№ 2417
гр. Варна, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110107467 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 28, вр. чл. 25 ал.1,т.1 и
т.2 от ЗЗДт от ДСП – гр. Долни Чифлик и е за настаняване на детето З.. С.. Я.., родена на
10.09.2016г. и е за настаняване на детето в семейството на М. М. АТ., ЕГН **********,баба
по майчина линия за срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на решението
.
В молба се твърди, че със Заповед № ЗД/Д-В-ДЧ-010 от 04.05.2022 год. е временно
настанено детето З.. С.. Я.. в семейството на своите роднини - баба по майчина линия- М.
М. АТ. с постоянен и настоящ адрес: с. Г., ул."К.М." №12, община Долни чифлик Мярката
била предприета след извършено актуално социално проучване. Детето З.. С.. Я.. е останало
без родителска грижа. Майката на детето - З. е починала на 18.03.2021г. Молителят излага,
че при направено първоначално социално проучване за бащата на детето- С.. АЛ. Я.. от
ДСП- Варна се е установило: С.Я. и родителите му А.Я.С. и К.Г.С. са споделили, че не
желаят да полагат грижи за детето З.еде, тъй като по думите им, тя не е биологично дете на
бащата.
В молбата се твърди, че бабата на детето З.Я., по майчина линия е изявила желание да
се грижи за него. Същевременно бащата С.Я. е подал заявление да полага грижи за дъщеря
си, като към момента тече социално проучване.
В съдебно заседание представителят на ДСП гр. Д.чифлик не се явява изразява
писмено становище, че поддържа молбата.
Заинтересованата страна М.А., се явява лично и изразява становище за
основателност на молбата.
Назначеният от съда на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК особен представител на детето
изразява становище за основателност на молбата.
Бащата на детето С.Я., не се явява и не изразява становище .
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по
реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане майка на детето З.. С.. Я.., родена
1
на 10.09.2016г. е З. В.В., а баща С.. АЛ. Я...
Приложена е декларация по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДт, с която М.М. А.– баба по
майчина линия на детето З.еде е изразила съгласие за настаняване на детето в нейното
семейство.
Със Заповед № ЗД/Д-В-ДЧ-010/04.05.2022 г. на директора на ДСП – гр. Д. чифлик
З.. С.. Я.. е настанена в семейството на на бабата по майчина линия М.А. до
произнасянето на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт З. В.В. е починала на 18.03.2022г.
С писмо вх.№44724/01.07.22г., ДСП Варна излага, че след проучване на ДСП Варна е
установено, че бащата С.Я. има условия за отглеждане на детето както и желание.
Представена е декларация от бащата С.Я. ат 12.05.22г. в която изразява желание да полага
грижи за дъщеря си З.. С.. Я...
Видно от изготвена справка НБД население за К.Г.П., Г.П.М. е нейна майка.
За да се произнесе по искането за настаняване на детето в съответствие с
разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 25 от ЗЗДт излага изчерпателно случаите, когато едно дете може
да бъде настанено извън семейството. В настоящия случай се излагат доводи, че
единствения родител на детето без основателна причина трайно не полага грижи.
Предвидената от закона мярка за настаняване на дете извън семейството се
предприема едва след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството,
съгласно чл.25 ал.2 от ЗЗДт, като единствено е предвидено изключение в случаите когато се
налага спешно извеждане на детето.
От събраните по делото доказателства и изложеното в съдебно заседание не се
установиха обстоятелства налагащи извеждане на детето от семейството.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите имат задължение да се грижат за
физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование
и за неговите лични и имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират
възгледите му и осигуряват образованието му съобразно възможностите си и в съответствие
с нуждите и наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и отговорна
личност. Родителите нямат право да използват насилие, както и методи за възпитание, които
уронват достойнството на детето. Това са част от задълженията на родителите, които същите
имат съгласно закона. За да бъде счетено, че родителят неполага адекватни грижи за детето,
следва да се установи комплексно неизпълнение на всичките задължения, които той има
спрямо детето. Родителите на детето са били разделени. В случая предвид, че родителските
права по отношение на детето З.еде са се упражнявали от майката, независимо от липсата на
изрично съд.решение, въобще не може да се аргументира наличие на трайна невъзможност у
другия родител да отглежда детето или трайно дезинтересиране.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в
неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън
семейството, ако важни причини налагат това.
Според настоящия състав, не са налице основанията за настаняване на детето извън
семейството. Непосредствено след смъртта на майката, бащата е декларирал желанието си
да се грижи за дъщеря си. При соц.проучване ДСП Варна заявява, че същият разполага с
нужните условия да отглежда детето З.еде. Заложеният основен в ЗЗДт принцип е за
отглеждането на децата в тяхната семейна среда. Не може в конкретния случай да бъде
игнорирано желанието на единствения родител да се грижи за детето си.
В този смисъл, според настоящия състав, не съществуват предпоставките за
определяне на исканата мярка за закрила на детето - настаняването извън семейството.
2
Детето трябва да израства и се възпитава в семейната си среда с дейното участие на
единствения си родител. Исканата от молителя мярка за закрила - настаняване извън
семейството, е изключителна, и се налага само когато са налице предпоставките, визирани в
чл. 25, ал. 1 ЗЗД, и са изчерпани възможностите за налагане на мерки за закрила в семейна
среда - чл. 25, ал. 2 ЗЗД, като при налагането и задължително се спазва поредността по чл.
26, ал. 1 ЗЗД (чл. 28, ал. 4 ЗЗД), освен ако това не е в интерес на детето, за които факти
изобщо липсват данни и доказателства по делото, а това е било в тежест на молителя да
установи, както се изложи по горе, при активното съдействие на съда (чл. 28, ал. 2 ЗЗД). В
случая липсват както твърдения така и доказателства бащата на детето да представлява
заплаха и опасност за него. Точно обратното, ДСП Варна сочи, че бащата „има условия за
отглеждане на детето, както и подкрепата на родителите си“.
С оглед на изложеното съдът намира, че мярката за закрила спрямо детето
настаняване в семейство на роднини не следва да се предприема, тъй като липсват законови
основания за това.
Водим от горното и на основание чл.28, ал.1 от ЗЗДт, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Долни чифлик за настаняване на детето З.. С.. Я.., ЕГН ********** в семейството на М. М.
АТ., ЕГН **********, баба по майчина линия за срок от шест месеца, считано от датата на
влизане в сила на решението, на основание чл. 28, вр. чл. 25 ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3