Решение по дело №357/2019 на Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260007

 

гр. Елена, 29.12.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

         Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публичното заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                      Председател: Пейо Приходков

при секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 357 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. 415, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Л.“ ЕООД гр. П., представлявано от Ст.Д.Б., чрез пълномощника му адв. П.Н.В. ***, против „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Д.З.Т.. В същата се твърди, че ищецът е утвърден в бранша производител на течни органични торове с високо качество, използвани в селското стопанство. Дружеството предлагало широка гама от продукти. Освен това имало интернет страница, на която била поместена подробна информация за предлаганите течни торове „Л.“ и всеки можел да се запознае с характеристиките на торовете и да направи заявка за доставка. Ищецът твърди, че на ..г. Михаил Михайлов с телефонен № ********** направил заявка по телефона за 1000 литра течен тор „Л.“ от името на „А.“ ЕООД. Заявката била приета от Снежана Благова – служител в „Л.“ ЕООД и била регистрирана под № С267. Доставката на стоката била извършена на ...г. от куриерска фирма „Транспрес“ ООД и приета в 12.30 часа лично от Михаил Михайлов на адрес с. Р., общ. З. – С.Д. № 1, за което била съставена товарителница № .../...г. за извършен разнос на пратката. За доставката на листния тор от ищеца била издадена проформа фактура № ../..г. и стокова разписка № ../..г. с отразена единична цена на стойност 5000.00 лв. за 1000 литра тор и начислен ДДС в размер на 1000.00  лв. Доставеният на ответника 1000 литра тор на стойност 5000.00 лв. без ДДС на ...г. не бил заплатен от него и същият отказал да направи доброволно плащане. На ....г. ищецът издал фактура № ..../....г. на стойност 5000.00 лв. без ДДС за доставка на 1000 литра листен тор с получател „А.“ ЕООД, като на отделен ред било посочено и начисленото ДДС в размер на 1000.00 лв. Фактурата била отразена в дневника за продажби и включена в справката-декларация по ДДС за месец юли 2019 г., като дължимото ДДС било внесено по сметка на ТД на НАП – П.. Въпреки издаването на фактурата и водените разговори между страните ответникът отказал да заплати стойността на фактурираната стока. След липсата на доброволно изпълнение ищецът предприел действия по събиране на вземането си по фактура № ..../....г., като било образувано ЧГД № 282/2019 г. по описа на Районен съд – Елена за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. На 04.10.2019 г. била издадена Заповед за изпълнение № 274/04.10.2019 г. по ЧГД № 282/2019 г. на Районен съд – Елена. В законноустановения срок ответникът подал възражение срещу така издадената заповед и за ищеца възникнал правен интерес от депозиране на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 5000.00 лв., представляваща цената на 1000 литра листен тор и начисленото ДДС в размер на 1000.00 лв. по фактура № ..../....г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 14.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 58.03 лв. за периода от ....г. до 13.08.2019 г. Претендира направените разноски по делото.

С допълнителна молба ищецът е уточнил първоначалната такава като е посочил, че мораторната лихва е в размер на 58.33 лв. за периода от ....г. до 13.08.2019 г., а законната лихва върху главницата претендира от 13.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

С допълнителна молба ищецът е уточнил петитума на исковата молба, а именно: Да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 5000.00 лв., дължима по Договор за доставка на 1000 литра листен тор, както и сумата 1000.00 лв., представляваща начислено ДДС, по фактура № ..../....г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.08.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 58.33 лв. за периода от ....г. до 13.08.2019 г.

Ответникът „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Д.З.Т., чрез пълномощника си адв. А.С.Ч. от ВТАК, е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. В същия оспорва предявения иск по основание и по размер. Моли съда да го отхвърли изцяло, като му присъди направените разноски по делото. Излага, че твърденията в исковата молба от страна на ищеца не отговарят на истината. Между страните няма сключен договор за покупко-продажба на течен тор „Л.“. Няма постигнато споразумение за количество и цена и такава течна тор и количество не били доставени на ответника. Лицето М.Т.М.не бил никакъв в ответното дружество, не можел да прави заявки и да получава пратки от негово име. Освен това твърди, че не е получавал проформа фактура, нито окончателна фактура. Счита, че осчетоводяването на тези документи в счетоводството на ищеца са извършени едностранно и нямат никакво значение. Оспорва съдържанието на представените с исковата молба документи, като с невярно съдържание.

В съдебно заседание ищецът „Л.“ ЕООД гр. П. се представлява от адв. П.Н.В. ***, който поддържа подадената исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „А.“ ЕООД с. Р., общ. З. се представлява от адв. А.С. Ч.от ВТАК, който поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

По делото са приети писмени доказателства и е разпитана като свидетел Снежана Стоянова Благова.

         Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

         Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК – установителен иск за съществуване на вземането, е процесуално допустим, поради което следва да се разгледа по същество.

         Между страните по делото е налице валидно сключен договор от м. ноември 2017 г. за покупко-продажба на стока – 1000 л Л. листен тор, на стойност 6000.00 лв. с включен ДДС. Между същите съществува търговско правоотношение, възникнало от договор за покупко-продажба, индиция за което е проформа фактура № ../..г., стокова разписка № ../..г. и процесната фактура № ..../....г. за 6000.00 лв. с включен ДДС. Относими към спора с оглед източника на правоотношението са разпоредбите на чл. 318, ал. 1 и чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Договорът за продажба е двустранен, възмезден, неформален и консенсуален. Същият е действителен и от него за ищеца е възникнало задължението да прехвърли на ответника собствеността върху предмета на продажбата – посочената по-горе стока. Изпълнението на задължението на продавача е юридически факт, пораждащ насрещното парично задължение на купувача. Съгласно нормата на чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или друга форма, освен ако това е предвидено в закон. Специалните правила на ТЗ, отнасящи се до търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата, не предвиждат законово изискване за писмена форма. В чл. 321 от ТЗ е регламентирано задължението на продавача да издаде фактура, ако купувачът поиска това. Касае се именно до документ с доказателствено значение. В конкретния случай ищецът е издал фактура № ..../....г., която отговаря на всички изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Стоката по фактурата – 1000 л Л. листен тор, била доставена на ...г. от ищеца на ответника в предприятието на последния в с. Р., общ. З. Велико Търново, чрез куриерска фирма „Транспрес“ ЕООД, за което били съставени съответните документи, и където била получена от последния като купувач, заедно с проформа фактура № ../..г. и стокова разписка № ../..г. Заявката на ответника за стоката и получаването й с придружаващите документи от него са извършени от Михаил Тодоров Михайлов. За последния е съдебно известно, че работи по трудово правоотношение в „А.“ ЕООД с. Р., общ. З. и е пълномощник на посоченото дружество с изключително голям обем от права, в т.ч. да задължава последното, по силата на пълномощно на нотариус Красимир Катрафилов с район на действие РС – Елена. Посоченото по-горе се установява както писмените, така и от гласните доказателства.

Съдът намира, че процесната фактура доказва реалното осъществяване на описаната в нея стопанска операция. Фактура № ..../....г. е осчетоводена от ищеца съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като са отразени счетоводните записвания, а стоката е осчетоводена като разход. Посочената фактура не е отразена от ответника съгласно изискванията на Закона за счетоводството, но липсата на счетоводно отразяване на същата е по причина, че фактурата не е представена от ответника в счетоводството. Фактура № ..../....г. е отразена при ищеца в дневника за продажби и е включена в справката-декларация по ДДС. Посочената фактура не е отразена при ответника в дневника за покупки и не е включена в справката декларация по ДДС. По причина, че ответникът не е представил фактура № ..../....г. в счетоводството си, същата не отразена по счетоводните регистри, както и по регистрите, водени във връзка със ЗДДС (справки-декларации и дневник за покупки). Процесната фактура представлява свидетелстващ документ, който удостоверява материализираните изявления в нея.

С оглед на изложеното съдът намира, че сочената в съставената фактура стока е доставени от ищеца на ответника, въз основа на сключения помежду им договор за търговска продажба, поради което последният дължи плащането на цената. Съгласно разпределянето на доказателствената тежест в процеса и тъй като ищецът твърди липса на извършено плащане, в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си на купувач по договора, а именно да плати цената на стоката. По делото не са представени доказателства в тази насока. По тази причина съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата сума по договора. За това ищецът е потърсил правата си по съдебен ред, снабдявайки се със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 282/2019 г. на ЕлРС. От представени доказателства по делото се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си към ищцовото дружество в размер на сумата 6000.00 лв., представляваща незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на стока (1000 л Л. листен тор), за което е издадена фактура № ..../....г.

След като не е извършил плащане на стойността на фактурата в срок, ответникът дължи и съответната законна лихва за забава съгласно чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, както следва: върху сумата (главница) от 6000.00 лв. по фактура № ..../....г. – сумата 58.33 лв. за периода от ....г. до 13.08.2019 г.

         Съдът изчисли чрез Calculator.bg сумата 58.33 лв., представляваща законната лихва за забава върху сумата 6000.00 лв. по фактура № ..../....г. за периода от ....г. до 13.08.2019 г.

На осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва върху присъдената главница от 6000.00 лв., считано от 13.08.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане.

         По изложените по-горе съображения съдът намира, направените от ответника възражения в писмения му отговор за изцяло неоснователни и като такива същите не могат да бъдат съобразени.

         С оглед изложеното следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че вземането на ищеца съществува, а именно „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Д.З.Т., дължи на „Л.“ ЕООД гр. П., представлявано от Ст.Д.Б., сумата 6000.00 лв. – главница, представляваща незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на стока (1000 л Л. листен тор), за което е издадена фактура № ..../....г., сумата 58.33 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 6000.00 лв. за периода от ....г. до 13.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6000.00 лв., считано от 13.08.2019 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 274/04.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 282/2019 г. по описа на Районен съд – Елена.

По претенцията на ищеца за разноски:

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, които да се заплатят от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 321.17 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по ЧГрД № 282/2019 г. по описа на Районен съд – Елена.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 771.17 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 357/2019 г. по описа на Районен съд – Елена.

По претенцията на ответника за разноски:

При този изход на делото на ответникът не се следват разноски по същото.  

Воден от изложените съображения, Районният съд

 

Р     Е     Ш     И:   

 

         ПРИЕМА за установено по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., ж. к. С.Д., представлявано от Д.З.Т., че дължи на „Л.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. П. 4000, район „Ц.“, ул. „Н.П.“ № .. представлявано от Ст.Д.Б., сумата 6000.00 лв. (шест хиляди лева) – главница, представляваща незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на стока (1000 л Л. листен тор), за което е издадена фактура № ..../....г., сумата 58.33 лв. (петдесет и осем лева и 33 стотинки), представляваща законна лихва за забава върху главницата от 6000.00 лв. за периода от ....г. до 13.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6000.00 лв., считано от 13.08.2019 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 274/04.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 282/2019 г. по описа на Районен съд – Елена.

         ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., ж. к. С.Д., представлявано от Д.З.Т., да заплати на „Л.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. П. 4000, район „Ц.“, ул. „Н.П.“ № .. представлявано от Ст.Д.Б., сумата 321.17 лв. (триста двадесет и един лева и 17 стотинки), представляваща направени разноски в заповедното производство по ЧГрД № 282/2019 г. по описа на Районен съд – Елена, и сумата 771.17 лв. (седемстотин седемдесет и един лева и 17 стотинки), представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 357/2019 г. по описа на Районен съд – Елена.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                             Районен съдия: