Решение по к. адм. дело №1228/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от В. Р. В., от [населено място], [улица], ***, чрез процесуален представител, срещу Решение № 55 от 21.01.2025 г., постановено от Районен съд - Хасково по гр. д. № 1436/2023 г. по неговия опис.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд било неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК.

Сочи се, че районният съд неправилно не е изпълнил дадените в Решение № 565/05.07.2023 г. по КАД № 337/2023 г. по описа на административен съд Хасково, указания да обсъди наред с останалите доказателства и новосъбраните писмени доказателства, касаещи емлячни регистри и заключението на новоназначената съдебно техническа експертиза. На следващо място решението било неправилно, тъй като ПИ 77195.705.442, който бил собственост на жалбоподателя не попадал в разпоредбите на §4 и следващите от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, което правило включването му в ПНИ незаконосъобразно, напротив процесният имот бил собственост на жалбоподателя и като такъв не му е бил предоставян за ползване, като от 27.09.1970г. владеел необезпокоявано имота. Това според касатора представлявало такова съществено нарушение на законовите разпоредби при съставянето на ПНИ, че водило до нищожност на заповедта на областния управител за одобряването му в тази част.

На следващо място имотът бил доказано застроен, и това противоречало на §4б ал.1 изр. Іво от ПЗРЗСПЗЗ, което било още едно основание за нищожност на оспорваната заповед, тъй като е следвало да се приложи чл. 10б ал. 1 , вр. с чл. 28а, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Налице били и сериозни нарушения на процесуалните правила при изготвянето на ПНИ, тъй като не било взето решение по чл. 18г ал. 2 от ППЗСПЗЗ.

Също така се развиват мотиви за нищожност на заповедта поради липса на категорично установена идентичност между притежаваните от Г. М. имоти и процесния ПИ 77195.705.442, собственост на жалбоподателя, както и за липса на помощен план към ПНИ, липсата на съществени реквизити към решението на ОСЗ Хасково за възстановяването на земята на наследниците на Г. М., както и допуснатите непълноти в ПНИ.

Като не уважил изложените оплаквания, районният съд произнесъл незаконосъобразен съдебен акт. Въз основа на изложените съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и произнасяне по същество, като се уважи жалбата. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът не се явява, представлява се от процесуалния си представител, който поддържа и излага отново аргументите в жалбата.

Ответната страна - Областен управител на Област Хасково, в постъпил по делото отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за потвърждаване на решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира касационната жалба за неоснователна.

Заинтересованата страна Д. К. М. не ангажира становище по делото.

Заинтересованата страна Г. Й. М. не ангажира становище по делото.

Заинтересованата страна А. Й. К. не ангажира становище по делото.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по подадена от В. Р. В. жалба против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „О.“, ж.р. „И.“, ж.р. "К.-1" и местност „Х.“ в землището на [населено място], община Х., приети от комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, с искане да се обяви нищожност на заповедта, в частта за поземлен имот с идентификатор 77195.705.442.

За оспорената Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „О.“, ж.р. „И.“, ж.р. "К.-1" и местност „Х.“ в землището на [населено място], община Х., приети от комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, не е спорно, че тъй като не е била обжалвана по отношение на процесния имот ПИ с идентификатор 77195.705.442 по КК и КР на [населено място], същата е влязла в сила. Същата била разгласена във вестник „Сега“ бр. 166 от 18.07.2019 г. и „Марица“ бр. 165 от 18.07.2019 г., било поставено обявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Областна администрация и от Община Хасково; било публикувано съобщение и на сайта на Областна администрация за издадената Заповед ДС-28- 1/11.06.2019 г., както и същата била публикувана в ДВ бр. 51/28.06.2019 г. Видно от Констативен протокол от 02.07.2019 г. за същата било поставено на обявление на таблото на община Х..

От представената по делото преписка която съдържа Протокол № 1, от заседание на комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, както и Протокол № 2 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, е видно че е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „О.“, ж.р. „И.“, ж.р."К.-1"“ и местност „Х.“ [населено място], община Х., обл. Х.. От представения Протокол № 4 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се установява, че планът на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „О.“, ж.р. „И.“, ж.р.“К. I“ и местност „Х.“ [населено място], община Х., обл. Х. е приет с отразените в графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби. В него за процесния имот като правоимащ стар собственик или собственик към датата на приемане на помощния план са посочени В. Р. В. и Г. Д. М., а също е отбелязан и НА № 49/92г.

Съгласно Заповед № 10/06.01.2020 г. на Кмета на Община Хасково по §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р."К.“, землище [населено място], одобрен с оспорваната заповед на областния управител на Област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51170 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4013/03.12.2019 г., се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. Д. М. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.705.442, ж.р. "К.“, землище [населено място], с площ 337 кв. м. при граници и съседи: 77195.705.441, 77195.705.486, 77195.705.443, 77195.705.434, 77195.705.435.

С Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на Поземлена комисия – Хасково за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] на наследниците на Г. Д. М., се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Г. Д. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 7.000 дка, находяща се в терен по §4 на [населено място] в местността „Ючки лозя“. Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28 ал. 9 ППЗСПЗЗ. Същото е сторено по заявление № 51170 от 26.02.1992г. на Д. С. М. като наследник на Г. Д. М. с вх. № 2088/26.02.1992г. до Общинската (кметска) поземлена комисия [населено място], ведно с декларация от 26.02.1992 г. и декларация, подписна от Й. Г. М. от 26.02.1992 г. Видно от Удостоверение с изх. № 730/01.06.1992 г. , издадено от Общински съвет [населено място], Г. М. е подарил на ДПФ 7 дка земя в местността ***, Х. землище с протокол от 04.10.1965 г. на ТПС комисия.

С удостоверение № И 12 от 05.10.1989 г., Изпълнителният комитет на Общинския народен съвет - Хасково, обл. Хасковска, съгласно ПМС № 26 на Националния съвет на отечествения фронт от 1987г. и Решение № 140, протокол от 20.12.1988г. на ИК на ОбНС - Хасково, предоставя право на ползване на В. Р. В. върху земя: нива в размер на 300 кв.м., находяща се в землището на [населено място], обл. Х., местност о-в К., № 153 по парцеларния план, която земя може да се използва за самозадоволяване, отдих и почивка.

С договор за покупко - продажба от 27.09.1970г., Г. Р. Т. продава на В. Р. В. недвижим имот от 303 кв. м. в местността "***" над СП "Тих труд", граничещ на изток с М. Т., на запад с нива на Г. М. и нива на Т. Б., на север с помпена станция 900 куб. м. "***", на юг- път между СП "Тих труд" и нивата. Според Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 49, том V, дело № 2224/1992г., от 23.10.1992г. на Х. К. - нотариус при Хасковски районен съд, жалбоподателят е признат за собственик по давностно владение върху недвижим имот нива от 300 кв.м., находящ се в местността "К.“ - Х. землище, заснета с № 153 по кадастъра на района и попадаща в зоната за отдих и почивка в извън строителните части на [населено място], при граници: път, М. Т., Й. М. и Д. Б., според Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 41 том II дело № 272/1998г., от 27.01.1998г. на И. В. - районен съдия при Районен съд - гр. Хасково, жалбоподателят е признат за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: сезонна сграда /вила/, с площ от 25 квадратни метра, построена в имот с планоснимачен № 153 в местността "К.“-1, Х. землище, с площ на имота 0,3 - нула цяло и тридесет декара, при граници на същия: имот с планоснимачен №155, №156 и №152, тоест изградил в процесния имот сграда - вила с площ 25 кв.м.

В мотивите на Районен съд - Хасково се прави анализ и се обсъждат формулираните от теорията и съдебната практика основания за нищожност, относими към административните актове. При анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че заповедта в атакуваната ѝ част не е нищожна. Съдът е изложил и съображения, че твърденията на жалбоподателя, че притежава правото на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.705.442 по КК на [населено място], поради което административният орган, без наличие на доказателства, установяващи, че наследниците на Г. Д. М. са притежатели на собственически права върху този имот, е одобрил с атакуваната заповед ПНИ в частта, касаеща поземления имот, сочат на наличието на спор за материално право, а в административното производство не може нито да се разгледа, нито да се разреши такъв спор за материално право, поради което страните следва да потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния иск.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно.

Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл. 10, ал. 14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.

Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната част, но е наличен правен интерес за жалбоподателя да я оспори като нищожна. Възраженията, че имотът с идентификатор 77195.705.442 не е бил предоставян за ползване или одържавяван, се опровергават от събраните и кредитирани от съда писмени доказателства (удостоверение № И 12 от 05.10.1989 г. на Изпълнителният комитет на Общинския народен съвет – Хасково и Удостоверение с изх. № 730/01.06.1992 г. , издадено от Общински съвет гр.Хасково) и няма спор и че същият е предмет на оспорената заповед.

Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана за новообразувани имоти по § 4 к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана. Планът за новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. Видно е от така цитираната разпоредба, че планът на новообразуваните имоти, освен, че съдържа технически данни за новообразуваните имоти (в графичен и цифров вид) съдържа и регистър на собствеността на същите, като неразделна част от него. Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на обжалване във всичките му части, вкл. в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите, като правото на жалба принадлежи на заинтересованите лица. Това качество имат, както ползвателите на земи въз основа на актове по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановените собственици /респ. техните наследници/, така и всяко трето лице, чийто права и интереси се засягат от одобрения план .

В производството по §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за собственост, но следва да се има предвид, че в конкретния случай искането на жалбоподателя касае обявяване нищожност на оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен. Наличието на основанията, визирани в чл.146 от АПК, води до недействителност на съответния административен акт. За преценка, дали порокът, от който страда съответния акт води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено - в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено - в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган, да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

Настоящият случай обаче не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като жалбоподателят не доказва обжалваната заповед, относно процесния ПИ, да страда от такива пороци, че да водят до нейната нищожност. Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална компетентност за това по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл.59, ал.3 във вр. с ал.2 от АПК писмена форма. Действително от назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в плана има допуснати неточности и неправилни отразявания, но следва да се има предвид, че допуснатите процесуални нарушения при издаване на административен акт водят само до неговата незаконосъобразност, не и до неговата нищожност. В случая са представени доказателства, удостоверяващи възстановено право на собственост върху земи по пар.4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ, част от същите земи попадат в предметния обхват на одобрения със заповедта ПНИ, отразени са в графичната част на ПНИ, а данните за собствеността върху тях и в регистъра към него. Както вече се посочи, записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като в производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права, тъй като това не е в компетентността на органа. Административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл.28 от ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателя относно посочените в ПНИ собственици на имота, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по оспорване като нищожна на заповедта за одобряването на този план. При наличие на спор за материално право за новообразувани имоти същият не може да се разреши в административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.

Съдът не приема възражението на касатора, че оспореното решение на Районен съд Хасково следва да се отмени поради липса на мотиви, тъй като не били обсъдени доказателствата. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е изпълнил указанията, дадени му при предходното разглеждане на делото като е събрал новите доказателства, вътрешното убеждение на съдията е че същите са неотносими и поради това не ги е обсъдил, което не представлява липса на мотиви или непълнота на съдебния акт, а може да води до неправилни изводи, което обаче в случая не е така. От събраните доказателства при повторното разглеждане на делото не са събрани доказателства, които да се домогват да разкрият нищожност на Заповед № ДС-28- 1/11.06.2019 г. на Областен управител на Хасково в атакуваната част. Както се посочи установените недостатъци на ПНИ е следвало да се отстранят по друг ред, но не влекат нищожност на административния акт по приемането му.

По изложените съображения съдът счита, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение и не са основателни изложените в касационната жалба възражения, поради което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 21.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1436/2023 г. по описа на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.