№ 272
гр. Пазарджик , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200278 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ Д. 2020” ЕООД, ЕИК*******, с адрес на управление: Обл.
Пазарджик, общ.Пазарджик, гр.Пазарджик, ул.”М., представлявано от управителя Д. С. Д.
против НП № 13-002407/27.01.2021г. на директора на Д”ИТ” - гр. Пазарджик, с което на
дружеството е наложена на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева.
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с
твърдения за нарушения на материалния закон.
Това становище се поддържа и в с.з. чрез писмено становище от процесуалния
представител на жалбоподателя на базата на неоспорени факти по акта и нарушението, но
твърдян погрешен правен извод относно субекта , обладаващ качеството на работодател.
Ангажирани са доказателства в подкрепа на искането. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди
НП, претендира юрисконсулско възнаграждение.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
1
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 14.09.2020г. между св. М. и ООД „С.Д.Г.“ Пазарджик бил сключен трудов договор
75/14.09.20г. ( л.9) , за което след два дни на 16.09.20г. , към 18.37.05ч.. било надлежно
изпратено уведомление до НОИ ( л.8).
С трудовия договор М. приемала да изпълнява длъжността „чистач/хигиенист, в отдел
ЕООД С.Д.Г.“.
На 14.10.20г. в заведение за бързо хранене „Златното пиле“, находящ се на ул. „Отон
Иванов“ била извършена проверка от инспектори при Д“ИТ“ Пазарджик – В. Д. и Т. Д. , а на
16.10.20г. в този обект проверка извършила колегата им Г. С.. Още първия ден инспекторите
установили на място в обекта престира труд св. М. , която лично се представила като
чистач. Същата попълнила предоставена декларация ( л. 28), в която отразил, че от
„14.09.2020г. работи като чистач в ООД „С.Д.Г.“ , от 9- до 17ч. , 1 час- почивка , 2
почини дни , минимално възнаграждение“.
Проверката продължила като документална в сградата на Дирекцията на 21 и 23
октомври 2020г. по изискани ( виж информация на л. 32) документи относно трудово-
правни отношения с наети лица и спазване на правилата за безопасни и здравословни
условия на труд ( БЗУТ). Такива документи били изискани от двете дружества С.Д.Г. ООД
и ЕООД „Д. 2020“, предвид попълнените данни в декларациите от заварените лица, че
полагат труд за С.Д.Г. ООД и доколкото при проверката бил изведен от въведеното в
експлоатация фискалното устройство фискален бон, който сочел, че търговската дейност в
този обект се осъществява от ЕООД „Д. 2020“.
Не били представени документи за сключен трудов договор между дружество-
жалбоподател и М.. Поради това и като приела, че последната към момента на фактическата
проверка- 14.10.20г. в посочения обект: заведение за бързо хранене „Златното пиле“ е
престирал труд в полза на дружеството-жалбоподател, св. М. съставила против дружеството
акт за нарушение на чл. 62, ал.2 вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
Актът е съставен в присъствието на надлежен пълномощник св. А. Л. , надлежно
предявен и с връчен препис.
Въз основа на него е издадено НП.
Претенциите против него са изцяло материално-правни, но всеобхватността на
съдебния контрол задължава проверка и на процесуалната изправност на двата
административни акта. Констативният и санкционният акт са издадени от компетентни
органи в рамките на тяхната териториална и материална компетентност .
Съдържанието на акта и НП е съответно на нормативните изисквания . Отразени са
2
всички обстоятелства по извършване на вмененото нарушение , които са елементи от
състава на правилно възприетата като нарушена норма на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
В рамките на дължимия цялостен контрол за процесуална изправност Съдът не
констатира нарушение, което да засяга правото на защита и възможността за осъществяване
на настоящата ревизия за законосъобразност.
По същество, фактите не са спорни и са установени от всички доказателствени
източници, но те не обуславят извод за процесното нарушение, какъвто неправилен извод са
направили контролния и наказващия орган и са го манифестирали с издадените от тях
актове.
На първо място следва да се отрази, че няма спор по възприетите фактическите
констатации, а и те следват от всички гласни и писмени доказателства ( показанията на
разпитаните свидетели, участвали в различно качество в проверката, писмените такива –
договори , справки, споразумение, протоколи от проверка и за сертификация, информация
от НАП . От всички тези източници несъмнено следват тези факти: св. М. ( виж показанията
й на л. 66) на 14.10.2020г. е престирала труд като чистач/хигиенист в заведение за бързо
хранене „Златното пиле“ .
Спорът по делото е относно факта в чия полза е престиран труда, респ. кой е
работодател на М.. Този факт обаче също е несъмнено установен – той следва от
представени трудов договор и своевременното надлежно уведомяване на НОИ за
сключването му в изпълнение на чл. 63 от КТ . На 14.09.2020г. между св. М. и ООД „С.Д.Г.“
Пазарджик бил сключен трудов договор 075/14.09.20. - виж л.9 , за което след два дни – на
16.09.20г. било надлежно изпратено уведомление до НОИ. Трудовият договор е сключен по
свободната воля на двете страни по него, постигнали доброволна уговорка по
задължителните му елементи (чл. 66 КТ- място и характер на работа и трудово
възнаграждение) . Така, между свидетеля като работник и това дружество ООД „С.Д.Г., въз
основа на трудовия договор е възникнало трудово правоотношение със страни работник –
М. и дружеството като негов работодател по смисъла на легалната дефиниция на това
понятие ( §1,т.1 от ДР на КТ) като юридическо лице, което е наело работната му сила, за
да я използва за изпълнение на договорената длъжност. И тези факти са несъмнени и няма
нормативно установен административен или съдебен механизъм, който, при наличните
данни, да позволи тяхното пренебрегване и игнориране.
Стана ясно (виж декларацията на М. , показанията й и тези на проверяващите), че
мястото на работа ( по чл. 66, ал.3 КТ – седалището на предприятието гр. Пазарджик,ул.
„Иван Вазов“ ) е било различно от уговореното в договора, но това е довело до едно
неизправно от формална гледна точка изменение на трудовото правоотношение ( което
следва да е в писмена форма – чл. 119 КТ), но пък е резултат от волята на двете страни.
Работникът е имал право да откаже да изпълнява длъжността, за която не е имало надлежна (
3
писмена) уговорка -готвач и то на неуговорено място на работа ( на ул. „Отон Иванов „), но
данни по делото сочат, че той е приел тези изменения и е полагал труд според тях.
Важното е, че работникът е престирал труд в полза на работодателя си „С.Д.Г.“ ООД в
рамките на възникналото въз основа на надлежно сключения трудов договор
правоотношение.
Напълно ирелевантно в случая е, че този труд е полаган в търговски обект(
процесното заведение за бързо хранене), в който търговската дейност е извършвана от друг
правен субект – „Д. 2020“ЕООД, който факт не е спорен и е установен и в рамките на
проверка на НАП ( л.21). Трудът си работникът е престирал на своя надлежен работодател
„С.Д.Г.“ ООД, доколкото предмет на трудовия договор е самото полагане на труд, а не
резултатът/ продуктът от него. Дали и как резултатът от този труд се ползва от работодателя
– лично или се предоставя на друг субект за неговата търговска дейност, няма никакво
значение за процесното нарушение, доколкото се засягат различен вид обществени
отношения ( трудови и облигационни).
Независимо от последния извод, все пак ще се посочи, че съгласно предоставения
договор за преотдаване под наем на нает недвижим имот ( л. 22) процесното заведение се
ползва от двете дружества по ½ ра част. Поради това двете дружества са сключили и
споразумението на л. 19 и сл. , което е с правно основание чл. 18 от ЗЗБУТ , според който
когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно
място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно
по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд,
информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за
предпазване на работещите от тези рискове.
Уговорките в договора за подизпълнение ( л.29 ) касаят възникнали с него
облигационни отношения между двете дружества и не засягат процесния спор, касаещ
възникването на трудово-правни ( което е предмет на спора) . Но все пак ще се посочи, че
този договор урежда производство от страна на „С.Д.Г.“ ООД на посочените в чл. 6 готови
продукти ( краен продукт от труда - сандвич, фреш, дюнер и др. ), които са били
изработвани чрез предоставената в полза на това дружество работна сила от неговите
работници в рамките на надлежно възникналите между тях трудови правоотношения. А
това, че С.Д.Г. ООД е предоставяло на друго юридическо лице - търговец продукта на
ползвания от него труд, е ирелевантен за настоящия казус въпрос.
Трудово-правната връзка между „С.Д.Г.“ ООД и работника – св. М. е надлежно
възникнала въз основа на напълно валиден и дори своевременно регистриран в НОИ трудов
договор. Не съществува нормативен регулатор, уреждащ административен или съдебен ред,
който да пренебрегне неоснователно както този договор, така и свободната воля на страните
по него.
4
В този смисъл неправилно е решението на контролния орган, че договор, при това - за
престирането на същия труд и на същото място на работа, е трябвало да бъде сключен с
друго юридическо лице „Д. 2020“ ЕООД.
Горното води до отмяна на НП и основателност на претенцията на дружеството-
жалбоподател за разноски за адвокатски хонорар ( л. 52) , против което следва да се приеме
възражението за прекомерност ( по договор 400 лв., виж л. 81- юрисконсулт). Като се имат
предвид броя на проведените съдебни заседания разпитаните свидетели и обсъдените
относими писмени доказателства възнаграждението следва да се присъди в размер– 200
лева.
С оглед изложените горе съображения и на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002407/27.01.2021г. на директора на Д”ИТ” - гр.
Пазарджик, с което на „ Д. 2020” ЕООД, ЕИК*******, с адрес на управление:
Обл. Пазарджик, общ.Пазарджик, гр.Пазарджик, ул.”М., представлявано от
управителя Д. С. Д. е наложена на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414,
ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА ДИТ Пазарджик - Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда" гр. София да заплати на „ Д. 2020” ЕООД - Пазарджик, с
ЕИК******* сума в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5