Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260896/ 09,07,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи май 2021 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 863/2021 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 260111/12,01,2021
г., постановено по гр. д. № 7491/2020 г. на РС Пловдив, трети граждански
състав, са отхвърлени предявените искове
да бъдат осъдени Н.И.М., ЕГН **********; и П.Н.И., ЕГН **********; да заплатят
на „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. Варна, ЕИК *********; сумата от по 1620 евро –
за всеки от тях, представляваща възнаграждение по договор за възлагане на
продажба в срок, сключен между страните на 10,03,2019 г.
Решението е обжалвано
от „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. Варна, ЕИК *********; като незаконосъобразно
поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при
постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От
въззивния съд са иска да го отмени и вместо това да уважи предявените искове.
Ответниците Н.И.М.,
ЕГН **********; и П.Н.И., ЕГН **********; заявяват становища за неоснователност
на въззивната жалба и искат потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема следното:
Производството е
образувано по субективно съединени исковес право основание чл. 79 от ЗЗД вр.
чл. 51 от ТЗ. Предявени от „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. Варна, ЕИК *********;
против Н.И.М., ЕГН **********; и П.Н.И., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че на
10,03,2019 г. между страните е сключен договор за възлагане на продажба в срок.
Със същия ответниците възложили на ищцовото дружество, а последното се
задължило да посредничи при продажбата на собствени на ответниците недвижим
имот – жилище срещу посочена в договора цена – 54000 евро, като дружеството се
е ангажирало да извърши това в срок до 06,06,2019 г. Срещу това ответниците са
се задължили да заплатят на дружеството възнаграждение в размер на 3 % от уговорената пазарна цена, но не по-малко
от 1000 евро. Като падеж на задължението е посочен денят на подписване на
предварителния договор. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по
договора, но до подписване на договор за продажба с негово посредничество не се
стигнало по вина на ответниците.
На това основание от
съда се иска да постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците да
заплати на ищеца сумата от по 1620 евро, представляваща дължимото по договора
възнаграждение.
Ответниците оспорват
исковете като неоснователни, оспорват твърденията на ищеца да е изпълнил точно
задълженията си по договора.
Пред настоящата
инстанция страните не спорят относно следните обстоятелства: помежду им на
10,03,2019 г. е сключен Договор за възлагане на продажба в срок, с който
ответниците са възложили на ищеца да посредничи при сключване на договор за
продажба на собствения им недвижим имот, описан в договора, срещу цена в размер
на 54000 евро, с възможност за актуализация на същата в зависимост от пазара на
недвижими имоти. Дружеството-ищец се е задължило даизвърши оглед и пазарна
оценка на имота, да състави ясен маркетингов план за продажбата му, да
организира и инвестира в рекламна кампания на имота по посочени в договора
конкретни начини, да организира огледи с потенциални купувачи и с други
посредници, да съдейства при изготвяне и при сключване на предварителен и на
окончателен договор за продажба, да присъства при разплащанията между страните
по него и при въвода във владение.
Срещу това
ответниците са се съгласили да заплатят възнаграждение в размер на 3 % от
договорената пазарна цена без включен ДДС, но не по-малко от 1000 евро, платимо
в деня на подписване на предварителния договор за продажба.
Като срок за
изпълнение на възложеното страните са уговорили 06,06,2019 г. с възможност за
продължаването му с допълнително писмено споразумение.
От събраните пред РС
доказателства се установява, че ищцовото дружество е осигурило потенциален
купувач на имота в уговорения срок, но до сключване на предварителен договор не
се е стигнало, тъй като страните не постигнали съгласие относно съдържанието
му. Други потенциални купувачи дружеството-ищец не е осигурило.
При така установените
факти настоящата инстанция приема исковете за неоснователни по следните
съображения:
Основанието за
дължимост на претендираното възнаграждение е изпълнение задълженията на
посредника, очертани по обем в р. II от
Договора, включващи и сключване на договор за продажба с посредничеството на
търговеца. Посочените действия са предвидени като предпоставки за дължимост на
възнаграждението на посредника. Такъв договор, безспорно, не е сключен. След
като целта на договора не е постигната вследствие на фактическите действия на
ищеца по изпълнение на поетите от него задължения (включващи, не само тези по
свързване на страните по сделката, но и всички останали дейности по раздел 2 от
договора, насочени към сключване на договор за продажбата на недвижимия имот),
то не би могло да се приеме, че ответниците дължат заплащане на уговореното
възнаграждение. РС е изложил подробни съображения в тази насока, които
настоящата инстанция напълно споделя и към които, на основание чл. 272 от ГПК,
препраща.
В допълнение: Без
значение за основателността на претенцията е дали неизпълнението на задълженията
на посредника се дължи на виновно поведение на ответниците – това би могло да
съставлява основание за ангажиране на отговорността им и за дължимост на уговорените
с договора неустойки, но не и за заплащане на претендираното възнаграждение,
уговорено като дължимо при сключване на предварителен договор. Ако се приеме
обратното, това би означавало да се допусне дължимост на възнаграждение по
процесния двустранен договор при липса на пълно и точно изпълнение задълженията
на дружеството, работещо като професионален посредник по занятие при сключване
на сделки с недвижими имоти. Като насрещна престация, задължението за
възнаграждение възниква след като целта на договора е постигната, след като с
изпълнението на всички задължения по договора, дружеството постигне дължимия
резултат и с усилията си доведе до покупката – предмет на договора за
посредничество. А такава уговорка би била явно неизгодна за потребителя, тъй
като предвижда дължимост на уговореното с договора възнаграждение и при липса
на изпълнение на задълженията на търговеца-посредник в уговорения обем, като по
този начин се злепоставят интересите на икономически по-слабата страна и в
разрез с изискванията за добросъвестност се създава неравнопоставеност между
правата на страните по договора в полза на търговеца и в ущърб на потребителя.
С оглед изложеното
предявените искове за заплащане на уговореното с договора възнаграждение следва да се приемат за неоснователни
и да се отхвърлят. Постановеното в този смисъл решение на РС е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
На въззиваемите
следва да се присъдят разноски за въззивното производство, които се
констатираха в размер на по 300 лв. – за всеки от тях.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260111/12,01,2021 г., постановено по гр.
д. № 7491/2020 г. на РС Пловдив, трети граждански състав.
ОСЪЖДА „ХОУМТУЮ
БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. Варна, ЕИК *********; да
заплати на Н.И.М., ЕГН **********; и П.Н.И., ЕГН **********; разноски за
въззивното производство в размер на по
300 лв. (триста лева) за всеки от тях.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: