Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 01.10.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд в публично съдебно
заседание на втори септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева
и в присъствието
на прокурора като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА
гр.д. № 1857 по описа за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Съдът в
настоящото производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София,
ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 6, чрез пълномощника
си адв. З.Й.Ц. от САК против Д.Д.Й. с ЕГН **********,*** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. с чл.
79 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена на иска 379.28лв.
В исковата молба се сочи, че между Д.д.Й.
и „Теленор България“ЕАД/ с предишно наименование „Космо Бългаярия Мобайл“ЕАД/
били сключени следните договори за предоставяне на услуги: 1. Договор за
мобилни услуги № ********* от 28.03.2018г. Съгласно Договора за мобилни услиги
на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********** със стандартна
месечна абонаментна такса 20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49 лв. без вкл. ДДС и
мобилно устройство таблет PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G и
2.
Договор за мобилни услуги № ********* от 18.06.2018г. Съгласно Договора за мобилни услиги на
клиента бил предоставен мобилен телефонен номер ********** със стандартна
месечна абонаментна такса 20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49 лв. без вкл. ДДС.
Към периода на издаване на процесните
фактури спрямо ползваните от Д.Д.Й. мобилни номера се прилагали следните
условия:
-
За мобилен номер
********** – условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
28.03.2018г.;
-
За мобилен номер
********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
18.06.2018г.;
В исковата си молба ищецът твърди, че
ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 брой
фактури издадени в периода м.юли 2018г. – м. октомври 2018г.:фактура №
**********/05.07.2018г., фактура № **********/05.08.2018г. и фактура №
**********/05.10.2018г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на
мобилния опероатор, произтичащи от различни договори сключени между него и
клиента.
Фактура №
**********/05.07.2018 г. е издадена за отчетния период 05/06/2018-04/07/2018
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер **********: месечна абонаментна такса
27.40 лв. без ДДС - 32.88 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** : месечна абонаментна такса
17.49 лв. без ДДС - 20.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 53.87 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 12.29 лв., претендираната
сума по фактурата е 41.58 лв.
Фактура №
**********/05.08.2018 г. е издадена за отчетния период 05/07/2018-04/08/2018
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** : месечна абонаментна такса
17.49 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 18.24
лв. без ДДС - 21.89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** : месечна абонаментна такса
17.49 лв. и такса за спиране па номер 0.75 лв.. които са в общ размер на 18.24
лв. без ДДС - 21.89 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 43.78 лв.
След предсрочното прекратяване
на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България" ЕАД и
ответника Д.Д.Й.
по негова
вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена и фактура №
**********/05.10.2018 г., която включва задължения за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги чрез номера ********** и ********** в общ размер на 293.92 лв.
Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** при предсрочно прекратяване (преди 18.06.2020 г.) на процесния договор са уредени в чл. 11 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 18.06.2018 г. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер ********** при предсрочно прекратяване (преди 28.03.2020 г.) на процесния договор са уредени в чл. 11 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 28.03.2018 г.
Сочи се,
че съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал
неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не можела да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия
срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните);
2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с описания начин
на формиране на задълженията за неустойки, размерът на неустойката по договора
за предоставяне на услуги чрез номер ********** бил 52.47 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без ДДС (17,49 лв. без ДДС всяка), а именно 52.47
лв.
В съответствие с описания начин
на формиране на задълженията за неустойки, размерът на неустойката по договора
за предоставяне на услуги чрез номер ********** бил 241.45 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без ДДС (17,49 лв. без ДДС всяка), а именно 52.47
лв., с добавена разликата в размер на 188.98 лв. между стандартната цена на
мобилно устройство PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G без
отстъпка съгласно актуалната към 28.03.2018 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг от 28.03.2018
г., съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок
на договора за мобилни услуги. Претендираната сума по фактурата бил в общ
размер на 293.92
лв.
Предвид
гореизложеното, общата стойност на неизплатените парични задължения на Д.Д.Й.
спрямо „Теленор България" ЕАД по издадените Фактури към сключените между
тях Договори, описани по-горе, бил в размер на 379.28 лв. (триста седемдесет
и девет лева и двадесет и осем стотинки).
Изискуемостта на вземанията на
„Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни
след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените
фактури длъжникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент
задълженията не били погасени.
Поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на
„Теленор България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до
Районен съд - Нова Загора, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
1298/2019 г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Издадена е
заповед за изпълнение, била връчена на длъжника при условията на чл.47. ал.5 от ГПК. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор
България" ЕАД възниквал правен интерес от завеждането на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу него.
Ищеца моли съда да
постанови решение с което да приеме за установено наличието на вземането му по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1298/2019г.
по описа на РС-Нова Загора, против
длъжника Д.Д.Й. с ЕГН **********, както следва: 379.28 лв. (триста
седемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки), дължими се съгласно
фактура № **********/05.07.2018 г., фактура № **********/05.08.2018 г. и
фактура № **********/05.10.2018 г. ведно със законна лихва, от
подаване на заявлението зма издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането. Ищецът моли съда на основание чл.78 от ГПК да осъди ответника да му
заплати направените разноски в заповедното производство в общ размер на
385.00лв., както и всички сторени от него разноски в настоящото производство.
Ищцовата страна е приложила писмени
документи, които моли съдът да ги приеме като доказателства по делото, както
следва: Договор за мобилни услуги № ********* от 28.03.2018г. – заверено копие,
Договор за мобилни услуги № ********* от 18.06.2018г. – заверено копие, фактура
№ **********/05.07.2018г. – заверено копие, фактура №
**********/05.08.2018г.-заверено копие и фактура № **********/05.10.2018г. –
заверено копие.
Тъй като препис от
исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е назначил на ответницата Д.Д.Й., с ЕГН ********** особен
представител, а именно определения за целта от АК - Сливен - адв. Г.М.Я..
Ответната страна, в срока по чл.131 от ГПК на 20.01.2020 г. е представила писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че счита иска за допустим но неоснователен. Твърди се че представения договор за мобилни
услуги № *********/28.03.2018г. бил общ, както и договора за мобилни услуги №
********** от 18.06.2018г. Нямало представине индивидуални договори към делото. Сочи че били налице неравноправни
клаузи в договорите. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В
съдебно заседание ищцовото дружество „Теленор България“ЕАД, редовно призована –
не се явява, с нарочно депозирана по делото молба заявява че поддържа исковата молба и счита
направенитеот ответната страна с отговора на исковата молба твърдения за
неоснователност на предявения иск за неправлини, необосновани и намиращи се в
противоречие с действителната фактическа обстановка в отношенията между
страните. Заявява че предявените искове са основателни и приложните в тяхна
подкрепа писмени доказателства представлявали основание да бъдат признати за
установени претендираните парични вземания, присъдени на ищеца в издаденета по
ч.гр.д. № 1298/2019г. по описа на РС-Нова Загора Заповед за изпълнение на
прично задължение и моли съда да ги уважи по съображенията подробно изложени в
исковата молба, както и съображенията описани в настоящата молба. Моли съда в
случай че съда даде ход на делото, да постанови решение с което да приеме за
установено наличието на вземането по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 1298/2019г. по описа на РС-Нова Загора против Д.Д.Й.,
както следва: сумата 379.28/триста
седемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/лева – съгласно фактура №
**********/05.07.2018г.; фактура № **********/05.08.2018г. и фактура №
**********/05.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Ищецът моли съда и да му присъди сторените
в заповедното производство деловодни разноски в размер на 385.00лв., от които
25лв. – внесена държавна такса и 360.00 лева – изцяло изплатен адвокатски
хонорар, както и моли на
основание чл.78 от ГПК да
му присъди и направените в настоящото производство деловодни разноски, както
следва: 25.00лв. – внесена държавна такса; 360.00 лв. – изцяло изплатен
адвокатски хонорар и 300.00 лева – заплатен депозит за особен представител на
ответника.
В молбата си ищецът моли съда с оглед
становището на ответника, както и в случай, че същият направи възражения, които
не са преклудирани, да му даде възможност да се запознае с тях и да му даде
възможност да ангажира и други доказателства – писмени, гласни и експертни
заключения.
В молбата си ищецът моли съда да допусне
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която след като вещото лице се
запознае с доказателствата по делото и направи справки със счетоводните
документи при ищеца, да отговори на следните въпроси:
1. Осчетоводени
ли са процесните фактури: фактура № **********/05.07.2018г.; фактура №
**********/05.08.2018г. и фактура № **********/05.10.2018г. при ищеца и какъв е
размерът на неизплатеното задължение на ответника към ищеца по посочените
фактури към датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 19.08.2019г.
2. Какъв
е размерът поотделно на всяка от дължимите неустойки за прекратяване на
договорите за предоставяне на мобилни услуги за номера: ********** и **********
и начислени ли са те от ищеца в съответствие с приложимите условия/за номер
********** и – в чл.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 18.06.2018г.
и за номер ********** – в чл. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
28.03.2018г./ съобразно датата на прекратяване на договорите – 27.08.2018г.
В съдебно заседание ответника, чрез
назначения му от съда особен представител – адв. Г.Я., заявява че не поддържа
направените с отговора на исковата мовба възражения и заявява, че
признава предявения от ищеца иск против ответницата Д.Д.Й. и моли съда
да признае дължимостта на исковата претенция на ищеца от ответника.
Съдът,
след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази
закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК
когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
Съдът намира, че предвид
направеното в съдебно заседание от ответникът, чрез особения му представител
адв. Я. *** признание
на исковата претенция както и липсата на пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, са
налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на искането.
С оглед горното съдът намира, че
исковата претенция за съществуването на посоченото парично задължение на
ответника в качеството му на страната по договора с ищеца „Теленор България“ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост“4, Бизнес Парк
София, сграда 6 следва
да бъде уважена съобразно направеното признание на иска, като съгласно чл. 237,
ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по същество за
основателността й.
С оглед изхода на делото съдът счита, че следва да осъди
осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски по
гр.д.1298/2019г. по описа на РС Нова Загора в размер на 385.00лв., от които:
25.00лв. – държавна такса и 360.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и
разноски по настоящото производство в общ размер 685.00лв., от които: 25.00лв.
– държавна такса и 360.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева –
възнаграждение за особен представител.
По тези съображения и на основание чл. 237 ГПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к.„Младост 4”,
Бизнес Парк София, сгр. 6 и Д.Д.Й.
с ЕГН **********,*** че вземането на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес
Парк София, сгр. 6 ПРОТИВ Д.Д.Й. с ЕГН **********,*** за сумите: 379.28 лв. (триста седемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки)
- главница, дължими се съгласно фактура № **********/05.07.2018 г., фактура №
**********/05.08.2018 г. и фактура № **********/05.10.2018 г., ведно
със законна лихва от 19.08.2019г./дата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда/ до окончателно изплащане на вземането СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА
Д.Д.Й. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к.„Младост 4”,
Бизнес Парк София, сгр. 6 направените
разноски по ч.гр.д. № 1298/2019г. по описа на РС-Нова Загора в общ размер на
385.00/триста осемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА
Д.Д.Й. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к.„Младост 4”,
Бизнес Парк София, сгр. 6 направените
разноски по настоящото производство в общ размер на 685.00/шестстотин осемдесет
и пет/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: