Решение по дело №213/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260091
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 18 август 2021 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20211840100213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 22.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Ихтиман, пети състав, в открито съдебно заседание на 06.07.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 213/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А.- изпълнителен директор, чрез процесуален представител юрк. М. Ж., със седалище/адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ 23Б против И.О.Х., ЕГН **********,***, п.к. 1408, обл. С., район. „Т.“, ул. „Я. З.“, бл. 50, вх. А, ап.29 и настоящ адрес *** с предявени обективно кумулативно съединени искове спрямо ответника, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца следните суми:

·        548,96 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,

·        148.90 лева - законна лихва за забава от 15.09.2018г. до 24.09.2020г. както и

·        44.55 лева- главница за дялово разпределение за периода м.08.2017 г. до м.04.2019 г. и

·        14.19 лева- лихва за периода от 01.10.2017 г. до 24.09.2020 г.

·        законната лихва върху главницата от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,

за които е издадена Заповед № 260146/10.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 884/2020 г. по описа на РС – Ихтиман.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение – договор при общи условия. Ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Я. З.“, бл. 50, вх. А, ап. 29, с абонатен № 208089 и не е заплатила цената на топлинна енергия и дялово разпределение в срок за исковия период.

В срока по  чл. 131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор.

В депозирана преди даване ход на делото писмена молба ответникът чрез процесуалния си представител твърди, че след образуване на исковото производство задълженията, предмет на делото са погасени в пълен размер.

В отговор на изрично указание, дадено от съда, ищецът не оспорва извършеното в хода на производството плащане и излага, че делото е спорно единствено досежно сторените в исковото производството разноски.

С окончателния доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК горните обстоятелства са обявени за ненуждаещи се от доказване, включително, че се признава от ищеца извършено в хода на производството плащане.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове, а именно че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлоенергия срещу задължение на ответниците да заплаща стойността ѝ, да разпределя енергията в сградата срещу възнаграждение, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, поради което и за ответницата да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднала и в забава за изпълнението му

Акцесорният иск за законна лихва предполага наличие на горните предпоставки, както и неизпълнение изискуемото задължение за заплащане на парична сума по договора за претендирания период от време.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

         Не е спорно между страните и от приложените по делото доказателства се установява, че ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Я. З.“, бл. 50, вх. А, ап. 29, абонатен № 208089. Между тях е налице облигационно правоотношение – договор при общи условия за продаба на топлинна енергия. В хода на производството ответницата е заплатила сумата от 548,96 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г., 148.90 лева - законна лихва за забава от 15.09.2018г. до 24.09.2020г., 44.55 лева- главница за дялово разпределение за периода м.08.2017 г. до м.04.2019 г. и 14.19 лева- лихва за периода от 01.10.2017 г. до 24.09.2020 г., за което са представени доказателства и не се оспорва от ищеца.

         При това положение предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради липса на изискуемо вземане, предмет на всеки един от тях, с оглед настъпилото в хода на производството плащане.

         Относно разноските.

         Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски в пълен размер, тъй като с поведението си – неплащане на претендирани задължения и подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В този смисъл е трайната съдебна практика (вж. Определение №220/09.05.2018 по дело №1172/2018 на ВКС, ТК, I т.о. и Определение № 145/30.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1448/2016 г. на ВКС, ГК, I  г.о.).

         От депозираната ищеца молба с вх. № 262862/05.07.2021 г. следва извод, че се претендират разноски единствено в исковото производство, с оглед на което съдът следва да се произнесе само в тази част.

         На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 лв. разноски в исковото производство.

         На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лв. за исковото производство, тъй като делото е типово за процесуалния представител, не разкрива по-висока фактическа и правна сложност спрямо други дела от този тип и не е осъществявано съдебно представителство в съдебно заседание, които на основание чл. 78, ал. 2 ГПК следва да бъдат заплатени от ответника.

         Внесеният депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 300 лв. следва да бъде възстановен по сметка на ищеца.

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Я.“ № 23Б, представлявано от А. А.- изпълнителен директор с обективно кумулативно съединени искове спрямо ответника И.О.Х., ЕГН **********,***, п.к. 1408, обл. С., район. „Т.“, ул. „Я. З.“, бл. 50, вх. А, ап.29 и настоящ адрес *** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в полза на ищеца да бъде признато, че съществува вземане срещу ответника в размер на:

·        548,96 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,

·        148.90 лева - законна лихва за забава от 15.09.2018г. до 24.09.2020г. както и

·        44.55 лева- главница за дялово разпределение за периода м.08.2017 г. до м.04.2019 г. и

·        14.19 лева- лихва за периода от 01.10.2017 г. до 24.09.2020 г.

·        законната лихва върху главницата от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,

за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Я. З.“, бл. 50, вх. А, ап. 29, абонатен № 208089, за които е издадена Заповед № 260146/10.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 884/2020 г. по описа на РС – Ихтиман, като неоснователни поради настъпило в хода на производството плащане.

ОСЪЖДА „И.О.Х., ЕГН **********,***, п.к. 1408, обл. С., район. „Т.“, ул. „Я. З.“, бл. 50, вх. А, ап.29 и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Я.“ № 23Б, представлявано от А. А.- изпълнителен директор сумата от 50 лв. разноски в исковото производство.

На „Т. С.“ ЕАД с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Я.“ № 23Б, представлявано от А. А.- изпълнителен директор ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА сумата от 300 лв. внесен депозит за изготвяне на ССчЕ.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: