№ 349
гр. Пещера, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240101225 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск по
чл.146 от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от Д. С. Ч. от гр.Батак, ул. „*****“ № 47 с
ЕГН-**********, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу
ответника „СТИК-КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен,пл.“Оборище“ № 13Б,представлявано от С. Н. Т. -
управител ,в която твърди,че на 13.03.2021 година между ищецът по
настоящото дело и ответника е бил сключен Договор за кредит с №676236 от
13.03.2021 година, по силата на който на ищеца била заета сумата от 250 лева
със задължение да върне сумата от 257.50 лева,съгласно условията на
договора.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора уговорения ГПР е
от 42.58%,годишен лихвен процент от 36% и с договорен срок на
издължаване от една вноска.Съгласно чл.23 от договора
кредитополучателят е следвало да предостави на кредитора обезпечение и
в случай ,че не представи такова е дължал неустойка в размер на 0.9% от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден ,през който не е
предоставено договорено обезпечение ,като неустойката се заплаща
периодично заедно с всяка погасителна вноска.Твърди се още ,че на
1
кредитополучателя е начислена неустойка в общ размер от 67.50 лева
разпределена на 1 вноска ,всяка от която добавена към дължимата
главница и лихва по договора за кредит,като по този начин общата сума
дължима от кредитополучателя нараснала на 325лева.Това обстоятелство се
установявало и от предоставения погасителен план към договор за кредит №
676236 от 13.03.2021 година.Счита ,че търсената неустойка в размер на 67.50
лева по чл.23 от договора за кредит № 676236 от 13.03.2021 година е
нищожна и недължима ,поради противоречие с добрите нрави-чл.26,ал.1
предл.3 от ЗЗД ,а и поради това ,че е сключена при неспазване на нормата
на чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП .
Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за
нищожна клаузата съдържаща се в чл.23 от договор за кредит № 676236
от 13.03 .2021 година като противоречаща на добрите нрави на основание
чл.26,ал.3 от ЗЗД и при нарушаване на разпоредбите на чл.143,от ЗЗП и
чл.146 от ЗЗП като да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от
67.50 лева ,представляваща недължимо платена по недействителна клауза за
неустойка по договор за кредит №676236 от 13.03.2021 година ,ведно със
законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
оспорва предявеният иск със становището ,че действително между страните
по делото е имало сключен договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние от 13.03.2021 година,сключен във формата на електронен
документ и е съобразен изцяло със ЗЕДЕУУ,ЗПФУР,ЗПК и с всички други
приложими нормативни документи.Сочат още ,че не са начислявали и
събирали такава неустойка ,но считат ,че договорената клауза е валидна и
отговаря на всички изисквания на действащото законодателство.Същата по
смисъла на чл.8,ал.1 от ЗЗД представлявала самостоятелен договор между
страните и се материализирала като клауза в договор,т.е неустойката
представлявала самостоятелно съглашение,което в случая е обективирано в
един и същи документ с договор за потребителски кредит и за него се
прилагали общите условия на ЗЗД.Моли да се отхвърли иска. Сочат
2
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за кредит №
676236 от 13.03.2021 година;стандартен европейски формуляр,ведно с общи
условия се установява ,че на дата 13.03.2021година между „СТИК-
КРЕДИТ“ гр.Шумен в качеството му на кредитор и Д. С. Ч. от гр.Батак в
качеството му на кредитополучател е сключен писмен договор за
потребителски кредит от разстояние ,по силата на който кредиторът се
задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 250лева –главница ,като условията за усвояване на кредита са
:подаване на заявление за кредит,одобряване от кредитора и сключване на
договора за кредит.Посочен е още годишен процент на разходите от 42,58 %
и годишен лихвен процент от 36 % като обща сума дължима от
потребителя към момента на сключване на договора е 257.50 лева и
договорен срок на погасяване от 30 дни.Неразделна част от договора е
погасителен план ,приложение 2.Съгласно клаузите на договора лихвеният
процент ,който се прилага при просрочени плащания е 10% и обезпечения:
поръчител или банкова гаранция.В чл.13 от договора е предвидено ,че в
срок до три дни от сключване на договора потребителят е длъжен да
осигури действието на трето физическо лице ,изразяващо се в сключването
на договор за поръчителство по чл.138 и сл.от ЗЗД с и в полза на кредитора
,с което трето лице се задължава да отговаря солидарно за изпълнението на
всички задължения на потребителя по настоящия договор,включително за
погасяване на главница ,лихви и неустойки и други обезпечения,такси и
други или предоставена банкова гаранция ,съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички
задължения на потребителя по настоящия договор.Съгласно чл.23 от
договора в случай,че потребителят не изпълни задължението си посочено в
чл.13 от договора ,същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден ,през който не е
предоставено договорено обезпечение. Видно от погасителния план
3
,неразделна част от договор за кредит № 676236 от 13.03.2021 година
кредитополучателят е следвало да издължи заетата сума за срок от 30 дни
като е дължал главница, лихва и неустойка.Видно от погасителния план
месечната погасителна вноска е образувана от вноска по главница,вноска по
лихва и неустойка.В общите условия на договора е подробно указано начина
на начисляване на неустойка ,а имено ако потребителят не предостави едно
от договорените обезпечения като същият заплаща неустойката периодично
и тя се начислява заедно с всяка погасителна вноска. Установява се още ,че
на 13.03.2021 година чрез системата EasyPay ищецът е усвоил сумата от 250
лева паричен превод по договор за кредит № 676236
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. като
вещото лице в заключението си сочи ,че при извършената от него проверка в
счетоводството на ответното дружество установил ,че партидата на Д. Ч. е
била задължена към 13.03.2021 година със следните суми: 250 лева-
главница по договор за креди; 7,50лева дължима договорена лихва; ,сумата
от 7.50 за СМС;сумата от 0.50 лева наказателна лихва и сумата от 67.50 лева
-неустойка .В заключението се сочи още ,че е констатирано плащане по
договора както следва от страна на Д. Ч.: главница в размер на 250 лева и
неустойка,СМС и наказателна лихва общо в размер на 75.50 лева и
договорена лихва в размер на 7.50 лева .Според вещото лице при
договорен размер на кредита от 250 лева ,договорен лихвен процент от 36% и
срок на издължаване от 30 дни, с включена месечна неустойка то годишния
процент на разходите е в размер на 2229.8085 % с оглед общото задължение
.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
4
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно клаузите на договора в
тежест на заемателя е възложено да осигури едно посочените по-горе
обезпечения. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем налага
разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение
за кредитора ,което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойки" към
договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по
този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са
красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор,, изначално
разсрочва вземането за "неустойка при липса на обезпечение". В тази връзка,
явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие
изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното,
то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в
годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
5
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но
от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както
вече бе коментирано, предвид предпоставкие, при които става изискуема
разписаната в чл. 4 от Договора "неустойка", то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР.Видно от заключението на вещото лице при включване на неустойката
,то ГПР е в размер на 2229.8085 %
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен
По искът с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД-Който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на
отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира кредитополучателят за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните
неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за
кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за
кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция . Чрез процесната неустоечна клауза се
цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
6
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита
както се установи по-горе. Възнаграждението за непредоставяне на
обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което
потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи
по кредитното правоотношение. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е по-
висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за
установено в противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност
представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително
възнаграждение за кредитора Пряката и непосредствена цел на така
уговорената неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на
връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено
принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
взаимоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението.
След като съдът прие,че същата е нищожна , поради което сумата,
заплатена от кредитополучателя – ищеца в изпълнение на задълженията,
предвидени в чл. 23 от договора от Договора за кредит, са били недължимо
платени от страна на ищеца като престирани при начална липса на основание
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което
да уважи предявените искове като в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски.Последният се представлява безплатно по
делото от адв.М. М. от АК- Пловдив, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай, с оглед т материален интерес, на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатът на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева
,а в полза на ищеца разноски по делото в размер на 150 лева в това число
7
внесена д.т. от 50 лева и разноски за вещо лице от 100 лева.
Водим от горните съображения,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 23 от Договора за
потребителски кредит № 676236 от 13.03.2021 година , сключен между Д. С.
Ч. с ЕГН********** от гр.Батак,ул.“*****“ № 47 и "СТИК КРЕДИТ" АД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен,пл.“Оборище“ № 13Б,представлявано от С. Н. Т. -управител за
заплащането на неустойка, като противоречаща на добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА "СТИК КРЕДИТ" АД ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, пл. Оборище 13 Б, представлявано от С. Т., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. Ч., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в
размер на 67.50лева, представляваща недължимо платена при начална липса
на правно основание по нищожна клауза за неустойка, уговорена в Договор за
потребителски кредит №676236 от 13.03.2021 година, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда -22.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА "СТИК КРЕДИТ" АД да заплати на Д. С. Ч. разноски по
делото в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА "СТИК КРЕДИТ" АД да заплати на адв. М. М. сумата в
размер на 800 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8