Решение по дело №1421/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1238
Дата: 5 октомври 2020 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20207040701421
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1238                   от 05.10.2020 г.                                  град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

                                                               Председател: Станимир Христов

                                                                         Членове: 1. Диана Ганева

            2. Галя Русева

 

при секретаря В. С. и прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 1421 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Шанс 941” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ахтопол, Общ. Царево, Обл. Бургас, ул. „Тракия“ № 28, представлявано от К.И.М, против Решение № 57/02.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 75/2020 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 472756-F506564/21.10.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на §21, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /обн.ДВ бр.52/2019 г., в сила от 02.07.2019 г./ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2, във вр.ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.            

Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно-наказателното производство. Сочи, че в НП нарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен и не е посочено дали същото е довело до неотразяване на приходи, което съществено е нарушило правата му. Сочи се нарушение на чл.40 ЗАНН при съставянето на АУАН, както и неправилно приложение на материалния закон при санкционирането му – по чл. 185, ал.2 ЗЗДС, а не по чл. 185, ал.1 ЗДДС. По същество не се оспорва факта на извършеното нарушение, но се обосновават основания за приложение на чл.28 ЗАНН, доколкото в един и същи ден по отношение на дружеството били съставени 6 АУАН, четири от които за идентични нарушения като процесното, извършени в периода 17-21.08.2019 г. Поради това, жалбоподателят счита, че би било несъразмерно тежко да се ангажира отговорността му по четири НП за едно и също деяние. Иска се от съда да отмени оспорения съдебен акт и да постанови решение, с което да отмени процесното НП. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация – ТД на НАП – Бургас, в съдебно заседание не изпраща представител, редовно уведомен, и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

            С процесното постановление отговорността на дружеството-касатор по делото е ангажирана за това, че при извършена на 21.08.2019 г., в 19:50 часа проверка на стопанисвания от него търговски обект – закусвалня, находяща се в гр. Ахтопол, ул. „Тракия“ № 28, е установено, че за дата 20.08.2019 г. касаторът не е изпълнил задължението си да отпечата дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Посочено е също, че ФУ в обекта не е с коригирана версия на фърмуера и не генерира дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай, че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.3, с което е прието, че касаторът е извършил нарушение на разпоредбите на §21, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /обн. ДВ бр.52/2019 г., в сила от 02.07.2019 г. За констатираното нарушение е съставен Протокол за проверка, Кд78, сер.АА № 0347917/21.08.2019 г., неразделна част от НП.

            За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин фактът на извършеното нарушение по §21, ал.2 ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно – че търговецът не е отпечатал за дата 20.08.2019 г. дневен финансов отчет от монтираното и дистанционно свързано с НАП фискално устройство, въпреки че в обекта на тази дата са регистрирани извършени продажби. Обосновал е извод, че АУАН е съставен при спазване изискването на чл.40, ал.3 ЗАНН – в присъствието на двама други свидетели, като този факт изрично е отбелязан в акта, че нарушението е точно, ясно и недвусмислено описано в акта и в НП, и че за същото правилно е ангажирана отговорността на касатора на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС. Съдът е изложил и мотиви за липса на основание за приложение на чл.28 ЗАНН, доколкото процесният случай не е маловажен, а напротив – установено е, че констатираните при проверката множество други нарушения, вкл. от вида на процесното, са индиция за това, че последното не е изолиран случай.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като мотивите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция.

            Първоинстанционният съд е формирал правилен извод относно установената фактическа обстановка, приложимото право и дадената от наказващия орган правна квалификация на нарушението. Правилно е установено, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с разпоредбата, по която е наложено наказанието, като в този смисъл е прието, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила от АНО.

          Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на §21, ал.2 ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. ДВ бр.52/2019 г., в сила от 02.07.2019 г./, която норма предвижда до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30 септември 2020 г., лицето по чл. 3 да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Нарушението е правилно описано както в АУАН, така и в НП, като не е налице неяснота относно същото. Правилно е изписана в НП и в АУАН и законовата привръзка, свързана със санкционната норма - чл.185, ал.2, изр.2 вр.чл.185, ал.1 ЗДДС, доколкото този вид нарушения не водят до неотразяването на приходи и отговорността на касатора в случая следва да бъде ангажирана именно на основание тази разпоредба. Не е налице и твърдяното нарушение на чл.40 ЗАНН при съставянето на АУАН, който, видно от изписаното в него, е съставен при спазване на разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗАНН – актът е подписан от двама други свидетели, които не са присъствали на констатиране на нарушението, като това изрично е отбелязано в него. Ето защо, не са допуснати сочените от касатора съществени процесуални нарушения.      

Правилно е възприето от районния съд, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай и по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, приложима е легалната дефиниция, установена в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. По делото не са налице данни за наличие на смекчаващи обстоятелства, от които да може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид. Напротив, налице са данни /а и самият касатор ги изтъква в касационната си жалба/, че органът по приходите е констатирал при проверката си множество други съпътстващи нарушения на данъчното законодателство, сред които и няколко такива от типа на процесното, с оглед на което следва да се приеме, че е налице системност в поведението на търговеца при неспазване на данъчната дисциплина. Освен това, наказващият орган е определил административното наказание в минималния размер, предвиден в закона.

Ето защо, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид крайния изход на делото, разноски не се дължат на касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав,

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57/02.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 75/2020 г. по описа на Районен съд – Царево.

 

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   2.