№ 2181
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20221100106584 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 108 от ЗС, както и приети
по реда на чл.211 ГПК насрещен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС и искове за прогласяване на нищожност с пр.
основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.152 ЗЗД, чл.40 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства Р. Г. Ф. ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Р. К. е предявила срещу В. С. К., М. И. А. и И. М. А., иск с
правна квалификация чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо ответниците,
че ищцата е собственик на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 68134.4085.304.1, с адрес: град София, район „Младост“,
кв.“Горубляне“, улица ******* със застроена площ от 77 кв.м., ведно с 512/1112
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.4085, в който е построена
сградата на основание Нотариален акт за спогодба за прекратяване на финансово
правоотношение чрез прехвърляне на собствеността на недвижим имот вместо
плащане на дължимата №61, том І, н.д.№47 /2012г. на нотариус Б. Н., както и за
осъждане на ответниците да и предадат владението върху посочения имот.
Претендира разноски.
Твърди се, в исковата молба, че по силата на нотариален акт за спогодба за
прекратяване на финансово правоотношение чрез прехвърляне на собствеността
на недвижим имот и идеални части от УПИ вместо плащане на дължима парична
сума на кредитора № 61, том I, рег.№ 2422, дело № 47/05.10.2012г. на нотариус Б.
Н. - peг. № 142 на НК, с район на действие: СРС, вписан в Службата по
вписванията при същия съд с вх. рег.№ 43526, акт № 187, том CI, дело №
21124/05.10.2012г. ищцата Ф. е придобила от длъжника си А. К. Ц. и съпругата му
Й. П. Ц., следния техен съсобствен, придобит в СИО недвижим имот, находящ се в
1
гр. София, Район „Младост", квартал „Горубляне", ул. „*******, а именно:
Двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 59,92 кв. метра, и
с РЗП от 125,34 квадратни метра, с хоризонтално пространствено разпределение,
както следва: първия етаж: кухня, дневна, коридор, баня с тоалетна, с вътрешна
стълба към втория етаж и една тераса, и на втория етаж: три спални, баня с
тоалетна, коридор и две тераси, заедно със зимнично помещение, находящо се под
сградата, с площ от 21,50 квадратни метра, която сграда е нанесена в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-18-35 от
09.06.2011г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо сградата, от
23.05.2022г., с идентификатор 68134.4085.304.1, с адрес на сградата: гр. София, р-н
“Младост”, квартал “Горубляне”, ул. “Цветна градина” 17, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4085.304, със застроена площ от 77 кв.м., брой етажи
- 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, при граници от север, изток,
юг и запад - поземлен имот с идентификатор 68134.4085.304, заедно с 512/1112
идеални части от урегулирания поземлен имот, в който е построена жилищната
сграда, с площ от 1 112,00 квадратни метра, идентичен с парцел № XIX - 304, в
квартал № 42 по плана на град София, квартал „Горубляне" при граници: улица
„Цветна градина", УПИ № XX - 305, УПИ № XXVII - 293, УПИ № V - 294 и УПИ
№ XXVIII - 303, който поземлен имот е нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-18-35 от
09.06.2011г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от
21.04.2022г„ с идентификатор 68134.4085.304, с адрес на поземления имот: гр.
София, район “Младост”, квартал “Горубляне”, ул. “Цветна градина” 17, с площ от
1083 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до десет метра), с номер по предходен план: 304,
квартал 42, парцел XIX, при съседи, поземлени имоти с идентификатори, както
следва: 68134.4085.372, 68134.4085.303, 68134.4085.295, 68134.4085.294,
68134.4085.293 и 68134.4085.305.
Твърди се, че към момента на придобиването на имота върху него е имало
запазено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на С.Б.К., който
фактически е живял в имота, заедно с членовете на домакинството си -
ответниците по настоящата искова молба: В. С. К. (негова съпруга), М. И. А.
(племенница на първата) и И. М. А. (син на последната). Ползвателят С.Б.К. е
починал на 09.03.2018г. и считано от тази дата ответниците обитават и ползват
имота без правно основание и без съгласието на ищцата, която е водила разговори с
ответниците да напуснат имота или да сключат договор за наем, но те и до днес
продължават да живеят в него без основание.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от
ответниците В. С. К., М. И. А. и И. М. А., чрез пълномощника адв.Н. Х., САК, в
който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция.
Ответниците поддържат, че ищцата не установява активната си материално-правна
легитимация като собственик на процесния имот с представения с исковата молба
нотариален акт. Наведен е довод, че праводателят А. К. Ц. не е можел да прехвърли
на Р. Ф. двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 77 кв.м. Ищците
поддържат, че владението върху процесния имот не е предавано на ищцата нито в
2
деня на сделката, нито на по-късен етап. Праводателят на ищцата А. К. Ц., като и
неговия праводател Е. В. С. също не са владели имота, съответно владението не е
отнемано от ответниците и не е смущавано по какъвто и да е начин от предишните
„собственици“, нито от ищцата до м.юни 2022г. Оспорват твърдението, че към
момента на придобиването на процесния имот е имало запазено пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху целия имот от С.Б.К., като твърдят, че тА. е
било запазено от него само върху половина от имота. Оспорват обстоятелството, че
са обитавали процесния имот в качеството на членове на домакинството на С.К..
Твърдят, че са осъществявали и продължават да осъществяват непрекъснато
фактическа власт върху имота като собственици, а не като ползватели, от
придобиването му до настоящия момент. В отговора се сочи, че ответницата В. К.
е придобила правото на собственост върху имота през 1965 г. по време на брака си
със С.Б.К.. Сочи се, че с Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 68, том LLLLLXLIX, дело 49053 от 23.12. 1997 г. на нотариус
И.Р. съпрузите В. и С.К.и дарили процесния имот на племеницата си М. А. /втората
ответница/. Твърди се, че В. К. продължава да владее имота от придобиването му с
нотариален акт № 97/1965 г. и до настоящия момент. Твърди се, че М. А. и сина и
И. А. упражняват фактическа власт върху имота, заедно с първата ответница, от
началото на 2000 г. и по настоящем. През 2000 г. втората ответница напуска
семейното жилище в ж.к. „Младост“ и съпруга си и се установява със сина си в
процесния имот. Твърди се, че в края на 2000 г. и началото на 2001 г. М. А. е
принудена от И. А.Р. и А. К. Ц. - кредитори и съдружници на съпруга й М. А. да
предостави процесния имот като обезпечение на финансовите му задължения към
тях. С цел гарантиране възстановяване на задълженията на М. А., под натиск от
посочените лица, М. А. им предоставила пълномощно, като й е обяснено, че
имотът ще бъде ипотекиран като обезпечение на дълга на бившия и съпруг.
Твърди се, че за да „освободи“ имота от тежести, ответницата М. А. продължавала
повече от десет години да изплаща задълженията на М. А. към кредиторите му.
Ответницата М. А. сочи, че през 2012 г. с нея се свързвал А. Ц. с предложение
за окончателно уреждане на задълженията на М. А. най-късно до 2015 г. и да й
„върне имота“. Тогава М. А. разбира, че е била измамена, и че имотът е бил
прехвърлен още през 2001 г. от И. А.Р. на Е. В. С., а впоследствие „препродаден“ на
А. Ц.. Твърди се в отговора, че М. А. никога не е получавала посочената в
нотариален акт от 2001 г. сумата от 35 075 лева, посочена като продажна цена и
сделката е сключена от пълномощника в нейна вреда. Твърди още, че А. Ц. и
обяснил, че тази сума била част от дълга на М. А. и е получена от съдружника му
И. Р. Ц. обещал да „оправят нещата и документално“, след като му бъде върнат
остатъка от дълга до края на 2015 г., като обещал имотът да бъде прехвърлен
обратно на името на третия ответник И. А.. Подписан бил предварителен договор
на 04.07.2012 г., като в деня на сключването му М. А. заплатила на А. Ц. сумата 25
000 евро по банков път, а на следващия ден - 05.07.2012 г. още 26 000 евро в брой.
Сочи се, че на 09.03.2015 г. М. А. починал. М. А. се свързала с А. Ц., който я
уверил, че финансовите взаимоотношения между тях са приключили с неговата
смърт и че нотариалния акт за продажба бил „анулиран“.
В средата на май 2022 г. ищцата Р. Ф. се свързала с М. А., като и заявила, че е
тя е собственик на процесния имот. Ответницата А. така разбрала, че още през
3
2012 А. Ц. е прехвърлил за пореден път имота на свой кредитор, за което М. А.
разбрала от нотариална покана от 28.06.2022г. с искане за заплащане на наем.
Ответниците категорично отказват, тъй като не са държатели, а владелци на имота
и считат същия за своя собственост. Ответниците твърдят, че спрямо тях се
отправяни заплахи от ищцата Ф., за което е подали жалба до полицията на
22.07.2022 г.
Наведен е довод, че процесния имот се владее от В. К. от 1965 г., а от М. А. и И.
А. - от 2000 г., като общо тримата го владеят заедно от 2000 г., към момента на
предявяване на иска през 2022 г. и след това. Твърди се, че заради дългове на
съпруга и финансови проблеми през 2000 г., отношенията между съпрузите М. и
М. А.и се разделили. М. А. заминал за чужбина и до смъртта си не се завръща в
България, а М. А. и синът й се преместват в къщата в кв.Горубляне. Твърди се, че
тримата ответници владеят имота и до момента, като от придобиване на
собствеността същите са извършвали редица действия по стопанисване на имота
(ремонти, обработка и др.), демонстрирали са спрямо всички лица, че са
собственици.
Наведен е довод се, че М. А. не е била никога в договорни отношения по повод
продажба на процесния имот, а само във връзка с предоставяне на паричен заем от
И. А.Р. и А. К. Ц. на бившия й съпруг М. А., за обезпечаване на който е следвало да
служи процесният имот. Сочи си, че върху този имот е учредена договорна
ипотека в полза на посочените лица - И. А.Р. и А. К. Ц., като кредитори по заем
получен от М. А.. Впоследствие обаче, единият от кредиторите - И. А.Р.
прехвърлил имота с нотариален акт за покупко - продажба № 26/2001 г. на Е. В. С.,
а вторият кредитор А. К. Ц., действайки като пълномощник на Е. С. прехвърлил
същия имот на себе си с нотариален акт № 101/2002 г. В последния нотариален акт
изрично е посочено, че върху имота има учредена договорна ипотека от 2000 г.
Ответниците поддържат, че в договорите за покупко-продажба, оформени в
цитираните нотариални актове, е уговорен начин на удовлетворяване на кредитора,
различен от този, който е предвиден в закона, а именно - придобиване в
собственост на вещта, която служи за обезпечаване на заем. Сочи се, че тА.
съглашение е недействително с оглед разпоредбите на чл.152 от ЗЗД, поради което
и самите договори за продажба са недействителни. Релевират искане за
прогласяване нищожността на посочените договори. Сочи се, че след като
праводателят на Р. Ф. не е бил собственик на процесния имот, тя също не е можела
да придобие валидно правото на собственост върху имота. Отделно от това, в
Нотариален акт за спогодба за прекратяване на финансово правоотношение чрез
прехвърляне на собствеността на недвижим имот и идеални части от УПИ, вместо
плащане на дължима парична сума на кредитора № 61/2012 г., от който ищцата
черпи права, е посочено, че Р. Г. Ф. придобива имота за погасяване на задължения
на А. К. Ц. към нея в размер на 90 000 лв., съгласно Запис на заповед, издаден от
него от 17.09.2009 г. Посоченият договор е нищожен на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД, като сключен в противоречие със закона или го заобикаля. Сочи се, че не са
предоставени доказателства за сключен договор за заем, съответно - няма и реално
плащане на цитираната сума.
Изложено е, че при всички прехвърляния на имота през периода 11.07.2001г. -
05.10.2012г. между кредитори и длъжници - владението му никога не е било
4
отнемано от ответниците, нито е било прекъсвано по предвидения от закона ред.
Ответниците заявяват, че в тяхна полза е изтекла придобивната давност по чл.79,
ал.1 от ЗС .
В срока и по реда на чл. 211 от ГПК ответниците по първоначалния иск В. С.
К., М. И. А. и И. М. А., са предявили за съвместно разглеждане насрещен иск за
прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
оформен в Нотариален акт № 26, том 2, рег.№ 5018, дело № 166 от 11.07.2001 г. на
нотариус И.Д., рег.№ 039, както и на Договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 101, том 111, рг.№ 5991, дело 454 от 29.12.2002 г.
на нотариус Д. Т., рег.№ 041, както и на Договор за спогодба за прекратяване на
финансово правоотношение чрез прехвърляне на собствеността на недвижим имот
и идеални части от УПИ, вместо плащане на дължима парична сума на кредитора,
оформен в нотариален акт № 61, том 1, рег.№ 2422, дело № 47 от 05.10.2012г. на
нотариус Б. Н., рег.№ 142, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД като сключен в
противоречие на закона.
Срещу ищцата Р. Ф. е предявен и насрещен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС, да бъде признато за установено спрямо същата, че В.
С. К., М. И. А. и И. М. А., са собственици на основание давностно владение при
условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 68134.4085.304.1, с адрес: град София, район „Младост“,
кв.“Горубляне“, улица ******* със застроена площ от 77 кв.м., ведно с 512/1112
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.4085, в който е построена
сградата.
След указания дадени от съда по реда на чл.129 ал.4 ГПК за съвместна
пасивната процесуална легитимация на двете страни по договора, чиято
нищожност се претендира, с молба уточнение вх. №70786 /20.06.2024г. В. С. К.,
М. И. А. и И. М. А., чрез адв.Н. Х. уточняват, че:
- насочват насрещния иск за нищожност на договор за покупко –продажба,
оформен в нотариален акт №26, том 2, рег.№5018, д.№166 /11.07.2001г. на
нотариус И.Д. и срещу купувача Е. В. Г., като продажна цена не е плащана и не е
получавана М. А. сочена като продавач, представляван от пълномощник;
- насочват насрещния иск за нищожност на договор за покупко –продажба,
оформен в нотариален акт №101 /2002г., том 3, н.д.№454/2002г. на нотариус Д.Т.
срещу Е. В. Г. и А. К. Ц.;
- насочват насрещния иск за нищожност на сделката сключена с Нотариален акт
за спогодба за прекратяване на финансово правоотношение чрез прехвърляне на
собствеността на недвижим имот вместо плащане на дължимата №61, том І, н.д.
№47 /2012г. на нотариус Б. Н. срещу А. К. Ц. и Й. П. Ц., наред с Р. Г. Ф., като
сключена в противоречие със закона и при заобикаляне на закона.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор по насрещните искове от Р. Г.
Ф., която ги оспорва като неоснователни. Навежда възражение за недопустимост
на насрещните искове за прогласяване на нищожност на прехвърлителните сделки
от 2001г. до 2002г., доколкото тя не е страна по тях. Оспорва предявения
установителен иск за собственост на процесния недвижим имот. Счита, че ищците
не са станали собственици на процесния имот въз основа на десетгодишно
5
недобросъвестно давностно владение, защото не са били владелци на имота, дори
и да са упражнявали фактическа власт върху него. Върху целия имот е имало
запазено право на ползване в полза на С.Б.К. и ищците са били част от неговото
семейство (що се отнася до В. К.) и неговото домакинство (що се отнася до М. А. и
И. А.). В нито един момент на упражняването на тази фактическа власт, те не са
считали, че владеят имота като свой. Сочи се, че не случайно на 04.07.2012г.
сключили предварителен договор за покупка на имота от неговия собственик А. К.
Ц., което сочи, че И. А. и майка му М. А., не са считали имота за свой, а са искали
да го придобият чрез покупко-продажба за посочената в предварителния договор
цена.
По отношение на договора за покупко-продажба от 11.07.2001 г., по който
продавач е М. И. А., действаща чрез пълномощник И. А.Р., а купувач е Е. В. С., се
сочи, че този договор е сключен една година след сключената договорна ипотека за
същия имот от страна ипотекарния длъжник М. А..
Твърди се, че в предходно дело В. и С.К.и са предявили искове срещу М. И. А.,
А. К. Ц., И. А.Р. и Е. В. С. с правно основание чл.226, ал.3 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от
ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора за дарение от 23.12.1997г., сключен
с нотариален акт №68 от 23.12.1997г. на I-ви нотариус при СРС, том LLLLXLIX,
дело 49053/1997г.; нищожност на договора за договорна ипотека, сключен с
нотариален акт №7 от 17.08.2000г. на нотариус И.Д. и нищожност на договор за
продажба, сключен с нотариален акт № 66 от 11.07.2011г. на нотариус И.Д.,
придружени с искане за отмяна всички посочени в съответните три нотариални
актове на основание чл.431, ал.2 от ГПК. Образувано било гр.д.№ 13094/2002г. по
описа на СРС, ГО, 29-ти състав, по което е постановено решение от 16.03.2005г., с
което исковете по чл.226, ал.3 от ЗЗД и по чл.26, ал.1 от ЗЗД са уважени, с
изключение на иска по чл.431, ал.2 от ГПК, по който производството по делото е
прекратено. С решение на № 48/04.06.2008г., поставено по гр.д № 1270/2007г. на
СГС влязло в сила на 25.09.2009г. решението на първоинстанционния съд е
отменено и всички искове са отхвърлени, като с определение №1309/25.09.2009г.
на ВКС, 4-то г.о. по гр.д. №940/2009г. по описа на ВКС, касационното обжалване
на въззивното решение на СГС не е допуснато.
С определение от 18.09.2023г. по реда на чл. 219 ГПК А. К. Ц., ЕГН **********
и Й. П. Ц., ЕГН **********са конституирани като трети лица помагачи на
ответника по насрещния иск Р. Ф.. С разпореждане №15159 /21.06.2024г. А. К. Ц.,
Й. П. Ц. и Е. В. С. са конституирани като ответници – необходими другари по
насрещните искове за нищожност.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв.Р. К. поддържа
предявения иск. Представя писмена защита и списък на разноски.
В съдебно заседание ответниците чрез пълномощника си адв.Н. Х. оспорват
ревандикационния иск, поддържат насрещните искове, както и довода, че
оспорената покупко-продажба от 2001г. е недействителна съгласно чл.40 от ЗЗД,
като сключена във вреда на представлявания.
Третите лица помагачи и новоконституираните ответници по насрещните
6
искове за нищожност, чрез адв.П. оспорват насрещните искове и се присъединяват
към доводите в отговора на Р. Ф..
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, като взе предвид доводите и
възраженията на страните и след преценка на събраните доказателства по реда
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приетия нотариален акт за дарение на недвижим имот №68 нот.д.
№49053/23.12.1997г. на І-ви Нотариус при СРС, ответницата В. С. К. и нейния
съпруг С.Б.К. дарили на племенницата си М. И. А. собствения си недвижим имот,
придобит по време на брака им, а именно: двуетажна жилищна сграда, находяща се
в кв. Горубляне, гр.София, на ул.”*******, със застроена площ от 59,92 кв.м.,
разгърната ЗП от 125,34 кв.м., заедно с 512 / 1112 ид.части от дворното място
представляващо парцел XIХ-304 от кв.42 по плана на с. Горубляне, при запазване
право на ползване на имота от дарителите „безвъзмездно до като е жив всеки един
от тях”. /л.43-л.44 от делото/
По делото не е спорно, че ответниците В. С. К., М. И. А. и И. М. А. живеят в
процесния имот. Не се спори, че дарителят С.Б.К. също е живял в процесния имот
до смъртта си на 09.03.2018г. /Извлечение от акт за смърт №0418 /10.03.2018г. на СО, р-н
Младост на л.17 от делото/
От приетата неоспорена справка от имотен регистър към 04.10.2022г. се
установява, че ответницата М. И. А. на 17.08.2000г. е учредила договорна ипотека
№7 /17.08.2000г. върху процесния недвижим имот в полза на кредиторите А. К. Ц.
и И. А.Р. за обезпечаване на тяхно вземане. /л.46 от делото/
По делото не е спорно, като се установява и от събраните доказателства, че А.
К. Ц. и И. А.Р. са кредитори на М. Л.А. – съпруг на ответницата М. А., във връзка
с предоставен от тях заем от 51 000 щ.д. /препис от решение на № 48/04.06.2008г.,
поставено по гр.д № 1270/2007г. на СГС – л.4/
Видно от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на № 26, том 2, рег.№
5018, дело № 166 от 11.07.2001г. на нотариус И.Д., рег.№ 039, И. А.Р., действащ
като пълномощник на М. И. А. продал на Е. В. С. процесната двуетажна жилищна
сграда, находяща се в с. Горубляне, София, на ул.”*******, със застроена площ от
59,92 кв.м., разгърната ЗП от 125,34 кв.м., заедно с 512 / 1112 ид.части от дворното
място представляващо парцел XIХ-304 от кв.42 по плана на с. Горубляне, за цена е
в размер на данъчната оценка на имота, възлизаща на 35 075лв., която сума
7
продавачът заявил, че е платил на пълномощника. Нотариусът е отразил, че при
съставяне на акта са представени: нотариален акт за дарение на недвижим имот
№68, нот.д.№49053/1997г. на СРС; пълномощно №856/09.02.2001г. на нотариус
№039; декларация за отказ от вещно право на ползване вписана вх.рег.№3320 от
16.02.2001г.; удостоверение за данъчна оценка от 06.07.2001г. и скица на имота.
/л.45 от делото/
Не е спорно, че ответницата В. С. К. се е отказала от учреденото с нотариален
акт за дарение №68, н.д.№49053/1997г. ограничено вещно право на ползване върху
процесния недвижим имот, което се установява и от приетата декларация за отказ
от вещно право на ползване вписана с вх.рег.№3320 от 16.02.2001г. /л.101/
Спорен е въпроса дали ответницата М. А. е получила сумата 35 075лв. посочена
като продажна цена, както и дали е упълномощавала И. Р.- кредитор по учредената
на 17.08.2000г. договорна ипотека върху процесния имот да продава имота и.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба №101/2002г., том 3, н.д.
№454/2002г. на нотариус Д. Т., рег.№041 от НК, отнетникът по насрещния иск А. К.
Ц., като пълномощник на Е. В. С. продал на себе си /А. К. Ц./, като купувач
процесния имот: двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Горубляне, София,
на ул.”*******, със застроена площ от 59,92 кв.м., разгърната ЗП от 125,34 кв.м.,
заедно с 512 / 1112 ид. части от дворното място - парцел XIХ-304 от кв.42 по плана
на с. Горубляне, отново за цена възлизаща на данъчната оценка в размер на
39 566.20лв., която сума А. Ц. като пълномощник на продавача заявил, че е получил
от купувача./л.216 от делото/
На 13.06.2002г. В. С. К. и С.Б.К. предявили срещу М. И. А., А. К. Ц., И. А.Р. и
Е. В. С. в СРС обективно и субективно съединени искове за прогласяване
нищожност на договор за дарение, сключен с нотариален акт №68, нот.д.
№49053/1997г. на основание чл.226, ал.3 ЗЗД, за обявяване нищожност на
договорна ипотека сключена между М. А. от една страна, и от друга А. К. Ц. и И.
А.Р. с нотариален акт №7 , том II, д. №192 /2000г.; както и иск за обявяване
нищожност на договора за продажба сключен с Нотариален акт № 26, т. 2, рег.№
5018, д. № 166/ 11.07.2001г., поради липса на съгласие. /препис от искова молба
вх.рег.№ 17807 / 13.06.2002г. в СРС, на л.81, л.82 от делото/ С решение №68 /
16.03.2005г. постановено по гр.д. № 13094/2002г. на СРС, ГО, 29 състав
предявените от В. С. К. и С.Б.К. искове са уважени.
С влязло в сила решение № 48/04.06.2008г., постановено по гр.д № 1270/2007г.
на СГС, ВО, IV състав е отменено решение от 16.03.2005г. по гр.д. № 13094/2002г.
8
на СРС и вместо него е постановено друго, с което:
- е отхвърлен иска с пр. основание чл.226, ал.3 ЗЗД, предявен от В. С. К. и С.Б.К.
срещу М. И. А. за обявяване за нищожен нотариален акт за дарение № 68/2007г.;
- е отхвърлен иск предявен от В. Ст. К. и С.Б.К. срещу М. И. А., А. К. Ц., И. А.Р. и
Е. В. С. с пр. основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 7/ 17.08.2000г.;
- е отхвърлен предявения от В. Ст. К. и С.Б.К. срещу М. И. А. и Е. В. С. иск по
чл.26 ал.1 ЗЗД, за обявяване нищожност на Нотариален акт № 26, том 2, рег.№
5018, дело № 166 от 11.07.2001г. на нотариус И.Д., рег.№ 039, поради това, че
продавачът не е собственик. Въззивният състав на СГС е приел, че собствеността
няма отношение към действителността на продажбата обективирана в нотариален
акт №26 от 11.07.2001г., т.к. не е сред изброените в разпоредбата на чл.26 ЗЗД
основания за нищожност, както и че в по делото е установена собствеността на
праводателя М. А., предвид извода за действителност на договора за дарение от
23.12.1997г./л.90-л.95 от делото/
В приетия нотариален акт за спогодба за прекратяване на финансово
правоотношение чрез прехвърляне на собствеността на недвижим имот и идеални
части от УПИ вместо плащане на дължима парична сума на кредитора № 61, том I,
рег.№ 2422, дело № 47/ 05.10.2012г. на нотариус Б. Н. - per. № 142 на НК, е
отразено, че А. К. Ц., като длъжник прехвърлител и съпругата му Й. П. Ц.,
прехвърлят на Р. Г. Ф., като кредитор приобретател процесния недвижим имот,
находящ се в гр. София, кв. „Горубляне", ул. „*******, а именно: Двуетажна
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 59,92 кв. метра, и с РЗП от
125,34 квадратни метра, заедно със зимнично помещение, находящо се под
сградата, с площ от 21,50 кв. м., както и 512 / 1112 ид.ч. от дворното място - парцел
XIХ-304 от кв.42 по плана на кв. Горубляне, срещу погасяване задължението на
А. К. Ц. в размер на 90 000лв. по запис на заповед от 17.09.2009г. Отразено е, че
кредиторът приобретател Р. Г. Ф. заявила, че е съгласна с придобиването на
описания имот и за в бъдеще всички задължения на А. Ц. към нея са погасени. В
пункт V от нотариалния акт е отразено, че прехвърлителите ще предадат
владението върху имота на приобретателя кредитор в деня на издаване на
нотариалния акт. Посочено е, че при издаването на нотариалния акт за спогодба са
представени нотариален акт за покупко-продажба №101/2002г., том 3, н.д.
№454/2002г. на нотариус Д. Т., рег.№041 от НК, удостоверение за данъчна оценка,
скица, справки от НБД и от СВ и декларации по чл.264, ал.1 ДОПК. /л.7-л.11 от
делото/ В нотариално производство не е представен запис на заповед 17.09.2009г.,
9
за който се сочи, че е източник на вземането на ищцата Р. Ф..
Безспорно е, че ищцата Р. Г. Ф. не е влезнала във владение на имота към
05.10.2012г. - датата на издаване на нотариален акт №61 дело № 47/05.10.2012г. на
нотариус Б. Н..
Представен е предварителен договор от 04.07. 2012г. подписан от А. К. Ц., като
продавач и М. И. А., като пълномощник на И. М. А., като купувач. Според клаузата
на чл.1 от предварителния договор продавачът Ц. се задължил да прехвърли на
купувача И. А. собствеността върху процесния недвижим имот за сумата 75 000
евро. В клаузата на чл.2 е предвидено цената да се плати по следния начин: 20 000
евро при подписване на договора, 20 000 евро до 31.07.2012г. и сумата от 35 000
евро при подписване на окончателен договор./л.48-л.52 от делото/
Приета е неоспорена разписка от 31.07.2012г. съдържаща изявление на А. К.
Ц., че е получил от М. И. А. сумата от 26 000 евро, която разписка е подписана от
получателя Ц.. /л.54 от делото/
За установяване на спорните обстоятелства, вкл. и владението върху
спорното жилище по делото в открито с.з. на 23.01.2024г. са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на трима свидетели.
Воденият от ищцата свидетел Й.Б.М., сочи в показанията си, че до 2018 г.
всяка година е ходил със съпругата си в имота в кв.Горубляне, на ул.“Цветна
градина“, тъй като синът му е закупил половината от парцела, в който се намира
къщата на В. и С.. Знае, че М. и синът й ползват втория етаж на тази къща, а В. и
С. - първия. В.И.С. дарили имота на племенницата си М.Сочи, че след 2000 г. поне
3-4 пъти е ходил там с жена си и са били посрещани от С. и В. на долния етаж.
Известно му е, че С. водел дела, защото споделил, че се Н.ва „еди кой си прокурор
да направи нещата, че да си върнат имота.“, а по-късно се парализирал.
Свидетелката Н. Л. И., живееща в имот съседен на процесния, излага, че леля
й В. е построила къщата много преди тя да се роди, като живее там и до сега. Знае,
че М. живее също в тази къща повече от 20 години със сина си. Свид. И. други хора
не е виждала в имота. Известно й е, че М. е извършвала множество ремонти по
къщата, тя е плащала данъци, което свид.И. лично е виждала. Направила е
удобства, за да може лелинчо й С. да влиза и излиза с инвалидна количка. Сочи, че
всички подобрения са правени от М., даже и до момента ремонтирала, сменяла
инсталации и каквото се наложи. На свидетелката не е известно М. да е продавала
имота на други лица.
Свидетелката Н. Л. А., /сестра на М. А.- съпруг на ответницата М. А./, сочи ,
че брат й се оженил за М. през 1981 г. и когато правили сватбата през 1981 г., взели
М. от имота в кв.„Горубляне“, на ул.“*******. Излага, че в имота има къща на два
етажа, в него живеят откакто помни живеели лелята и лелинчото -В. и С..
Пояснява, че М. и синът им И. са се установили да живеят в този имот около 2000
год. Известно й е, че брат й е М. А. имал финансови затруднения заради закупен
10
скъп ски влек, както и че съдружника му А. Ц. е упражнявал натиск за връщане на
пари, които е дал на заем на брат й. Сочи, че С. упражнявал натиск върху цялото
семейство, като е пращал хора при М. със заплахи. Заемодателят идвал и до дома
на свидетелката, за да иска да му връща пари от дълга на М.. М. и М. се развели,
заради това положение. Сочи, че М. е била паникьосана, тъй като кредиторите на
мъжа и са казали, че ще вземат детето и ще го хвърлят от 11 етаж. Подчертава, че
М. не е извършвала продажба, а е станала гарант на мъжа си и е пазела сина си,
защото се е страхувала за детето. Знае, че М. никога не е продавала имота си.
Подчертава, че не е виждала никого другиго в имота на ул.“*******, освен М. и
семейството и. Свид. Н. А. сочи, че М. е правила подобрения на къщата, тя и до ден
днешен прави такива - сменя дограма, имало е нещо с трафопост и електрически
стълб. Заявява, че няма други обитатели в двора или къщата освен тях, „лелята не е
излизала да отиде до провинцията, тя там си е коренясала“. Установява, че в
периода след 2000 г.в къщата живеят В., С., М., племенникът й И.. Свидетелката
сочи, че брат й М. заминал в Кипър през 2006 г., като починал там през 2015 г.
Погребали ли го в Кипър. Свидетелката сочи, че племенника и И. също бил в
Кипър в периода 2006 - 2013 г.
Показанията на свидетелите Н. И. и Н. А. са непротиворечиви, взаимно
допълващи се, житейски логични, кореспондират с приети неоспорени писмени
доказателства, почиват на преки дългогодишни лични впечатления, поради което
съдът ги кредитира.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Предявения главен иск е с правно основание чл.108 от ЗС:
По допустимостта: Предявения петиторен иск е процесуално допустим –
заявени е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
предприемане на ревандикационна защита, предвид направените и поддържани
фактически твърдения – ищцата твърди, че е съсобственик на процесния имот,
който изцяло се владее от ответниците.
По същество: Основателността на ревандикационната претенция се
предопределя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта, която се намира във владение или държане на ответника и
последният да упражнява фактическа власт върху нея без правно основание за
това. Ревандикационният иск имплицитно съдържа в себе си установителен иск за
собственост /установителна част/ и осъдителен иск за предаване на владението или
държането /осъдителна част/. Поддържащия ревандикационното искане следва да
установи с доказателствената си активност, че е титуляр на правото на собственост
върху процесния материален обект, чрез доказване осъществяването в неговия
патримониум на годен придобивен способ – оригинерен или деривативен /чл.77 от
ЗС/.
За доказване на първата предпоставка ищцата Р. Ф. се позовава на Договор за
спогодба за прекратяване на финансово правоотношение чрез прехвърляне на
собствеността на недвижим имот и идеални части от УПИ, вместо плащане на
дължима парична сума на кредитора, оформен в нотариален акт № 61, том 1, рег.№
2422, дело № 47 от 05.10.2012г.., сключен в нотариална форма.
Ответниците са оспорили придобивното основание чрез няколко право
11
изключаващи възражения, които следва да бъдат разгледани, доколкото са
обуславящи основателността на първоначалния иск по чл.108 ЗС.
Първото възражение е че ищцата не е придобила имота, предвид, че
праводателят и А. Ц. не може да и прехвърли права, които не притежава. Наведен е
и довод и срещу валидността на придобивния способ на ищцата, като нищожен
поради противоречие със закона по смисъла на чл. 152 ЗЗД и заобикаляне на
закона, а именно - че според вътрешните уговорки между страните, този договор е
имал за цел да обезпечи финансово задължение, което не е установено да
съществува.
Разкриването на действителната воля при договарянето в случай на твърдяна
симулация винаги е трудно, особено при липсата на писмено доказателство -
"contra lettre". ЗА. изводите на съда следва да се опират на събраните доказателства
относно извършените от страните действия, от които да се извлече основанието им.
Безспорно се установи, че М. А. - съпруг на ответницата М. А. е дължал
значителна сума (около 51 000 щ.д.) по договор за заем, сключен с А. К. Ц. и И.
А.Р.. Установи се, че за обезпечение на вземането на заемодателите А. К. Ц. и И.
А.Р. ответницата М. А. учредила валидна договорна ипотека върху процесния имот
с нотариален акт за договорна ипотека №7 /17.08.2000г.
Безспорно е установено също, че ответницата М. А. е изплатила на А. Ц. най -
малко сумата от 26 000 евро. /разписка на л.54/
Анализът на доказателствата по делото сочи, че ищцата по насрещния иск М.
А. е била в договорни отношения във връзка с предоставяне на паричен заем от И.
А.Р. и А. К. Ц. на бившия й съпруг М. А., за обезпечаване на който е учредена
договорна ипотека върху процесният имот. Ипотеката е учредена именно в полза
на ответниците на по насрещния иск за нищожност - И. А.Р. и А. К. Ц., като
кредитори по заем получен от М. А. /съпруг на М. А./. Впоследствие обаче,
единият от кредиторите - И. А.Р., като пълномощник на М. А. прехвърлил имота с
нотариален акт за покупко - продажба № 26/2001 г. на Е. В. С., а вторият кредитор
А. К. Ц., действайки като пълномощник на Е. С. прехвърлил същия имот на себе си
с нотариален акт № 101/2002 г. В последния нотариален акт изрично е посочено, че
върху имота има учредена договорна ипотека от 2000 г. При тази фактическа
установеност основателен е довода, че в договорите за покупко-продажба,
оформени в цитираните нотариални актове, е уговорен начин на удовлетворяване
на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, а именно -
придобиване в собственост на имота, който служи за обезпечаване на заем.
Дори да се приеме, че забраната по чл.152 от ЗЗД, не се отнася за покупко -
продажбата, оформена в нотариален акт №25, том 2, рег.№5018, д.№166
/11.07.2001г., то основателен се явява довода на ответницата, че тази сделка е
недействителна по см. на чл.40 от ЗЗД, поради споразумяване на пълномощника и
третото лице във вреда представляваната А..
Според т. 3 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК
договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата
страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда
целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност
може да се позове само представляваният или неговите универсални
12
правоприемници. В мотивите на тълкувателния акт е прието, че изразът, употребен
от законодателя в края на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД "...договорът не произвежда
действие за представлявания", сочи, че договорът, сключен във вреда на
представлявания, е недействителен и не поражда права и задължения, както и
транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД за представлявания. След като, договорът
не произвежда тА. действие за едната страна по него, то от корелативния характер
на взаимна обусловеност на насрещните права и задължения в рамките на
договорните правоотношения, следва, че такъв недействителен договор не
поражда правни последици и за другата страна, която го е сключила, договаряйки с
представителя във вреда на представлявания.
В практиката на ВКС по приложението на чл. 40 ЗЗД последователно се
приема, че задължението на представителя да действа в интерес на
упълномощителя си, е принцип в института на доброволното представителство.
Ако пълномощникът е овластен да продаде недвижимо имущество без други
указания, той трябва да действа с грижата на добър стопанин при договаряне на
цената / решение по гр. д № 1471/2017 г на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. д.
3530/2008 г. на ВКС, ІV г.о. и др. /.
Увреждането на интереса на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД е
налице, когато договорът е сключен при явно неизгодни условия или когато
предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в
рамките на представителната му власт, от което е произтекла вреда за
представлявания. Когато договорената от пълномощника при продажбата цена е
многократно по-ниска от пазарната, е налице вреда, защото настъпва значимо
накърняване на интереса на продавача поради несъответствие между получената от
него парична сума и тази, която той реално би могъл да получи при продажбата на
имота. Предоставената с пълномощното свобода на договаряне не следва да се
тълкува превратно в смисъл, че преценката за параметрите на сделката е изцяло
субективна и представителят не е длъжен да извършва правните действия, за които
е овластен, в защита на правата на представлявания и да договаря поносими с оглед
неговия интерес условия за продажбата. Добросъвестността изисква
пълномощникът да положи усилия да избере купувач, с който да договори цена,
съотносима към пазарните условия.
Вторият елемент от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД - недобросъвестност на
пълномощника и на купувача, с цел да се увреди представляваният може да се
доказва с всички доказателствени средства и съдът следва да преценява във всеки
конкретен случай обстоятелствата, при които е сключен договора. Доказването
може да бъде и косвено, каквато е най-честата хипотеза, защото упълномощителят
не би могъл да разполага с преки доказателства за сговарянето между
пълномощника и насрещната страна.
В разглеждания случай се установи, че пълномощникът И. Р. с оспорената
сделка е продал двуетажна къща с 512 /1112 ид.ч. от парцел - имоти на
упълномощителя си А. в кв. Горубляне, гр.София за общата сума в размер на
данъчната оценка от 35075 лв. Действащото законодателство допуска имотите да
се продават по данъчни оценки, но когато се поставя въпрос за споразумяване във
вреда на представлявания по чл. 40 ЗЗД, следва да се отчита дали договарянето на
продажна цена, равняваща се на данъчната оценка е реална за продавания имот. /в
13
този см. Решение № 60151 от 12.04.2022 г. по гр.д. № 1403/2021г., ГК, І г.о. на
ВКС/. Еквивалентност на престациите, когато имотът се продава по данъчна
оценка би могло да има, ако той се намира в населено място, което е обезлюдено,
без инфраструктура, без търсене на недвижими имоти. В случая обаче е продаден
имот в търсено на пазара за недвижими имоти населено място - квартал на
столицата София – и то без продавача да е имала интерес да се "освободи" от имота
на всяка цена. Ето защо добросъвестността е изисквала пълномощникът и да
прояви усилия да проучи пазара на недвижими имоти и да намери купувач, който е
съгласен да даде цена по-висока от данъчната и близка до пазарната. Вместо това
той е договарял при неизгодни за продавача условия. Не се установи в хода на
съдебното дирене, дори тази занижена цена да е реално получена ответницата
А., като продавач. В случаите когато договорът за продажба е оформен с
нотариален акт, то същият може да служи само като доказателство, че изявленията
за плащане, съответно за получаване на цената, преди сключването на договора,
направени от двете страни по него, но не и за обстоятелството, че плащането е
действително извършено, тъй като то не е направено пред нотариуса (чл. 179, ал. 1
от ГПК). В случай на спор доказателствената тежест за установяване на
извършеното плащане се носи от купувача (чл. 154, ал. 1 от ГПК), като това може
да бъде направено с всички допустими от закона доказателствени средства. /в този
см. Решение№ 60221 от 19.01.2022г. по гр.д. № 3270/2020., ГК, ІV г.о. на ВКС /
Всички посочени обстоятелства, установени по делото и преценени в
съвкупност, налагат несъмнен извод, че е налице сговаряне във вреда на
представлявания, с което е нанесена вреда на М. А. като имота й е продаден на
нереални за пазарните условия цени и е налице фактическият състав на чл. 40
ЗЗД. Ето защо е основателен доводът на ответната страна, че е налице
недействителност на договора за продажба, сключен с нотариален акт № 25, том 2,
рег.№5018, д.№166 /11.07.2001г.
След като посочения договор за покупко- продажба от 11.07.2001г. е
недействителен, той не е породил правни последици. Последващите
разпореждания с процесния имот, а именно покупко–продажба от 29.12.2002г. с
нотариален акт №101/2002г. на нотариус Д. Т., включително и спогодбата за
прекратяване на финансово правоотношение чрез прехвърляне на собствеността
на недвижим имот и идеални части от УПИ, вместо плащане на дължима парична
сума на кредитора, оформена в нотариален акт № 61, т. 1, рег.№ 2422, дело № 47 от
05.10.2012г. нямат вещно прехвърлително действие. Изводът, който се налага е,
че ищцата Р. Ф. не е придобила собствеността с нотариален акт за спогодба № №
61, том 1, рег.№ 2422, дело № 47 от 05.10.2012г.
По изложените мотиви настоящият състав на СГС намира, че ищцата не е
установила правото си на собственост върху процесния имот, поради което и
предявеният от нея ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
по насрещните искове:
14
Относно иска за недействителност на договор за покупко –продажба,
оформен в нотариален акт №26, том 2, рег.№5018, д.№166 /11.07.2001г .
Както бе отбелязано по-горе установи се, че ищцата по насрещния иск М. А. е
била в договорни отношения по във връзка с предоставяне на паричен заем от И.
А.Р. и А. К. Ц. на бившия й съпруг М. А., за обезпечаване на който е учредена
договорна ипотека върху процесният имот. Ипотеката е учредена именно в полза
на ответниците на по насрещния иск за нищожност - И. А.Р. и А. К. Ц., като
кредитори по заем получен от М. А. /съпруг на М. А./. Впоследствие обаче,
единият от кредиторите - И. А.Р., като пълномощник на М. А. прехвърлил имота с
нотариален акт за покупко - продажба № 26/2001 г. на Е. В. С., а вторият кредитор
А. К. Ц., действайки като пълномощник на Е. С. прехвърлил същия имот на себе си
с нотариален акт № 101/2002 г. Както бе отбелязано при тези факти, основателен
се явява довода, че в договорите за покупко-продажба, оформени в цитираните
нотариални актове, е уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен
от този, който е предвиден в закона, а именно - придобиване в собственост на
имота, който служи за обезпечаване на заем. ТА. съглашение е недействително с
оглед разпоредбите на чл.152 от ЗЗД.
Доказано е и правоизключващото възражение, че договора за покупко –
продажба, оформен в нотариален акт №26, том 2, рег.№5018, д.№166 /11.07.2001г.
и е недействителен по смисъла на чл.40 ЗЗД.
С оглед задължителните указания по т. 3 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. №
5/2014 г. на ВКС, ОСГТК договор, при който представителят на едната страна се е
споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40
ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази
недействителност може да се позове само представляваният, като в случая именно
ответницата, като представлявано по атакувана сделка лице е легитимирана да
упражни това право.
Както бе отбелязано, в разглеждания случай е установено по делото, че
пълномощникът кредитор И. Р. с оспорената сделка е продал двуетажна къща с 512
/1112 ид.ч. от парцел - имоти на упълномощителя М. А. в кв. Горубляне, гр.София
за сума в размер на данъчната оценка от 35 075 лева, с което е договарял при
неизгодни за продавача условия. Още повече не се установи, дори тази занижена
цена да е реално получена от ответницата А., като продавач.
Тези обстоятелства, установени по настоящото дело и преценени в
съвкупност, налагат несъмнен извод, че е налице сговаряне във вреда на
представлявания, с което е нанесена вреда на М. А. като имотите и е продаден на
нереални за пазарните условия цени и е налице фактическият състав на чл. 40 ЗЗД.
Ето защо е основателна е претенцията на ответниците, че е налице
недействителност на договора за продажба, сключен от пълномощник с
нотариален акт № 25, том 2, рег.№5018, д.№166 /11.07.2001г. във вреда на
ответницата М. А., поради което този насрещен установителен иск се явява
доказан.
Обстоятелството, че в предходен спор иницииран от В. и С.К.и е постановено
в.с. решение № 48/04.06.2008г., постановено по гр.д № 1270/2007г. на СГС, ВО, IV
състав, не променя горния извод, доколкото СПН е формирана относно съвсем
15
друго основание за нищожност, а именно нищожност на извършено разпореждане
от несобственик, което е прието за неоснователно.
Насрещните искове за прогласяване на нищожност на Договор за продажба на
недвижим имот сключен с Нотариален акт № 101, том 111, рг.№ 5991, дело 454 от
29.12.2002 г. на нотариус Д. Т., както и на Договор за спогодба за прекратяване на
финансово правоотношение чрез прехвърляне на собствеността на недвижим имот
и идеални части от УПИ, вместо плащане на дължима парична сума на кредитора,
оформен в нотариален акт № 61, том 1, рег.№ 2422, дело № 47 от 05.10.2012г. на
нотариус Б.Н., рег.№ 142, са предявени при вътрешно процесуално условие /в
случай на уважаване на главния иск за собственост/, което не се е сбъднало, с оглед
извода за неоснователност на иска по чл.108 ЗС, поради което не следва да бъдат
разглеждани.
Относно насрещния иск на ответниците за придобиване правото на
собственост на основание давностно владение:
Безспорно бе установеното от фактическа страна, че ответницата М. А. е
придобила процесния имот и е негов собственик на деривативно основание - по
силата извършено в нейна полза дарение с нотариален акт №68 нот.д.
№49053/23.12.1997г. на І-ви Нотариус при СРС, което и породило правни
последици, действителността му е потвърдена със СПН, като същата продължава
да бъде собственик на имота, доколкото липсва извършено от нея валидно
разпореждане с притежаваното абсолютно вещно право, а разпорежданията с
процесния имот ивършени от трети лица, нямат вещно прехвърлително действие,
поради изложените по-горе мотиви.
Предвид гореизложеното, предявения от М. А. иск за признаване право на
собственост на основание давностно владение е лишен от правен интерес.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно, като при отсъствието му, производството в тази част следва да бъде
прекратено, а насрещната исковата молба върната.
Насрещните искове за собственост на основание придобивна давност
предявени от В. К. и И. А., съдът намира за неоснователни.
По делото не се спори, че първата ответница В. К. /ищца по насрещния иск/
винаги е пребивавала в имота. Безспорно се установи, че същата е живяла в него
първоначално като негов собственик, а след извършеното дарение от 23.12.1997г. в
полза на племенницата и М. А., като лице с учредено вещо право на ползване до
датата отказа й от правото на ползване от 16.02.2001г. След този момент В. К. дата
е продължила да ползва имота като част от семейството на съпруга си С.К. и на
племенницата и М. А..
Що се отнася до другите двама ответници /ищци по насрещния иск/ М. А. и
нейният син И. А., на първо място, е спорно дали тяхното пребиваване в имота е
било с характера на владениеи дали по време на целия твърдян период - от
11.07.2001 до 11.07.2011г. За И. А. се установи от кредитираните от съда
16
свидетелски показания, че през по голяма част от времето /до преди пет години/ е
пребивавал в Кипър, където е била за известен период от време майката.
Същевременно, обаче, дори за известен период И. А. да е упражнявал фактическа
власт върху имота, то не се установи наличие на субективно елемент на
владението /анимус/, доколкото липсват данни да е своил имота.
По изложените обстоятелства, предявеният от В. К. и И. А. насрещен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 от ЗС, като неоснователен
следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ответниците по главния иск В. С. К., М. И.
А. и И. М. А. в настоящото производство следва да се присъдят разноските по
делото на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, както и по уважения насрещен иск за нищожност
съгласно представения списък, в размер на 2727, 40лв., включващи 1875лв.,
адвокатско възнаграждение и 852,40 лв. платена държавна такса.
На ищцата Р. Ф. за защита по отхвърления насрещен иск за собственост
следва да се присъдят разноските на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 1500лв.
съразмерно на отхвърлената част от насрещните искове, като общо сторените
разноски са 6852 лв./списък на л.192/
На третите лица помагачи А. К. Ц. и Й. П. Ц. съгласно чл.78, ал.10 ГПК
разноски не се следват и не се присъждат.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. Ф. ЕГН **********, чрез пълномощника
адв. Р. К., със съдебен адрес гр.София, ул.“******* против В. С. К., М. И. А. и И.
М. А., тримата с адрес гр. София, район „Младост“, кв.“Горубляне“, ул. *******
иск с правно основание чл. 108 ЗС , за признаване на установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 68134.4085.304.1, с адрес: град София, р-н „Младост“,
кв.“Горубляне“, ул. ******* със застроена площ от 77 кв.м., ведно с 512/1112
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.4085, в който е построена
сградата, на основание Нотариален акт за спогодба за прекратяване на финансово
правоотношение чрез прехвърляне на собствеността на недвижим имот вместо
плащане на дължимата №61, том І, н.д.№47 /2012г. на нотариус Б. Н., както и за
предаване владението върху описания недвижим имот, КАТО неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по иска предявен от В. С. К. ЕГН *******, М.
И. А. ЕГН ********** и И. М. А. ЕГН **********, тримата с адрес гр. София, р-н
„Младост“, кв.“Горубляне“, ул. ******* срещу Е. В. С. с адрес гр.София,
ж.к.“******* на основание чл.40 от ЗЗД и като нарушаващ забраната по чл.152
от ЗЗД сключения с Нотариален акт № 26, т. 2, рег.№ 5018, дело № 166/
11.07.2001г. на нотариус И.Д., рег.№ 039, между М. И. А. като продавач,
17
представляван от пълномощника И. Р.и Е. В. С. като купувач, договор за покупко-
продажба на двуетажна жилищна сграда, находяща се в с.Горубляне, София, на
ул.”*******, със застроена площ от 59,92 кв.м., разгърната ЗП от 125,34 кв.м.,
заедно с 512 / 1112 ид.части от дворното място представляващо парцел XIХ-304 от
кв.42 по плана на кв. Горубляне, с адрес: град София, район „Младост“,
кв.“Горубляне“, улица „*******.
ВРЪЩА НАСРЕЩНАТА ИСКОВА МОЛБА в частта по предявения от
М. И. А. ЕГН ********** против Р. Г. Ф. със съдебен адрес гр.София, ул.“*******,
насрещен иск чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 от ЗС , да бъде признато за
установено спрямо ответницата Р. Ф., че ищцата по насрещния иск М. И. А., е
собственик по давностно владение на процесния имот, на основание чл.130 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част, поради недопустимост на иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. К., и И. М. А., ЕГН **********, двамата с
адрес гр. София, р-н „Младост“, кв.“Горубляне“, ул. „******* против Р. Г. Ф. със
съдебен адрес гр.София, ул.“*******, насрещен иск чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.79
ал.1 от ЗС, да бъде признато за установено спрямо ответницата Р. Ф., че В. С. К. и
И. М. А., са собственици на основание давностно владение при условията на чл.
79, ал. 1 от ЗС на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
68134.4085.304.1, с адрес: град София, район „Младост“, кв.“Горубляне“, улица
******* със застроена площ от 77 кв.м., ведно с 512/1112 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68134.4085, в който е построена сградата, КАТО
неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Г. Ф. ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Р. К., със
съдебен адрес гр.София, ул.“******* да заплати на В. С. К., М. И. А. и И. М. А.,
тримата с адрес гр. София, район „Младост“, кв.“Горубляне“, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2727,40 лв. разноски по делото пред СГС,
съобразно отхвърлянето на главния и уважаването на част от насрещните искове.
ОСЪЖДА В. С. К., М. И. А. и И. М. А., тримата с адрес гр. София, район
„Младост“, кв.“Горубляне“, ул. „******* да заплатят на Р. Г. Ф. ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Р. К., със съдебен адрес гр.София, ул.“*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1500 лв. разноски по делото пред СГС,
съразмерно на отхвърлената част от насрещните искове
Решението е постановено при участие на А. К. Ц. и Й. П. Ц., като трети
лица помагачи на ищцата Р. Г. Ф..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, в която има характер
на определение в едноседмичен срок.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18