Определение по дело №99/2018 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

         

              №                                     09.08.2018г.                гр.Варна

         

 ВАРНЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД,             НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,

 в закрито заседание на девети август, две хиляди и осемнадесета година,

 в състав:

         

                                                         ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПЕТРОВА

                                                                                  

 

 като разгледа докладваното от съдията ЧНД №99/2018г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.344 от НПК.

          С определение от № 519 от 21.06.2018г. по ЧНД №99/2018г. на ВОС, съдът е осъдил М.А.М. да заплати в полза на НБПП направените по производството разноски за служебен защитник в размер на 120лв.  Видно от приложения по делото препис- извлечение от акт за смърт М.А.М. е починал на 06.06.2018г., т.е. преди произнасянето на съда, което е било установено при провеждане на процедурата по уведомяване за определението. Съгласно чл. 189, ал. 3 НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. Към 22.02.2018 г. - датата на влизане в сила на протоколно определение № 156/14..02.2018 г., с което е М. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на наложено му наказание, са възникнали предпоставките същият  да понесе отговорността за разноски по делото. Самото задължение обаче за заплащането на тези разноски възниква в конкретния си размер едва след като лицето бъде осъдено да ги заплати с влязъл в сила съдебен акт, в случая постановен по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че към момента на постановяване на обжалваното определение на ВОС, М.А.М.  е починал, тоест липсвал е правен субект, в чиито патримониум да възникне процесното задължение. От друга страна, в процесуалния наказателен закон, предвид строго личния характер на наказателната отговорност, не е предвиден ред за процесуално правоприемство на страната на подсъдимия, подобно на уредбата, която съществува по отношение на ответника в гражданското съдопроизводство. Ето защо, в едно съдебно производство по чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК липсва процесуална възможност осъденият, който е починал след като е бил признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт, да бъде заместен от своите наследници. Изложените съображения налагат извода, че са налице основанията на чл.344 от НПК  и съдът следва да отмени определението си за осъждане на М.А.М. за заплащане на направените по делото разноски в полза на НБПП на основание чл.190ал.1 от НПК във вр. с чл.24ал.1т.4 от НПК поради смъртта на осъдения и същите да останат за сметка на Държавата  в лицето на НБПП- София.

       Предвид горното  и на основание чл.344 от НПК

 

                                         О П Р Е Д Е Л И  :

 

        ОТМЕНЯВА определение № 519 от 21.06.2018г. по ЧНД №99/2018г. на ВОС, съдът е осъдил М.А.М., ЕГН ********** да заплати в полза на НБПП направените по производството разноски за служебен защитник в размер на 120лв. 

       Определението е окончателно.

        За постановеното определение да се съобщи на НБПП.

 

                                                                     СЪДИЯ: