№ 1551
гр. Варна , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на пети
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100501578 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.268-273 ГПК .
С въззивна жалба от Й. Р. Ш. , депозирана от упълномощен процесуален
представител- адвокат Кр.М., е обжалвано решение № 1394/ 16.03.2020г. по гр.д.№ 7034/
2019г. на Районен съд Варна. Оспорва съдебния акт в частта относно размера на
определената месечна издръжка в полза на детето Е.Ш., считано от датата на исковата
молба- 09.05.2019г., на основание чл. 143 СК, в частта на присъдената издръжка за минал
период, от 09.05.2018г. до 09.05.2019г., на основание чл.149 СК, и в частта на даденото
разрешение детето да пътува извън Република България до всички държави-членки на ЕС,
както и до Руската федерация и Република Турция, общо 45 календарни дни и за не повече
от 20дни последователно, придружено от своята майка и законен представител А. А. Ц. или
изрично упълномощено от нея лице, за срок от четири години, считано от постановяване на
решението,като се издадат необходимите за целта документи, вкл.задграничен паспорт , на
основание чл.127а, ал.2 от СК.
Изложени са аргументи са за неправилност на решението, поради
незаконосъобразност и необоснованост. Според жалбоподателя по делото не са събрани
доказателства за финансовото състояние на бащата и получаваните от него доходи, и
материалните му възможности да заплаща издръжка в посочения размер не са установени.
По отношение на разрешените пътувания на детето извън Република България счита, че
поради ниската му възраст не следва да бъде допускано за срок, надхвърлящ датата на която
ще навърши 10 години- 06.11.2021г. По същество отправя искане за отмяна и постановяване
на решение, с което обжалваното решение да се измени относно размера на месечната
издръжка, определена на основание чл.143 СК, и размера на дължимата издръжка за минал
период, на основание чл. 149 СК , като се съобрази с нормативния минимален размер на
издръжката. Да се отмени в частта на издаденото разрешение, на основание чл. 127а от СК,
относно срока на пътуванията, който да бъде определен до датата, на която детето ще
навърши десет години -06.11.2021г. Претендират се направените в производството съдебни
1
разноски.
Въззиваемата страна- А. А. Ц. , чрез пълномощник- адвокат Кр.Ат., изразява
становище за неоснователност на жалбата. С конкретни аргументи оспорва като
необосновани възраженията на жалбоподателя срещу размера на присъдената издръжка,
предназначена да задоволи неговите първостепенни потребности, както и необходимите във
връзка с осигуряване на развитието му / умствени, духовни, морални и социални/, съобразно
Конвенцията за правата на детето. Решението за присъдената издръжка за минал период
намира за правилно, предвид отсъствието на данни, че такава е заплащана от бащата. По
отношение на разрешените пътувания посочва, че детето има роднини извън България. Като
гражданин на ЕС има право на свободно придвижване, съответно- да осъществява
пътувания в рамките на ЕС с образователна и развлекателна цел, което кореспондира с
неговия интерес. Срокът на това разрешение е съответен на срока на действие на
международния паспорт . Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се присъдят
направеното по делото разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, не изразява становище по жалбата. .
Съставът на Варненския окръжен съд, съобразно становищата на страните и
доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 от ГПК и чл.235, ал. 2
ГПК , констатира :
С решение № 1394/ 16.03.2020г. по гр.д.№ 7034/ 2019г. на Районен съд-Варна,
постановено по предявените искове от А. А. Ц. срещу Й. Р. Ш. с правно основание чл. 127,
ал.2 СК и чл. 127а, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето
Е.Ш. е предоставено на майката, при определено местоживеене на нейния адрес / посочен в
гр.Варна/, и режим на лични контакти на детето с бащата Й. Р. Ш. . На основание чл. 143 СК
е присъдена издръжка в размер на 200лв. месечно, считано от подаване на исковата молба-
09.05.2019г., до настъпване на законно основание за промяна или отпадане на задължението
, със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и на основание чл. 149 от СК издръжка
за минало време, период 09.05.2018г.- 09.05.2019г., в размер на2400лв., със законната лихва
от предявяване на иска -09.05.2019г., до изплащане на сумата, като претенциите в
останалата част са отхвърлени. На основание чл. 127а , ал.2 СК съдът е дал разрешение,
заместващо съгласието на бащата Й.Р.Ш., детето Е.Ш. да пътува извън Република България
– до всички държави –членки на Европейския съюз, до Руска федерация и Република
Турция, общо 45 дни за една календарна година и не повече от 20 календарни дни
последователно за едно пътуване , придружавано от неговата майка и законен представител
А.А.Ц. , или от изрично упълномощено от нея лице, за срок от четири години , считано от
постановяване на решението, за което следва да се издадат необходимите документи,
вкл.при нужда задграничен паспорт.
Решението не е обжалвано по отношение на родителските права, режима на лични
отношения и по отношение на отхвърлените претенции за издръжка, на основание чл.143 и
чл.149 СК.
1.По исковете с правно основание чл. 143 СК и чл.149 от СК:
Страните са родители на детето Е.Ш., родено на 06.11.2011г.
След раздялата за него полага грижи единствено майката.
При определяне размера на издръжката по чл.143 СК са съобразявани възрастта на
детето, формата на обучение- начално, ОУ„ Ангел Кънчев“-Варна, общото му здравословно
състояние, отсъствието на хронични заболявания и специални потребности.
2
Обсъдени са релевантни за размера на издръжката обстоятелства. На първо място
необходимостта да бъдат задоволяване базови нужди на детето/храна, облекло,
консумативи, здравна профилактика/, и свързани с неговото физическо и интелектуално
развитие / спорт, образование, култура и социализация/.
Установено е, че майката Ан.Ц. е социален работник към „Фондация ЕС-О-ЕС
семейства в риск“ – юридическо лице с нестопанска цел, по трудов договор сключен на
01.03.2019г., и изпълнява тази длъжност на пълно работно време, с основно ТВ – 710лв.
Ползва наето жилище на ул.“Роза“ по договор за наем от 26.09.2016г., при наемна цена-
400лв.
Относно професията, трудовата заетост, получавани доходи и материалните
възможности на бащата Й. Р. Ш. , не са събрани данни. По сведения на майката, докато
семейството е живяло в Република Турция, е имал собствена фирма. Няма задължения към
друго дете и / или пълнолетни лица.
Въз основа на изложеното от фактическа страна задължението на ответника за
издръжка в полза на детето, е определено спрямо границата на задължителния минимум по
правилото на чл.142, ал.2 от СК, представляващ ¼ от минималната работна заплата за
съответния период. Към датата на иска този размер е 140лв., при МРЗ за календарната
2019г.- 560лв., приета с ПМС № 320/ 20.12.2018г., а считано от 01.01.2020г. е 152.50лв. при
МРЗ - 610лв., приета с ПМС № 350/ 19.12.2019г.
Съгласно разпоредбите на чл.140, т.1 и чл.143, ал.1 и 2 СК , задължението за
издръжка на дете е безусловно и от първи ред. Добросъвестното му изпълнение осигурява
на детето благоприятна среда и условия за неговото развитие, съобразени с възрастовите и
индивидуални потребности. Поради това, че участието на бащата с месечна издръжка от
200лв. е част от общата необходима за детето Е. не е прекомерен.
Решението, с което искът е уважен до посочения размер, на основание чл.143 СК, е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на присъдената за минало време издръжка, за периода от 09.05.2018г.
до 09.05.2019г., със законната лихва от датата на предявяване на иска по чл. 149 СК, приема,
че следва да се определи на 140лв. месечно, в установените минимални граници на това
задължение, и да се присъди общо в размер на 1680лв. за посочения период, със законната
лихва до окончателното погасяване на задължението.Т
Този извод се налага по съображения за недоказани доходи / възможности/ на
бащата да осигурява издръжка в по-висок размер към минал момент при наличие на други
предпоставки- здравословно състояние и трудоспособност. След преместването на майката
и детето връзката с ответника е прекъсната и неговия трудов статус е неизвестен. Не са
оборени твърденията, че е участвал в издръжката на детето за целия процесен период.
Решението в частта на присъдените издръжка за минало време следва да бъде
отменено за разликата над 1680лв. до 2400лв., със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска, и постановено неговото отхвърляне за сумата 720лв. , като
недоказан и неоснователен.
2. По иска с правно основание чл.127а от СК.
Обжалвано е решението за заместващо съгласието на бащата разрешение за пътуване
на детето, без ограничение в броя на пътуванията, продължителността и времето, през което
ще се осъществяват, до държавите членки на Европейския съюз и до Република Турция, с
евентуално транзитно преминаване през Република Северна Македония и Република Сърбия
3
, за срок до навършване на пълнолетие, на основание чл. 127а, ал.2 от СК. Мотивите са
обосновани и в съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 на
ВКС по т.д.№ 1/ 2016г. ОСГК.
Съгласието на бащата за пътувания на детето извън границите на РБългария ,
придружено от своята майка А. А. Ц. , е изразено в декларация рег.№ 2345/ 20.04.2017г., с
нотариално заверен подпис, и оттеглено с нова декларация рег.№ 6492/ 27.08.2018г.
Разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК регламентира компетентността на районния съд
при спор между родителите за пътуванията на ненавършило пълнолетие дете извън
пределите на Република България. Образуваното по това искане производство е на спорна
съдебна администрация на граждански правоотношения. Преценката на съда е по
целесъобразност, приоритетно за интересите на детето съобразно конкретни факти и
обстоятелства, установени за всеки отделен случай.
При постановяване на решението не могат да бъдат съобразени мотивите на другия
родител за оттегляне на декларацията за пътувания на детето / неограничено по
териториален признак/, но следва да бъде отчетено наличието на такова съгласие в по-ранен
момент, когато детето е било на ненавършени шест години и по мнение на бащата възрастта
не е била пречка да пътува извън страната придружавано от своята майка.
Съгласно т.1 от ТР №1 / 03.07.2017г. на ВКС по т.д.№ 1/ 2016г., съдът може да
разреши по реда на чл.127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина
без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/ или до
определени държави, респ. държави, чиито кръг е определяем. Прието е, че интересът на
детето не е защитен в достатъчна степен при дадено разрешение за неограничено по време и
място пътуване в чужбина, защото не е извършена предварителна преценка на мястото,
условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент ,с оглед оценка на
конкретния и реален риск.
По изложените съображения настоящият състав приема, че поставените времеви и
териториални граници за разрешеното пътуване на малолетния Е.Ш.-за период от четири
години и ограничено за всяка календарна година, до държави от Европейския съюз,
Република Турция и Руската федерация, гарантират опазването на най-добрия интерес на
детето. Изводът е вследствие от комплексната оценка на конкретно доказани обстоятелства
по делото, от които родствената връзка на майката, гражданин на Руската федерация,
трайното пребиване на бащата в Република Турция, при наличието на които първостепенно
значение има съхраняване на отношенията с роднините по произход и лицата от разширения
семеен кръг на всеки родител, поддържането на социален и културен контакт, за опознаване
на други традиции и обичаи.
Решението по отношение на разрешеното пътуване следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
На основание чл.271 ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1394/ 16.03.2020г. по гр.д.№ 7034/ 2019г. на Районен съд Варна, в
частта, в която Й. Р. Ш. , ЕГН- **********, е осъден да заплати в полза на детето Е.Ш.,
ЕГН- **********, чрез неговата майка и законен представител Ан.Ал.Ц., ЕГН- **********,
издръжка за минало време, за периода от 09.05.2018г. до 09.05.2019г., със законната лихва от
предявяване на иска- 09.05.2019г., за разликата над 1680лв. до 2400лв., и в частта на
присъдената държавна такса, за разликата над 67.20лв. до 96.00лв.,и вместо него
4
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 720лв. / разлика над присъдения размер от
1680лв. до претендирания размер от 2400лв./, представляваща месечна издръжка на детето
Е.Ш., ЕГН- **********, за периода 09.05.2018г. до 09.05.2019г., на основание чл.149 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1394/ 16.03.2020г. по гр.д.№ 7034/ 2019г. на Районен
съд Варна, в частта, в която Й. Р. Ш. , ЕГН- **********, е осъден да заплаща в полза на
детето Е.Ш., ЕГН- **********, чрез неговата майка и законен представител Ан.Ал.Ц., ЕГН-
**********, месечна издръжка в размер на 200лв., с падеж 5-то число на всеки месец,
считано от предявяване на иска- 09.05.2019г., със законната лихва върху всяка просрочена
вноска , до окончателното й изплащане , на основание чл. 143 СК .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1394/ 16.03.2020г. по гр.д.№ 7034/ 2019г. на Районен
съд Варна, в частта на даденото разрешение, заместващо съгласието на бащата Й. Р. Ш. ,
ЕГН- **********, детето Е.Ш., ЕГН- **********, да пътува извън Република България- до
всички държави-членки на Европейския съюз, както и до Руската Федерация и Република
Турция , за не повече от 45 дни за една календарна година и за не повече от 20 дни
последователно, придружавано от неговата майка и законен представител Ан.Ал.Ц., ЕГН-
**********, или от изрично упълномощено от нея лица, за срок от четири години, считано
от датата на постановеното от РС-Варна решение, и за издаване на необходимите документи
за целта, вкл.при нужда задграничен паспорт, на основание чл.127а,ал.2 от СК.
В необжалваните части решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5