№ 602
гр. Габрово, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20224200500384 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк. Цв. П. срещу разпореждане на Тревненски районен
съд по ч.гр.д. № 172/2022 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Твърди се,че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението за претендираните суми. Счита, че погрешно е прието, че заявителят не се е
легитимирал надлежно като носител на вземането. Изискването на заповедният съд за
представяне към заявлението и на доказателства относно цесията е превратно разширително
тълкуване на императивна правна норма, което е недопустимо.
Изразява становище, че процесният договор за кредит е сключен въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес, на който електронен адрес са публикувани и
Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които
кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до Кредисимо по
образец лично. Кандидатстването се извършва на сайта, чрез Профила или по телефон. След
като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и с
срокът на кредита, при кандидатстване на сайта/профила, Кредисимо осигурява на
кредитополучателя достъп в чекбоксите, чрез хиперлинк от преддоговорната информация, в
т.ч. пълният текст на кредитната документация, включително проекта на договора за кредит,
актуалните ОУ, Стандартния европейски формуляр, както и всички декларации, които
кредитополучателя има право да приеме, респективно декларира с електронно
волеизявление – маркиране на съответните чекбокси и натискане на бутона „Вземи парите
сега“. Ако кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, с
маркиране на чекбокса с текст „Вземи парите сега!, декларирам, че съм се запознал със
Стандартния европейски формуляр, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
договора и с натискане на бутона „Вземи парите сега“ на указаното за това място в сайта/в
профила от кредитополучателя заявлението за кандидатстване за кредит е изпратено към
кредитора. С извършването на тези действия се спазват изискванията на чл. 10, ал. 1 от
ЗПФУР, както и на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗПФУР.
1
Моли да се отмени атакуваното разпореждане и да се произнесе въззивния съд по
съществото на спора.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред Габровския районен съд е образувано по заявление от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. С.
С.. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 172/2022 г. по описа на РС –
Трявна за заплащане на следните суми: 1300,00 лв.- главница на Кредисимо ЕАД във връзка
с договор за потребителски кредит № 2322874; 295,52 лв.- възнаградителна лихва за периода
31.01.2021 г.-31.12.2021 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2322874; 228,60
лв. – обезщетение за забава, начислено за периода 01.02.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.; законна лихва върху
главниците от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението.
Паричното вземане е за задължение по договор за предоставяне на поръчителство,
сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна „Ай тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД, ЕИК
********* по силата на Приложение № 1 от дата 08.02.2022 г. към Договора за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.02.2022 г.
В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: на
16.12.2020 г. между Кредисимо ЕАД и Н. С. С. е сключен договор за потребителски кредит с
№ 2322874, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит, като кредитополучателя се е задължил при
условията и сроковете да говора да усвои върне като заплати на кредитодателя уговорената
лихва за ползване на кредита.
Между „Ай тръст“ ЕООД и Н. С. С. е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай тръст“ ЕООД и
„Кридисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се е
съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя, по договор за потребителски кредит
№ 2322874.
Поради неизпълнение на задължението си, договора за потребителски кредит от
страна на кредитополучателя е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай
Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на
своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД възниква правен
интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.
Посочват, че заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД е регистриран в
системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно
управление“ и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща, съгласно чл. 3 §37 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета то 23 юли 2014 г.
Претендират от длъжника Н. С. С., ЕГН ********** сума в размер на: 1300,00 лв.-
2
главница на Кредисимо ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2322874;
295,52 лв.- възнаградителна лихва за периода 31.01.2021 г.-31.12.2021 г., във връзка с
договор за потребителски кредит № 2322874; 228,60 лв. – обезщетение за забава, начислено
за периода 01.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Моли да се присъдят
разноски за държавна такса в размер на 36,48 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200,00 лв.
С разпореждане № 195 от 31.08.2022 г., заповедният съд е указал на заявителя да
представи копие на уведомлението до длъжника за прехвърляне на задължението му от „Ай
Тръст“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД, заедно с данните за връчването
му. В указания от съда срок указанието не е било изпълнено.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че искането за издаване на
запис на заповед не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК. Приел е, че в случая
става въпрос за договор сключен с потребител, поради което прехвърлянето на вземане има
действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Като е отказал да удостовери настъпването на прехвърлителния ефект на цесията
спрямо длъжника, потребителят не може да извърши валидно законово плащане в полза на
заявителя, тъй като не е настъпил прехвърлителния ефект на цесията.
Приел е, че в нито един от договорите приложени към заявлението, приложенитята
към тях и общите условия не се установява да има положени подписи от страните. От
съдържанието на същите не може да се извлече информация за волеизявления, разменени по
електронен път. От приложените документи не може да се извлече информация, че
потребителят е получил на хартиен носител или в електронен вид договорите, заедно с
приложенията към тях и общите условия, като и че е направил волеизявление, че се
съгласява с тях.
Въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, когато вземането произтича от договор за цесия
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника, от
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК е описано, че вземането е цедирано на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Заявено е, че до длъжника е изпратено
писмо изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2322874 от 14.02.2022 г., изпратено с известие за доставяне
от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Такова писмо не е представено със
заявлението, което е самостоятелно основание да се откаже издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
Въззивният съд изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд по
отношение на договорите сключени от разстояние и по реда на ЗПФУР. За доказване факта
на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18 от
ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата
от разстояние, който следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора, а в ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР е предвидено, че за доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага ЗЕДЕУУ. В случая към заявлението по чл. 410 ГПК не са представени
доказателства, от които да се установява, че е спазен реда и формата за сключване на
договора за потребителски кредит от разстояние, и в частност реда електронно изявление, в
съответствие с изискванията на ЗЕДЕУУ, което е необходимо, за да бъде ангажирана
отговорността на длъжника за неизпълнение. В изпълнение на задължението си по чл. 410,
3
ал. 3 от ГПК при сключен договор за потребителски кредит от разстояние заявителят не е
освободен от задължението си да ангажира годни доказателства за това, че са направени
валидни електронни изявления от страните, насочени към сключването на договора. Този
извод произтича и от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, според който писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление. Предвид това, за да изпълни разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, заявителят,
който претендира вземания въз основа на потребителски договор от разстояние, следва да
представи към заявлението електронния документ, обективиращ електронните изявления и
на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната
връзка.
Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е
правилно и следва да бъде потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 207 от 13.09.2022 г. постановено по ч.гр.д. №
172/2022 г. на Районен съд - Трявна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4