Р Е Ш Е Н И Е
18.11.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
13.11. 2020
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна
Боянова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 1748 2019
дело № по описа за г.
Община - Дупница, ЕИК *********, адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода" №1, представлявана
от кмета М.Х.Ч., е предявила срещу С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с
чл.232, ал.2 и чл.86 ЗЗД. Искането е
за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите
по заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
13.05.2019 г., издадени по ч. гр. д. № 1010/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница: главница в размер на 3 024 лв. - дължими наемни вноски по договор № ТД
- 000515 от 01.05.2006 г. за периода от април 2018 г. до март 2019 г.
включително, договорна лихва в размер на 286.15 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
13.05.2019 г. до изплащане на вземането.
Община Дупница твърди, че С.С.К. е купил търговски
обект - павилион за търговска дейност, намиращ се в град Дупница, ул. „Бачо
Киро”, разположен в УПИ I - за комплексно жилищно строителство, в кв. 200 по
регулационния план на град Дупница, с договор за покупко-продажба от 10.02.1995
г., но не и терена под търговския обект.
Между Община Дупница /чрез съответното звено към общинската администрация - БД „Общински пазари"/ и С.С.К. е сключен Договор № ТД - 000515 от
01.05.2006 г. за отдаване под наем на общински терен за разполагане на описания
търговски обект, с дължим месечен наем първоначално в размер на 126 лв.
Впоследствие с анекс от 20.02.2008 г. наемната цена е увеличена на 252 лв.,
дължими в срок до 25-то число на текущия месец. До месец април 2018 г. наемателят
заплащал наемната цена, но след това преустановил плащанията, като дължимите
наемни вноски за периода от април 2018 г. до март 2019 г.
включително са в общ размер на
3 310, 15 лв., от които главница в
размер на 3 024 лв. и договорна лихва в размер на 286, 15. На наемателя са
изпращани уведомителни писма и покани за доброволно плащане, но не е заплатил
посочената сума.
Община Дупница е подала заявление по чл.417 ГПК, по
което е образувано ч. гр. д. № 1010/2019 г. по описа на ДнРС и е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; впоследствие длъжникът е
подал възражение по чл.414, ал.2 ГПК.
Видно от служебна бележка от 21.08.2020 г.,
издадена от Община Дупница, на 13.08.2020 г. С.С.К. е заплатил дължимите наемни
вноски по договор № ТД - 000515 от 01.05.2006 г. за периода от април 2018 г. до
март 2019 г. включително в размер на 3 024 лв., както и
договорна лихва в размер на 286, 15 лв.
В постъпилия отговор не
се оспорва сключването на описания договор за наем и анексите към него, но
ответникът сочи, че върху наетия терен през 1975 г. са построени жилищни сгради
въз основа на отстъпено право на строеж от общината. Съгласно чл.15, ал.З от ЗС
в редакцията му към 1974 г. правото на строеж включва ползването и на
незастроената част от земята. Процесният търговски обект се намира в
междублоковото пространство, което следва да се ползва по отстъпеното право на
строеж от собствениците на жилища в построените блокове, между които е и С.С.К..
Счита договора за наем за нищожен
поради противоречие със закона - чл.15,
ал.З от ЗС в редакцията му към 1974 г. Поради това не дължи
сумите, посочени в исковата молба.
В съдебното заседание
ответникът е уточнил, че не поддържа направеното възражение за нищожност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С доклада
по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за наем № ТД-000515/01.05.2006
г., анекс с дата 31.10.2006 г. /с „ЕС-ЕЛ” ООД, представлявано от С.С.К./, анекс от 20.02.2008 г. /с „ЕС-ЕЛ” ООД,
представлявано от С.С.К./, анекс от 17.05.2012 г. /с който е договорена с
„ЕС-ЕЛ” ООД промяна на наемателя по договора – С.С.К./ и анекс от 09.04.2014 г. /със С.С.К./. Прието е за безспорно предоставянето за ползване на наемателя на описания търговски обект за
процесния период, както и, че не се оспорва размера на
претендираните от община Дупница суми съгласно сключения договор за наем, като в хода на
производството те са заплатени.
Безспорно е и обстоятелството, че производството
по гр. д. № 2061/2018 г. по описа на ДнРС е образувано по иск от С.С.К. *** с
правно основание чл.55 ЗЗД за осъждане на ответната община да му заплати сума в
размер на 15 357, 10 лв., представляваща получена без основание наемна
цена по сключения между страните договор № ТД-000515/01.05.2006 г., за периода
от месец април 2013г. до месец юли 2018 г.
С описания договор ищецът /чрез
съответното звено
към общинската администрация - БД „Общински пазари"/ е предоставил на
ответника за ползване срещу заплащане на наем общински терен на ул. „Бачо Киро” в
гр. Дупница за осъществяване на търговска дейност в преместваем търговски
обект, собственост на наемателя и поставен върху общинския поземлен имот. Този
общински имот съгласно представения акт за частна общинска собственост №
980/25.04.2003 г. представлява парцел I - за комплексно жилищно строителство с площ 15 328 кв. м., в кв. 200 по регулационния план на град
Дупница, с
изградени 10 двуетажни и 4 пететажни жилищни блокове. Не е спорно, че с
представения нот. акт № 18, т.ІІІ, д. №339/1977 г. ответникът е признат за
собственик на апартамент в един от жилищните блокове в описания общински имот.
Приложено е ч.гр.д.№ 1010/2019 г. по описа
на РС – Дупница, по което е подадено възражение от ответника срещу издадената
заповед за изпълнение и са представени доказателства за спазване на срока по
чл.415 ГПК за предявяване на настоящия иск.
В първото съдебно заседание ищецът е
представил служебна бележка от 21.08.2020 г., издадена от
Община Дупница, видно от която на 13.08.2020 г. С.С.К. е заплатил дължимите
наемни вноски по договор № ТД - 000515 от 01.05.2006 г. за периода от април
2018 г. до март 2019 г. включително в размер на 3 024 лв., както и
договорна лихва в размер на 286, 15 лв.
Съобразно установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е установителен,
в производството по който ищецът
цели да установи, че
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1010/2019 г. по описа
на РС – Дупница.
С договора
за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за
временно ползване, а наемателят да му плати
определена цена. Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е
длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
Наемодателят е длъжен само да предостави за ползване
вещта, срещу което му се дължи заплащане на цената, без значение дали
наемателят фактически я употребява. Ищецът следва да докаже сключването на описания
договор за наем с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за
наем - факта на предаването на недвижимия имот
в състояние, отговарящо на ползването му по предназначение.
По делото е установено, че
страните са обвързани с описания валиден договор за наем, съгласно който ищецът
е предоставил на ответника ползването на общински терен, находящ се в град
Дупница, ул.
„Бачо Киро”, в парцел
I - за комплексно жилищно строителство, в кв. 200 по регулационния план на града.
Следователно ищецът в качеството на наемодател е изпълнил
задължението си по договора и е предоставил на ответника процесния обект. В
тежест на наемателя е да докаже, че е върнал имота на наемодателя, каквито
доказателства не са представени. Държането на наетия обект от наемателя е
основание за наемодателя да иска заплащане на наемната цена, съгласно чл.236,
ал.2 от ЗЗД.
Не е спорно, че за процесния
период от м. април 2018 г. до март 2019 г. включително дължимата
сума за главница възлиза на 3 024 лв., а за договорна лихва - на 286, 15 лв.
По делото
се установи, че ответникът е изплатил на ищеца след датата на завеждане на иска
дължимите суми по заповедта за изпълнение за главница и за договорна лихва.
Налице е
хипотезата на чл.235, ал.3 от ГПК и съдът е длъжен да вземе предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, в
каквато насока са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Такъв
факт в настоящото производство е погасяването чрез плащане от ответника на
вземането, предмет на претенцията на ищеца. Предвид изложеното, предявеният иск
следва да се отхвърли поради доброволно погасяване на вземането чрез плащане в
хода на производството.
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
разноските, направени от ищеца по водене на делото, за внесена държавна такса в размер на 104, 75 лв.
Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Следователно на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1010/2019 г. по описа на ДРС в размер на 66, 21 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община - Дупница, ЕИК *********, срещу С.С.К., ЕГН **********, иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните вземания по договор за наем № ТД - 000515 от 01.05.2006 г.: - 3 024 лв. - дължими наемни вноски за
периода от април 2018 г. до март 2019 г. включително, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
13.05.2019 г. до изплащане на вземането; - договорна
лихва в размер на 286, 15 лв., поради доброволно
погасяване на вземането чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********,***, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 104, 75 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 1010/2019 г. по
описа на ДРС в размер на 66, 21 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: