№ 21174
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110139601 по описа за 2025 година
Производството се разглежда от Софийския районен съд по общия
съдопроизводствен ред на ГПК съобразно указанията по Определение № 19/30.06.2025г. по
дело № 21/2025г. на ВАС/ВКС, 5чл.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 127168/17.04.2024г. на СРС,
подадена от Й. П. И. чрез адв. В. Н. – АК-София, срещу Столичната община. Иска се да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи в качеството
си на ЕТ „АПВ-Лукс Й. И.“ сумата от 400,00 лева, представляваща главница за патентен
данък за 2012г., ведно със законната лихва за забава за периода от 13.10.2016г. до
окончателното плащане, както и сумата от 162,91 лева за лихва за забава до 12.10.2016г., за
събирането на които суми се води изп.д. № ************** на ЧСИ № *** – С.Я., поради
погасяване на задълженията по давност. С Определение № 17002/19.04.2024г. образуваното
гр.д. № 22551/2024г. на СРС е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на
Административния съд – София-град. За да стори това съдебният състав е приел, че
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК вземанията на държавата и общините за данъци са
публични общински вземания. Тъй като става въпрос за публично общинско вземане,
независимо от това, че производството за събирането му е образувано пред частен съдебен
изпълнител, предявените искове, свързани със съществуването, дължимостта или
погасяването на вземанията, следва да се разгледат от административния съд. В подкрепа на
това е цитирана и съответна съдебна практика на върховните съдилища. Образуваното по
исковата молба адм.д. № 4871/2024г. на АССГ, ІІ-56 състав, е прекратено с Определение №
17694/24.09.2024г., като исковата молба е изпратена на съдебния изпълнител за произнасяне
по искането за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 422, ал. 1, т.
8 ГПК. С Определение № 800/03.02.2025г. по адм.д. 11360/2024г. на ВАС, ІІ отд., това
определение е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания за
повдигане на препирня за подсъдност, което е изпълнено с Определение №
17405/21.05.2025г. С Определение № 19/30.06.2025г. по дело № 21/2025г. на ВАК/ВКС, 5чл.
състав, е прието, че делото следва да се реши от общите съдилища, а не от
административния съд. При връщането си в Софийския районен съд то е образувано като
гр.д. № 39601/2025г. и разпределено на 173 състав на І ГО. Доколкото определението на
1
върховните съдилища е задължително за настоящия съдебен състав, последният следва да
реши делото, независимо от мнението си относно подсъдността на спора.
Ищцата Й. П. И. чрез адв. В. Н. – АК-София, е предявила срещу ответната Столична
община искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между
страните, че ищцата в качеството си на ЕТ „АПВ-ЛУКС-Й. И.“ не дължи на ответника
сумата от 400,00 лева, представляваща главница за патентен данък за 2012г., ведно със
законната лихва за забава за периода 13.10.2016г.-16.04.2024г. в размер на 318,48 лева, както
и сумата от 162,91 лева, представляваща лихва за забава за периода до 12.10.2016г.,
събирането на които било възложено на ЧСИ № *** – С.Я. по изп.д. № **************.
Твърди се, че вземанията за процесните суми са погасени по давност, а изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищцата не се явява, като се представлява от адв. Н., който
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община не се е възползвала от
правото си да подаде отговор на исковата молба. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и процесуалното поведение на страните, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
В публично съдебно заседание, проведено на 04.11.2025г., съдът е обявил на
страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Чл. 239, ал. 1 ГПК допуска
постановяване на неприсъствено решение тогава, когато на страните са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
На ответника надлежно е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея
(л. 5), указани са последиците от неподаването на отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
такъв не е подаден. Макар и редовно призован (л.10), ответникът не се е явил в насроченото
по делото заседание, нито е изпратил надлежно упълномощен представител, нито е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие. Процесуалният представител на ищцата е
заявил искане за решаване на делото с неприсъствено решение. С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни и следва да
бъдат уважени, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи мотивиране на
решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищцата, която своевременно е заявила претенция в тази насока. Ищцата е доказала и в нейна
полза и в тежест на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 530,00
2
лева, с включени разноски по адм.д. № 11360/2024г. на ВАС.
По делото са останали несъбрани държавни такси в размер на 50,00 лева, които
следва, на основание чл. 77 ГПК, да се възложат в тежест на ответната страна с оглед изхода
от спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Й. П. И., ЕГН
**********, в качеството си на ЕТ „АПВ – ЛУКС – Й. И., ЕИК ***********, от град
София, не дължи на СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК *********, със седалище на
администрацията ú в град София, сумата от 400,00 лева, представляваща главница за
патентен данък за 2012г., ведно със законната лихва за забава за периода 13.10.2016г.-
16.04.2024г. в размер на 318,48 лева, както и сумата от 162,91 лева, представляваща лихва
за забава за периода до 12.10.2016г., събирането на които било възложено на ЧСИ № *** –
С.Я. по изп.д. № **************.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК *********, със седалище на
администрацията ú в град София, да заплати на Й. П. И., ЕГН **********, в качеството си
на ЕТ „АПВ – ЛУКС – Й. И., ЕИК ***********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 530,00 лева, представляваща разноски по делото в производството пред
районния съд (гр.д. № 39601/2025г. на СРС).
ОСЪЖДА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК *********, със седалище на
администрацията ú в град София, да заплати В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА
ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 50,00
лева, представляваща недоплатена държавна такса по делото пред районния съд (гр.д. №
39601/2025г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3