№ 1013
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100513622 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13622/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л. Д. Г. ЕГН
********** от гр. София срещу решение №15640 от 28.09.2023 г постановено по гр.д.
№16882/2023 г на СРС , 46 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че Г. дължи сумата от 1365,44
лв. цена на доставена топлинна енергия за периода м.04.2019 г – м.04.2021 г за ап.№24 в
гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 30.05.2022 г до изплащане на вземането,
137,44 лв. мораторна лихва от 15.09.2019 г до 17.05.2022 г върху посочената главница , и
43,90 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.04.2019 г –
м.04.2021 г , ведно със законна лихва от 30.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №15950
от 08.06.2022 г по ч.гр.д. №28279/22 г. на СРС ; както и въззивникът е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 52,70 лева разноски в заповедното производство и
379,15 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Не е
ползвал реално имота и не е потребил топлинна енергия , защото живее в чужбина . Партида
е открита на Д.П. , а не на въззивника . Договорът на ЕС с третото лице помагач е изтекъл , а
въззивникът не е подписал протокола на ОС на ЕС . Няма данни въззивникът да е
1
собственик или вещен ползвател на имота . Документите по делото не са представени в
оригинал и не са подписани от въззивника .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ********* гр.София не взема становише по
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.10.2023 г,
поради което въззивната жалба от 20.10.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ като собственик на процесния топлофициран имот .
Подписване на писмен договор между ищеца и/или ЕС за доставка на топлинна енергия и за
дялово разпределение не е необходимо. Партида е открита на Д.П., но същата е
наследодател на въззивника .
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
2
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
Задължението на ищеца е да доставя топлинна енергия съгласно нормативните изисквания ,
а задължението на ответника е да заплаща тази топлинна енергия по установените цени и в
сроковете посочени в ОУ .
Без значение е дали въззивникът е ползвал реално имота – ползване може да се
осъществи и чрез трето лице , но дори и имотът да не се обитава за него се дължат суми за
топлинна енергия .
В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ и с
представените от ищеца писмени доказателства . Експертизата е работила по писмени
доказателства съставени от ищеца , защото такава е действащата законова уредба . Не става
ясно по какви други писмени доказателства и данни би следвало според въззивника да
работи вещото лице .
СТЕ е установило размера на действително доставената топлинна енергия . От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция
за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени
съобразно ЗЕ и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за
топлоснабдяването /отм./.
СТЕ установява извършване на дялово разпределение в Етажната собственост . Без
значение е дали въззивникът е подписал протокола на ОС на ЕС за избор на лице
извършващо дялово разпределение , тъй като няма данни въззивникът да е обжалвал това
решение . Дори подписаният договор да е изтекъл , ЕС и третото лице са продължили
одоговорните си отношения , а въззивникът дължи съответното възнаграждение за услугата
дялово разпределение .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15640 от 28.09.2023 г постановено по гр.д.№16882/2023 г на
СРС , 46 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че Л. Д. Г. ЕГН ********** от гр. София дължи сумата
от 1365,44 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода м.04.2019 г – м.04.2021 г за ап.
№24 в гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 30.05.2022 г до изплащане на
вземането, 137,44 лв. мораторна лихва от 15.09.2019 г до 17.05.2022 г върху посочената
главница , и 43,90 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
м.04.2019 г – м.04.2021 г , ведно със законна лихва от 30.05.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №15950 от 08.06.2022 г по ч.гр.д. №28279/22 г. на СРС ; както и
Л. Д. Г. е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 52,70 лева разноски
в заповедното производство и 379,15 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА Л. Д. Г. ЕГН ********** от гр. София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* , гр.София сумата от 554,68 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА Л. Д. Г. ЕГН ********** от гр. София да заплати по сметка на СГС 77,31 лева
държавна такса .
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК *********
гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4