Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав, в
открито съдебно заседание на 06.07.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 213/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А.- изпълнителен
директор, чрез процесуален представител юрк. М. Ж., със седалище/адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ 23Б против И.О.Х., ЕГН **********,***, п.к. 1408,
обл. С., район. „Т.“, ул. „Я. З.“, бл. 50, вх. А, ап.29 и настоящ адрес *** с
предявени обективно кумулативно съединени искове спрямо ответника, да бъде
признато за установено, че дължи на ищеца следните суми:
·
548,96 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,
·
148.90 лева -
законна лихва за забава от 15.09.2018г. до 24.09.2020г. както и
·
44.55 лева-
главница за дялово разпределение за периода м.08.2017 г. до м.04.2019 г. и
·
14.19 лева- лихва
за периода от 01.10.2017 г. до 24.09.2020 г.
·
законната лихва
върху главницата от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
за
които е издадена Заповед № 260146/10.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 884/2020 г. по описа на РС – Ихтиман.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между
страните е налице облигационно правоотношение – договор при общи условия.
Ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Я. З.“, бл. 50, вх. А, ап. 29, с абонатен №
208089 и не е заплатила цената на
топлинна енергия и дялово разпределение в срок за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира писмен
отговор.
В депозирана преди даване
ход на делото писмена молба ответникът чрез процесуалния си представител
твърди, че след образуване на исковото производство задълженията, предмет на
делото са погасени в пълен размер.
В отговор на изрично
указание, дадено от съда, ищецът не оспорва извършеното в хода на производството
плащане и излага, че делото е спорно единствено досежно сторените в исковото производството
разноски.
С окончателния доклад по
делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК горните обстоятелства са
обявени за ненуждаещи се от доказване, включително, че се признава от ищеца
извършено в хода на производството плащане.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане
на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по
предявените установителни искове, а именно че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответниците топлоенергия срещу задължение на ответниците
да заплаща стойността ѝ, да разпределя енергията в сградата срещу
възнаграждение, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, поради
което и за ответницата да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесните главници, като е изпаднала и в забава за изпълнението
му
Акцесорният иск за законна лихва предполага наличие на
горните предпоставки, както и неизпълнение изискуемото задължение за заплащане
на парична сума по договора за претендирания период от време.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на
плащането.
Не е
спорно между страните и от приложените по делото доказателства се установява,
че ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Я.
З.“, бл. 50, вх. А, ап. 29, абонатен № 208089. Между тях е налице облигационно
правоотношение – договор при общи условия за продаба на топлинна енергия. В
хода на производството ответницата е заплатила сумата от 548,96 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., 148.90 лева - законна лихва за забава от
15.09.2018г. до 24.09.2020г., 44.55 лева- главница за дялово разпределение за
периода м.08.2017 г. до м.04.2019 г. и 14.19 лева- лихва за периода от 01.10.2017
г. до 24.09.2020 г., за което са представени доказателства и не се оспорва от
ищеца.
При това
положение предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,
поради липса на изискуемо вземане, предмет на всеки един от тях, с оглед настъпилото
в хода на производството плащане.
Относно
разноските.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски в
пълен размер, тъй като с поведението си – неплащане на претендирани задължения
и подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В този смисъл е трайната съдебна практика (вж. Определение №220/09.05.2018 по
дело №1172/2018 на ВКС, ТК, I т.о. и Определение № 145/30.05.2016 г. по ч.гр.д.
№ 1448/2016 г. на ВКС, ГК, I г.о.).
От депозираната
ищеца молба с вх. № 262862/05.07.2021 г. следва извод, че се претендират
разноски единствено в исковото производство, с оглед на което съдът следва да
се произнесе само в тази част.
На
основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 25 лв. разноски в исковото производство.
На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25 лв. за исковото производство, тъй като делото е
типово за процесуалния представител, не разкрива по-висока фактическа и правна
сложност спрямо други дела от този тип и не е осъществявано съдебно
представителство в съдебно заседание, които на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
следва да бъдат заплатени от ответника.
Внесеният
депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 300 лв. следва да бъде възстановен по
сметка на ищеца.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ул.
„Я.“ № 23Б, представлявано от А. А.- изпълнителен директор с обективно
кумулативно съединени искове спрямо ответника И.О.Х., ЕГН **********,***,
п.к. 1408, обл. С., район. „Т.“, ул. „Я. З.“, бл. 50, вх. А, ап.29 и настоящ
адрес *** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в полза на ищеца да бъде признато, че съществува
вземане срещу ответника в размер на:
·
548,96 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,
·
148.90 лева -
законна лихва за забава от 15.09.2018г. до 24.09.2020г. както и
·
44.55 лева-
главница за дялово разпределение за периода м.08.2017 г. до м.04.2019 г. и
·
14.19 лева- лихва
за периода от 01.10.2017 г. до 24.09.2020 г.
·
законната лихва
върху главницата от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Я. З.“, бл. 50, вх. А, ап. 29,
абонатен № 208089, за които е издадена Заповед № 260146/10.11.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 884/2020 г. по
описа на РС – Ихтиман, като неоснователни поради настъпило в хода на
производството плащане.
ОСЪЖДА „И.О.Х., ЕГН **********,***, п.к. 1408, обл. С., район. „Т.“,
ул. „Я. З.“, бл. 50, вх. А, ап.29 и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С. ул. „Я.“ № 23Б, представлявано от А. А.-
изпълнителен директор сумата от 50 лв. разноски в исковото производство.
На „Т. С.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ул.
„Я.“ № 23Б, представлявано от А. А.- изпълнителен директор ДА БЪДЕ
ВЪЗСТАНОВЕНА сумата от 300 лв. внесен депозит за изготвяне на ССчЕ.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: