Решение по дело №6210/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1208
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20215330106210
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1208
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330106210 по описа за 2021 година
Прeдявени са обективно съединени искове с правно основание член 422 ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и член 86 ЗЗД.
Ищецът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК **** твърди, че е подал заявление
до Районен съд – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК
срещу длъжника Р.Г. Д., въз основа на документ по член 417, т. 2 ГПК, като са били
издадени заповед за изпълнение и изп. лист, срещу която заповед за изпълнение
длъжницата подала възражение, с оглед на което е заявителят-банката е предявила иск
за установяване на паричнотото си вземане по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по член 417 ГПК.
Също така се твърди, че между ищецът и ответницата на 13.11.2018 г. е бил
подписан договор за издаване на кредитна карта “MASTERCARD”, по силата на който
на ответницата е бил предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в
размер на 1300,00 лв. и е издадена персонална кредитна карта, като средство за
отдалечен достъп до паричния ресурс.
Съобразно Общите условия на банката картодържателят можел да усвоява
предоставения му кредит, чрез използване на кредитната карта, което изрично било
потвърдено от картодържателя, запознавайки се с Общите условия към процесния
договор и приемането им от негова страна. Предвид специфичният характер на
кредитния продукт, предоставен с договора, картодържателят може да усвоява
различни суми, през различните периоди, с оглед собствената му преценка и
1
необходимост, като в случая, картодържателят дължи като главница само това, което е
изтеглил, като всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има
периодичен характер.
Според чл. 8 от Общите условия към процесния договор, банката издавала и
изпращала до картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички
транзакции с картата, както и всички операции на картодържателя, извършени през
съответния месечен отчетен период. В месечните извлечения се съдържали също така
всички лихви, такси и други разходи и задължения, изброени в Приложение № 1 към
процесните Общи условия, начислени от банката; общо дължимата сума; минималната
месечна вноска, както и датата за издължаването й. Твърди се, че претендираната
главница е в размер на 1188,43 лв., като е била формирана като сума от всички
усвоявания, които картодържателят е правил, като от тях са приспаднати направените
от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 9.3 от
Общите условия, за което банката е представила към исковата молба параметрична
справка за движението по картовата сметка.
Съгласно Общите условия картодържателят дължи и възнаградителна лихва,
предвидена в чл. 10 от Общите условия, като приложимият лихвен процент е посочен в
месечните извлечения, а действащият към момента на сключване на договора лихвен
процент е посочен в приложение към Общите условия. Също така се твърди, че
картодържателят е избрал да погасява задължението си на части, като е трябвало да
изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които
е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит, а при неплащане
на задължителната минимална месечна вноска на падежа, картодържателят дължи на
картоиздателя обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен,
но непогасен кредитен лимит. Освен дължимата лихва, в приложението към Общите
условия били изброени и дължимите такси, във връзка с предоставяните от страна на
картоиздателя допълнителни услуги, свързани с издадения платежен инструмент, с
оглед на което от ищеца се претендира сума в общ размер на 33,13 лв., представляваща
такси по Договора, сбор от 3 бр. такси за теглене в брой от банкомат на Банката,
начислени съгласно Общите условия към договора за кредитна карта и Приложение №
1 към тях.
Доколкото длъжникът не е изпълнил договорните си задължения свързани с
погасяване на дължимите суми, на основание Общите условия поради непогасяване на
две последователни минимални месечни вноски, банката обявила задълженията на
картодържателя за изцяло предсрочно изискуеми, а длъжницата била уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост с нотариална покана от нотариус Сопаджиян,
изпратена на посочения в договора за кредит адрес, връчена й на 19.10.2020 г., при
условията на чл. 47, ад. 5 ГПК.
Претендира се и сумата от 180,00 лв., представляваща обезщетение за
уведомяване, като сбор от разходите на банката за връчване на нотариална покана до
2
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение,
приложена като доказателство към исковата молба, които подлежат на обезщетяване на
осн. чл. 309а. ал. 1. пр. 2 от ТЗ, като към исковата молба са представени банкови
бордера, удостоверяващи извършените плащания от банката, с оглед на което се
претендира установяване дължимостта на вземанията на банката за главница, такси и
обезщетение за уведомяване, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на главницата.
От ответницата, представлявана от адв. Н. П. е постъпил писмен отговор, с
който исковете се оспорват като неоснователни.
Излага твърдения, да не е получавала от банката кредитна карта, да не е
усвоявала суми по картата и да не дължи претендираните с исковата молба суми.
Отрича да е била уведомявана от кредитора за предсрочната изискуемост на кредита.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Приложено е ч. гр. д. № 2076/2021г. по описа на ПРС, ХІІ гр.с., от което се
установява, че по заявление на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК **** е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК срещу длъжника Р.Г. Д., ЕГН ********** за вземанията, предмет на настоящия
иск. Депозирано е възражение от този длъжник срещу заповедта за изпълнение и е
даден срок на заявителя да предяви уст. иск за вземанията, като такъв е предявен в
срок. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените
установителни искове по чл. 422 ГПК и същите се явяват процесуално допустими.
Страните нямат спор, че между тях е подписан договор за издаване на кредитна
карта от 13.11.2018г., задено с приложимите Общи условия на банката за издаване и
използване на кредитни карти, като последните са приложени по делото и не са
оспорани от ответницата.
От представения приемо-предаватален протокол №***** * от 13.11.2018г.,
подписан от ответницата, се установява, че в деня на сключване на договора й е била
предадена както кредитна карта Mastercard с № *****, така й ПИН, опосредстващ
персоналното ползване на кредитнта карта.
Съобразно условията на договора картодържателят е можел да погасява
задължението си до датата на падежа, съгласно месечно извлечение, изцяло или
отчасти. В случай, че избере да го погасява на части ответникът трябва да изплати най-
малко минималната месечна вноска, определена в приложението към ОУ, възлизаща
на 3 от общодължимата сума, но не по-малко от 15 лева
Съгласно представения по делото договор е видно, че на ответницата е
предоставен револвиращ кредит под формата кредитен лимит в размер на 1300 лева,
който кредит е усвояван многократно на части, за което са представени от банката като
3
доказаетлства месечни извлечения за периода 10.09.2019 и 10.10.2019г. , според които
картодържателят е следвало да внесе минимални месечни вноски както следва: 36,65
лв. до 24.09.2019г. и 72,20 лева до 23.10.2019г.
По делото е изслушана ССЕ, неоспорена от страните, която съдът цени като
обективна и компетентно изготвена, от която се установява че такива плащания не са
били извършени от ответницата, което е дало основание на банката да обяви цялото
непогасено задължение за незабавно изискуемо и дължимо. Изявлението за предсрочна
изискуемост на кредитора е обективирано в нотариална покана, приложена по делото,
връчена на 19.10.2020г., при условията на член 17.1 от ОУ към договора и член 47, ал.
5 ГПК. С оглед фингираното връчване съдът приема, че е доказан фактът на
обявяването на длъжника на предсрочната изискуемост на кредита.
Представени са писмени доказателства за сторените разходи от ищеца по
осъществяване на нот. производство по връчване на поканата, като съгласно член 20.3
от ОУ на договора картодържателят е поел задължението да ги покрива. От
представената експертиза също така се установяват размерите на непогасените
задължения за главница, такси и разходи за уведомяване.
С оглед на изложеното исковете като основателни и доказани следва да се
уважат.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца ще се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на 28,03 лева за държавна такса и 360 лева за адв.
възнаграждение, а за исковото в размер на 121,97 лева за държавна такса, 393,73 лева
за адв. възнаграждение и 200 лева възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД, ЕИК ****, срещу Р.Г. Д., ЕГН ********** установителни искове по член 422 ГПК,
че Р.Г. Д., ЕГН ********** дължи на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *******,
следните суми, произтичащи от договор за за издаване на кредитна карта
“MASTERCARD", сключен на 13.11.2018 г., а именно: 1188,43 лева, представляваща
дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпването на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 03.02.2021 г. до окончателното й
изплащане; 33,13 лева такси за периода 26.11.2018 – 26.01.2021г., както и 180 лева
обезщетение за уведомяване за периода 14.09.2020 – 26.01.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
2076/2021 г. по описа на ПРС, ХІІ гр. с-в.
ОСЪЖДА Р.Г. Д., ЕГН ********** да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
4
ЕИК ******* разноски в заповедното производство в размер на 28,03 лева за държавна
такса и 360 лева за адв. възнаграждение и разноски по исковото производство в размер
на 121,97 лева за държавна такса, 393,73 лева за адв. възнаграждение и 200 лева
възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5