ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Никопол,
07.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ... граждански състав, в закрито заседание на седми януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР ТИХОЛОВ
като разгледа докладваното, гр.дело №662 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
9, ал. 1 ЗЗДН вр. § 1 ЗР ЗЗДН вр. чл. 130 ГПК.
Първоначално делото по жалба вх.№34345/10.12.2019г. е
било образувано пред ПлРС като гр.д.№7804/‘19г. След администриране на делото с
определение №5182/10.12.2019г. съдията-докладчик на основание чл.118, ал.2 от ГПК във връзка с чл.7 от ЗЗДН е прекратил производството по делото и е изпратил
същото по подсъдност на НРС.
В НРС по
вх.№3411/27.12.2019г. е било образувано настоящето дело.
С разпореждане
№944/27.12.2019г. съдът е оставил без движение производството по делото, дал
указания и срок на молителя за изпълнението им, като му е разяснил и
последиците от неизпълнението им.
В първоначалната жалба
до съда се твърдят множество актове на бивша фактическа съжителка на молителя,
която е и майка на роденото през време на съжителството дете Д.Д.Д.. По повод
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му се е произнесъл състав на РС-Плевен по гр.д.№3286/‘19г.,
като същите са предоставени на майката, а на молителя е определен режим на
лични отношения с детето.
Във връзка с
горното следва да се посочи, че актът на домашно насилие по чл.
2, ал. 1 от ЗЗДН, включително и емоционалното такова е всякога умишлен акт
на извършителя – такъв, при който той съзнава или поне допуска (трябвало е да
съзнавал/поне е предвиждал) насилническия характер на действието си. Актът на
домашно насилие по чл.
2, ал. 2 ЗЗДН напротив, може да бъде преди всичко извършен по
непредпазливост – всеки, който извършва домашно насилие към друго лице в
присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или поне да уплаши детето.
Защита по реда на
ЗЗДН може да се търси само при актове, извършени от лица, посочени в
разпоредбата на чл.
3 от ЗЗДН. Предпоставка за търсене на защита е молбата за защита да е
подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
За конкретния
случай, след като съда е дал указания с декларация вх.№14/06.01.2020г. Д.Д. е
заявил, че на 21.09.2019г. в 20.13ч. С. М. в проведен телефонен разговор по
мобилен телефон с номер 0884/553449 му отправила вулгарни обиди и заплаха, като
същото се повторило на същата дата и в 20.38ч.
Другите факти, за
които молителя съобщава са насочени към лицето Л.А., с която той понастоящем
съжителства, но която се намира в Германия.
Ето защо
настоящият състав намира, че молбата за защита е недопустима.
Налице е влязло в
сила съдебно решение по гр.д.№3286/‘19г. на РС-Плевен, във връзка с което
молителя има предвидена възможност при неизпълнение от страна на С. М. да
осъществи предвидения режим на лични отношения с детето си.
Отделно от това
изброените в жалбата, а след това и доразширени с декларация
вх.№14/06.01.2020г. актове, за които молителя твърди, че са осъществени от М.
срещу него и Л.А. също имат предвиден ред за защита, но по друг ред предвиден в
НК.
Така мотивиран,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание §1 от ЗР на ЗЗДН във връзка
с чл.
130 ГПК молба за защита от домашно насилие, вх.№34345/10.12.2019г. от Д.Г.Д.,
ЕГН********** ***, по която пред НРС е образувано гр.д. №662/‘19г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
Разпореждането
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис на молителя
пред Окръжен съд - Плевен.
Препис от разпореждането да се връчи на
молителя Д.Г.Д., ЕГН********** ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: