не би
претърпяло вредите, ако не е бил незаконосъобразният административен акт. Под
преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Настоящият случай не
е такъв.
Подробно опасната по-горе фактическа обстановка,
показва, че пенсията за ОСВ е отпусната на К. от 27.11.2014 г. не в резултата
на отменените по съответния ред - Решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/
Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване („ПО“)
при ТП на НОИ – Пловдив, а в резултат на новопредставени
доказателства на 21.11.2017 г. (три години след подаване на заявление вх. №
МП-80569/27.11.2014 г., с което Х.К. е направил искане за отпускане на
лична пенсия за ОСВ по реда на § 4 от ПЗР на КСО) от страна на ищеца и по-конкретно на диплома за
завършено висше образование № 070308, издадена от „Рижский
институт инженеров гражданской
авиации“ в гр. Рига на 25.02.1985 г. (лист 190 по делото). Това от своя
страна е дало повод за иницииране на производството по установяване на положения от К. стаж в бившия СССР чрез изпращане
на формуляр БГ/РФ 2 /Приложение 2/ с искане отправено до компетентните руски
институции за потвърждаване на придобития от лицето стаж, вкл. признаване на
периода на обучение за стаж съгласно така представената диплома, по реда на
сключения между Република България и Руската федерация договор за социална
сигурност от 27.02.2009 г.
Тук следва да се констатира, че единственото
основание за отмяна на Решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № **********/ Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване („ПО“) при ТП на НОИ – Пловдив, според Решение № 1056/25.05.2016 г., постановено по адм.
дело № 2169/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив е неправилната преценка на органите на НОИ, че жалбоподателят
не отговаря на изискването на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО за положен труд 10 години
при условията на първа категория. Все в тази насока е посочено в съдебното
решение, че въпросът дали К. отговаря и на останалите две условия, съответно на
това дали има право на пенсия по този ред, е предоставен на преценката на
административния орган, на когото следва да се изпрати преписката.
Именно такава преценка е направена при издавеното
на Разпореждане № **********/протокол № N01017/12.01.2018 г. от Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което каза се на Х.К. е
отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) пожизнено по
параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, но считано от 29.06.2016 г. (а не от 27.11.2014
г.), защото към тази дата, според представените от К. със заявление вх. № МП-80569/27.11.2014 г. документи и зачитането на спорния
трудов стаж (от 08.04.1985 г. до 31.12.1999
г.) от първа категория труд (съобразно Решение № 1056/25.05.2016 г., постановено
по адм. дело № 2169/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив), се окръгля сбор 100 от навършена възраст и придобит
осигурителен стаж.
Следователно, дори органите на НОИ изначално да
бяха признали на К. спорния осигурителен стаж като такъв от първа категория
труд, то на същия отново щеше да бъде отказано отпускането на лична пенсия за
ОСВ по подаденото заявление вх. № МП-80569/27.11.2014 г., тъй като въз основа
на представените с това заявление писмени доказателства за придобития от него
осигурителен стаж, не би могло да се установи, че към 27.11.2014 г., сборът от осигурителния му стаж и възраст е 100.
Тези именно съображения обосновават липсата на
пряка и непосредствена причинна връзка между издадените от органите на НОИ
незаконосъобразни административни актове (отменени по съответния ред) и претендираните имуществени вреди в размер на
законната лихва изчислена върху изплатените на 13.08.2019 г. пенсии на ищеца за
периода от 27.11.2014 г. до 29.06.2016 г.
При това положение, предявеният от ищеца иска срещу
НОИ се явява неоснователен и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
Приетата по делото ССЕ по никакъв начин не променят
възприетите вече изводи, което изключва необходимостта от нейното обсъждане.
На основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, в
редакцията им преди влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.) и § 6 от ПЗР
на ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.), на ответника не се дължи присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Г.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника си адвокат Т.Б., иск, Национален осигурителен институт – гр. София да бъде осъден да
заплати обезщетение за претърпени
от него имуществени вреди в размер на 5943,46 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Решение №
2153-15-15/24.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане № **********/Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД изчислена от
27.11.2014 г. до 13.08.2019 г., върху дължимата, но неполучена от ищеца пенсия за периода от
27.11.2014 г. до 29.06.2016 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: