№ 126
гр. Бургас, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100501952 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р. К. В.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Л.“ № **, ет. *, чрез адв. Ненчо Драгнев
от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 17, ет.1,
против Решение №2199 от 30.10.2023г., постановено по гр.дело №5589/2023
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е наложил мерки за защита
на П. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Л.“ № **, ет. *, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 38, ет.1, чрез адв. С. Добрева срещу
осъществено спрямо нея домашно насилие на 07.09.2023 г. и на 10.09.2023 г.
от въззивника, като е задължил последния на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
въззиваемата, задължил го е на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН да посещава
специализирана програма за извършители на насилие в Център за превенция
на насилието и престъпността /ЦСРИ/ - Бургас, бул. „Мария Луиза“ № 9, като
го е осъдил да плати на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН по сметка на БРС глоба
в размер на 200 лева.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно. Моли съда да го отмени и
1
вместо него постанови друго решение, с което да отхвърли молбата на
молителката и присъди сторените разноски от въззивника. Оспорва
подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН като се позовава на това, че
въззивникът е дал обяснения по отношение на извършеното деяние. Счита, че
въззиваемата имала противоправно поведение с оглед на това, че не е
изпълнила в дадения й срок доброволно поетите задължения по спогодбата
сключена между страните по воденото между тях гражданско дело. Счита, че
съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетелката П.. Моли съда
да приеме доказателства, които ще представи в съдебно заседание след
извършване на превод от френски език, касаещи работата на страната в
чужбина.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв. С. Добрева при БАК, с адрес гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 38, ет.1,
процесуален представител на П. Р. Д., ЕГН: **********, с който счита
подадената въззивна жалба за допустима, но неоснователна. Оспорва
твърденията досежно подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и нейното
значение в процеса. Счита, че съдът адекватно е тълкувал показанията на
свидетеля П.. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалвания съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас е разгледал иск с правно основание чл.18, ал.1 и
чл.5 от ЗЗДН.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че въззивникът Р. В. е племенник на
пострадалото лице П. Д., като същите обитават съвместно двуетажна къща,
находяща се в гр. Б., ул. „Л.“ № **, която е с два отделни входа и въззивникът
живее на втория етаж, а въззиваемата на първия. В исковата молба са описани
два конкретни случая за осъществено домашно насилие съответно на 07 и
10.09.2023 г.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и
2
достигнатите от него правни изводи се споделят от настоящата съдебна
инстанция. Безспорно е, че между страните са съществували имуществени
спорове, последният от които е приключил със споразумение. Повод за
осъщественото домашно насилие на 07.09.2023 г. е претенция на въззивника
по повод постигнатите споразумения и изпратена в тази връзка покана до
въззиваемата страна, която е отговорила писмено и това е предизвикало
агресията на въззиваемия.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка. Родствените отношения
между страните предполагат формалното приложение на ЗЗДН. По делото
пред първата съдебна инстанция е представена декларация по чл.9 ал.3 от
ЗЗДН, въззивникът е дал обяснения по подадената срещу него молба за
издаване на съдебна заповед за незабавна защита, разпитана е в качеството й
на свидетел с. му Г. П. П..
От описаното в молбата, както и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
се установява, че на процесните дати – 07.09.2023 г. и 10.09.2023 г., като
втората дата е продължение на случилото се на предходната, въззивникът е
започнал да заплашва въззиваемата и да й крещи, че ще ги съсипе и изгори,
ще прати хора да ги пребият и унищожат, ще събори всичко. Според
описаното в декларацията същият е блъскал и повтарял, че ще дойде и със
съдия изпълнител, че въззиваемата щяла да му плаща много пари и той щял
да ги тормози докато умрат. На 10.09.2023 г., при среща между двамата,
последният е започнал отново да крещи и да заплашва страната по делото.
Пред първата съдебна инстанция в обясненията си въззивникът оспорва
изложеното в молбата и декларацията. Твърди, че на седми е получил от
служителка на пощата в Долно Езерово препоръчано писмо, в което госпожа
Д. поискала ключ от неговата къща за неговия имот. Това е довело до
възникване на конфликт помежду им за което въззивникът твърди, че е
прераснал в повишаване на тон, но отрича изложеното в молбата. Не
потвърждава да е изрекъл посочените думи като преповтаря изложеното и в
подадената въззивна жалба. От разпита на свидетелката П. се установява, че
3
последната не е чула Р. да заплашва и да се заканва на л. си. Чула е само, че
при неспазване на споразумението ще се стигне до съдия изпълнител.
Свидетелката е била до Р. отвън на тротоара при възникналия конфликт, а л.
му е била на входната врата на къщата. С нея е бил и малкият й внук.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира
постановеното от първоинстанционният съд решение за правилно и
законосъобразно, което налага оставянето му в сила. Безспорно се установи с
оглед установените в ЗЗДН правила за доказване, както и съобразно чл.9, ал.3
от закона, че на посочените дати въззивникът е осъществил домашно насилие
спрямо въззиваемата, изразяващо се в осъществено психическо насилие
спрямо нея, което е станало и в присъствие на нейното внуче. В този смисъл
съдът намира изложеното във въззивната жалба за неотносимо. Безспорно
разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН дава възможност на съда да обоснове
изводите си въз основа на подадената декларация, когато тя не е оборена,
както е в настоящия случай, и последната не може да бъде приравнявана към
дадените в съдебно заседание обяснения от страна на въззивника.
Показанията на свидетелката П. за това, че въззивникът не е отправял
обвинения към своята л., не следва да бъдат кредитирани, тъй като тя е заела
позицията на въззивника в случая.
Що се отнася до наложените мерки за защита, както и във връзка с
представените по делото две писма от центъра за публични финанси, данъчен
отдел за физически лица СОМЮР, Саид Вал дьо Лоар, преведени на
български език, съдът намира за безспорно обстоятелството, че въззивникът
живее и работи на територията на Р. Ф.. Това обаче не е повод за заличаване
на определената от БРС мярка по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН за посещаване на
специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция
на насилието и престъпността“ /ЦСРИ/ гр. Бургас, бул. „Мария Луиза“ № 9.
Мярката е съобразена с изискванията на закона и е адекватна, поради което
следва да бъде потвърдена.
На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски по делото
в размер на 600 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2199 от 30.10.2023 г., постановено по
гр.дело №5589/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Р. К. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „Л.“ № **, ет.
*, чрез адв. Ненчо Драгнев от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 17, ет.1, да заплати на П. Р. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., ул. „Л.“ № **, ет. *, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал
Гурко“ № 38, ет.1, чрез адв. С. Добрева, сумата от 600 лева – разноски по
делото за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5