№ 1994
гр. Плевен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430102166 по описа за 2025 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 586,16 лв. и иск с правно основание
чл.86 ЗЗД с цена на иска 124,51 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК **********, срещу
Ц. Н. С., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че претенцията за заплащане
на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена
топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес
***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1)
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
1
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като
съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите
условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел
VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че
ответника, с абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.
Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с
ИРУ- 11,35 лева, сума за отопление без ИРУ-143,36 лв., енергия, отдадена от
сградна инсталация- 192,60 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 200,02
лв, услуга дялово разпределение- 38,80 лв. Твърди, че в имота на ответника
има монтирани 4 ИРУ, 1 водомери и 1 брой щранг-лира в баня, а сумата за
сградна инсталация е определена при отопляем обем 201,96 куб.м. Отправя се
искане, за постановяване на решение, с което ответницата да бъде осъдена за
плати на ищеца сумата 586,16 лева за главница за периода 01.11.2021г. –
30.06.2023 г. и лихва върху главницата в размер на 124,51 лева за периода
05.01.2022 г. до 06.03.2024 г. и законната лихва върху главницата от 04.04.2025
2
г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който счита предявеният иск за неоснователен и
недоказан по следните съображения: От представените по делото
доказателства е видно, че претендираните суми от ищеца не представляват
стойността на действителното потребление на топлоенергия и гореща вода
през процесния период от абонат № ***, а същите са начислени служебно.
Моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани по изложените по-горе съображения. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните суми за главница и
лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том VI, рег.
№ 7296, дело 2459/1999г. на *** С. И., ответницата Ц. Н. С. и нейният ***
А.С. са прехвърлили на *** Н.А.С. собственият си недвижим имот – ***,
находящ се в ***, като са запазили вещното право на ползване на имота докато
са живи.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР са приети и обнародвани в един
местен и един национален ежедневник. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се
уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***”
ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми
писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите
условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на
ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или
закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от
3
Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От
заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се
намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 8170,36
куб.м., а отопляемия обем на процесния апартамент е 201,96 куб.м. В имота
има монтирани 4 отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители.
Ползва се топла вода. В банята отоплението се осъществява посредством
щранг-лира. Сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към
топлопреносната мрежа. Абонатната станция е доставяла топлинна енергия
до имота в рамките на процесния период. При изготвянето на
индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията
на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл.61,ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №
Е-РД—04-1/12.03.2020г. Топломерът в абонатната станция е преминал
изискващите се проверки, удостоверено със съответните свидетелства от
проверки и констативни протоколи. Общия водомер е преминал съответна
метрологична проверка. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.
За всеки месец от отчетния период е извършван отчет на водомера за топла
вода. На базата на показанията е начислявана съответната топлинна енергия за
БГВ.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 586,16 лв.:
Видно от ***г. на *** С. И., ответницата Ц. Н. С. и нейният *** А.С. са
прехвърлили на *** Н.А.С. собственият си недвижим имот – ***, находящ се в
***, като са запазили вещното право на ползване на имота докато са живи.
Съгласно чл. 32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се
поемат от двамата съпрузи. Съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството. Разходите, направени за
топлоенерия представляват такива за задоволяване на нуждите на
семейството, поради което по отношение на тях съпрузите са солидарно
отговорни. Съгласно чл.122 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Не са ангажирани по
делото доказателства и не са релевирани възражения, че ответницата се е
4
разпоредила с процесния топлоснабден имот и/или е прекратен брака й.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С
оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е
задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения
имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
5
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните
не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Според
чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните
собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават
"потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст след
изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни
услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за
нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата за лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се
явява задължение на етажните собственици в съответната сграда, доколкото
ЕС не е взела решение за прекратяване на топлоподаването към нея,
респективно – доколкото топлоподаването към нея не е прекратено. Правото
на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти категорично не води до извода, че не следва да
заплащат разходваната в общите части топлинна енергия, защото освен
собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата. Затова
те следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия,
тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни
права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. При невъзможността топлофикационната услуга да съществува без
разходите за топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и общите части
на сградата, отказът от индивидуалното потребление не води сам по себе си до
отпадане на дължимостта на останалите необходими разходи.
Съгласно горецитираните норми и развити правни съображения, съдът
намира, че ответницата, която си е запазила вещното право на ползване върху
имота е клиент на доставената топлоенергия. Няма твърдения, нито
ангажирани доказателства, така учреденото вещно право на ползване да е
погасено. В Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II
г. о., ГК е прието следното: „Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото
вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва
6
вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без
тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.
ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот
учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по
предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта.
Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се
разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена
разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на
ползване за себе си и/или за друг чл. на семейството си. Запазеното право на
ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да
упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна
на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/
поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който
не влизат в противоречие с закона и добрите нрави. Законодателят е уредил
хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с
разпоредбите на чл. 59 ЗС – правото на ползване се погасява със смъртта на
ползвателя- физическо лице или с прекратяването на ползвателя – юридическо
лице респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на ползване се
погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от
5 години, както и при сливане на качеството на ползвател и това на
собственик. По съдържание упражняване на вещното право на ползване от
ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото
и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището
/недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на
имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на
лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит,
стопанска дейност и др. . Не може да има спор, че ползвателят може да се
предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл.
60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да се
упражнява правото си чрез другиго.
Видно е от гореизложеното, че при учредено ограничено вещно право на
ползване в полза на друго лице, собственикът се лишава от всяка възможност
да ползва вещта. Качеството на клиент на топлинна енергия се свързва именно
с лицето, което има право да ползва топлоснабдения имот. Макар редакцията
7
на чл.153, ал.1 ЗЕ да предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия, използвайки съюза „и“, при логическото тълкуване на същата се
стига до извода, че закона не предвижда едновременно двама клиенти на
топлинна енергия- собственик и носител на вещно право на полване, а
придава качеството на клиент на топлинна енергия на собственика или
носителя на ограничено право на ползване като държи сметка за това, че
клиента е лицето, което може реално да ползва имота и да потребява топлинна
енергия. При наличите на вещно право на ползване, както е посочено по-горе,
собственика е лишен от правомощието да ползва имота, поради което няма
качеството на клиент на топлинна енергия. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в редакция от ДВ
бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя като
потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо лице
собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е
видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. (В този
смисъл е и решение №35/21.02.2014г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д.№ 3184/2013 г.)
При учредено ограничено вещно право на ползване, собственикът е лишен от
правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на
ползвателя. (В този смисъл Решение №14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на
ВКС, ІІ г.о.). В посочения смисъл са и мотивите на т.1 от Тълкувателно
решение № 2/2017 на ОСГК на ВКС, от където е видно, че се приема, че при
учредено вещно право на ползване не са клиенти на топлинна енергия
едновременно и собственика и носителя на вещно право на ползване, а само
полвателя. Приема се, че е възможно едновременно клиенти на топлинна
енергия да бъдат себственика или носителя на вещното право на ползване
наред с носителя на облигационно право на ползване на имота примерно по
договор за наем, съобразно договорната свобода. По силата на ЗЕ обаче,
клиент на топлинна енергия е собственика на топлоснабдения имот или
носителя на ограничено вещно право на ползване, но не и двамата
едновременно.
8
Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за
която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството си на клиент на
топлинна енергия ответницата дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в
заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно
своя дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и
чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление
и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от
ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик
следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта
си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може
да се откаже,поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ,в които
потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в
имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния
топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за
топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до
сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника
дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия,
отдадена от сгр. инсталация, за БГВ и за услуга дялово разпределение.
Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инсталация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща
етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед
разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите
и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в
9
Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на
РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не
е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна
собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищеца не
е доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба разпределение на
доставената топлоенергия до абонатната станция, към която е присъединен
процесния топлоснабден имот. От съдебно-техническата експертиза се
установи, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия
отопляем обем на сградата е 8170,36 куб.м., а отопляемия обем на процесния
апартамент е 201,96 куб.м. В имота има монтирани 4 отоплителни тела,
оборудвани с топлоразпределители. Ползва се топла вода. В банята
отоплението се осъществява посредством щранг-лира. Сградата, в която се
намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа.
Абонатната станция е доставяла топлинна енергия до имота в рамките на
процесния период. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния
счетоводител са спазени изискванията на Методика за разпределение на
топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61,ал.1
от Наредба за топлоснабдяването № Е-РД—04-1/12.03.2020г. Топломерът в
абонатната станция е преминал изискващите се проверки, удостоверено със
съответните свидетелства от проверки и констативни протоколи. Общия
водомер е преминал съответна метрологична проверка. Разлики в
изчисленията на ФДР не са констатирани. За всеки месец от отчетния период е
извършван отчет на водомера за топла вода. На базата на показанията е
начислявана съответната топлинна енергия за БГВ.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с
ангажираните по делото доказателства предявената искова претенция с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
основание.
10
При този извод за основателност на предявената претенция, съдът е
длъжен да разгледа направеното възражение за частично погасяване на
вземането по давност. Съдът приема, че вземането на "***" ЕАД спрямо
ответника е периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), по отношение на което се прилага
специалната норма на тригодишен давностен срок. С решение №
168/22.12.2009 г., постановено по т. дело № 408/2009 г. по описа на Върховния
касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл. 290 от
ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в ОУ падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
специалната норма за давността по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Съдебната практика е
уеднаквена и в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.
дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС относно понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, което се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая
правопораждащия факт е възникналото облигационно правоотношение,
породено от договора за продажба на ТЕ от "***" ЕАД на потребителите за
битови нужди, а падежа на задълженията е точно определен на равни
интервали от време. Страните не спорят, че купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което е отразено и в
приетите по делото общи условия, както и, че при неизпълнение на
задължението в срок дължат лихва за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). Следователно, задълженията на ответника за
заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, а
11
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При липсата
на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът
приема за погасени по давност биха били всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.04.2025г. Претендирания период е от
01.11.2021г. до 30.06.2023г., поради което погасени по давност са сумите за
период преди 28.02.2022г., за периода от 01.11.2021г. до 28.02.2022г., които
видно от приложените фактури и препис-извлечение от сметка са в размер на
233,61 лева.
Предвид гореизложеното искът се явява основателен и доказан за сумата
от 352,55 лева, за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до
предявения размер от 586,16 лева да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 124,51 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно
до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл.
84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на
този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Доколкото не се спори от страните, че не са
извършени плащания на суми за главница и лихва за процесния период, съдът
приема, че предявения в обективно кумулативно съединение акцесорен иск за
лихва за забава също е доказан по основание.
При този извод следва да бъде разгледано направеното възражение за
погасяване по давност. Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на
същия срок за погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато
са присъдени със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по
12
давност - по аргумент от чл. 119 от ЗЗД. Извън тези случаи вземанията за
лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност по силата на чл. 111,
б. "в" от ЗЗД. Съдът приема, че главницата за релевантния период е погасена
по давност от 01.11.2021г. до 28.02.2022г. включително, поради което и
вземането за лихва е погасено по давност за същия период. Следва да се
съобрази по отношение на акцесорното вземане за лихва за периода от
02.02.2010 г. до датата до която се претендира лихвата - 05.02.2016 г. изтекъл
ли е предвидения в закона тригодишен срок, отброяващ се от датата, на която
настъпва изискуемостта на сумите за доставената ТЕ за всеки от месеците, т.
е. падежа на всяко едно от вземанията за месечните суми за потребена
топлинна енергия, която формира главницата. Съобразявайки горното,
неоспореното препис-извлечение от сметка и самостоятелни изчисления на
основание чл.162 ГПК, съдът определя дължимата лихва за забава върху
главницата от 352,55 лв. и периода от 01.03.2022 г. до 06.03.2024 г.
включително, в размер от 340.42 лева. По изложените съображения съдът
приема, че исковата претенция за лихва е основателна и доказана до размер от
55,70 лв., за която сума следва да бъде уважена, а за разликата до предявения
размер от 124,51 лв., следва искът да бъде отхвърлен като погасен по давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съдът намира, че
фактическата и правна сложност на делото не обуславя по-висок размер на
юрисконсултското възнаграждение. Предвид изложеното следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100,00
лв. С оглед горното следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца от направените разноски от 800,00 лв. /100,00 лв.+100 лв.+200 + 400
лв./за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо лице
и депозит за особен представител, сумата от 459,57 лева съразмерно с
уважената част на претенцията.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД Ц. Н. С., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК**********,със седалище и адрес на
управление: *** сумата от 352,55 лева, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2021г. до
30.06.2023г., ведно със законната лихва от 04.04.2025г. до окончателното
изплащане на сумата, а за разликата от 352,55 лева до предявения размер от
586,16 лева отхвърля иска като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД Ц. Н. С., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на“***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК**********,със седалище и адрес на
управление: *** сумата от 55,70 лева лихва за забава върху сумата от 352,55
лв., за периода от 05.01.2022г. до 06.03.2024г., а за разликата от 55,70 лева до
предявения размер от 124,51 лева отхвърля иска като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. Н. С., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК**********, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата от 459,57 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14