№ 782
гр. Плевен, 09.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора Д. Люб. И.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600920 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от Н. И. Н. от с.
***, обл. Плевен, ЕГН: ********** - обвиняем по досъдебно производство №
Д-347/2025 г. по описа на ГДБОП МВР, преписка №3921/2025г. по описа на РП
Плевен чрез процесуалния му представител адв. Н. М. от АК-Плевен с искане
за изменение на Определение №1191 от 03.12.2024г. по ЧНД №2261/2025 по
описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо
обвиняемия Н. И. Н. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на
найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител сочи, че не е налице опасност подзащитният му да се укрие или
да извърши престъпление, предвид обстоятелството, че не са налице данниз а
противообществени прояви, има постоянен адрес и може да бъде намерен.
Твърди, че обвиняемият към настоящия момент следва да се счита неосъждан.
Сочи, че не са налице презумптивните предпоставки в чл.63, ал.2 от НПК. В
заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за
неотклонение и определяне на по-лека такава.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника,
така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка
„Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.
Обвиняемият Н. И. Н. в правото си на последна дума заявява, че иска
съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.
Представителят на ОП-Плевен счита, че жалбата е неоснователна и
предлага да се потвърди първоинстанционния съдебен акт. Приема, че
законосъобразно спрямо обвиняемия е взета най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, тъй като са налице всички законови
1
предпоставки, визирани в чл.63 от НПК.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след след
цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния
съд намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем Н. И. Н. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че:
1. През м. май 2025г. в гр.Плевен, обл.Плевен, набрал отделно лице -
И.С.И. от гр.Плевен, с цел да бъде използвано за отнемане на телесна тъкан -
човешка кръв, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
обещаване, даване и получаване на облаги - парични суми срещу дадената
кръв - престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1 от НК.
2. На неустановен ден през м. май 2025 г. в гр.Плевен, обл.Плевен,
използвал лице - И.С.И. от гр. Плевен, пострадало от трафик на хора, за
отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му -
престъпление по чл.159в от НК.
3. През м. септември 2025г. в гр.Плевен, обл.Плевен, набрал отделно
лице - Г.П.Т. от гр.Плевен, с цел да бъде използвано за отнемане на телесна
тъкан — човешка кръв, независимо от съгласието му, като деянието е
извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги — парични суми
срещу дадената кръв — престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал. 1 от НК.
4. На неустановен ден през м. септември 2025 г. в гр.Плевен,
обл.Плевен, използвал лице - Г.П.Т. от гр.Плевен, пострадало от трафик на
хора, за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието
му - престъпление по чл.159в от НК.
Правните изводи на районния съд за наличието на обосновано
предположение относно авторството на деянието са правилни и
законосъобразни. Данни за участието на обвиняемия в извършване на
деянието се съдържат в протоколите от разпитите на свидетелите Р.М., В.Р.,
А.Г., П.Т., К.А., А.С., И.И., М.Д., Г.Т., И.П., К.С., Ф.М., В.И., К.М., Р.А.,
Д.А.,С.И., протоколите от извършени действия по разследването, сред които
Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия, ведно с
фотоалбум, Протоколи за разпознаване на лица, от назначената и изготвена на
досъдебното производство съдебна физико-химическа експертиза, както и от
приобщените в хода на досъдебното производство писмени доказателства, в
това число данни от Национална информационна система по трансфузионна
хематология, електронна справка за съдимост и характеристична справка.
В този смисъл посочените доказателства в достатъчна степен
обосновават предположението по чл. 63, ал. 1 НПК.
Относно втората кумулативно необходима предпоставка за взимане на
2
МНО „Задържане под стража“, а именно опасност от укриване или
извършване на престъпление настоящият съдебен състав счита, че такава е
налице.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че за наличие на реална
опасност от извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката
мярка за неотклонение може да се изхожда от всички релевантни фактори,
сред които характера, морала, имуществото на лицето, както и от строгостта
на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.
В настоящия случай с оглед факта, че са засегнати изключително важни
обществени отношения, с оглед специалния начин на извършването на
деянието, то същото се отличава с висока степен на обществената опасност. В
този смисъл съдът не споделя изложеното от страна на защитата, че в
настоящия случай се касае за действия с цел подпомагане на хора в нужда. В
смисъла на кръводаряването е извършване на доброволен акт, който не
включва получаването на насрещна облага, какъвто е настоящия случай.
Неоснователни са твърденията, че обвиняемият е извършвал деянията без
съзнанието за тяхната съставомерност, тъй като е получавал не малка сума
срещу това да набира група лица с цел отнемане на телесни течности. В този
смисъл конкретно извършеното деяние се отличава с висока степен на
обществена опасност. В настоящия случай са засегнати особено важни и
значими охраняеми обществени интереси. Трафикът или търговията с хора е
една от тежките форми на престъпна дейност. В този смисъл уредбата на
чл.159а от НК е в отговор на изискванията за хармонизиране на българското
законодателство на основата на международни актове като: Международния
пакт за граждански и политически права /ДВ, бр. 43/76 г./; Конвенцията на
ООН срещу транснационалната организирана престъпност /ДВ, бр. 42/2001 г./;
приетия към тази Конвенция Протокол за предотвратяване, противодействие и
наказване на трафика на хора, особено на жени и деца, известен като
„Протоколът от Палермо". Част от обективното право е и Конвенцията на
Съвета на Европа за борба с трафика на хора. Тя се основава на редица
вътрешни актове на органите на Съвета на Европа и на Европейския Съюз
като вторично право, регулиращо правното положение на жертвите, особено
на жени и деца.
Фактът, че обвиняемият е неосъждано лице, съгласно приобщения
бюлетин за съдимост, не опровергава извода за налична реална опасност
същият да се укрие или да извърши престъпление, предвид и лошите
характеристични данни, които съдът преценява с оглед личната степен на
обществена опасност на обвиняемия, която съдът преценява като висока.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд съществува реална
опасност обвиняемият да повлияе негативно върху показанията на
свидетелите, които са и които предстои да бъдат разпитани в хода на
производството, предвид обективния факт, че живеят в едно и също село –
***.
В този ред на мисли, според настоящата инстанция изводът на
предходната, че единствено най-тежката мярка за неотклонение може да
реализира целите си, е правилен и не подлежи на корекция.
Съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице
3
Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а
определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което
следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.64, ал.8 от НПК, Плевенският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1191 от 03.12.2025г. по ЧНД
№2261/2025 по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от
НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо Н. И. Н. от с.
***, обл. Плевен, ЕГН: ********** - обвиняем по досъдебно производство №
Д-347/2025 г. по описа на ГДБОП МВР, преписка №3921/2025г. по описа на РП
Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4