Р Е Ш Е
Н И Е
237/14.4.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№653 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове, с правно
основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
представлявано поотделно от Николина Станчева - изпълнителен директор и
Мартин Деспов - изпълнителен директор, излага, че по ч.гр.д.№3255/2018 г. на
ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника С.З.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите
както следва: 3 233, 68 лв.,
представляващи главница
за
периода от 20.01.2017 г. до 20.01.2020 г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-12599007, сключен на 07.01.2016 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, като вземането по договора в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 227, 98 лв. - договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 20.02.2017 г. (дата на настъпване на
предсрочната изискуемост); 2 685,
78 лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.02.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, като е присъдена и законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение била връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява
настоящите искове. Ищецът излага, че на 07.01.2016 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-12599007, по силата на който соченото
дружество е предоставило на ответника заем в размер на 3500.00 лева, с
насрещното задължение на последния да върне така получената сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Била уговорена и такса ангажимент в размер
на 122, 50 лева, която длъжникът следвало да плати на кредитора. Страните били
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия, в размер на 940, 80 лева, била
разделена на вноски, които се включвали в месечните вноски по заема. Общата
стойност на плащанията по договора се равнявала на сума от 7 741, 92 лева,
като размерът на уговорената възнаградителна лихва бил 4 241, 92 лева.
Ответникът се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.01.2020 г., чрез
48 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 161, 29 лева, като първата
погасителна вноска е следвало да се извърши на 20.02.2016 г. Ответникът не бил
изпълнил задълженията си по договора за заплащане на месечените погасителни
вноски, поради което кредиторът се възползвал от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. На 27.07.2017 г., между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищцовото дружество било Подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г., по силата на който вземанията на първото дружество срещу
ответника по посочения по горе договор, ведно с всички привилегии и
обезпечения, били прехвърлени на ищеца. Ищецът, по силата на предоставени му от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД пълномощия, направил опити да уведоми
длъжника за настъпилата цесия, но писмата се връщали в цялост с отбелязване, че
адресатът се е преместил на друг адрес. Ищецът заявява, че длъжникът следва да
се счита уведомен с настоящата искова молба, към която е приложено
уведомлението за настъпилата цесия. Поради изложеното моли съда да постанови
решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите както следва: 3 233, 68 лв.,
представляващи главница
за
периода от 20.01.2017 г. до 20.01.2020 г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-12599007, сключен на 07.01.2016 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, като вземането по договора в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 227, 98 лв. - договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 20.02.2017 г. (дата на настъпване на
предсрочната изискуемост); 2 685,
78 лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.02.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, като се претендира и законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. За посочените суми е издадена Заповед
№ 1615 от 12.11.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр. дело № 3255/2018 г. по описа на Районен съд- Шумен. Претендира и
разноски. При
условие, че установителните искове бъдат отхвърлени, ако съдът счете, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, ищецът предявява, в условията
на евентуалност, осъдителни искове, да се осъди ответника да заплати на ищеца
гореописаните суми.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът чрез назначения му особен представител представя писмен отговор.
Изразява становище, че счита иска за допустим, но неоснователен, излагайки
аргументи.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№3255/2018 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, като е разпоредено длъжникът да
заплати следните суми: 3 233, 68 лв.,
представляващи главница
по
Договор за потребителски кредит № PLUS-12599007, сключен на 07.01.2016 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, като вземането по договора в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 227, 98 лв. - договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 20.02.2017 г. (дата на настъпване на
предсрочната изискуемост); 2 685,
78 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.02.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като е присъдена и законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и извършените по делото
разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Не се спори
между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че на 07.01.2016
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № PLUS-12599007, по
силата на който соченото дружество е предоставило на ответника заем в размер на
3 500.00 лева, с насрещното задължение на последния да върне така
получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Горното се
потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства. Сумата, която
ответникът се задължил да върне се равнявала на 7 741, 92 лева, включваща
главница, възнаградителна лихва, застрахователна премия в размер на 940, 80
лева и такса ангажимент в размер на 122, 50 лева. Връщането на сумата било
уговорено да става чрез 48 равни месечни вноски, всяка в размер на 161, 29
лева. Първата погасителна вноска е следвало да бъде платена на 20.02.2016 г. На
същата дата между кредитора и ответника е подписан и Сертификат №PLUS-12599007, от който е видно, че посочени
застрахователи се задължават да застраховат ответника, срещу заплащане на
застрахователна премия за посочени рискове и при описани общи условия.
Застрахователната премия е посочена в договора за кредит. Датата на последната
погасителна вноска е 20.01.2020 г. В договора за заем е посочен лихвен процент 36,62
% и ГПР 46, 67 %. От заключението по извършената ССЕ става ясно, че ответникът
е извършвал плащания по договора, като общият размер на платената сума по същия
е 1 858, 20 лева, от които кредиторът е погасил по кредита единадесет
месечни погасителни вноски, както следва: 383, 92 лева- главница, 1174, 48
лева- договорна лихва, 84, 20 лева- разходи за събиране и 215, 60 лева-
застраховка.
По отношение
твърдението на ищеца, че е носител на вземанията по процесния договор за заем,
за да се произнесе, съобрази следното:
От представения по делото частно заверен препис от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., допълнително
споразумение към договора от 21.09.2017 г., се установи, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на ищеца всички, дължими на цедента и
станали ликвидни и изискуеми вземания, като вземанията са индивидуализирани в
Приложение №1 към договора. От частно заверен препис от Приложение №1 към този
договор от 27.07.2017 г. става ясно, че в кръга на цедираните вземания са
включени и задълженията на ответника по процесния договор. В това приложение
ясно и конкретно е индивидуализиран ответникът, като длъжник по договора,
размера на заемната сума и общото задължение по договора, към датата на приложението.
На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на
вземането. По делото са представени копия от обратни разписки за писма,
адресирани до ответника, които не са получени от адресата. Като причина за
неполучаването им на обратните разписки е отразено, че получателят се е
преместил на друг адрес. Съобразно задължителната съдебна практика, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера, надлежно упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените
му вземания, и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този
смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК,
постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус препис от исковата
молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника, като в
приложенията са както уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез
ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна сделка, така и изричното,
за тези действия, пълномощно от цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1
от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в
което цедирания длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за
цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът
приема, че е настъпил пълният прехвърлителен ефект на цесията, като в този
смисъл носител на вземанията по процесния договор за заем е ищеца.
Предвид
установеността на възникване и съществуване на главното задължение и
изискуемостта на същото, съдът счита, че ответникът дължи връщане на
предоставената в заем парична сума, като се съобразят извършените до датата на
приключване на устните състезания плащания по договора. Както е посочено по-
горе, не се спори, че плащанията по договора се равняват общо на сума от 1 858,
20 лева. По отношение на сумите от 84, 20 лева, платени от длъжника и отразени
от кредитора като разходи за събиране и 215, 60 лева, отразена от кредитора
като сума за застраховка, съдът счита, че тези суми следва да се приспаднат от
дължимата от ответника възнаградителна лихва, тъй като по делото не са
представени доказателства за надлежно възникнало застрахователно правоотношение
/няма данни за изплащане на твърдяната застрахователна премия от кредитора на
застрахователя/. Няма доказателства относно начина на изчисляване на т.нар.
разходи за събиране, които кредиторът е осчетоводил като извършени и определил
на сума от 84, 20 лева. Няма и доказателства за извършени такива разходи. Ето
защо и съобразно уговорените начини и срокове на плащане, съдът заключава, че
са погасени задължения за главница и възнаградителна лихва общо в размер на 1 858,
20 лева /платената по договора сума/. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата
на чл.162 от ГПК и приетото по делото заключение по извършената ССЕ, по
отношение на което съдът няма основания да се съмнява в обективността и
правилността му, съдът счита, че ответникът е останало да дължи за главница по
договора сума в размер на 3 021, 49 лева, а за възнаградителна лихва-
ответникът е останало да дължи сума в размер на 1 921, 23 лева. По
отношение изискуемостта на вземанията, с оглед на факта, че към датата на
приключване на устните състезания е настъпил крайният падеж на задълженията,
стига до извода, че вземанията по договора са изцяло изискуеми. По делото безспорно
се установи, че длъжникът е спрял плащанията по договора, като от заключението
по извършената ССЕ, става ясно, че последното плащане по договора е извършено
на 21.12.2016 г. Съгласно договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска. Ето
защо и с оглед възможността, дадена от разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът
определя размера на обезщетението за забавено изпълнение в размер на 859, 49
лева, считано за периода от 21.02.2017 г. до 08.11.2018 г. /за процесния
период/. За изчисляване размера на законната лихва съдът използва
общодостъпните в интернет пространството електронни калкулатори. Поради
изложеното стига до извода, че искът за главница следва да бъде уважен за
сумата от 3 021, 49 лева, като за останалата част, до пълния предявен
размер следва да бъде отхвърлен. Искът за възнаградителна лихва следва да бъде
уважен изцяло- за сума от 227, 98 лева, а искът за обезщетение за забава следва
да бъде уважен до размера на 859, 49 лева, като за остатъка, до пълния предявен
размер, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид факта,
че съдът уважи главните искове, счита, че не дължи произнасяне по евентуално
заявените осъдителни искове, тъй като условието, при което са предявени
последните не се е сбъднало.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, включително
и разноските, извършени в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете, в общ размер на 851, 65 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.З.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, представлявано поотделно от
Николина Станчева - изпълнителен директор и Мартин Деспов - изпълнителен
директор, сумите, както следва: 3 021, 49 лева /три хиляди двадесет и един
лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № PLUS-12599007, сключен на 07.01.2016 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, като вземането по договора в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество по силата на договор за цесия, 227,
98 лева /двеста двадесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/-
възнаградителна лихва по договора, считано за периода от 20.01.2017 г. (падеж
на първа неплатена погасителна вноска) до 20.02.2017 г. и 859, 49 лева
/осемстотин петдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда -08.11.2018 г., които суми са присъдени по ч.гр.д. №3255/2018
г. по описа на ШРС, като отхвърля исковете за главница по договора за заем и
мораторна лихва по същия договор в останалата част, до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА С.З.Х., ЕГН **********, с адрес:
***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, представлявано
поотделно от Николина Станчева - изпълнителен директор и Мартин Деспов -
изпълнителен директор, сумата от 851, 65 лв. /осемстотин петдесет и един лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща направените по делото, включително и
в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: