Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 115

 

гр.Белоградчик, 14.08.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

        Белоградчишкият съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

 

при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 328 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

        Образувано е по жалба на Община Белоградчик, с БУЛСТАТ *********, представлявана от Б.С.Н. - Кмет, срещу НП № 94-00-1343/10.12.2019 г. на Зам.-министъра на културата, с което на общината е наложена имуществена санкция в размер на 15 000,00 лв., на основание чл.200 ал.1 от ЗКН , за извършено нарушение на чл.200 ал.1 от ЗКН вр. чл.83 ал.1 т.1 б. “в“ от ЗКН вр. чл.84 ал.1 т.1 от ЗКН.

         В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП и се моли същото да бъде отменено. Твърди се, че не е осъществено нарушението, тъй като не е извършвана строителна дейност в границите на защитена територия. Сочи се, че поради попадане в границите на защитена територия на обекта НКЦ /крепостта/ - поземлените имоти , в които се намира този обект са „горска“ територия, но тъй като е защитена такава, както и в защитена зона, то в нея не е възможно осъществяване на инвестиционни намерения по реда на ЗУТ, не могат да се променят статутите на поземлените имоти. Извършеното от страна на община Белоградчик в обекта „Белоградчишка крепост“  не са строително-ремонтни работи , а само замяна на осветителни тела, поставени там от преди. Твърди се, че не са нанесени вреди от тези замени върху културната ценност, а същевременно общината била наказана вече от РИОСВ-Монтана за същото деяние, т.е. налице е двойно санкциониране за едно и също нарушение, от два АНО. В с.з. процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата, а в писмена защита накрая -  заявява, че другата страна сама си противоречи в твърденията си по същество, че няма разлика в изграденото през 1965 г. осветление на крепостта и възстановеното през 2019 г., че в самият констативен протокол, на който почива АУАН е записано – възстановяване само на съществуваща ел.мрежа. Твърди се още, че периодът на нарушението не съответства на съставянето на констативния протокол. Като цяло – отново се иска отмяна на НП, поради незаконосъобразността му.

          Въззиваемата страна – чрез свой процесуален представител в с.з. и в подробното си писмено становище, моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно . Той намира за доказано нарушението, за установени безспорно проект и извършени СРР – ново окабеляване. Твърди се от него, че в одобрен още през 2009 г. от Министъра на културата Протокол, с който се определят граници на НКЦ „Белоградчишка крепост“ е заявено нейното попадане в границите на ДГФ и на Природна забележителност по смисъла на ЗЗТ, но и там – в Протокола, се забранява изрично всякакво строителство, а допусканите дейности, свързани, посочени изрично, извън строителството – са възможни единствено след съгласуване с НИНКН / бивш НИОНКЦ/. Сочи се, че НКЦ „Белоградчишка крепост“  освен такава ценност е и историческа и  археологическа ценност, територия за археологическо наблюдение. Но ЗЗТ / чл.6 ал.3/ относно подобни обекти,  препращал към ЗКН. Ето защо, представителят на въззиваемата страна намира , че са приложими разпоредбите на чл.83 и 84 от ЗКН, като община Белоградчик ги е нарушила, извършвайки „намеса“ по смисъла на закона  в защитена територия за опазване на културно наследство. Излага се, че при предходно законосъобразно изграждане на осветление на крепостта, осветителните тела съгласно проектите са били предвидени и поставени извън крепостната стена, докато изготвен през м.09.2019 г. проект от частно ЮЛ за ремонтни дейности на „Художествено осветление“ има предвидено и ново окабеляване – „изтегляне на нови кабелни линии“. Претендират се и разноски по делото от тази страна.

          Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

          На 15.07.2019 г. в Министерството на културата бил получен сигнал за незаконно строителство в „Белоградчишка крепост“ – гр.Белоградчик, която била паметник на културата с национално значение и природна забележителност, част от 100-те такива обекта в страната. В сигнала се твърдяло, че строителството в крепостта се изразявало в изграждане на ново ел. захранване и осветление, без изготвен преди това проект и без съгласуване с надлежните органи – МОСВ, МК, ПБ и енерго разпределителното дружество в района – „ЧЕЗ“. Сигналът бил придружен от снимков материал.

          На 16.07.2019 г., свидетелят по делото – В.Д.И. - инспектор в ГД "ИОКН" при МК, извършил проверка в гр.Белоградчик по повод горния сигнал. Проверката била осъществена на място – в самата крепост в града, и в сградата на общинската администрация на Община Белоградчик. Проверката той извършил в присъствието на кмета на общината и представител на ЮЛ-изпълнител на дейностите – в крепостта, а документната – по представени му в общината писмени материали.

Така И. установил, че през 1965 г. „Белоградчишката крепост“  била обявена за обект – два архитектурно-строителни паметника на културата.  Единият от Античността с наименование „Римска крепост „Калето“ Дамийска махала в града, източно“, с категория местно значение, а другият от Средновековието, с име „Турска крепост в града, южно“, с категория „национално значение“. И. приел, че съгласно § 10 ал.1 от ЗКН, така посочения обект притежавал статут на НКЦ.

И. *** на 20.05.2019 г. сключила Договор № 82 за извършване на СРР в „Белоградчишката крепост“, с конкретен предмет „Изграждане на улични и градински пейки и художествено осветление на Белоградчишка крепост“ съгл. Приложение № 2 от договора. Договорът бил сключен, респ. работите възложени на ЮЛ – „Уникат 50“ ЕООД-Белоградчик, с ЕИК *********. Срокът за изпълнение на дейностите по договора бил 40 дни, считано от подписването му.

При обхода си в самата крепост в гр.Белоградчик, И. констатирал извършени няколко вида дейности – възстановяване на съществуваща ел. мрежа, частично прокарани нови кабели, ремонт на ел. табла, поставяне на нови осветителни тела, като повечето от последните били монтирани върху съществуващи бетонни постаменти, но имало и такива – поставени по метални ограничителни парапети, монтирани /парапетите/ върху самата крепостна стена. В хода на проверката в крепостта Вл.И. извършил и фото заснемане в обекта. 

От нормативна гледна точка, св.И. преценил, че при така стореното – подписан договор и извършени СРР, от страна на общината не били спазени изискванията на чл.83 ал.1 т.1 б. “в“ от ЗКН, които предвиждали предварително съгласуване по реда на чл.84 ал.1 и ал.2 от същия закон, за инвестиционни проекти и искания за намеса в защитени територии за опазване на културното наследство, както и за строежи в такива обекти, които след съгласуването /строежите/ се изпълняват по ЗУТ. Подобно съгласуване не било предприемано от общината, респ. такова не било провеждано и нямало одобрение от МК.

За извършената проверка на място – в крепостта, и по документи, св. И. съставил КП от 16.07.2019 г.  А на 19.07.2019 г., И. ***, с осн. чл.192 ал.1 т.2 б.“а“ и ал.2 от ЗКН вр. чл.83 ал.1 т.1 б.“в“ от ЗКН, като разпоредил в определен срок /30.09.2019 г./ представляващият общината – Кмета на същата, да внесе в НИОКН изискуемата екзекутивна документация, с цел предприемане действия по съгласуване по реда на чл.84 ал.1 от ЗКН на възложените СРР – дейности, с Договор № 82/20.05.2019 г. / Тази ПАМ е обжалвана от Община Белоградчик, но потвърдена с Реш.№ 171/13.12.2019 г. по а.д. № 242/2019 г. на Адм.Съд-Видин, в сила от 22.01.2020 г./.

Св. Вл. И. преценил, че е налице нарушение по чл.200 ал.1 ЗКН, и че следва да състави АУАН на Община Белоградчик. На 05.08.2019 г.  в присъствието на Кмета на Община Белоградчик – Б.С.Н., Вл. И. съставил АУАН № 5 от същата дата, на Община Белоградчик. При съставянето на акта, като свидетели на това действие се подписали двама служители на Министерството на културата. Актът бил връчен надлежно на, и подписан от Кмета на Общ. Белоградчик, който отразил в документа – че в законовия срок ще представи възражения. Такива са депозирани пред АНО на 08.08.2019 г. , и в тях се оспорва извършването на нарушението. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП № 94-00-1343/10.12.2019г. от Зам.-министъра на културата /надлежно оправомощен за подобни действия от Министъра на културата/ .

             При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е  основателна, макари поради съображения, различни от изтъкваните от жалбоподателя.

Доводът за повторно санкциониране на жалбоподателя, за същото нарушение, от друг АНО - МОСВ – съдът отчита като неоснователен. Действително по повод същия сигнал до Министерство на културата, изпратен и до други институции, е провеждана проверка от други контролни органи и има съставен АУАН и издадено НП срещу Община Белоградчик. Съдът служебно извърши проверка по повод соченото от жалбоподателя в жалбата дело, проведено в РС-Белоградчик – н.а.х.д. № 290/2019 г. на БРС, с  достъпна публично информация и на сайта на съда, и констатира, че няма нарушение на принципа „ne bis in idem“. Наистина в обекта „Белоградчишка крепост“ е извършвана проверка от представители на РИОСВ-Монтана във връзка с поставяне на осветителни тела там – по точно върху природната забележителност „Белоградчишки скали“, като вид защитена територия по см. ЗЗТ / чл.5/.  Тази проверка обаче е констатирала друго нарушение там, не покриващо фактите и обстоятелствата на сега разглежданото/т.е. няма идентичност и във фактическото описание на деянията/, което не води и до идентичност на съставите /конкретните елементи/ на двете нарушения. Скалните образувания в и около „Белоградчишката крепост“, са обявени като природна забележителност , опазвана като вид „защитена територия“ по смисъла на ЗЗТ, и като такива те подлежат на закрила и опазване по съвсем друг ред – на ЗЗТ, а контролът на същите - упражняван от МОСВ / в частност, в случая РИОСВ-Монтана/, други са били изискванията за поведение от общината, респ. други действие и пред друг орган е следвало да предприема тя, преди отпочване на извършеното в крепостта върху скалите. Изследваните факти и обстоятелства при проведения контрол от РИОСВ-Монтана имат за предмет защита на съвсем други обществени отношения, свързани с опазване на околната среда, в частност на специални обекти от нея – със специфичен статут – вид „защитена територия“, същевременно  имат за цел контрол на съвсем други последствия – въздействието на човешката намеса върху природния защитен обект – скалните образувания, респ. увреждането им или не по някакъв начин от тази намеса.   Т.е. като цяло, настоящият съдебен състав не приема, че са налице признаците на принципа, забраняващ повторното съдене и санкциониране на едно и също лице.

          При издаването на НП и при съставянето на акта са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗКН, които налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.

          От събраните по делото писмени доказателства, по безспорен начин според съда се установява, че  АУАН, както и НП, са съответно - съставен и издаден от компетентни лица. Съдът намира,че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН .

Безспорно е установено, и че жалбоподателят е предприел действия – сключване на договор и допускане изпълнението му, без да се спази редът, предвиден в чл.84 ал.1 или ал.2 от ЗКН – а именно без преди това да извършено съгласуване / т.е. писмено становище и заверка с печат върху графичните материали на документацията, вносима иначе преди това в НИНКН в случая, от където да се изготвя писменото становище/.

Съдът констатира обаче, че в процеса на реализиране на адм. наказателната отговорност спрямо жалбоподателя, АНО е допуснал няколко нарушения, които са съществени - те накърняват правата на нарушителя и опорочават процедурата по ангажиране на отговорността му.

 На първо място, при дефиниране квалификацията на нарушението, вменявано на жалбоподателя, актосъставителят, след което и АНО, са посочили, че извършеното нарушение се е изразявало в извършване на СРР/дейности/, без да е спазен редът по чл.83 ал.1 т.1 б. “в“ ЗКН във вр. чл.84 ал.1 т.1 от ЗКЦ, определено като деяние по чл.200 ал.1 ЗК. Съдът намира, че така придадената квалификация, респ. определени нарушени норми от закона, не е правилна. Тази неправилност пък е последвала от неправилното категоризиране на обекта по критерий „пространствена структура и териториален обхват“  на недвижимите културни ценности /НКЦ/. Съгласно чл.48 т.1 и т.2 от ЗКЦ, културните ценности биват „единични“ и „групови“ съобразно посочения критерий. „Белоградчишката крепост“, очевидно е приета от актосъставителя за „единична“ културна ценност, от където е последвало и определянето на нарушената разпоредба, като тази на чл.83 ал.1 т.1 б. “в“ ЗКЦ . Но обекта, предмет на проверката и респ. на извършените СРР -  „Белоградчишка крепост“ има обособени в него два самостоятелни паметника на културата, с различна квалификация по признака „принадлежност към исторически период“ – „Античност“ и „Средновековие“ / чл.49 от ЦКН/ и по признака „ културна и научна стойност и обществена значимост“ / чл.50 ЗКН/, предаваща им  квалификацията културна ценност с „местно“ и с „национално „ значение.

/Паметникът „Римска крепост „Калето“, Дамийска махала в града, източно“ е от Античния период и е с местно значение като културна ценност, а паметникът „Турска крепост в града, южно“  е категоризиран като такъв от Средновековието и има национално значение/.

Дори самият АНО е посочил „Белоградчишката крепост“ като две самостоятелни културни ценности в издаденото НП – на л.4, абзац 1 / в т.2, обсъждайки възраженията на жалбоподателя срещу съставения АУАН/.

Изложеното до тук от съда, води на извода за „груповия“ характер на НКЦ „Белоградчишка крепост“, обуславящ различен режим на териториално-устройствена защита на ценността / регламентирана в Раздел V, Гл. V от ЗКН/. Или, при „групова“ културна ценност, защитата е предвидена чрез изискванията на чл.83 т.2 б.“а-г“ от ЗКН. В такива случаи чл.83 ал.2 ЗКН препраща към реда на чл.84 ал.3 вр.ал.2 т.2 от закона, а не към ал.1 от тази разпоредба /на чл.84/. И при установено евентуално нейно нарушение/ чл.83 т.2 вр. чл.84 ал.3 вр.ал.2 т.2 ЗКН/, би могло да се търси отговорност на задълженото да опазва НКЦ лице.

На второ място място, съдът констатира, че проверката от актосъставителя на място и по документи е осъществена на 16.07.2019 г. , тогава е съставен и Констативният протокол за резултата от нея. С АУАН и НП е приписано нарушение, извършано под формата на „действия“ /сключен договор и извършени строителни дейности/, а не чрез „бездействие“,  и то за деяние осъществено в период от време, продължаващ след проверката и констатирането на нарушението.  Съдът намира това за недопустимо и неточно. Недопустимо е да се обвини някой, че е извършил нещо, което трае и след момента на констатацията, при условие, че обвиняващият и санкциониращият акт – АУАН и НП, се позовават, като доказателство, именно на Констативния протокол, оформен преди да „приключи“ нарушението. Неточно пък е обвинението, като период, поради следното: очевидно актосъставителят и АНО са приели датата на сключване на договора между Община Белоградчик и ЮЛ „Уникат-50“ ЕООД за начален момент на деянието, а за краен – четиридесетият ден от календарно определения от страните по договора за извършване на СРР. Но чл.5 ал.2 от Договора от 20.05.19 г., уточнява, че края за изпълнение на СРР е окончателното приемане на работите /предаването на обекта на възложителя,  със съответните документи, т.е. възможен е бил и по-дълъг или по-къс срок /като при по-дълъг, изпълнителят би понесъл своята отговорност за забавеното си изпълнение/ В случая, видно от представения по делото Протокол образец № 19/12.06.2019 г., се установява, че именно тогава е констатирано изпълнение на възложените СРР и е извършено приемане на същите от представител на възложителя. Т.е. тогава е приключило действието на договора и следователно админ.нарушение не би могло да продължи след това – до 28.07.19 г. , както визират АУАН и НП.

          При така установените материални нарушения при издаването на наказателното постановление, съдът приема, че същото е незаконосъобразно и необосновано, и като такова следва да бъде отменено.

            Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

            ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 94-00-1343/ 10.12.2019 г. на Зам.-министъра на културата, с което е наложена на Община Белоградчик, с БУЛСТАТ *********, представлявана от Б.С.Н. - Кмет,  имуществена санкция в размер на 15 000,00 лв., на основание чл.200 ал.1 от ЗКН , за извършено нарушение на чл.200 ал.1 от ЗКН вр. чл.83 ал.1 т.1 б. “в“ от ЗКН вр. чл.84 ал.1 т.1 от ЗКН.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.        

                                                     

                             

                                                                    Районен Съдия :