№ 229
гр. София , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело №
20201001002449 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№260483 от 03.08.2020г. по описа на Пернишки
окръжен съд подадена от „ФУЛ ДИСТРИБЮШЪН“ЕООД, ЕИК *********, срещу решение
№ 38 от 25.06.2020г., постановено по т.д.№77/2019г. по описа на Пернишкият
окръжен съд, с което „ФУЛ ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на „ФАКТОР - Ф 2013“ ЕООД, с ЕИК *********:
- сумата от 20 131,27 лв. представляваща неизплатена част от стойността на
извършени транспортни услуги, изкоп и натоварване на различни материали и извършена
работа в рудник „ ***“, община *** за м.февруари, м.март и м.април 2019г., за които са
издадени фактура № 111//28.02.2019г., фактура №113/31.03.2019г. и фактура №
117/30.04.2019г., както и - сумата
от 12,22 лв. представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода от
22.08.2019г. до 04.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
110/31.01.2019г.,
- сумата от
10,73 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 821,53лв. за периода от
22.08.2019г. до 07.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
110/31.01.2019год., -
сумата от 2,33лв., представляваща законна лихва върху сумата от 178,37 лв. за
1
периода от 22.08.2019г. до 07.10.2019г. и представляваща част от главницата по фактура №
110/31.01.2019г.,
- сумата от 13,33лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за
периода от 22.08.2019г. до 08.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
111/28.02.2019г.,
- сумата от
13,61лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000лв. за периода от
22.08.2019г. до 09.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
111/28.02.2019г. главницата,
- сумата от 13,89лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за
периода от 22.08.2019г. до 10.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
111/28.02.2019г.,
- сумата от
14,17лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода от
22.08.2019г. до 11.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
111/28.02.2019г.,
- сумата от 15,28лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за
периода от 22.08.2019г. до 15.10.2019г. и представляваща част от задължението по фактура
№ 111/28.02.2019г., -
сумата от 15,56лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за
периода от 22.08.2019г. до 1б.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура
№111/28.02.2019г.,
- сумата от 15,83лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за
периода от 22.08.2019г. до 17.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
111/28.02.2019г.,
- сумата от
16,11лв., представляваща законна лихва върху главницата от 1 000 лв. за периода от
22.08.2019г. до 18.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
111/28.02.2019г.,
- сумата от 16,94лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв.
за периода от 22.08.2019г. до 21.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура
№ 111/28.02.2019г.,
- сумата
от 17,22лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода от
22.08.2019г. до 22.10.2019г., и представляваща част от сумата по фактура №
111/28.02.2019г.,
- сумата от 17,50лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв.
за периода от 22.08.2019г. до 23.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура
№ 111/28.02.2019г.,
- сумата от 17,78лв., представляваща
2
законна лева върху сумата от 1 000 лв. за периода от 22.08.2019г. до 24.10.2019г. и
представляваща част от сумата по фактура № 111/28.02.2019г.,
- сумата от
18,06лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода от
22.08.2019г. до 25.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
111/28.02.2019г.,
- сумата от
18,89лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода от
22.08.2019г. до 28.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
111/28.02.2019г.,
- сумата от 19,17лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за
периода от 22.08.2019г. до 29.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
111/28.02.2019г.,
- сумата от 19,44лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за
периода от 22.08.2019г. до 30.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
111/28.02.20.2019г.,
- сумата от 19,72лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за
периода от 22.08.2019г. до 31.10.2019г. и представляваща част от сумата по фактура №
111/ 28.02.2020г., -
сумата от 20,00лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода
от 22.08.2019г. до 01.11.2019г. и представляваща част от главницата по фактура №
111/28.02.2019г.,
- сумата от 20,83лв., представляваща законна лихва върху
сумата от 1 000 лв. за периода от 22.08.2019г. до 04.11.2019г. и представляваща част от
главницата по фактура № 111/28.02.2019г.,
- сумата от
21,11лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода от
22.08.2019г. до 05.11.2019г. и представляваща част от главницата по фактура №
111/28.02.2019г.,
- сумата от 21,39лв.,
представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода от 22.08.2019г. до
06.11.2019г. и представляваща част от главницата по фактура № 111/28.02.2019г.,
- сумата от
21,67лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода от
22.08.2019г. до 07.11.2019г. и представляваща част от главницата по фактура №
111/28.02.2019г.,
- сумата от
22,78лв. представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за периода от
22.08.2019г. до 11.11.2019г. и представляваща част от главницата по фактура №
111/28.02.2019г. и -
3
сумата от 22,78лв., представляваща законна лихва върху сумата от 1 000 лв. за
периода от 22.08.2019г. до 11.11.2019г.,
ведно със законна лихва върху сумата 20 131,27лв., считано от датата на предявяване
на иска - 22.08.2019г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 3 572,32лв. - разноски по делото.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, в частта, с която съдът е уважил предявения срещу дружеството иск за
сумата от 20 131,27 лв. главница, 458,34 лв. законна лихва и 3 572,32 лв. разноски.
Поддържа, че отношенията между двете дружества по повод осъществените дейности
се уреждали със съставяне на двустранни протоколи, подписани от страните, както и с
оформянето на съответните счетоводни документи. През целия период на
изпълнение на посочените дейности, с оглед динамичността на извършваната работа,
дружествата поддържали постоянен контакт и постигали различни устни споразумения
относно начина на осъществяване на услугата и сроковете за заплащането й. Това се
потвърдило и от приетите от въззиваемата страна плащания. С уговорката за изплащане на
задълженията в по-дълги срокове, страните изключили приложението на чл.303а, ал.3 ТЗ.
Неправилно и необосновано съдът приел, че липсва уговорен момент за плащане на
възнаграждението за извършената работа и приложил разпоредбата на чл.303а, ал.3 ТЗ.
Не било отчетено, че „Фул Дистрибюшън“ ЕООД е започнало изплащания на
задълженията от 01.03.2019г., като парични преводи продължили да се извършват и към
датата на съдебното дирене пред първа инстанция. Извършвани са плащания и
след предявяването на иска, но плащанията са започнали много преди тази дата,
съобразно уговореното между страните.
Неправилно и необосновано съдът приел, че е налице разминаване между дължимо и
фактическо поведение от страна на въззивното дружество. Не било доказано противоречие в
установените правоотношения между дружествата, което да е представлява неизпълнение на
изискуеми задължения и неудовлетворяване на притезания. „Фул Дистрибюшън“ ЕООД не е
изпаднало в забава и не е дало повод за завеждане на процесните искове.
С обжалваното решение е уважена претенция за присъждане на законна лихва,
но такъв иск е предявяван. Законната лихва се различава от лихвата за забава по
основанието, на което се дължи, и по начина, по който се предявява. Двете лихви
представляват два отделни иска, които, като акцесорни, могат да се предявят заедно или
само единият от двата - по преценка на ищеца, наред с главния иск за присъждане на
главницата. Мораторна лихва може да се претендира единствено ако ответникът е
изпаднал в забава, а в производството пред първа инстанция не се доказало ответното
4
дружество да е в забава при изпълнение на задължението си по заплащане на сумите по
процесните фактури.
С оглед на това, предявеният иск за лихва за забава останал недоказан, а
уважаването на претенция за присъждане на законната лихва е недопустимо.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ФАКТОР - Ф 2013“ ЕООД е представило отговор
на жалбата, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно
за правилност на решението. Претендира разноски – адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство във въззивната инстанция в размер на 1500лв.,
като иска записванията в тази част на отговора да се считат за списък по смисъла на чл. 80
ГПК.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка
с атакувания съдебен акт, намира следното:
„ФАКТОР - Ф 2013“ ЕООД е предявило срещу „ФУЛ ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД иск
с правно основание чл.79, ал.1, предл.1, вр. с чл.266, ал.1, вр. с чл.258 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и
чл.327, ал.1 ТЗ, за обща сума от 47 131,27 лв. представляващи дължими суми към ищеца за
транспортни услуги, изкоп и натоварване на различни материали и извършена работа
в рудник „***“ , община *** в периода м. януари 2019г., февруари 2019г., март
2019г., април 2019г., ведно е лихвата за забава върху тази сума, считано от момента на
завеждането на исковата молба до окончателното пълно изплащане на задължението .
Ищецът основал иска си на твърдения за извършени дейности за ответника,
изразяващи се в оказани транспортни услуги, изкоп и натоварване на различни материали и
извършена работа в рудник „***“, община ***, в периода м.януари 2019г., февруари 2019г.,
март 2019г., април 2019г. Страните постигнали съгласие за видовете дейност, приемането й,
обем и цени и след реално свършената работа, изразено в двустранни протоколи, подписани
и от страните. За сумите, отразени в протоколи, ищецът издал фактура със задължено лице
– ответника, който приел фактурата, както следва:
- двустранен протокол за свършена работа в рудник „***“ за м. януари 2019г. в
размер на 26 297,74 лв., подписан и от двете страни, за което е издадена и фактура
№110 от 31.01.2019г., а задължението с ДДС е в размер на 31 557,29 лв. Тази фактура е
приета от ответника.
- двустранен протокол за свършена работа в рудник „***“ за м. февруари 2019г.
размер на 21 246,56 лв., подписан и от двете страни, за което е издадена фактура №
111 от 28.02.2019г., която отразява тази сума, а задължението с ДДС е в размер на 25 495,82
лв. Тази фактура е приета от ответника.
- двустранен протокол за свършена работа в рудник „***“ за м. март 2019г. в
размер на 5 772,48 лв., подписан и от двете страни, за което е издадена и
5
фактура № 113 от 31.03.2019г., а задължението с ДДС е в размер на 6 926,98
лв. Тази фактура е приета от ответника.
- двустранен протокол за свършена работа в рудник „***“ за м. април 2019г. в размер
на 9 905,66 лв., подписан и от двете страни, за което е издадена и фактура № 117
от 30.04.2019г., а задължението с ДДС е в размер на 11 886,79 лв. Тази фактура е приета от
ответника.
Общата стойност на задълженията възлиза на 47 131,27 лв., като същите са ликвидни
и изискуеми, а предвид забавата на ответника, е налице основание за присъждане на лихва
за забава, от датата на предявяване на исковата молба .
Ответникът „ФУЛ ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД оспорва исковете по размер.
Твърди, че с 31 броя платежни нареждания е заплатена сума в размер на 31
735,66лв., при което задължението на дружеството по фактура №110/31.01.2019г. е погасено
изцяло и е платена в повече сума в размер на 178,37лв.
Оспорва твърдението на ищеца, че по фактура №111/28.02.2019г., която е на
стойност от 25 495,82лв. няма плащане. С 5 броя платежни нареждания е заплатена сума
в размер на 5 000,00лв. С оглед на така направените изрични плащания по фактура
№111/28.02.2019г., както и плащането в повече по фактура №110/31.01.2019г. в размер
на 178,37лв., което плащане по правилото на чл.76, ал.1, изр.2, предл. 1 ЗЗД, следва да бъде
отнесено като плащане по фактура №111/28.02.2019г., общия размер на платеното по
фактура №111 /28.02.2019г. възлиза на 5 178,37лв.
С допълнителната искова молба ищецът твърди, че в абзац 2 на стр. 2 от
исковата молба вместо „Създаден е двустранен протокол за свършената работа в
рудник „***“ за м. януари 2019г. в размер на 26 297,74 лева, подписан и от двете страни, въз
основа на който е издадена и фактура № 111 от 28.02.2019г., която отразява тази сума, а
задължението с ДДС по фактурата е в размер на 31557.29 лева“ уточнява, че следва да се
счита като „Създаден е двустранен протокол за свършената работа в рудник „***“ за м.
януари 2019г. в размер на 26 297,74 лева, подписан и от двете страни , въз основа на
който е издадена и фактура № 110 от 31.01.2019г., която отразява тази сума, а задължението
с ДДС по фактурата е в размер на 31 557,29 лева Ответникът е с постоянен адрес на
регистрация на територията на ОС- Перник“.
Има извършени плащания по фактура № 110 от 31.01.2019г. след образуване на
делото. Окончателно задължението по фактура 110 е погасена на 07.10.19 с БИ № 130 - с
което е направено плащане от 1000 лв., в което са цитирани две фактури 110 и 111.
Съответно в счетоводството при ищеца е направено окончателно закриване на
задължението по фактура 110 със сумата от 821,63 лв. и частично погасяване на
фактура 111 със сумата от 183,37 лв.
6
С отговора на допълнителната искова молба ответникът твърди, че започнал
изплащания още от 01.03.2019г., като парични преводи продължават да се извършват.
След депозирането на писмения отговор, дружеството е извършило плащания в общ
размер на 19 000лв., при което по фактура №111/28.02.2019г., с оглед и направеното
признание от ищеца в допълнителната искова молба за получени 183,37лв., е о
станала неиздължена сума в размер на 6 312,45лв.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са представени:
- протокол за извършена работа на рудник „ ***“ от „Фактор Ф-2013"“ гр.София за м.
януари 2019год. на стойност 26 297,74 лв., подписан от представител на „Фактор Ф-2013“
ЕООД и „ Фул дистрибюшън“ ЕООД. За сумата по протокола е издадена фактура №
110/31.01.2019г., която е сума с ДДС възлиза на 31 557,29лв. Фактурата е получена от
ответното дружество на 31.01.2019г.
- протокол за извършена работа на рудник „***“ от „Фактор Ф-2013“ гр.София за м.
февруари 2019г. на стойност 21 246,56 лв., подписан от представител на „Фактор Ф-2013“
ЕООД и „ Фул дистрибюшън“ ЕООД. За сумата по протокола е издадена фактура №
111/28.02.2019г., която е сума с ДДС възлиза на 25 495,82лв. Фактурата е получена от
ответното дружество на 28.02.2019г.
- протокол за извършена работа на рудник „ ***“ от „Фактор Ф-2013“ гр.София за м.
март 2019г. на стойност 5 772,48лв., подписан от представител на „Фактор Ф-2013“
ЕООД и „ Фул дистрибюшън“ ЕООД. За сумата по протокола е издадена фактура №
113/31.03.2019г. , която е сума с ДДС възлиза на 6 926,98лв. Фактурата е получена от
ответното дружество на 31.03.2019г.
- протокол за извършена работа на рудник „***“ от „Фактор Ф-2013“ гр.София за м.
април 2019год. на стойност 9 905,66 лв., който протокол е подписан от представител на „
Фактор Ф-2013“ ЕООД и „ Фул дистрибюшън“ ЕООД. За сумата по протокола е издадена
фактура № 117/30.04.2019г. , която е сума с ДДС възлиза на 11 886,79лв. Фактурата
е получена от ответното дружество на 30.04.2019г.
Приетата по делото съдебно -икономическа експертиза установява:
- че гореописаните фактури са осчетоводени в счетоводствата на ищеца
и ответника. В счетоводството на ищеца по сметка 411 - клиенти, партида 901,
а в счетоводството на ответника - по сметка 401-доставчици.
- по процесните фактури са извършени плащания от ответника след депозиране на
исковата молба като неплатената сума по тях към 05.05.2020г. е в общ размер на 20
131,27лв. или по фактури както следва: 1 317,50лв. по фактура № 111/28.02.2019г., 6
926,98лв. по фактура № 113/31.03.2019г. и 11 886,79лв. по фактура № 117/30.04.2019г. За
7
извършените плащания са представени и платежни документи. В заключението е
посочено извършеното плащане по всяка една от фактурите, като е посочена платената
част и датата на плащане.
Съдът е приел, че съвкупния анализ на събраните по делото доказателства обосновава
извод, че през месеците януари, февруари, март и април 2019г. между страните е
съществувало валидно правоотношение по повод извършване на транспортни услуги, изкоп
и натоварване на различни материали от рудник „***“, по което ищецът е имал
качеството изпълнител, а ответното дружество - възложител. Страните са съставили
протоколи за извършената помесечно работа, подписани от техни представители, и не са
оспорени, поради което доказват извършването от изпълнителя на работата и
приемането й, без възражения, от възложителя. Аргумент за това, че работата е приета от
възложителя е и осчетоводяването на фактурите в неговото счетоводството, както и
извършените частични плащания по тях.
При направен извод за приемане на възложената работа, съдът е приел, че за
ответното дружество е възникнало основание за нейното заплащане. Предвид липсата на
уговорен момент за плащане на възнаграждението за извършената работа, то съгласно
чл.266, ал.1 ЗЗД същото се дължи от момента на приемане на работата. В приемателните
протоколи липсва дата на съставянето им, поради което в случая е приложима разпоредбата
на чл.303а, ал.3 ТЗ и процесните суми са дължими в 14 - дневен срок от получаването
на фактурите от представител на ответника. Така, сумата по фактура №110/31.01.2019г. е
следвало да бъде заплатена до 14.01.2019г. вкл.; сумата по фактура № 111/28.02.2019г. -
до 14.03.2091г. вкл.; сумата по фактура № 113/31.03.2019г. до 14.04.2019г. вкл., и
сумата по фактура № 117/30.04.2019г. -до 14.05.2019г. вкл.
При събраните доказателства относно извършено частично плащане на дълга
съдът е приел, че неизплатената част по фактура №111/28.02.2019г. възлиза на
сумата 1 317,50лв., по фактура № 113/31.03.2019г. възлиза на 6 926,98лв. по
фактура №113/31.03.2019г. и 11 886,79лв. по фактура № 117/30.04.2019г. или общо сумата
от 20 131,27лв., в който размер искът е основателен и доказан.
Поради основателността на исковата претенция и извършеното частично плащане на
сумата по фактура № 110 и част от сумата по фактура № 111, претенцията за
присъждане на законна лихва е основателна и следва да бъде уважена от датата на
предявяване на иска до датата на плащането, а по отношение неизплатената част от сумата
по фактура № 111 и сумите по фактура № 113 и № 117 - от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане. Не са ангажирани доказателства за размера на законната
лихва върху платената част от сумата по фактура № 110 и фактура № 111, като поради
основателността на искането същите са определени от съда на основание чл.162 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
8
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно посочените от жалбоподателите основания за неправилност
на първоинстанционния акт, прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на
съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е
валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното решение, в
частта, с която е присъдена лихва след предявяването на иска.
Претендиране на изтекли лихви след предявяване на иска до окончателното
изплащане на парично задължение не съставлява самостоятелен иск съгласно
чл.214, ал.2 ГПК, поради което не е необходимо да са уточнени по размер /напр.
т.9 от ТР №1/4.01.2001г. на ВКС по т.гр.д.№ 1/2000г., ОСГК; Решение № 67 от 15.04.2013г.
на ВКС по гр.д.№ 933/2012г., IIIг. о., ГК; Решение № 32/15.05.2014г. на ВКС по т.д.№
1897/2013г., I т.о., ТК/. Присъждането на законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на присъдената сума е правоувеличаваща последица от
уважаването на иск, приет за основателен. В случая с исковата молба е поискано
присъждане на лихва за забава върху претендираната обща сума от 47 131,27лв., считано от
момента на завеждането й, като поради настъпване на факта на плащане на част от
главниците след предявяването на иска, претенцията за присъждане на изтекли лихва е
станала определяема по период и съдът правилно се е произнесъл, като е съобразил това
обстоятелство, в изпълнение на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, т.е. не е налице
произнасяне по непредявено искане, съответно недопустимост на решението в тази му част.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
9
Настоящият състав на съда споделя мотивите на първоинстанционният съд
за основателност на предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1,
вр. с чл.266, ал.1, и чл.86 ЗЗД, в уважените размери и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.
Предвид посоченото във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че през
месеците януари, февруари, март и април 2019г. между тях е съществувало валидно
правоотношение по повод извършване на транспортни услуги, изкоп и натоварване на
различни материали от рудник „***“, по което ответникът, като възложител, е
възлагал, а ищецът, като ответник, е приемал, да извършва определен вид работа.
За възлагането, приемането и цената на работата страните съставили документи,
подробно описани в обжалването решение, които не са оспорени, а именно:
- протокол за извършена работа на рудник „***“ за м. януари 2019г. на
стойност 26 297,74 лв., подписан от страните, за който е издадена фактура
№ 110/31.01.2019г., за сумата от 31 557,29лв. с ДДС, получена от ответника на
31.07.2019г.;
- протокол за извършена работа на рудник „***“ за м. февруари 2019г. на
стойност 21 246,56 лв., подписан от страните, за който е издадена фактура №
111/28.02.2019г., за сумата от 25 495,82лв. с ДДС, получена от ответника на
28.02.2019г.;
- протокол за извършена работа на рудник „***“ за м. март 2019г. на
стойност 5 772,48лв., подписан от страните, за който е издадена фактура №
113/31.03.2019г., за сумата от 6 926,98лв. с ДДС, получена от ответника на
31.03.2019г.
- протокол за извършена работа на рудник „***“ за м. април 2019г. на
стойност 9 905,66 лв., подписан от страните, за който е издадена фактура №
117/30.04.2019г., за сумата от 11 886,79лв. с ДДС, получена от ответника на
30.04.2019г., от което следва извод, че тези факти са доказани.
Заключението на приетата по делото съдебно - икономическа експертиза установява:
че процесните фактури са осчетоводени от страните; плащания от ответника след
депозиране на исковата молба като неплатената сума по фактурите към 05.05.2020г. е в
общ размер на 20 131,27лв. както следва: 1 317,50лв. по фактура № 111/28.02.2019г.; 6
926,98лв. по фактура № 113/31.03.2019г. и 11 886,79лв. по фактура № 117/30.04.2019г., като
в този размер искът е основателен.
Страните спорят по размера на предявените искове, конкретно по размера
10
на задълженията по отделните фактури; налице ли е неизпълнение на изискуеми
задължения и неудовлетворени притезания от страна на ответника, съответно следва ли да
намери приложение разпоредбата на чл. 303а, ал.3 ТЗ, относно настъпването на
изискуемостта на вземанията и изпадането на забава от страна на ответника.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема,
предявените искове за основателни и доказани в уважените размери.
След като работата е приета възложителя дължи заплащане на уговореното
възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД.
Правилно първоинстанционнният съд е приел, че за при определяне на момента,
от който вземанията по процесните фактури са станали изискуеми, следва да намери
приложение разпоредбата на чл.303а, ал.3 ТЗ, и като е съобразил, че сделката е търговска
/чл.286, ал.1 и ал.2 ТЗ/, характера на задължението – парично; датата на получаване на
фактурата от възложителя, и липсата на уговорен срок за плащане, е приел, че сумата
по фактура №110/31.01.2019г. е следвало да бъде заплатена до 14.01.2019г. вкл., сумата по
фактура № 111/28.02.2019г. - до 14.03.2019г. вкл., сумата по фактура №
113/31.03.2019г. до 14.04.2019г. вкл. и сумата по фактура № 117/30.04.2019г. до
14.05.2019г. вкл., който извод се споделя от настоящият състав на съда.
Следва да се отбележи, че с отговора на исковата молба ответникът не е въвел
възражения, основани на твърдение за уговорен по - дълъг срок за плащане, съответно
на липса на забава от негова страна, а такива са въведени с отговора на допълнителната
искова молба и въззивната жалба, поради което същите следва да бъдат приети за
преклудирани, на основание чл. 370 ГПК и чл. 266, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме, че тези
възражения не са преклудирани и следва да бъдат разгледани по същество, то същите са
неоснователни по следните съображения:
Първо, възраженията са неясни – твърди се съответствие с добри търговски практики;
динамично извършвана работа; практически договорености; започнали плащания
по фактурите, но не се сочи конкретен срок, уговорен между страните, в
който възложителят е следвало да заплати задълженията по всяка една от процесните
фактури, а и в тази насока не са ангажирани доказателства.
Второ, според трайно установената практика на ВКС - фактурите отразяват
възникналото между страните правоотношение, а осчетоводяваното им от ответното
дружество, представлява недвусмислено признание на задължението по тях и доказва
неговото съществуване / решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г. на II т. о.,
решение № 166 от 26.10.2010г. по т.д № 991/2009г. на II т. о., решение № 23 от 07.02.2011г.
по т.д.№ 588/2010г., II т. о.; решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1882/2013г.,
I т.о. и др. /. Предвид цитираната практика на ВКС, която настоящият състав на
съда споделя, следва извод, че към датата на подаване на исковата молба –
11
22.08.2019г., най-късно към 05.05.2020г. – датата на която вещото лице е
извършило проверката, за да изготви съдебно-икономическата експертиза, факт,
който следва да бъде съобразен от съда, на основание чл.235, ал.3 ГПК, вземанията по
процесните фактури са станали ликвидни и изискуеми, т.е. дори и да не намери приложение
разпоредбата на чл.303а, ал.3 ТЗ, към посочените дати вземанията са били
ликвидни и изискуеми, което следва от фактическите действия на ответника и
обосновава основателност на предявения иск в уважения размер.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че възраженията са
неоснователни, съответно, че исковете са доказани по основание.
При определяна на размера, в който следва да бъдат уважени исковете, правилно
първоинстанционния съд е съобразил новонастъпилите факти след предявяването им, които
са от значение за спорното право /чл.235, ал.3 ГПК/ – частични плащания, установени от
заключението на съдебно - икономическата експертиза, което съдът кредитира,
като правилно и обосновано, и е приел, че се дължи сумата от 20 131,27 лв.-
неизплатена част от стойността на извършени транспортни услуги, изкоп и натоварване на
различни материали и извършена работа в рудник „***“, община *** за м.февруари, м.март
и м.април 2019г., за които са издадени фактура № 111//28.02.2019г., фактура
№113/31.03.2019г. и фактура № 117/30.04.2019г., която е присъдена с решението.
Неоснователни са възраженията, че изплащанията са започнали още на 01.03.2019г.
Дори и това да е така, това не обосновава промяна в изводите на съда, съответно
неправилност на обжалваното решение, предвид заключението на приетата по делото
съдебно – икономическа експертиза, установяващо размера на задълженията към датата
на изготвяне на заключението, съобразено от съда при постановяване на решението.
Направените възражения срещу присъдените лихви, предвид твърдяна липса
на направено искане от ищеца, са във връзка с допустимостта на произнасянето на
съда, но са неоснователни, като мотиви в тази насока са изложени, при преценка
на допустимостта на обжалваното решение.
С въззивната жалба не са направени конкретни възражения по отношение
на размера на присъдената лихва, които следва да бъдат обсъдени в настоящето
производство, в съответствие с разпоредбата на чл.269, ал.1 ГПК, и доколкото
не се установява нарушение на императивна материалноправна норма, за което
въззивният съд следи служебно, предвид Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ВКС
по тълк.д.№1/2013 г., ОСГТК, и в тази част обжалваното решение е правилно.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание
12
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски
за адвокатско възнаграждение по въззивното производство в размер на 1 500
лв., за което са представени доказателства за плащане / договор за правна защита и
съдействие № 920483 от 13.01.2021г./.
Неоснователно е възражението за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК,
направено своевременно от процесуалният представител на ответника в
последното съдебно заседание по отношение на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото, извършените от адвоката на ищеца действия по осъществяване на
възложената му защита /изготвяне на мотивиран отговор на въззивната жалба и участие в
съдебно заседание/ и минималния размер на дължимото адвокатското
възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 133лв.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, вр. с чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38 от 25.06.2020г., постановено по т.д.№77/2019г. по описа
на Пернишкият окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ФУЛ ДИСТРИБЮШЪН“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на „ФАКТОР - Ф 2013“, с ЕИК *********,
сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на *** България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13