Решение по дело №222/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от Д. Д. С., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес [населено място], [улица], ет. 9, ап. 48, чрез пълномощника адв. К., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, против Решение № 1040-15-9/14.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е потвърдено като правилно и законосъобразно разпореждане [номер]-00-10599-3 от 04.12.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата се навеждат се подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените в производството разноски в размер на 900лв., представляващи адвокатски хонорар.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имаще правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Производството е започнало по повод подадено Заявление за отпускане на ПОБ, подадено чрез Дирекция „Бюро по труда" (ДБТ) - Пловдив с вх. № 611-8197/07.10.2024г., (рег. № 151-00-10599/07.10.2024г.) за отпускане на ПОБ като в него е посочено, че последната и заетост е в Ирландия и същата е прекратена, считано от 03.10.2024г. В отговор на уведомление изх. № 151-00-10599-1/10.10.2024г. С. е представил Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и други документи, описващи упражняването на трудова дейност в Ирландия. Същите са приети със Справка вх. № 151-00-10599-2/24.10.2024г.

Прието е, че в случая се касае за опускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а - 54 б от КСО.

Посочено е, че в хода на тази процедура, от съществено значение е определяне на пребиваването на лицата, поради това, че този въпрос оказва влияние спрямо компетентността на българската институция по отношение на отпускането и изплащането на паричните обезщетения за безработица.

По правило всяко лице, което осъществява дейност като наето лице или самостоятелно заето лице в дадена държава-членка, се подчинява на първо място на законодателството на държавата, в която действително осъществява икономическа дейност (член 11, пар. 3, буква „а" от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съгласно чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В този случай, съгласно чл. 65, параграф 5, буква „а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, това лице получава парично обезщетение за безработица в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно заето лице. Това обезщетение се предоставя от институцията по пребиваване.

В представената Декларация относно определяне на пребиваване на лицата във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004г. С. е посочил, че последният му период на заетост е в Ирландия от 13.08.2019г. до 03.10.2024г. Съгласно декларираните обстоятелства, жалбоподателят разполага с постоянно жилище в Република България, през периода на заетост в чужбина е живял под наем, пребивавал е в Ирландия само за работа и няма намерение да се връща там.

Тъй като според осигурителния орган в декларацията за определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и представените документи не се доказва по безспорен начин пребиваването на жалбоподателя в Република България, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (ЕSSI), до Компетентната институция (КИ) на Ирландия е изпратен формуляр СЕД U001CB за удостоверяване на декларираните от лицето осигурителни периоди и доход.

С оглед започнатата процедура по обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (ЕSSI), с разпореждане [номер]-00-10599-1 от 25.10.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, производството по отпускане на ПОБ е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО.

В ТП на НОИ - Пловдив, чрез системата за електронен обмен, от КИ на Ирландия е получен официален отговор, представен от С., с вх. № 3209-15-281/13.11.2024г., с които са удостоверени осигурителните периоди и доход по законодателството на държавата-членка. Получена е и информация за задграничните пътувания на Д. С. и В. С. от и до територията на Република България за периода от 01.01.2019г. до 17.11.2024г.

Въз основа на получените документи, с разпореждане [номер]-00-10599-2/27.11.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, производството по отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от АПК.

С оглед постъпилите документи и извършена допълнителна проверка относно актуалните трудови договори, сключени с в РБ е прието, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 24.04.2004г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост съвпадат.

Като следствие от това, е издадено и процесното разпореждане [номер]-00-10599-3/04.12.2024г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото от Д. С. З. с рег. № 151-00-10599/07.10.2024г.

6. Това разпореждане е оспорено пред Директора на ТП на НОИ [населено място], като към жалбата са приложени допълнително удостоверение за сключен граждански брак от 04.09.2020г., удостоверения за промени в постоянен и настоящ адрес на Д. и В. С., предварителен договор за покупко – продажба на самостоятелен обект от 03.08.2022г., нотариален акт от 26.08.2022г. за покупко – продажба на недвижим имот. С оспореното в настоящото производството Решение № 1040-15-9/14.01.2025г. директорът на ТП на НОИ – [населено място] е потвърдил изцяло разпореждане [номер]-00-10599-3/04.12.2024г.

За да постанови този резултат решаващият орган е възприел изложената по-горе фактическа обстановка и е приел следното от правна страна:

Посочено е, че в жалбата, с която е бил сезиран ответният административен орган, жалбоподателят не оспорва факта, че по време на заетостта си в Ирландия е пребивавал на територията на страната за срок от 5 години, който му позволява да придобие статут на постоянно пребиваващ. С него в Ирландия е пребивавала и съпругата му В. С.. През посочения [възраст] период С. и съпругата му са прекарвали в България около месец в рамките на всяка календарна година, с изключение на 2021г., т.е. не се прекъсва пребиваването им в Ирландия. За периода на пребиваване центърът на икономическите му интереси е бил в Ирландия, налице е трайна обвързаност с мястото на работа и заплащане на данък върху дохода и осигурителни вноски в тази страна. Поради тази причина, е направен краен извод, че семейство Стоянови са със страна по пребиваване Ирландия към момента на упражняване на трудова дейност от С..

Изрично е посочено в оспореното решение, че тези факти не се оспорват от административния орган, но в конкретния случай не са от значение за решаване на спора.

Доводите на С. за отмяна на обжалваното разпореждане са приети за несъстоятелни.

С оглед разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а и чл. 546 от КСО, НОИ, като компетентна институция, пред която е подадено искане за преценка правото на ПОБ, е приела, че следва да се съобрази с пребиваването на лицето по време на последната му заетост. При извършена справка в регистъра на осигурените лица е установено, че след 13.08.2019г. С. няма осигурителни периоди, съответно заетостта му в Ирландия е с продължителност над 5 години. Това означава, че след изтичане на [възраст] срок за лицето е било породено и правото му на постоянно пребиваване в другата държава. Европейското законодателство е възприело този [възраст] период като срок с достатъчно голяма продължителност, за да обоснове стабилна връзка със съответната държава. Непрекъснатостта на пребиваването не се влияе от временни отсътствия, ненадвишаващи общо 6 месеца за периода от 2019г. до 2024г.

Позовавайки се на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, ответният административен орган е приел, че по отношение на жалбоподателя България, въпреки, че е държава по произход, не се явява държава по пребиваване с оглед периодите на заетост и последна заетост в Ирландия.

Крайният извод на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е, че след като удостовереното с получения от компетентния орган документ обстоятелство, че Ирландия се явява държава по пребиваване по отношение на С., то правилно от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е прието, че лицето не попада в обхвата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., тъй като очевидно държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната заетост на лицето съвпадат, съответно правилно е отказано търсеното ПОБ.

С тези съображения, горестоящият в йерархията административен орган е потвърдил разпореждане [номер]-00-10599-3 от 04.12.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив като законосъобразно.

В хода на съдебното обжалване са приети допълнително писмени доказателства, приложени към жалбата, подробно описани в нея /л. 20 – 80/, както и документи на английски език, с надлежен превод на български език /л. 149 – 152/.

В съдебното заседание на 14.05.2025г. са депозирани показания на свидетелите Р. Г. Г. и Д. М. В.. Съгласно показанията на свидетеля Г., той се познава с жалбоподателя от детските му години /6-ти клас, [възраст]/ и са в приятелски отношения. Заминал е да работи в Ирландия през месец август 2019г. и се е върнал в България през месец октомври 2024г. С. се прибирал в България всяка година за около месец, когато ползвал отпуск, през 2020г. се провело и сватбеното му тържество. Целта на пребиваването му в Ирландия била да събере пари за дом, в който да изгради семейство. Свидителят е поддържал непрекъснато връзка с него, даже го е подпомогнал с документите по покупката на жилището в България. Със съпругата му са женени от 2020г., но дълго време преди това са живели заедно, без да са сключили граждански брак.

Според свидетеля, жалбоподателят има намерение да започне работа в „Градски транспорт“, но има затруднения с издаването на „българска шофьорска книжка“, което издаване предполага непрекъснато пребиваване на територията на България 6 месеца. С. има шофьорска книжка, но тя е издадена от Ирландия. По негови лични впечатления, С. има намерение да се установи трайно със семейството си в [населено място].

Съгласно показанията на свидетеля В., той се познава с жалбоподателя от 25 години. Когато работил в България двамата се виждали често /по два, три пъти в седмицата/, но след като заминал за Ирландия през 2019г. се виждали само когато С. бил в отпуск за около месец. В Ирландия С. работил в цех за месо като оператор. Целта му била да спести пари и да закупи жилище в България и да се върнат заедно със съпругата му. През 2022г. е закупил жилище в България, в което в момента живее със съпругата си, с която са заедно от 15 години. В момента прави постъпки за издаване на „българска професионална шофьорска книжка“ и да започне работа като шофьор.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ - [населено място], е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 54ж, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. Изложеното до тук обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

8. По делото не се формира спор по установените факти. Спорът в случая е за правото, като касае компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица.

9. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т.н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004г.

Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е., съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по смисъла на чл. 1, б. „л“) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, § 1, б.“з“).

Няма спор по делото, че С. е гражданин на Република България, съответно е гражданин на държава - членка на ЕС, поради което е и лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004г. (чл. 2 от Регламента), с който са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите - членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., сред които е и правилото на § 2, в който е уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Легална дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, § 3, б. „й“ от цитирания Регламент, а именно - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (Регламента по прилагането), с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице, е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.

В чл. 1, б. „й“ и б. “к“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 пък се прави разграничение между „пребиваване“ и „престой“. А в изготвения съвместно с държавите - членки наръчник се изясняват понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и „престой“. Тези определения, посочени в законодателството на ЕС са необходими, за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави-членки.

Съгласно правото на ЕС, може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава - членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните (напр. пенсионери и студенти) — в държавата-членка по обичайно пребиваване. Определянето на държавата-членка по обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една държава-членка. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава-членка; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният й характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата-членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти. Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване, като например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност.

10. В случая, съдът намира за неправилна преценката на административния орган при определяне мястото на обичайното пребиваване на жалбоподателя.

Не е спорно между страните, че С. е осъществявал през периода 13.08.2019г. – 03.10.2024г. трудова дейност на територията на Ирландия и последният му трудов договор с работодателя е прекратен, както и че към момента на подаване на заявлението за отпускане на безработица е безработно лице.

От данните по делото е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение в Ирландия на 03.10.2024г. същият се е завърнал в Република България, тъй като на 07.10.2024г. (т. е. 4 дни след прекратяване на трудовото правоотношение), е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Декларирал е, че през периода на последната му заетост в Ирландия притежава собствено жилище в България и в Ирландия живее под наем. Тези факти се потвърждават от представените с жалбата писмени доказателства: договор за покупко – продажба на недвижим имот, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот и разрешение за ползване на недвижим имот от 11.05.2023г., договор за поръчка за доставка на фабрично нов автомобил и талон за регистрация на лек автомобил, договор за предоставяне на услуга от „Виваком България“, документи за заплатени данъци и вноски за здравно осигуряване.

Не е спорно и също така, че С. е напълно безработно лице. Той е пребивавал за времето на трудовата си заетост в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, а именно в Ирландия. Безспорно установено е обаче, че жалбоподателят не продължава да пребивава в тази държава-членка, нито се е върнал в тази държава - членка, на чието законодателство за последно е бил подчинен, за това не се е регистрирала (т. е. не се е поставил на разположение) в службите по заетостта в държавата - членка по пребиваване (за времето на трудова заетост) в Ирландия, а се е регистрирал в България, където се е върнал и обичайно пребивава с намерение да остане да живее в България.

Приложимото законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на жалбоподателя, на която държава той е и гражданин, а именно - законодателството на Република България. Обезщетението за безработица, претендирано от С. следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. В този смисъл е т. 3 от Решение № U3 от 12.06.2009г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

11. Все в тази насока следва да се посочи, че за разлика от националното ни законодателство, европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза не предвиждат възможност дори за спиране производствата по отпускане на обезщетение (още по-малко пък за отказ) в случаи от категорията на процесния.

За сметка на това уреждат правила за временно прилагане на законодателството и предварително предоставяне на обезщетения, които са регламентирани в член 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009. В параграф 2 на цитирания член 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е предвидено, че когато има различия в становищата на институциите или органите на две или повече държави-членки относно това коя институция следва да предостави парични обезщетения или обезщетения в натура, съответното лице, което би могло да претендира за обезщетения, ако нямаше спор, има право предварително да получава обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията по мястото му на пребиваване, или, ако това лице не пребивава на територията на нито една от съответните държави-членки, обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията, до която първо e било подадено искането. С други думи казано, правото на ЕС предвижда дори предварително получаване на обезщетение от трета страна.

И всичко това е с оглед спазване целта на социалното осигуряване - получаване на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие.

12. Тези съображения обосновават извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 1040-15-9/14.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане [номер]-00-10599-3/04.12.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [населено място], с което на С., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б.“а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, поради което същите ще следва да бъдат отменени.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - [населено място], за ново произнасяне по подаденото чрез Дирекция „Бюро по труда“ - Пловдив от Д. П. З. за отпускане на ПОБ с вх. № 611-9675/28.12.2023г., (рег. № 151-00-13171/29.12.2023г.), при съблюдаване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и прилагането на закона. Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските:

13. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в общ размер на 900лв. – заплатеното възнаграждение за един адвокат. Същото не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на правния спор и активната позиция по делото от страна на упълномощения адвокат, чрез ангажиране на доказателства за доказване на релевантните факти.

Така мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Д. С., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес [населено място], [улица], ет. 9, ап. 48, Решение № 1040-15-9/14.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е потвърдено като правилно и законосъобразно разпореждане [номер]-00-10599-3 от 04.12.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - [населено място]в, за ново произнасяне по подаденото чрез Дирекция „Бюро по труда“ - Пловдив от Д. Д. С. З. за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 611-8197/07.10.2024г., (рег. № 151-00-10599/07.10.2024г.), при съблюдаване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Д. Д. С., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес [населено място], [улица], ет. 9, ап. 48, сумата от 900лв. /деветстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.