№ 40268
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110145995 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от О. Н. К.
срещу „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за недължимост на суми, за които
е издаден Изпълнителен лист от 20.01.2009 г.по гр. д. № 4275/2008 г., по описа на СРС,
57 състав, поради погасяването им по давност.
Видно от изложените в исковата молба твърдения предявеният отрицателен
установителен иск от ищеца по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК (за оспорване на вземането
по принудителното изпълнение), е насочен към отричане на изпълняемо право,
породено от правоотношение по договор за потребителски кредит, по което ищецът
притежава качеството на потребител на кредитни услуги по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, като липсват твърдения при пораждане на правоотношението ищецът да е
действал във връзка с негова търговска или професионална дейност.
Съгласно чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Съгласно изричната разпоредба на чл. 119, ал. 3 ГПК,
възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се прави от ответника
най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до
приключване на първото по делото заседание. След изменението на чл. 113 ГПК (със
ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 65/2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а
императивно уредена (включително и по аргумент на чл. 119, ал. 3 ГПК), поради което
нито ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд
по тези дела.
Относно приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439
ГПК е формирана последователна и безпротиворечива практика на ВКС, която и
настоящият състав споделя. (В този смисъл определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.д. №
2502/2019 г., определение № 2481/21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 2819/2023 г., III г.о.,
определение № 39/09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., определение №
50413/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., определение № 306/11.07.2022 г. по
ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и др.).
Специалните правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват общото
правило на чл. 105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната
страна са без значение за местната подсъдност на настоящото дело.
1
В случая от видно от извършената от съда служебна справка по реда на Наредба
№ 14/18.11.2009 г. регистрираният настоящ адрес на ищеца К. е в гр. Трявна, обл.
Габрово. Посоченото населено място е извън съдебния район на Софийски районен
съд, поради което същият не е компетентен да разгледа така депозираната искова
молба. Съобразно установеният настоящ адрес на ищеца, Районен съд Трявна се явява
компетентен да разгледа исковата молба с оглед разпоредбата на чл. 113 ГПК (Изм. –
ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., доп., бр. 100 от 2019 г.).
Предвид гореизложеното и на основание чл. 113 във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 45995/2025 г. по описа на СРС, 182 с-
в.
ИЗПРАЩА делото по местна подсъдност на РС – Трявна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд –
Трявна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2