№ 8215
гр. София , 25.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110132084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу П.
КР. Й. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
заплащане на главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, както и сумата 161
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и сумата
108,29 лева, представляваща мораторна лихва върху това вземане за периода от
27.04.2017г.- 31.03.2021г, дължими по договор сключен с /ЮЛ/, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с договор за цесия.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид)
и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не
може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни
норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или
не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била
лишена от смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
1
потребителски кредит. Таксите за услугите, предлагани в избрания от длъжника
допълнителен пакет, не попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК, доколкото не
предвижда насрещно задължение на кредитора – предоставяне на реална услуга. а
предвижда действия по изплащането, които и не твърди да е извършил, и възможност
за разсрочване на вземането или отделни вноски по него при определени хипотези.
Заплащането на отделно възнаграждение за подобно поведение на кредитора е
недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, поради което клаузата се
явява нищожна. Освен това, възнаграждението представлява допълнителна
възнаградителна лихва и/или неустойка за забава, които са над посочените в ЗПК
размери /а такива се и претендират отделно/, уговорени са отнапред, без
предпоставките за дължимостта им.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли, включително и за акцесорното
вземане за лихва за забава /доколкото обуславящото го не е възникнало/.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, с вх. № 10716/ 07.06.2021г. на /ЮЛ/ срещу П. КР. Й. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата
161 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги,
съгласно договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161- 10143839/
22.2.2017г. и сумата 108,29 лева, представляваща мораторна лихва върху това вземане
за периода от 27.4.2017 г. до 31.3.2021 г. ,, дължими по договор сключен с /ЮЛ/,
вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2