Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 12.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №3642 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ срещу решение от 12.12.2018 г. по гр.д. №88668/2017 г. на
Софийския районен съд, 56 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу Д.Г.Т. установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата
над сумата от 634,16 лв. до пълния претендиран размер от 1212,52 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. - 25.06.2015 г. и за периода 27.11.2016 г. – 30.11.2016 г. за аб. №309719,
за разликата над сумата от 44,55 лв. до пълния претендиран размер от 153,15
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, за
разликата над сумата от 19,21 лв. до пълния претендиран размер от 35,98 лв.,
представляваща главница за дялово
разпределение за периода мес.06.2014 г. – 25.06.2015 г. и за периода
27.11.2016 г. – 30.11.2016 г., и за разликата над сумата от 1,17 лв. до пълния
претендиран размер от 6,56 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че част от процесните вземания са
погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Д.Г.Т. в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Решението
не е обжалвано от ответника в частта, в която предявените установителни искове
са уважени до посочените по-горе размери, поради което решението е влязло в
законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочените по-горе
части, то основанието на предявените искове е установено със сила на присъдено
нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали вземанията за посочения по-горе период са погасени по
давност.
Неоснователен е доводът на въззивника, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че част от процесните вземания са погасени по давност.
Видно от мотивите на обжалваното решение, СРС, 56 състав, е приел, че
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, а е
отхвърлил исковете за разликата над посочените по-горе размери и за посочените
периоди, тъй като ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия
за процесния апартамент само за периода 26.06.2015 г. – 25.11.2016 г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че този извод на
първоинстанционния съд е правилен. От събраните по делото доказателства е
установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът се
легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот само за периода 26.06.2015 г. – 25.11.2016 г., а съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви доказателства за
установяване на твърдяното в исковата молба обстоятелство, че ответникът е
собственик на процесния топлоснабден имот и през останалата част от процесния
период.
Поради
изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено
изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №560152 от 12.12.2018 г., постановено по гр.д. №88668/2017
г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, в
обжалваната част.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.