№ 871
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601848 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
Обжалвано е определение на РС Пловдив №1059 от 30. 09. 2022 г. по
ч.н.д. № 20225330205311/ 2022 г., с което е потвърдено Постановление на РП
Пловдив от 09.09.2022г. за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 307/ 2020г. по описа на РУ – Хисар при ОДМВР Пловдив за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
Жалбата е подадена от пострадалото лице Г. Д. Л., чрез адв. Ж.Ч.. В
жалбата се твърди, че определението на РС Пловдив е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Липсвала обосновка защо се давала вяра
на свидетелите, пътували при водача К., а не се давала вяра на свидетелите,
пътували при водача Л.. Неправилна била преценката на съда и по отношение
поисканата повторна АТЕ – не било отчетено обстоятелството, че
експертизата не се е съобразила с показанията на пасажерите в л.а. „Сузуки“,
не давала механизма на ПТП-то с категоричност, а с вероятност. С тези
доводи се твърди, че прокурорският акт е постановен при неизяснена
фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, а обжалваното
определение на първоинстанционния съд, което го потвърждава, се иска от
въззивния съд да го отмени, като върне делото на прокурора за извършване на
допълнителни действия по разследването.
1
Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата и при
направената служебна проверка приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от лице, които има право на жалба,
и в този смисъл жалбата е допустима.
РП Пловдив е прекратил наказателното производство по ДП № 307/
2020г. по описа на РУ – Хисар при ОДМВР Пловдив водено за престъпление
по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, с постановление от 09.09.2022г.
За да прекрати досъдебното производство, РП Пловдив е изложила
мотиви, че по делото са събрани изчерпателно доказателства, от които се
установявало, че ПТП-то е настъпило, поради предприето от пострадалия
изпреварване и навлизане в насрещната пътна лента в нарушение на чл.42
ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП., като по този начин е причинил
значителни вреди на собственото си МПС и увредил здравето си. В
прекратителното постановление наблюдаващият прокурор е изложил анализ
на доказателствата в светлината на закона и съдебната практика.
За да потвърди това постановление първоинстанционният съд е приел,
че са обсъдени всички възможни аспекти относно механизма на ПТП и че
така направеният от РП Пловдив правен извод е законосъобразен и правилен
и съответства на събраните доказателства.
След самостоятелна преценка на доказателствата събрани от органа на
досъдебното производство и анализ на постановлението му и на
потвърдителното определение на РС Пловдив, ОС Пловдив намира, че
определението на РС Пловдив е законосъобразно и обосновано. Фактическата
обстановка възприета в проверяваните актове се основава на коректно
анализирани поотделно и в съвкупност доказателства, при прочита на които
въззивният съд не намери основание за корекция. Въззивният съд споделя
мотивите на първоинстанционния за обосноваността и законносъобразността
на правния анализ в прекратителното постановление. Установено е
съответствие в показанията на всички пасажери в участвалия в процесното
ПТП лек автомобил „Форд Фокус“ с показанията на свидетеля М.И.Н., който
е очевидец, независим, спрямо пасажерите в двата участвали в процесното
ПТП автомобила, участник в движението, като водач на т.а. „Скания“,
движещ се непосредствено след автомобила управляван от свидетеля К. и
спрямо когото няма основание да бъде упрекнат в пристрастност или
2
заинтересованост, и чиято версия АТЕ определя като единствено възможен
вариант за механизъм на ПТП. Показанията на свидетелите Г. Л. и И.К. са
единствените, сочещи траекторията на л.а. „Форд Фокус“ като причина за
ПТП, но първият твърди, че тази траектория е навлязла в платното на
движение на управлявания от него л.а. „Сузуки“ без да сочи видими от него
(като водач на л.а. „Сузуки“, с изцяло насочено към движението по пътя
внимание) причини за това; а свидетелят К. заявява в показанията си, че
насрещната за тях кола на свидетеля К. „тъкмо се прибираше в нейното
платно след изпреварване и ни блъсна от страната на шофьора“ (при все, че
вниманието му не е било насочено към пътнотоэ движение, а изцяло към
племеника му, който е бил до него на задната седалка). Така, че освен, че са
останали изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал
показанията на тези двама свидетели са несъответни и помежду си и
противоречащи на показанията на свидетеля М.И.Н., който е категоричен, че
е имал непрекъсната видимост към движещият се пред него л.а. „Форд
Фокус“, управляван от свидетеля К. и последният не е криволичел, движел се
в средата на неговата пътна лента и нито е бил изпреварван, нито е
изпреварвал друг автомобил. При тези данни, липсва основание показанията
на свидетелите Л. и К. да се определят като група с втора версия за механизма
на ПТП-то и поради това липсва основание за възлагане на авто-технически
анализ. Самата АТЕ, изготвена в досъдебното производство е обоснована и
пълна и не дава основание за назначаване на повторна или допълнителна
експертиза - не е компетентност на АТЕ да прави категорични изводи за
механизма на ПТП, какъвто упрек неоснователно прави защитата във
въззивната жалба. А категоричният извод на решаващите органи –
наблюдаващият прокурор и контролиращият първоинстанционен съд е
обоснован, законосъобразен и доказан.
Поисканото връщане на делото за доразследване, въззивният съд
намира за неоснователно, предвид изложените до тук мотиви.
Като установи горното, въззивният съд намери, че правилно
първоинстанционният съд е счел извода на прокурора за законосъобразен,
правилен и съответстващ на събраните доказателства, направен при пълнота
на доказателствата и при пълно изясняване и установяване на всички правно
релевантни факти. В този смисъл настоящият въззивен състав счита, че
обжалваното съдебно определение следва да се потвърди, като правилно и
3
законосъобразно.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Пловдив №1059 от 30. 09. 2022 г.
по ч.н.д. № 20225330205311/ 2022 г., с което е потвърдено Постановление на
РП Пловдив от 09.09.2022г. за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 307/ 2020г. по описа на РУ – Хисар при ОДМВР Пловдив за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4