Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260015 05.02.2021 год. гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият
окръжен съд
гражданско отделение
На пети
февруари
2021 год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като
разгледа докладваното от председателя въззивно
гражданско дело № 580 по описа
за 2020год. за да се произнесе
съобрази следното:
С решение № 260046/21.10.2020 год. по в.гр.д.№
580/2020 год. ,Д.кият окръжен съд е :
1./потвърдил решение №
368/28.04.2020 год. по гр. дело №1554/2018 год. на Районен съд Д.,с което е
допусната поправка на очевидна грешка в диспозитива на решение №836/18.07.2019
год. по гр. дело №1554/2018 год. на Районен съд Д.,като е оставено без
разглеждане искането на ищците К.Д.К. ,ЕГН
********** ***, Д.В.Д. ,ЕГН ********** ***, М.В.Д. , ЕГН ********** ***, С.Т.Д.
, ЕГН ********** ***, В.Я.И. , ЕГН ********** ***, В.П.Я. , ЕГН **********,***
и В.П.Д. с ЕГН **********,*** по чл.604 от ГПК за разпореждане на заличаването
на вписването на несъществуващо обстоятелство – аренден договор, вписан под №***
с вх. рег. №12015/21.12.2016 год., акт №186, том ХХ на Службата по вписванията
– Д., както и поправка, вписана под №24, том V, вх. рег. №1764/24.02.2017 год.
на Службата по вписванията – Д., по отношение на 5/6 идеални части от нива,
намираща се в с. В., общ. Д.ка с площ от 6 451 кв. м. и кадастрален
идентификатор №11421.102.88 по кадастралната карта, както и от нива, намираща се в с. В., общ. Д.ка с площ от 4548
кв.м. и кадастрален идентификатор №11421.28.48 по кадастралната карта;
2./потвърдил е определение №3084/06.11.2019 год. по гр.
дело №1554/2018 год. на Районен съд Д.,с което е оставена без уважение молбата
на С.В.П.,ЕГН ********** и И.К.П.,ЕГН **********,*** по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение
№836/18.07.2019 год. по гр. дело №1554/2018 год. по описа на ДРС в частта на
осъждането им за заплащане на адвокатско
възнаграждение за горницата над 340 лв. и до 600 лв.,като част от сторени разноски в общ размер от 765 лв. и
е
3./отменил определение
№3084/06.11.2019 год. по гр. дело №1554/2018 год. на Районен съд Д. в
останалата му част ,като вместо това е изменил решение №836/18.07.2019 год. по
гр. дело №1554/2018 год. на Районен съд Д. ,с което на К.Д.К.
,ЕГН ********** ***, Д.В.Д. ,ЕГН ********** ***, М.В.Д. , ЕГН ********** ***, С.Т.Д.
, ЕГН ********** ***, В.Я.И. , ЕГН ********** ***, В.П.Я. , ЕГН **********,***
и В.П.Д. с ЕГН **********,*** е
присъдена сумата от 600 лв.-адвокатско възнаграждение,като част от сторени разноски в общ размер от 765
лв.,като е осъдил С.В.П.,ЕГН ********** и И.К.П.,ЕГН **********,*** да
заплатят на К.Д.К. ,ЕГН ********** ***
сумата от 340 лв.,съдебно-деловодни разноски-заплатено адвокатско
възнаграждение.
В мотивите си Д.кият окръжен съд е посочил,че страните претендират да им
бъдат присъдени сторените от тях разноски пред въззивния съд по повод
изменение на съдебни актове,постановени от ДРС в производства по чл. 247
ал.1 и чл. 248 ал.1 от ГПК.Такива не им се следват. В производството за
изменение или допълване на решението в частта за разноските, разноски не се
дължат. В този смисъл е и установената съдебна практика /определение №
25/28.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 25/2012 год. на ВКС,ІІ г.о.;определение № 300/2012
год. по ч. гр. д. № 245/2012
год. на ВКС, IV г. о./.Отговорността
за разноски по правило се разпределя съобразно изхода по спора,но тя зависи от
това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване
на акт с очевидна фактическа грешка .В
случая се касае до проверка действията на съдията и неговия пропуск,за което
страните не носят отговорност ,поради което не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство.
Решението е било връчено на С.В.П.,ЕГН **********
и И.К.П.,ЕГН **********,*** на дата 02.11.2020 год.
От С.В.П.,ЕГН
********** и И.К.П.,ЕГН **********,*** е била подадена молба рег.№
262688/03.12.2020 год.,изпратена по пощата на дата 02.11.2020 год. с искане по реда на чл.247 ал.1 от ГПК да
бъде поправено решение № 260046/21.10.2020 год.
по в.гр.д.№ 580/2020 год. на Д.кият
окръжен съд,респ. по реда на чл.248 ал.1 от ГПК решение № 260046/21.10.2020
год. по в.гр.д.№ 580/2020 год. на Д.кият
окръжен съд да бъде изменено и допълнено.
1./Страните настояват да бъде коригирано
произнасянето на въззивния съд по
отношение дължими от тях разноски в
производството по необжалвано решение на ДРС,предмет на жалбата им срещу
определение на ДРС,постановено в производство по чл. 248 ал.1 от ГПК,т.е.
правната квалификация на молба рег.№ 262688/03.12.2020 год. е по чл. 247 ал.1 от ГПК,по реда на
който подлежи на разглеждане.
2./Страните
претендират и за допълване на решението на въззивният съд с присъждане на
сторени разноски –заплатени възнаграждения от по 600 лв. за процесуално представителство от адвокат по
подадена от ищците неоснователна
жалба срещу решение №
368/28.04.2020 год. по гр. дело №1554/2018 год. на Районен съд Д.,с което е
допусната поправка на очевидна грешка в диспозитива на решение №836/18.07.2019
год. по гр. дело №1554/2018 год. на Районен съд Д..
Молбата е
отчасти неоснователна,отчасти недопустима въз основа на фактически констатации
и правни изводи както следва:
1./С решение № 836/18.07.2019 год. по гр.д.№ 1554/2018
год. на Районен съд Д. С.В.П. и И.К.П. са осъдени да
заплатят на ищците сторените по делото
разноски в общ размер на 765 лв.,без да бъде направено разграничение ,каква
част от сумата за какъв по вид
разноски е дължима.В мотивите на
съдебното решение такова разграничение е направено:600 лв. за адвокатско
възнаграждение и 165 лв. за държавни такси.
С решение № 260046/21.10.2020 год. по
в.гр.д.№ 580/2020 год. ,Д.кият окръжен съд се е произнесъл по жалба
рег.№24812/03.12.2019 год. на С.В.П. и И.К.П.
срещу определение №3084/06.11.2019
год.,с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 ал.1 от ГПК за
изменение на решение №836/18.07.2019 год. по гр. дело №1554/2018 год. по описа
на ДРС в частта за разноските.
Предмет на
молбата по чл. 248 ал.1 от ГПК,определението и
жалбата е единствено дължимостта на сумата от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение ,т.е. сумата от 165 лв. за държавни такси е
дължима от С.В.П. и И.К.П. на
ищците по силата на влязлото в сила в тази му част решение 836/18.07.2019 год. по гр.д.№
1554/2018 год. на Районен съд Д..
В мотивите си ,Д.кият
окръжен съд е съобразил,че представителството на ищците е било осъществявано от
двама адвоката ,дължимо по правилото на чл. 78 ал.1 е възнаграждение само за един адвокат и
доколкото е заплатено ,т.е. сумата от 340 лв.Касае се до законова регламентация
на правото на страната,постигнала положителен изход за себе си в спора ,да бъде възмездена за заплатените от нея разноски за един адвокат,а в случай че
е била представлявана от повече от един,избора не е предоставен на страните по
делото,а е правомощие на съда.В съответствие с приетото в мотивите, за частична
основателност/частична неоснователност на подадено искане по чл. 248 ал.1 от ГПК,респ.частна жалба срещу съдебния акт на ДРС,постановен по това искане
въззивният съд е постановил диспозитив за потвърждаване на определението
на ДРС за оставяне без уважение молбата на С.В.П. и И.К.П. касателно размер на разноски за
адвокат в размер по-голям от 340 лв.,респ. отменил е определението на ДРС в
останалата му част за неуважаване на молбата по чл. 248 ал.1 от ГПК,като е
решил спора по същество –изменил е решение №836/18.07.2019 год. по гр. дело
№1554/2018 год. по описа на ДРС,като е присъдил разноски в намален размер от
340 лв.
С оглед на
горното,общия размер на разноските,които С. и И. Пискови следва да заплатят на
ищците е сбора от сумите 165 лв. за държавни такси/присъдени от ДРС/ и 340 лв.
за възнаграждение за един адвокат/присъдени от ДОС/.
Съответствието
между мотиви и диспозитив в съдебния
акт,чието поправяне се претендира,сочи на липса на очевидна фактическа
грешка,т.е. неоснователност на молбата по чл. 247 от ГПК.
По изложените
съображения молба рег.№ 262688/03.12.2020 год. следва да бъде оставена без
уважение.
2./По отговорността
за разноски съдът се произнася при постановяване на решението,като процесуалния
закон вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв
размер се възлагат разноските-чл. 236 ал.1 т.6 от ГПК,т.е. произнасянето в
диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за
разноски.При неоснователност на искането за разноски,съдът излага съображения
единствено в мотивите на съдебния акт.
По този начин е
процедирал съдът и решението не е
непълно,т.е. подадената молба за допълването му в частта за разноските за
въззивното производство е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С.В.П.,ЕГН **********
и И.К.П.,ЕГН **********,*** молба рег.№ 262688/03.12.2020 год. за поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 260046/21.10.2020 год. по в.гр.д.№ 580/2020 год. на Д.кият окръжен съд.
Решението
е окончателно.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С.В.П.,ЕГН ********** и И.К.П.,ЕГН **********,*** молба рег.№
262688/03.12.2020 год. да допълване на решение № 260046/21.10.2020 год.
по в.гр.д.№ 580/2020 год. на Д.кият
окръжен съд в частта за отговорността за разноски.
Решението
в тази му част с характер на определение подлежи на обжалване пред Апелативен
съд Варна в едноседмичен срок от връчването му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.