РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Царево, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20242180200493 по описа за 2024 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Л. Д. Д., ЕГН **********,
против Наказателно постановление 24-4635-000492 от 10.10.2024 год. на
Началник РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, с което на Л. Д. Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е съставено в нарушение на
материалния и процесуални закон, поради което иска от съда да го отмени.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
защитник. Пледира за отмяна на НП.
1
Ответникът по жалбата, не изпращат представител, не вземат становище
по случая.
По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се
актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2024 год. актосъставителя и свидетеля по установяване на
нарушението- служители в РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас-
изпълнявали служебните си задължения, в района обслужван от РУ на МВР-
Приморско, при ОД на МВР- Бургас. Около 01,20 часа на същата дата,
полицаите, се движили с патрулния автомобил в гр. Китен, обл. Бургаска.
Свидетелите възприели лично, как пред тях мотоциклет, който се управлява от
водач без каска. Служителите последвали мотоциклета и след като
преустановил движението си, извършили проверка на водача. Установено
било, че същия не носи в себе си свидетелство за управление. Полицаите
повикали водача до патрулния автомобил, взели му ЕГН-то и извършили
справка, при която се установило, че това е жалбоподателя. Полицаите
поискали водача да бъде изпробван за употреба на алкохол, но същия отказал
категорично. Констатираното нарушение, мотивирало актосъставителя, да
състави акт за установяване на административно нарушение № 1033904 от
15.09.2024 год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно и
подробно. В последствие, наказващия орган- РУ на МВР- Приморско, при ОД
на МВР- Бургас, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление, в което административното нарушение е описано,
по същия като в АУАН начин. Квалифицирал деянието като нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и го санкционирал на
основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2
от ЗДвП.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстойна,
поотделна и съвкупна оценка, на събрания по делото доказателствен
материал- писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и
гласните доказателства- показанията на разпитаните свидетели- полицейски
служители. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите- полицейски
служители- като логични, последователни и напълно кореспондиращи на
2
събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания,
да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на
свидетелите, при изпълнението на служебните им задължения. Цитираните
показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице
индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда
няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на тези
свидетели и кредитира същите като истинни.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение, за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление
като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се
отбележи, че при това производство се прилагат съответно правилата на НПК,
а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице)
се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и ППВС № 10/ 1973
г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да
докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено именно от
жалбоподателя административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо
стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
3
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя-
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН- че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни
органи- в настоящият случай, актът за установяване на нарушението е
съставен от служител на РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, а
атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ на МВР-
Приморско, при ОД на МВР- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл.
37 и чл. 47 от ЗАНН и в предвидената от закона писмена форма и съдържание,
съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В проведеното срещу жалбоподателя административно наказателно
производство, са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава,
т.е. в случая не са налице, формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съда приема
за безспорно и категорично доказано, извършеното от жалбоподателя деяние,
поради което и правилно е била ангажирана административно наказателна
4
отговорност спрямо него.
Възраженията за процесуални нарушения са неоснователни.
Във връзка с изложеното по- горе и след внимателен прочит на
събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения
на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за
посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са
установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани
достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът
приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че
описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни
признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е
извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана
административно- наказателна отговорност спрямо него.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. Както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени
лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него
фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното
производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби
към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в
законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като
законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 24-4635-000492 от
5
10.10.2024 год. на Началник РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас,
с което на Л. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6