РЕШЕНИЕ
№ 2701
гр. Пловдив, 18.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря ДАРЕНА
ЙОРДАНОВА и прокурор ПЕТЪР
ПЕТРОВ, като разгледа административно дело № 3471 по описа на съда за 2019
година, докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на „Завод за асинхронни електродвигатели“
/ЗАЕ/ АД с ЕИК115007029, със седалище в гр.
Пловдив ул.“Брезовско шосе“ №176, депозира чрез процесуален
представител адв.
Т.Д. против Агенция по
вписванията /съкр.АВ/– гр.София. Претенцията е да
бъде осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца имуществени вреди в
размер на 210.00 лева, причинени в резултат на отмяната по съдебен ред на
административен акт- Отказ 20180404003716/26.04.2018г. на АВ по заявление вх.№20180404003716/04.04.2018г. за обявяване на актуализиран устав на „Завод за
асинхронни електродвигатели“ АД и представляващи сторени разноски в хода
на съдебното обжалване по търг. дело №332/2018г. по опис на Окръжен съд-Пловдив.
В съдебно заседание се представлява от адв.Д., която
поддържа исковата молба и ангажира писмени доказателства. По същество на спора
в писмена защита счита, че исковата молба е доказана по основание и размер,
поради което моли да бъде уважена. Претендира направените по настоящото дело
разноски.
Ответникът – Агенция по вписванията- София, чрез писмен отговор на процесуалния си
представител юрисконсулт Кузманов оспорва исковата молба. По същество изразява
становище, с което счита, че разноските в охранителните производства са единствено
и само за сметка на молителя. Прави искане исковата молба да бъде отхвърлена
като неоснователна. Не претендира разноски по настоящото производство.
Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура
– гр.Пловдив дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан,
поради което счита, че следва да бъде изцяло уважен.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Искът е предявен от надлежна страна и в срок, като същият е процесуално
допустим съобразно Определение №12806/01.10.2019г, постановено по адм. дело
№11031/2019г. по опис на ВАС-Трето отделение, с което е отменено Определение
№928/08.05.2019г. по настоящото дело за връщане на исковата молба.
Разгледан по същество, той е основателен поради
следните съображения:
От
"ЗАЕ"АД
–Пловдив е било подадено до Агенция по вписванията заявление
вх.№20180404003716/04.04.2018г за обявяване по
партидата му на актуален устав на дружеството. По заявлението е постановен
отказ да бъде вписано обявяване на устава с №20180404003716/26.04.2018г. на
длъжностно лице при Агенция по вписванията. Така постановеният отказ е бил
обжалван по съдебен ред, за което е било образувано търг. дело №332/2018г.. Във
връзка със съдебното обжалване на постановения отказ на длъжностно лице при АВ
е била заплатена държавна такса в размер на 10.00 лева и е упълномощен адв.Д., за което е по търговското дело е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие №5/30.04.2018г., в който е
посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждения в размер на 200.00 лева. Постановеният
отказ на длъжностно лице при АВ да бъде обявен актуализиран устав на ЗАЕ АД е отменен с Решение № 340 от 13.06.2018г. постановено по т. д. № 332/2018г. Окръжен
съд-Пловдив. С оглед направените разноски в това производство
е била подадена искова молба от
дружеството, първоначално внесена пред Районен съд – Пловдив, като ищецът е квалифицирал иска си като такъв с правно основание по чл.49 от ЗЗД. По образуваното гр. д. № 14840/2018 г. съдът е
приел, че разглеждането на спора е подсъдно на компетентния съд Административен съд -Пловдив, като се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал.2 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Посочил е, че с приемането на тази нова разпоредба на
ал. 2 на чл. 28 от ЗТР исковете за вреди от длъжностни лица към Агенцията по вписвания
следва да се разглеждат по реда на ЗОДОВ. След изпращане на делото по подсъдност, пред
Административен съд Пловдив е образувано настоящото съдебно производство.
Горната
фактическа обстановка съдът установи по безспорен начин от събраните писмени
доказателства- материали по гр-. дело №14840/2018г на
Районен съд-Пловдив, материали от т.д.№332/2018г на ПОС, както и представените
с исковата молба.
При
така изяснената фактическа обстановка и на база анализ на приобщените писмени
доказателства, съдът възприе следното от правна
страна:
Приетата с ДВ, бр. 105/2016 г. нова разпоредба на
чл.28 ал. 2 от ЗТР,
постановява, че Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. С така приетата разпоредба е уреден
изрично въпросът за отговорността на ответника във връзка с постановените от
него незаконосъобразни актове. Уреждането
на отговорността на длъжностните лица по регистрация за техни незаконосъобразни
актове, действия или бездействия води до извод, че правното основание на
исковете за вреди е по чл. 203, ал. 1 АПК. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира
като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския
регистър, в сила от 1.01.2008г. е приет, за да преуреди
производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото е било до този момент и се е водело от
окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни
органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция
по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието. Действията
по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват
от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто
правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения
правилник на Агенцията по вписванията. Ето защо е безспорно, че Агенцията и длъжностните лица по регистрация са
административни органи по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, защото принадлежат
към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия,
овластени със закон. Висящият правен спор попада и в хипотезата на чл.6, §1 вр.
чл.13 от ЕКЗПЧ в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае
обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът
"граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода
си по делото „Кониг срещу Германия“, при определяне дали се прилага разпоредбата
на чл.6, Съдът по правата на човека разглежда единствено характера на правото или
задължението, предмет на делото. Освен това в юриспруденцията на Съда правото
на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни
действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг
държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на
имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива,
които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от
Конвенцията. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и
по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от нашето вътрешното право. Охранителното
производство по защита на ищеца от незаконосъобразен отказ на Агенцията по
вписвания е по реда, посочен в разпоредбата
на чл. 25
ал.1-5 от ЗТРРЮЛНЦ. В предвид на това, че константно е прието на база нормата на чл.541
от ГПК, че разноски в тези производства пред гражданските съдилища не се присъждат с мотив, че това касае едностранно охранително производство, поради
което същите са за сметка на молителя. В
този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на
окръжните съдилища. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал
възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и
вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява
гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно
средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по
ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни
средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има
предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната
съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна
система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна
точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна,
практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има
право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение
ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното
от него право. Ето защо, в конкретния случай с направените изменение, ефективното средство за обезщетение
във връзка с вреди, породени от незаконосъобразни актове на длъжностни лица при
Агенция по вписванията е именно
искът,
предявен по реда на чл. 28, ал. 2
от ЗТРРЮЛНЦ вр. чл.1 от ЗОДОВ, който се явява и ефикасно вътрешноправно средство за защита. Същият е съобразен с нормата на чл.13 от
ЕКПЧ, която гласи, че „Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в
Конвенцията, са нарушени, има право
на ефикасни правни
средства за тяхната защита пред съответните национални
власти, дори и нарушението да е извършено
от лица, действуващи при
упражняване на служебни функции”.
В този смисъл е и решението по делото Ротару срещу Румъния, което тълкувайки посочената
разпоредба сочи, че тя гарантира
наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и
свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния
правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно
средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както
да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди
подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така
и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13,
констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това
действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в
настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право.
При
тези правни предпоставки съдът счита, че предявеният
от „ЗАЕ“ АД иск срещу АВ е доказан по своето основание и размер. Налице са
елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по
вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт,
настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано посредством представените
документи - договор и разписка, които са били депозирани по т. д. №332/2018 г. по опис на Окръжен съд -Пловдив. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за
обжалване на отказа за обявяване
на устав на дружеството, който е
отменен от съда като незаконосъобразен, то така направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица
от този отказ и е
налице причинно-следствена връзка между постановения
отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването
на вредите, като последните са неизменен, обективно и закономерно настъпил
резултат от
този незаконосъобразен
административен акт. Причинна връзка е
налице, защото без постановяване на незаконосъобразния акт
претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява,
че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на
длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната
такса са вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото
имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в
производството по чл.25
от ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и
гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за
която услуга страната в охранителното производство дължи плащане в минимален
размер от 200.00лева при закрито съдебно заседание съгласно чл.11 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен
това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника пред
ОС, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера
предвиден в Тарифата към ГПК, която в случая е 10.00 лв..
С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че
се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна на незаконосъобразен акт на длъжностно лице от Агенция
по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди,
изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса по сметка на Окръжен съд - Пловдив. Съдът намира иска за изцяло основателен до пълния
предявен размер от 210.00
лв. Освен това съдът намира, че се доказва и другата
кумулативна предпоставка - причинна връзка между вредата и незаконосъобразния
акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този
незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за
адвокатско възнаграждение, вкл. и дължимата се държавна такса, нямаше да бъдат
сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка
несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на
ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива,
които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. В този
смисъл е и част от трайната съдебна практика, изложена в Решение № 7393/17.05.2019г. по адм. д. №9730/2018г. на ВАС - III отд., Решение №14014/21.10.2019г. по адм. д. № 4617/2019 г. на ВАС - III отд..
По изложените съображения следва да бъде уважен предявеният по чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ иск за имуществени вреди, като бъде осъдена Агенция по вписванията да
заплати направените от „ЗАЕ“АД разноски в размер на 210.00 лв..
По
отношение на наведените с отговора възражения на ответника за неоснователност
на предявеният иск, съдът счита същите за необосновани. Съобразно посоченото по
– горе разпоредбата на чл.541 от ГПК не може да изключи обезщетяването на ищеца
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове на Агенцията по вписванията. В
случаят разпоредбата на чл.28 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ
се явява специален ред, по който е уредена отговорността за административните
органи от техните незаконосъборазни актове, действия
и бездействия, като нейното приложение не може да се изключи с разпоредбата на
чл.541 от ГПК. Това е така, защото производството по вписване на обстоятелства в ТР от Агенцията по вписванията не е
охранително производство по ГПК, а е типичното административно по своя характер производство,
при което е налице административна дейност.
При
този изход на спора на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
и съобразно Определение №12806/01.10.2019г., постановено по адм.
дело №11031/2019г на ВАС-Трето отделение, следва ответникът да заплати на ищеца направените за две инстанции по настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 565.00/петстотин
шестдесет и пет/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение и държавни такси.
При изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция по вписванията –София да заплати на "Завод за асинхронни
електродвигатели" АД, гр.
Пловдив, ЕИК115007029 обезщетение за имуществени вреди в размер на 210.00 /двеста
и десет/ лева,
представляващи разноски по т. д. № 332/2018г. по опис на
Окръжен съд -Пловдив, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на Завод за
асинхронни електродвигатели" АД, гр.
Пловдив, ЕИК115007029 съдебни разноски за две инстанции в размер на 565.00 /петстотин
шестдесет и пет/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение и държавни такси.
Решението подлежи на
обжалване
пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава
12 АПК.
СЪДИЯ:/П/