РЕШЕНИЕ
№ 1414
гр. Бургас, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120100684 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „КИТЕМ“ ЕООД против С. В.
Д. искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
710 лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване на трудовото им правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото. Ищецът твърди, че на ***** г. между страните е бил
сключен трудов договор, по силата на който ответникът е бил назначен на длъжността
„**********“ с месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лв. и уговорен срок на
предизвестие при прекратяване на договора – 30 дни. Твърди също така, че с изпратено на
11.11.2022 г. по Вайбър съобщение ответникът е отказал да пътува до Д***, тъй като си е
намерил нова работа, като ищецът счита, че това съобщение представлява отправено
предизвестие за прекратяване на трудовия им договор. На 23.11.2022 г. в ищцовото
дружество е било получено и писмено заявление на ответника от 11.11.2022 г., с което
същият е потвърдил предизвестието, като е посочил, че желае да бъде освободен от
заеманата от него длъжност, считано от 11.11.2022 г. Със Заповед № 011/22.12.2022 г.
ищецът е прекратил трудовото правоотношение с ответника, предвид отправеното от него
предизвестие, но тъй като ответникът не е отработил срока на предизвестието, същият
1
дължи на ищеца заплащане на обезщетение в размер на 710 лв., което до момента не е
платено. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, като същият е
допустим.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор, не е изразил становище по
иска, не е представил доказателства, не е направил доказателствени искания. В съдебно
заседание ответникът не се явява лично и не изпраща процесуален представител, като с
писмено становище, депозирано по делото преди първото съдебно заседание, процесуалният
му представител е направил доказателствени искания, които съдът е отхвърлил като
преклудирани и като неотносими към спора. Ответникът също така е поискал искът да бъде
отхвърлен, както и е заявил възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски
хонорар. Подробни съображения са изложени едва в депозираната по делото от
процесуалния представител на ответника писмена защита, но същите са заявени извън
предвидените в ГПК преклузивни срокове за това, поради което не следва да бъдат
обсъждани от съда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Трудов договор № *****/***** г., сключен между „КИТЕМ”
ЕООД и С. В. Д., съгласно който ищецът е възложил, а ответникът е приел да изпълнява
длъжността „*********”, на 8-часов работен ден, при условията на безсрочен трудов
договор, със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лв. и с допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж
при настоящия работодател/за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия/. В трудовия договор също така е предвиден 30-
дневен срок на предизвестие за прекратяването му. Удостоверено е и че работникът е
постъпил на работа на **** г.
Представени са и водена между страните кореспонденция чрез Вайбър, както и
заявление от 11.11.2022 г. на С. Д. до управителя на ищцовото дружество, които не са
оспорени от ответника и от които се установява, че той е поискал да бъде освободен от
заеманата от него длъжност, считано от 11.11.2022 г., т.е. отправил е предизвестие за
прекратяване на трудовото му правоотношение с ищеца. Поради това със Заповед №
011/22.12.2022 г. на управителя на „КИТЕМ“ ЕООД трудовото правоотношение между
страните е било прекратено, считано от 23.12.2022 г., на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ – „поради
отправено от служителя предизвестие, получено на 23.11.2022 г.“. В хода на делото
ответникът не е оспорил законността на уволнението, нито е ангажирал доказателства да е
работил по време на срока на предизвестието.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
2
доказан, тъй като по делото се установи, че страните са били в трудово правоотношение,
което е било прекратено по инициатива на работника (ответника по делото) с отправено до
ищеца писмено предизвестие, като през 30-дневния срок на предизвестието работникът не е
престирал труд в изпълнение на задълженията си по трудовия договор. С оглед на това
съдът счита, че в случая са налице условията на чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение от ответника на ищеца в размер на брутното му трудово възнаграждение за
неспазения срок на предизвестието, а именно за срок от 30 дни, т.е. в размер на
едномесечното му брутно трудово възнаграждение. В случая обаче претенцията е заявена в
размер на основното трудово възнаграждение на работника, което несъмнено е в по-малък
размер от брутното му възнаграждение, поради което съдът намира, че искът е основателен
и доказан в пълния му размер и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността на главния иск, в полза на ищеца следва да бъде присъдена
и законна лихва върху главницата от 710 лв., считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество и направените от него разноски
по делото, които са в размер на 450 лв., от които 50 лв. - държавна такса и 400 лв. –
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в
минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, съответно не е прекомерно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. В. Д.,ЕГН **********, от с. К***, общ. М**, ул.**, да заплати на
„КИТЕМ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Б**, ул. **,
представлявано от К. Ц. Т., сумата от 710,00 лв. (седемстотин и десет лв.), представляваща
дължимо обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване на трудовото им правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.02.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
450,00 лв. (четиристотин и петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3