Р Е
Ш Е Н
И Е № 2678
гр. Пловдив, 28.07.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9669 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, представлявано
от З. Н. Д. - ****, чрез юрк. Т., против П.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено че
ответника дължи на ищеца сумата от 612.62 лв. (шестстотин и дванадесет лева и
шестдесет и две стотинки)- просрочена главница, както и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 21.03.2019 г. до окончателното
погасяване на дълга. Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 25.02.2013 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника е подписан Договор № ****за отпускане
на потребителски паричен кредит на обща стойност 1,631.64 лв., от които
1,500.00 лв. - чиста стойност на кредита, 45.00 лв. - такси/комисиони и 86.64
лв., представляваща общата стойност на застрахователната премия /за целия
период на кредита/. За ползвания кредит кредитополучателят е следвало да
заплати на банката годишен лихвен процент в размер на 18,49 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 23,64 %. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения
кредит чрез 24 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 81.85 лв.,
като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 07.04.2013 г., а
последната - в срок до 07.03.2015 г. Общата дължима сума по кредита, като
съвкупност от стойността на отпуснатия кредит, таксите и комисионните по
кредита, застрахователната премия и дължимата лихва, възлиза на сума в размер
на 1,964.40 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и четири лева и четиридесет стотинки).
П.П. е направил 13 вноски по погасяване на задължението, както и е погасил
14.43 лв. начислени лихви за просрочие или общо внесена сума по кредита в
размер на 1,012.48 лв. Дванадесетте са в пълен размер - 81.85 лв., последната с
падеж 07.04.2014 г., е непълна- 15.85 лв. След 07.04.2014 г. не са погасени
оставащите 12 пълни и една частична вноска по уговорения погасителен план.
Съобразно чл. 16 от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен
кредит, с които длъжникът се е съгласил при подписване на Договора, и поради
забава в плащането на дължимите месечни вноски по кредита от страна на
кредитополучателя са настъпили основания за предсрочната изискуемост на целия
непогасен остатък от кредита в пълен размер, включително и за вноски с
ненастьпил падеж. На 27 октомври 2014 г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който вземането по
гореописания договор за потребителски кредит е прехвърлено на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.
Цесионерът по пълномощие от
цедента е изпратил Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания до длъжника П.П.. Пратката, не е потърсена
от адресата и е върната обратно с отбелязване като нополучена. Съгласно чл.3
(3) от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, потребителят се задължава да съобщава
в срок от две седмици за всяка промяна, настъпила в дадената от него при
сключване на Договора за потребителски кредит информация, в това число и за
промени в личния адрес, като такова известие от страна на потребителя липсва.
Поради това дружеството е положило необходимата грижа гореописаните документи
да достигнат до знанието на П.Г.П.. Като уведомление следва да се приеме и
подадената по делото искова молба и приложеното към нея Уведомление за
извършено прехвърляне на вземанията. Поради неизпълнение на задължението и към
новия кредитор от страна на длъжника цесионерът е пристъпил към принудително
изпълнение, като на 21.03.2019 г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдът е уважил искането и е издал Заповед № 2481 за
изпълнение на парично задължение. Срещу нея е постъпило възражение.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва
иска, като твърди, че договорът за цесия няма сила между страните поради липса
на плащане на цената, както и не включва в предмета си вземането към ответника.
Същия не е уведомен за прехвърлянето и то няма действие по отношение на него.
Липсва упълномощаване за извършване на уведомяването от цесионера и същия не е
положил усилия за връчването му, като се има предвид, че адреса на ответника не
е променян. Оспорва се извършено плащане в полза на ищеца.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за потребителски кредит от
25.02.2013 г. е видно, че между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и ответника е постигнато споразумение за предоставяне на
кредит от 1500 лв. за срок от 24 м., дължим на месечни вноски от по 81,85 лв.
при ГЛП 1849 %, ГПР 23,64 %, такса/комисионна 45 лв., застрахователна премия
86,64 лв.
От представения рамков договор за покупко-продажба на вземания от
27.10.2014 г. ; приложение № 1 към договор за цесия от 27.10.2014 г.,
приемо-предавателен протоколот 27.10.2014 г. е видно, че между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ищеца е постигнато съгласие
за продажба на вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити,
между които и вземането от ответника в размер от 962,62 лв.
От приложеното уведомление, обратна разписка и покана (лист 19 и 20 от
делото) е видно, че до ответника е изготвено уведомление от ищеца за
извършената цесия, което е изпратено с писмо с обратна разписка, но същото не е
връчено на лицето.
От приложеното ч. г. д. 4488/2019 г. на ПРС е видно, че ищеца
е подал заявление по чл. 410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение. В предоставения
срок е постъпило възражение от длъжника, поради което са дадени указания на
заявителя за предявяване на установителен иск.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради подаденото възражение от длъжника срещу издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 4488/2019 г.
на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ" ЕАД.
С
иска по чл. 422 ГПК се цели установяване на
съществуващо вземане, реализирано по реда на
заповедното производство в определените в закона хипотези. За
уважаване на този иск е необходимо ищецът да
установи при пълно и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираното от него вземане, или в случай наличие
на валидно облигационно отношение между първоначалния кредитор "УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника, произтичащо от договор за
потребителски кредит, съдържащ валидни уговорки за заплащане на главница и
възнаградителна лихва, по които кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната сума и е настъпила
изискуемостта на вземанията, както и съществуването на валиден договор за
цесия, по силата на който вземането по договора за кредит е прехвърлено на
ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне
на вземанията.
Съобразно приетите писмените доказателства, които се кредитират изцяло от съда, по категоричен
начин се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника първоначалния кредитор "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.
Процесният договор за кредит е двустранно подписан и съдържа уговорки за всички
съществени елементи на договора за кредит, което налага извода, че е налице
валидно възникнала облигационна връзка между страните по договор за кредит. Не е спорно по делото, че
посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, следователно същият се явява кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а отпуснатия
кредит е потребителски, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК и в
ЗЗП.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че кредитодателят
е превел по разплащателната сметка на ответника-кредитополучател заемната сума и, че същата е изцяло усвоена от него.
Следователно неможе да се приеме, че заемодателя е
изпълнил своите задължения и се явява изправна страна по договора. Ответникът
не признава, че е получил и че е усвоил посочената
сума, нито да е извършил пълно погасяване на усвоената сума. Предвид това следва да се приеме, че договора не обвързва страните по него
и не е налице виновно
неизпълнение на задължението на заемополучателя по него.
Предвид това съдът намира, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли
без да се обсъждат останалите обстоятелства свързани с прехвърлянето на
вземането и нарушенията на ЗПК, водещи до недействителност на договора по чл.
22 от ЗПК.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят притендираните такива, съобразно представения списък и
доказателства, в размер от 300 лв. за настоящето производство и 300 лв. за
проведеното предходно заповедно производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин -
6", ет. 2, представлявано от З. Н.
Д. - ****, чрез юрк. Т. против П.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** иск за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 612.62 лв. (шестстотин и дванадесет лева и
шестдесет и две стотинки)- просрочена главница, както и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 21.03.2019 г. до
окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин -
6", ет. 2, представлявано от З. Н.
Д. - ****, да заплати на П.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 300 лв.(триста лева) разноски за настоящето производство и 300
лв.(триста лева) разноски за производството по ч. гр. дело
№ 4488/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/ П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.