Определение по дело №372/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по молба на „У. Л.” Г. С. за откриване производство по несъстоятелност и обявяване несъстоятелността на „Е. В.” О. със седалище в Г.К.. В молбата се твърди, че на 31.10.2008 г. между лизингодателя „У. Л.” и лизингополучателя „В. Д.” О. бил сключен Договор за финансов Л. на самолет № 86173, като лизинговият обект бил предаден на лизингополучателя. За задължението на главния длъжник, произтичащо от договора за финансов Л., като солидарен длъжник /поръчител/ се задължило "Е. В." О., като солидарната му отговорност произтичала по силата на нотариално заверен договор за поръчителство от 31.10.2008 г., с който солидарният длъжник учредил лично обезпечение по реда и смисъла на чл. 138 - чл. 148 ЗЗД. Поради спиране на плащанията, съгласно уговорените падежи, кредиторът до момента периодично се снабдявал с изпълнителни листа, относно неплатени текущи задължения, като задълженията по изпълнителен лист от 12.12.2012 г. по ч.Г.дело № 16549/2012 г. на РС – Пловдив за общата сума от 223 121.06 щатски долара, както и законна лихва за забава от 18.10.2012 г. върху сумата от 214 173.08 щатски долара, и 10 490.47 лева – разноски по дÕлото и по изпълнителен лист от 29.04.2013 г. по ч.Г.дело № 7156/2013 г. на РС – П. за общата сума от 532 029.53 щатски долара, както и законна лихва за забава от 25.04.2013 г. върху сумата от 347 779.87 щатски долара, и 25 605.35 лева – разноски по делото, не били погасени към настоящия момент. Въпреки образуваното, въз основа на тези изпълнителни листове, изпълнително дело № 11935/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б., per. № 838 от КЧСИ, и предприетите принудителни процесуални мерки длъжниците продължавали своето неизпълнение по договора за финансов Л., както за сумите за които има издадени изпълнителни листове, така и за следващите се по договора други плащания за разноски и разходи. Поради тази причина, с Нотариална покана per. № 1084 от 27.02.2013 г. на Нотариус С. З., с per. № 179 и с район на действие PC П., лизингополучателят бил поканен от лизингодателя да заплати просрочените по договора суми, като е посочил, че ако в срок до 5 дни от получаване на поканата не бъдат погасени текущите просрочия, то „У. Л.” обявява договорът за развален, по изключителна вина на длъжника, на основание чл. 87 ЗЗД във връзка с чл. XX, ал. 1 и чл. XXI, ал. 1 от Договора, ведно с всички правни последици от това, предвидени в закона и договора. Нотариалната покана била връчена на 27.02.2013 г., срокът бил изтекъл на 05.03.2013 г., като считано от 05.03.2013 г. договорът бил едностранно развален от кредитора. Съгласно записванията от счетоводството на „У. Л.” , длъжникът „Е. В.” О. не е правил доброволни плащания по договора за финансов Л.. След образуване на изпълнителното производство по и.д. № 11935/2012 г. и във връзка с предприетите принудителни мерки от съдебния изпълнител, молителят бил уведомен, че всички плащания по делата са събрани от солидарния длъжник „Е. В.” О., като последното плащане било от 30.01.2013 г. за сумата от 1 506.64 лева. Независимо от многократните покани и предприетите принудителни мерки от страна на съдебния изпълнител след 30.01.2013 г. суми по договора не били постъпвали нито от лизингополучателя „В. Д.” О., нито от поръчителя „Е. В.” О.. Към датата на развалянето на договора, задълженията на лизингополучателя по договора за финансов Л., по основание и размер били, както следва: сумата от 483 415.88 щатски долара, представляваща просрочена главница, за периода от 01.08.2012 г. до 28.02.2013 г.,представляващи вноски №-ра 46, 47, 48, 49, 50, 51 и 52; сумата от 261 751,94 щатски долара,представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2012 г. до 28.02.2013 г.,съгласно чл. V, ал. 1 от Договора и представляващи вноски с №-ра 46, 47, 48, 49, 50, 51 и 52; сумата от 34 738,92щатски долара, представляваща договорна лихва /неустойка/ за забава, за периода от 31.08.2012 г. до 04.03.2013 г.,съгласно чл. XXII, ал. 4 от Договор за финансов Л. на самолет № 86173/3 1.10.2008 г.; сумата от 627 942.54щатски долара и 247лева, начислена за периода от 21.12.2011 г. до 04.03.2013 г., представляващи част от други задължения по издадени фактури, дължими от лизингополучателя на основание чл. XXVII от договора за финансов Л. на самолет. Твърди се, че длъжникът бил неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ТЗ, тъй като не бил в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения, произтичащи от търговска сделка. На първо място, „Е. В.” О. било неплатежоспособно още към 15.11.2011 г. предвид обстоятелството, че последното доброволно плащане за задълженията на „В. Д.” О. по договора за Л. било извършено на 14.11.2011 г. Длъжникът бил неплатежоспособен и към датата на разваляне на договора спрямо него - 06.03.2013 г. Счита също, че към момента, била налице и свръхзадлъженост на длъжника по смисъла на чл. 742, ал. 1 от ТЗ, тъй като имуществото на „Е. В.” О., не било достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Иска се обявяване неплатежоспособността на „Е. В.” О. и определяне за начална й дата – дата 15.11.2011 г., откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на „Е. В.” О. в несъстоятелност. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа молбата. Претендира разноски.

В представен по делото, в срока по чл.131 от ГПК, писмен отговор ответникът „Е. В.” О. Г.К. изразява становище за недопустимост и неоснователност на подадената молба. Твърди се в отговора, че „У. Л.” , Г. не притежава качеството „кредитор на длъжника по търговска сделка”, поради което и няма надлежна активна легитимация. Твърди се, че твърдяните вземания не произтичат от търговска сделка, тъй като договора за поръчителство не представлява такава, а именно: търговска сделка. Твърди се също, че е налице спорна изискуемост на вземанията, тъй като изискуемостта е предмет на установяване по две висящи дела. Ответникът не правел плащания по твърдените вземания, тъй като ги оспорва. Сочи се в отговора, че е налице разлика между заявеното и посоченото в един от изп.листове и се прави твърдение за липса на предпоставките на чл.608 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. В съдебно заседание, както и в представена по делото писмена защита, процесуалният представител на ответника излага подробни съображения, като моли съда да остави молбата без разглеждане като недопустима или да я остави без уважение, като носнователна. Претендира сторените разноски.

Окръжният съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От представения по делото и приет като доказателство договор за финансов Л. на самолет № 86173 се установява, че на 31.10.2008 г. между „У. Л.” Г., като лизингодател, и „В. Д.” О. Г. П., като лизингополучател, е бил сключен договор за финансов Л. на самолет № 86173, като лизинговият обект е бил предаден на лизингополучателя. Видно от договор за поръчителство от 31.10.2008 г. към договор за финансов Л. № 86173, за задължението на главния длъжник – „В. Д.” О., произтичащо от договора за финансов Л., като солидарен длъжник (поръчител) се е задължил ответникът "ЕР В." О..

По делото са приети като доказателства 2 броя удостоверения, издадени от ЧСИ с рег. № 838 – № 34638/13.05.2013 г. и № 34639/13.05.2013 г., съгласно които срещу „В. Д.” О. Г.П. и "Е. В." О. Г.К., по молба на „У. Л.” Г., въз основа на изпълнителен лист от 12.12.2012 г. по ч.Г.д.№ 16549/2012 г. по описа на Районен съд – П., е образувано изпълнително дело № *1935 по описа на частния съдебен изпълнител, за заплащане на главница в размер на 314 905.10 лева, ведно със законната лихва върху нея от 18.10.2012 г., която към този момент е 18 246.55 лева до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 28 067.94 лева, както и следващи се такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ.

Представени са и 2 броя удостоверения (л.73 и л.74) със същите изходящи номера и дата – № 34638/13.05.2013 г. и № 34639/13.05.2013 г., издадени от ЧСИ с рег. № 838, съгласно които срещу „В. Д.” О. Г.П. и "Е. В." О. Г.К., по молба на „У. Л.” Г., въз основа на изпълнителен лист от 12.12.2012 г. по ч.Г.д.№ 16549/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив и изпълнителен лист от 29.04.2013 г. по ч.Г.д.№ 7156/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано изпълнително дело № *1935 по описа на частния съдебен изпълнител, за заплащане на главница в размер на 839 224.99 лева, ведно със законната лихва върху нея, която към този момент е 21 109.82 лева до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 370 334.70 лева, както и следващи се такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ.

По делото са приети като доказателства и изпълнителнителните листове от 12.12.2012 г. по ч.Г.д.№ 16549/2012 г. по описа на Районен съд – П. и от 29.04.2013 г. по ч.Г.д.№ 7156/2013 г. по описа на Районен съд – П., посочени в цитираните по – горе удостоверения на ЧСИ с рег.№ 838. Видно от изпълнителен лист от 12.12.2012 г. по ч.Г.д.№ 16549/2012 г. по описа на Районен съд – П., същият е издаден в полза на „У. Л.” Г. срещу „В. Д.” О. Г.П. и "Е. В." О. Г. К. за сума, представляваща главница, цифром – 13 6670.80 щатски долара и словом – тринадесет хиляди шестотин и седеýдесет хиляди долара и 80 цента. Във връзка с описаните изпълнителни листове, по делото е прието като доказателство заерено копие от определение № 2257 от 19.07.2013 г. по ч.Г.д.№ 250/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилен изпълнителния лист от 29.04.2013 г., издаден въз основа на заповед № 4458 от 29.04.2013 г. по ч.Г.д.№ 7156/2013 г. по описа на Районен съд – П. Представени и приети като доказателства са и искова молба от „У. Л.” Г. против „В. Д.” О. Г.П. и "Е. В." О. Г. К., удостоверение изх.0 38826/29.05.2013 г. на ЧСИ с рег. № 838 и възражение от "Е. В." О. Г.К. по ч.Г.д.№ 7156/2013 г. на Районен съд – П., с В.№ 25904/31.05.2013 г., от които се установява, че "Е. В." О. Г. К. е подало в срок възражения, че не дължи сумите по издадените по ч.Г.д.№ 16549/2012 г. по описа на Районен съд – П. и по ч.Г.д.№ 7156/ 2013 г. по описа на Районен съд – П. заповеди за изпълнение.

По делото е приета като доказателство нотариална покана с per. № 1084 от 27.02.2013 г. на нотариус с per. № 179, с район на действие PC – П., с която лизингодателят „У. Л.” кани лизингополучателя „В. Д.” О. да заплати посочени като просрочени по договора суми, като е посочил, че ако в срок до 5 дни от получаване на поканата не бъдат погасени текущите просрочия, обявява договорът за развален по изключителна вина на длъжника. Представена е и оформена от нотариуса разписка за получаване на нотариалната покана с дата 27.02.2013 г. Представена е също и нотариална покана с рег.№ 1258/27.02.2013 г. на нотариус с рег.№ 500, с район на действие PC – София, с която лизингодателят „У. Л.” кани "Е. В." О., в качеството му на поръчител по договора за финансов Л., да заплати посочени като изискуеми и просрочени зцадължения на „В. Д.” О. в посочен размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, а съгласно чл. 625 от ТЗ такова производство се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора, или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В тази връзка, от изложените в молбата за откриване на производство по несъстоятелност обстоятелства се установява, че „У. Л.” претендира вземане от "Е. В." О., произтичащо от договор за поръчителство от 31.10.2008 г., сключен между тях, по силата на който ответникът "Е. В." О. се е задължил като солидарен длъжник (поръчител) за чуждо задължение – на „В. Д.” О., произтичащо от договор за финансов Л. на самолет № 86173, сключен между „У. Л.” и „В. Д.” О..

Във връзка с изложеното следва да се посочи, че договорът за поръчителство, който е уреден в Закона за задълженията и договорите, не представлява търговска сделка. Същият макар и да е акцесорен и с обезпечителен характер спрямо главното задължение, е различен от договора, от който е породено главното задължение – в случая договор за финансов Л. на самолет, сключен на 31.10.2008 г. между „У. Л.” и „В. Д.” О.. Търговският характер на договора за финансов Л., от който възниква главното задължение, не определя и акцесорната сделка – договора за поръчителство от 31.10.2008 г., като търговска. В този смисъл е и решение № 994 от 7.01.2008 г. на ВКС по т.д.№ 595/2007 г., ТК, ІІ т.о.

В конкретния случай, договорът за поръчителство от 31.10.2008 г. не представлява търговска сделка и с оглед разпоредбата на чл.286, ал.1 от Търговския закон, тъй като не се установява да е извършена по занятие от "ЕР В." О..

Или, от горното следва, че в случая не са налице кумулативно предвидените в чл.608, ал.1 от ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, доколкото претендираното вземане не произтича от търговска сделка, поради което молителят „У. Л.” не е кредитор на ответника по търговска сделка по смисъла на чл. 625 от Търговския закон. Само на това основание молбата на „У. Л.” за откриване на производсво по несъстоятелност на „Е. В.” О. К. следва да се отхвърли като неоснователна.

От друга страна, от събраните по едлото и обсъдени по – горе доказателстгва се установява, че изискуемостта на претендираното парично задължение по договора за поръчителство е спорна. Така, установява се, че пртендираното вземане в размер на 532 029.53 щÓтски долара, законна лихва за забава в размер на 25 790.94 щатски долара, както и разноски общо в размер на 25 605.35 лева, е въз основа на изпълнителен лист от 29.04.2013 г., издаден на основание заповед за изпълнение по ч.Г.д.№ 7156/2013 г. по описа на Районен съд – П., който изпълнителен лист е обезсилен с влязло в сила определение № 2257 от 19.07.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, като е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист по ч.Г.д.№ 7156/2013 г. на Районен съд – П.

Установява се също така, че вземането по изпълнителен лист от 12.12.2012 г., издаден въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по ч.Г.д.№ 16549/2012 г. на РС – П., е оспорено от „ЕР В.” О. и като такова е предмет на висящо съдебно производство.

Независимо от изложеното дотук, в случая не е налице и другата, изискуема от закона материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, а именно – неплатежоспособност на ответника „Е. В.” О.. Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от Търговския закон. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, като в алинея втора на посочения член е установена презумпцията, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. В тази връзка, от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по счетоводен баланс към 16.05.2013 г. – датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, осчетоводените текущи задължения на „ЕР В.” О. са в размер на 9 119 000 лева, от които: краткосрочни банкови заеми в размер на 5 818 000 лева, търговски и други задължения – 2 026 000 лева, текущи данъчни задължения – 357 000 лева и други текущи задължения – 918 000 лева, а текущите (краткотрайни) активи са в размер на 20 956 000 лева. Или, установява се, че краткотрайните активи са достатъчни да покрият задълженията на дружеството. Съгласно експертизата, анализът на финансовото състояние на „ЕР В.” О. към 31.12.2011 г., 31.12.2012 г. и към 16.05.2013 г., е добро, като с наличните краткотрайни активи дружеството може да покрие задълженията си към кредиторите без да застрашава интересите им. В тази връзка, експертизата сочи, че показателите за ликвидност на дружеството, изчислени към 16.05.2013 г., са следните: 1.) коефициент на обща ликвидност – 2.298, 2.) коефициент на бърза ликвидност – 2.186, 3.) коефициент на незабавна ликвидност – 2.186 и 4.) коефициент на абсолютна ликвидност – 0.54. От изложеното е видно, че дружеството има добра обща ликвидност, бърза ликвидност и незабавна ликвидност, като коефициентите са над единица и има лоша абсолютна ликвидност.

Във връзка с горното, седва да се посочи, че краткотрайните активи се класифицират в четири групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 година), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел – т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най – ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценката на икономическото състояние на предприятието се формират посочените по – горе четири коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткосрочни активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички креткосрочни активи (материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови средства и паричните средства) към краткосрочните (текущите) задължения, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или ±бор от няколко групи краткотрайни активи, посочени по – горе, но не всичките. Разликата между коефициента на бърза ликвидност и коефициента на обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси. При коефициента на незабавна ликвидност се изключват и креткосрочните вземания, а коефициента на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните парични средства към текущите задължения. Следва да се посочи, че при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства, като част от него, които парични средства са най – динамичния показател, тъй като са най – ликвидни. Ето защо коефициента на абсолютна ликвидност, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приемат за помощни спрямо коефициента на обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал, т.е. включително с материалните запаси, краткосрочните вземания и краткосрочните финансови активи, които при реализирането им, което се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на длъжника е коефициента на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните /текущи/ задължения. За норматив при коефициента на обща ликвидност се приема коефициент „1”, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поеме плащанията по тях. В случая коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 16.05.2013 г., е 2.298. От назначената по делото експертиза се установява, че краткотрайните активи (в размер на 20 956 000 лева) са достатъчни да покрият текущите задължения на дружеството (в размер на 9 119 000 лева) без да се застрашат интересите на кредиторите.

От изложеното е видно, че краткотрайните активи на дружеството са достатъчни да покрият текущите му задължения, дори и към последните да се добави и претендираното от „У. Л.” задължение, което вещото лице, само въз основа на счетоводните записвания при ищеца, сочи, че е в размер на 2 112 000 лева. В тази връзка, експертизата установява също, че в счетоводството на „Е. В.” О. не са осчетоводени задължения към „У. Л.” по договор за финансов Л. № 86173/31.10.2008 г. за периода от 31.10.2008 г. до 05.03.2013 г., след която дата няма осчетоводени задължения и съгласно счетоводните книги на „У. Л.” .

Експертизата установява също, че съгласно счетоводната информация, „Е. В.” О. изпълнява редовно и в срок паричните си задължения и няма просрочени задължения, следователно не са налице затруднения при изплащането на задълженията, както и че към 31.05.2013 г. реализираните приходи от продажби са в размер на 42 584 000 лева.

Съдът изцяло възприема констатациите и заключението на назначената по делото експертиза, като същото е пълно и ясно, обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност. В тази връзка, констатациите и заключението на вещото лице не се опровергават от представените и приети по делото като доказателства 3 броя договори за особен залог на тъгровско предприятие от 13.05.2013 г., сключени между „Е. В.” О. и „Б. Б. Р.”. По отношение на същите вещото лице в съдебно заседание сочи, че не е проверявала дали тези договори са осчетоводени към 13.05.2013 г., като е възможно същите да се осчетоводят и към 31.05.2013 г.

Впрочем, от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че дружеството „Е. В.” О. не е неплатежоспособно, поради което и молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на последното е неоснователна.

Предвид изложеното по – горе и тъй като не са налице изискуемите от закона предпоставки, следва молбата на „У. Л.” за откриване производство по несъстоятелност на „Е. В.” О. да се отхвърли като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 631 от Търговския закон, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молбата наУ. Л.” със седалище и адрес на управление в Г., Б.Ц. Ш. № *, ЕИК *********, за откриване производство по несъстоятелност на „Е. В.” О. със седалище и адрес на управление в Г.К., ул.”Р.” № *, В.*, А.*, ЕИК *********, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: