№ 10059
гр. С., 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110121634 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 7, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по подадена от С. В. В. с ЕГН ********** лично и като майка и законен
представител на В. В. СТ. с ЕГН ********** молба с искане за предприемане на мерки за
защита срещу В. СТ. СТ. с ЕГН ********** - нейн съжител и баща на общото им дете за
упражнен от страна на последния акт на домашно насилие. Декларира, че на 24.04.2022г.
ответникът след употреба на алкохол и наркотици направил скандал в дома им пред детето,
посегнал й. Детето се изплашило и се обадило на дядо си. Той заедно със сестрата на
молителката извикали Полиция, която дошла към 22,15 часа. Иска съдът да уважи молбата.
Към молбата е приложена саморъчно съставена декларация по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Ответникът взема становище, че изложеното за посочената дата е вярно. Чрез личното си
участие в съдебното заседание споделя, че действително това се е случило, но след
извадането на Заповедта за незабавна защита, същата подействала и заедно с молителката се
сдобрили. Така запазили семействот си и понастоящем живеят заедно с детето.
Страните не претендират разноски.
Съдът като съобрази, че е сезиран от активно легитимирано по см. на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН
лице в преклузивния едномесечен срок и с фактически твърдения за осъществени действия
от кръга на изброените в чл. 2 от същия закон, намира молбата за процесуално допустима.
При разглеждането й по същество съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
1
По направеното признание съдът не е провеждал съдебно дирене.
Пред съда ответникът признава, че изложените факти са верни. Казва още, че след
завеждане на делото нещата се променили в положителна посока и детето е щастливо и
всичко е наред. Нямат други висящи дела.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съдът намира, че крайният анализ на събраните по делото доказателства е в състояние да
мотивира извода, че ответникът е осъществил на процесната дата спрямо молителките
поведение, което покрива съставомерните признаци на визираните в разпоредбата на чл. 2
от ЗЗДН действия, изразяващи се в цитираното в молбата.
Страните са съжители, имат общо малолетно дете. С цел съхраняване и нормализиране
комуникацията помежду им е удачно да им се даде възможност да развиват отношенията си
без да имат ограничения за приближаване един към друг.
По горните съображения съдът приема, че молителките следва да получат съдебна защита.
При индивидуализация на мярката съдебният състав счита, че адекватна на извършеното от
ответника мярка се явява визираните в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, поради което ответникът
следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие. Тази мярка е
най-тежка от всички останали, тъй като е безсрочна и молителката следва да има предвид,
че всяко нарушение на общата повеля за въздържане от домашно насилие, води до
основание за търсене на наказателна отговорност.
Въпреки че съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба
настоящият състав счита, че по недоказаното имуществено състояние на същия не може да
се установи какъв размер би бил съотносим с това какво притежава и какви доходи има – от
една страна. От друга извършеното от ответника признание и констатираното успокояване
на обстановката в дома на страните е най-важното, което следва да се отчете и съхрани
както от страните, така и от съда. Постановяването на глоба за ответника само би
допринесло за излишно обтягане на отношенията и като недоказано по основание, съдът
няма да наложи такова.
По разноските
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС държавна такса в размер на 25
лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
2
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че на 24.04.2022г. В. СТ. СТ. с ЕГН **********, и адрес:
гр. С., ж.к. М. 2, бл. ... А, вх. 3, ет. 6, ап. 44, е извършил домашно насилие спрямо С. В. В. с
ЕГН ********** и В. В. СТ. с ЕГН ********** и адрес: гр. С., гр. С., ж.к. М. 2, бл. ... А, вх.
3, ет. 6, ап. 44.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу същия като се
задължи ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо молителката.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН В. СТ. СТ. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН на
началника на съответното РУП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в седемдневен срок, считано от връчването
му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3