Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София,13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 6208 по описа за
2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Р.Х.А. против Ж.В.Р. иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 23.05.2012 г., около 19:30 ч., на бензиностанция
„Шел“, намираща се на магистрала „Люлин“, в района на с.Студена, община Перник,
ответникът й причинил множество телесни увреждания. При извършване на маневра с
цел паркиране, водачът на л.а. „Ауди“ с рег №******- И.Е.З., преминала с гумите
на превозното средство през краката на ищцата и краката на дъщеря й. А.
извикала силно. От автомобила излязъл ответникът, който започнал да я обижда,
псува и заплашва, казал й, че ще я пребие и убие. Дъщеря й се разплакала от
страх и притеснение. Р. започнал да удря ищцата по лицето, главата и цялото
тяло. От носа й потекла кръв, тя изгубила съзнание и се свлякла до колата.
Когато дошла на себе си, видяла, че ответникът биел съпруга й и продължавал да
псува и заплашва. Жената, която управлявала автомобила, изтичала към нападателя
и извикала „Ж., какво правиш, бе?“. Към датата на деликта съпругът й бил
прекарал два мозъчни инсулта и бил инвалид, с призната група инвалидност от 92
%. С много притеснения и болки, в състояние на стрес, ищцата пристигнала в Бобошево, където легнала, но
постоянно повръщала, изпитвала силни боки и не била в състояние да се държи
нормално. На следващия ден била приета в „Спешно отделение“ на болницата в
Благоевград, където я поставили на системи. Направена й била снимка на главата.
Лекарите настоявали да остане на легло, но тъй като заемала отговорен пост в
„Уникредит Булбанк“, решила, че трябва да се върне на работа. Вследствие на
побоя А. получила следните телесни повреди: кръвонасядания на клепачите на
двете очи, кръвонасядане по предна повърхност на дясното рамо, сътресение на
мозъка, черепно-мозъчна травма, счупване на носните кости. От изживения стрес настъпил
срив в имунната й система, поради което заболяла от „херпес зостер“.
Преживяното се отразило върху изпълнението на служебните й задължения -
причернявало й, виело й се свят, имала пристъпи на прилошаване и залитане,
нямала желание да работи с клиенти. Това наложило да напусне работа. Стойността
на претърпените неимуществени вреди ищцата определя на 50 000 лв. Моли съда да
осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва да
е извършил противоправни действия; оспорва ищцата да е претърпяла описаните от
нея неимуществени вреди; оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между твърдяните противоправни действия и
евентуални вреди, причинени на ищцата; оспорва размера на иска. Моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 23.05.2012 г. ищцата, заедно със съпруга си, дъщеря си/на 7 години/,
своята майка, и приятелката си – св. С.В., са пътували към семейната й вила в Бобошево. По пътя са спрели на бензиностанция
„Шел“, намираща се на автомагистрала „Стума“. Ищцата заедно с дъщеря си са
слезли от автомобила, за да купят сладолед за детето, а съпругът й е седнал да
пуши под един от чадърите на паркинга. Майката на ищцата и св. В.са останали в
автомобила. Прозорецът на превозното средство е бил свален. Св.В.е видяла, че
ищцата и дъщеря й са си купили сладолед и са тръгнали към своя автомобил. В
този момент покрай тях е минал л.а “Ауди“, черен на цвят, с рег. № ******, управляван от млада жена.
Ищцата е дръпнала дъщеря си. От автомобила е слязъл мъж на около 30 и няколко
години, с тъмна коса, среден на ръст, „нормално слаб“, „не много слаб“/св.В./.
Той е бил много агресивен, с неадекватно поведение. Мъжът е започнал да обижда
ищцата, нарекъл я е „селянка“, изведнъж я е ударил в лицето и тя е паднала на
земята. Тогава към тях се е приближил съпругът на ищцата и двамата мъже са се сбили
в края на паркинга. От лекия автомобил “Ауди“ с рег. № ******е излязла млада
жена, която се е затичала към биещите се мъже и е извикала „Ж., какво правиш ?!“.
Ищцата е записала номера на л.а „Ауди“ на листче хартия. След като са отишли на
семейната вила на пострадалата тя е повръщала, поради което три дни след
инцидента /на 26.05.2012 г./ е отишла в Спешно отделение в Благоевград. Лекарите
са искали тя да остане в болницата, но ищцата е отказала, тъй като е работела в
банка и е трябвало да предаде служебните си ключове. Направили са й снимка и са
установили, че има счупване на носа. Лекарите са установили, че има и
кръвонасядания по клепачите.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на св.В.и медицинската
експертиза по делото, които съдът кредитира. В хода на процеса са събрани
и други гласни доказателства – показанията на св.П.и П., както и
психологическа експертиза, които ще бъдат обсъдени по-долу в мотивите на
решението.
Приложена е и преписка 369600-1862/2015г. на Второ РПУ - Перник, образувана
по сигнал на Р.Х.А., която е приключила с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен този иск, трябва да е осъществен следният фактически
състав: 1/противоправно деяние;
2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата;
4/вина на дееца.
Спорни въпроси по делото са дали на 23.05.2012 г. е извършено противоправно
деяние, кой е неговият извършител, претърпяла ли е ищцата вреди, дали същите са
в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на сочения от ищцата
деликвент.
За установяване на противоправното
деяние по делото и кой е неговият извършител са разпитани св.В.и св.П./двете
ангажирани от ищцата/, както и св.П.
/ангажиран от ответника/.
От показанията на св.В.в съдебно
заседание от 06.03.2019 г. и от нейния преразпит в съдебно заседание на 14.10.2020
г. се установява, че на 23.05.2012 г. на бензиностанция на „Шел“ на АМ “Струма“
непознат мъж, който слязъл от черен на цвят л.а „Ауди“, управляван от млада
жена, се е скарал с ищцата, нарекъл я е „селянка“ и я е ударил по лицето. Свидетелката заявява,
че мъжът използвал нецензурни думи по адрес на ищцата, които обаче не конкретизира в съдебно заседание.
Мъжът се сбил със съпруга на ищцата.
Тогава от л.а „Ауди“ излязла млада жена, която се затичала към биещите се мъже
и се обърнала към непознатия мъж с думите “Ж., какво правиш?!“. Ищцата записала
номера на процесния л.а „Ауди“ - рег. № ******. Свидетелката описва непознатият
мъж по следния начин: с тъмна къса коса, на около 30 и няколко години, среден
на ръст, слаб, когото младата жена, излязла от същия автомобил, е нарекла „Ж.“.
В съдебно заседание от 14.10.2020 г.
свидетелката заявява, че извършителят е бил „слабичък“, също като ответника, който присъства в залата, но не може да каже категорично, дали това
е той, тъй като Р. по време на разпита на свидетелката е с маска на лицето и с
очила./заседането е по време на епидемията от Ковид/.
Страните не спорят, а това е
установено и от разследващия орган по преписка 369600-1862/2015г. на Второ РПУ-
Перник, че собственик на л.а“Ауди“ с рег. № ******е И.Е.З..
От показанията на св.П. се установява,
че И.З.е приятелката на ответника. Запознал се с тях през 2011 г. Свидетелят притежавал
къща за гости в Добринище. Преди няколко години Ж. му казал, че от полицията в
Перник са го търсили за някаква случка. Не знаел за какво го търсят, някаква
жена прендирала нещо, но нямало „нищо такова“. През м.март свидетелят научил от ответника, че тази жена е
завела съдебно дело срещу него за инцидент на бензиностанция близо до Перник, в
който Р. не бил участвал. В процеса на разговора станало ясно, че в деня на
инцидента, ответникът е бил на гости в семейния хотел на свидетеля. На 21 май ответникът
и приятелката му И.З.пристигнали в Добринище. Един ден след тяхното пристигане
било земетресението в Перник, затова свидетелят запомнил датата. Ж. и И.стояли два
дни, защото на 24 май имали резервация за Гърция. На 23 май вечерта /два дни
след пристигането си/, към 20-21 часа Ж. и И.тръгнали за Гърция, защото трябвало
да хванат сутринта ферибота и нямало смисъл да тръгват по-рано. В Добринище
пристигнали с автомобила на Ж. „Опел Корса“. Обикновено, когато пътували двамата,
Ж. управлявал колата, но понякога и И.карала. Тя притежавала „Ауди“, което и двамата карали. На
23.05.2012г. тръгнали за остров Закинтос. През деня ходили на хижа „Безбог“,
после отишли в една механа да вечерят и след това потеглили за Гърция.
Св.П.заявява, че е очевидец на
ицидента на бензиностанция „Шел“. Твърди, че на 23.05.2012 г. била на „Макдоналдс“,
близо до бензиностанцията. Валял дъжд. Излязла да пуши навън и видяла на
паркинга как станал боят. Ищцата била окървавена. Свидетелката се притеснила и й
се обадила 3-4 дни след случая. Инцидентът станал на 30-40 метра от нея. Свидетелката не
се приближила до ищцата, тъй като трябвало да се грижи за детето си, което било
малко. Не се обадила веднага, защото била с компания.
От справка от Националния институт по
метеорология и хидрология се установява, че 23.05.2012 г., около 19.30 часа, за
района на автомагистрала Струма, с.Студена, общ.Перник, от ранните часове на
23.05.2012 г. до 18.00 часа е валял дъжн, но след 18.00 часа до края на деня
няма валежи.
При така събраните доказателства съдът
не кредитира поканията на св.П.в частта, в която описва деянието. Същата
не е била очевидец, тъй като след 18.00 часа не е валял дъжд, а тя заявява, че
по време на инцидента е валял дъжд. Св. П.не е посочена като очевидец на
деянието и в жалбата, подадена от ищцата, на 06.10.2015 г. до Окръжна
прокуратура – Перник, за разлика от св.В../л.17 от преписка 369600-1862/2015г.
на Второ РПУ- Перник/. От друга страна св.В.също не сочи в показанията си да е
валял дъжд.
При съспоставяне на показанията на св.
П. и св. В.се установява, че същите са противоречиви относно обстоятелството с
какъв автомобил са пътували И.З.и Ж.Р. на 23.05.2012 г. Според св.В.на
посочената дата И.З.и ответникът са били на бензиностанцията „Шел“ на АМ “Струма“
с л.а“Ауди“ с рег. № ******/собственост на И.З./, а според показанията на св.П.
на 23.05.2012 г. късно вечерта/около 20 - 21 часа/ двамата са тръгнали от
Добринище към Гърция с друг автомобил – „Опел“/собственост на ответника/ .
Съдът не кредитира показанията на св.П.,
който заявява, че на 23.05.2012 г. И.З.и ответникът са пътували
с л.а „Опел“ и са си тръгнали към 20 - 21 часа. Съдът не даде вяра на показанията
на свидетеля в тази част, тъй като същият признава, че е разговарял с ответника,
когато е започнала предварителната проверка срещу него и Р. му е казал, че не
знае защо се води това разследване, но тогава нито ответникът е посочил П. като
свидетел пред разследващия орган, нито самият П. се е явил, за да даде
показания, че ответникът е бил отседнал в хотела му и е пътувал на посочената дата с приятелката
си с л.а „Опел“. От приложената преписка на Второ РПУ-Перник се установява, че ответникът
изобщо не е дал писмени обяснения. Вместо
това от негово име е написал „сведение“ неговият адвокат М.Д.. Той също не е посочил
П. за свидетел. От преписката е видно,
че И.З.също е дала писмени обяснения, но
в кориците на предварителната проверка липсват писмени сведения от св.П., тъй като
същият не е бил посочен като свидетел нито от З., нито от Р..
За разлика от показанията на св.П.,
показанията на св.В.относно процесния автомобил и лицата, които са пътували с
него, са последователни и безпротиворечиви. Св.В.е посочена, като очевидец на
деянието при подаване на жалба на 06.10.2015 г. до Окръжна прокуратура – Перник.
Към датата на подаване на сигнала ищцата не е знаела, че И.З.е приятелка на ответника Ж.В.Р., но независимо от това, в сигнала е
посочено името на мъжа, който е пътувал с нея в л.а“Ауди“ с рег. № ******– Ж..
При така кредитираните доказателства,
съдът приема, че е налице единна и непрекъсваема верига от косвени
доказателства, обуславящи единствения възможен извод,че извършител на
противоправото деяние е ответникът Ж.В.Р..
Извършителят е слязъл от МПС/л.а“Ауди“ с рег. № ******/, което е
собственост на И.З., за която се установява по делото, че е приятелка на
ответника Р.. Извършителят е бил наречен от жената, излязла от автомобила – „Ж.“.
Не се твърди на посочената дата – 23.05.2012г. автомобилът на З. да е бил
ползван от други лица – млада жена
и мъж на около 30 и няколко години,
който да носи същото малко име, като малкото име на ответника – Ж..
В хода на процеса се установи, че
ищцата е претърпяла телесни повреди при нанесения от Р. удар по лицето й. Видно
от назначената по делото медицинска експертиза, която съдът
приема, три дни след инцидента /на 26.05.2012г./ на пострадалата са извършени
прегледи, изследвания, вкл. и рентгенография, при които са установени контузия
на носа със счупване на носни кости и кръвонасядания на клепачите на двете очи.
Според вещото лице, при неразместено счупване на носните кости, в началото се
наблюдава кървене, болка и оток на носната лигавица, водеща до затруднено
носово дишане. Кървенето от носната лигавица, ако не е обилно, обичайно спира
спонтанно за 1-2 дни. В конкретния случай кървенето е спряло за 1-2 дни и това е
регистрирано при прегледа на ищцата 3
дни след инцидента. Силните болки в носа са намалели и изчезнали до 2-3 седмици.
През това време е спаднал отокът на носната лигавица и се е възстановило
носовото дишане. Счупените носни кости са зараснали с образуване на калус до 30
- 45 дни. На 29.05.2012 г. при преглед на ищцата са регистрирани хипертонична
болест, флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници. Тези
болестни състояния нямат връзка с причинената травма на главата.
Дискоординационният синдром, който е регистриран на 01.06.2012 г., може да е
последица от преживяна черепно-мозъчна травма. За това състояние липсва
клинично проследяване и е възможно то да е следствие и от хипертоничната болест
на ищцата. Болничните листове от 01.10.2012г. и от 11.10.2012г. са по повод на
вирусно заболявне – „херпес зостер“, което не е в причинно-следствена връзка с
травмата на главата. Неспазването на режим на лечение или налични хронични
болестни промени могат да станат причина възстановяването да протече за
по-продължителен период от време. След медицинските прегледи на 26.05.2012 г. и
на 29.05.2012 г. липсват данни за други прегледи на телесните повреди по
главата на пострадалата, поради което вещото лице приема, че не са настъпили усложнения от травмите и възстановяването е
протекло нормално и в рамките на средностатистическите срокове. При липса на
проследяваща документация, дори ищцата да има някакви оплаквания от по-късен
период, те не могат да се свържат с травмата. Според вещото лице, телесните
повреди, установени при прегледа на 26.05.2012 г./контузия на носа със счупване
на носни кости и кръвонасядания на клепачите на двете очи/, могат да се получат
по време и начин, описани в исковата молба, а именно - при нанесени удари по лицето и главата на
23.05.2012 г., поради което експертът е приел, че е налице причинно-следствена
връзка между удари по главата на пострадалата и посочените увреждания.
Вещото лице е установило,
че при прегледи на ищцата на 26.05.2012 г. и на 29.05.2012 г. /няколко дни след
инцидента/ й е поставена и друга диагноза: „Обс. Комоцио церебри“/“съмнение за
преживяно сътресение на мозъка“/. От представения по делото лист за преглед на
пациент в Спешно отделение № 7247/
26.05.2012г. / л.4/ е видно, че тази диагноза е поставена именно при прегледа
на 26.05.2012 г./три дни след инцидента/, а в съдебно медицинско удостоверение от
29.05.2012 г. е посочено сътресение на мозъка след черепно-мозъчна травма. В
съдебно заседание експертът заявава, че не
може да се установи категорично причинно-следствена връзка между ударите по
главата на ищцата и черепно-мозъчна травма, защото диагноза „мозъчно
сътресение“ може да се постави само в деня на инцидента, не и след това.
Неправилно е да се поставя диагноза „мозъчно сътресение“ няколко дни по-късно и
то на базата единствено на оплаквания на пострадалата. В конкретния случай
липсват обективни данни, даващи информация за мозъчно сътресение. Такава
диагноза може да се постави, ако пострадалата бе прегледана в деня на
инцидента, констатират се травмите по главата и пациентката има гадене, повръщане
и световъртеж, установени при преглед от лекар. След три и повече дни такава
диагноза е несигурна и е некоректно да бъде поставена от лекар.
Може да се постави диагноза „състояние след мозъчно сътресение“, но не и „мозъчно
сътресение“. При ищцата на 01.06.2012 г. е установен дискоординационен синдром,
който може да се дължи на много неща - може
да е последица от черепно-мозъчна травма, но може и да е последица от
хипертонична болест, от каквата е страдала А.. Според вещото лице в
медицинските документи липсват данни за поставяне на дигноза „съмнение за
мозъчно сътресение“. При
така даденото от вещото лице заключение, което съдът кредитира, и изразеното от него становище в съдебно
заседание, настоящият състав приема, че по делото не е установено ищцата да е претърпяла
черепно-мозъчна травма при инцидента на 23.05.2012 г. Следва
да се посочи, че св. В.заявява в своите показания, че е медицинско лице и
според нея ищцата след удара по лицето и падането на земята е изгубила
съзнание, после повърнала. Когато отишли на вилата й, А. продължила да повръща,
поради което няколко дни по-късно посетили Спешното отделение в
Благоевград. Показанията на св.В., че
ищцата е изгубила съзнание и е повръщала непосредствено следу удара по главата
сами по себе си не са достатъчни да докажат черепно-мозъчна травма, след като
такава не е установена при преглед от лекар
в деня на инцидента, нито е установена по обективни данни от лекар.
Диагнозата „Съмнение за преживяно сътресение на мозъка“, поставена на 26.05.2012
г., е некоректна, според медицинската
експертиза, тъй като не почива на медицинския стандарт за поставяне на такава
диагноза./заключение на медицинската експертиза, становище на вещото лице в
съдебно заседание/. По делото липсват и
данни какво точно медицинско образование има св.В.. От друга страна тази
свидетелка описва телесни повреди по ищцата – прегазване на краката й от л.а“Ауди“
с рег. № ******, каквито не са установени по делото. Сред предписаните на
ищцата лекарства при прегледа на 26.05.2012 г. – „диазепам“ и „манитол“ –
липсват медикаменти, които да са срещу повръщане. С оглед заключението на
медицинската експертиза, което съдът кредитира, по делото не бе установено
ищцата да е получила черепно-мозъчна травма на 23.05.2012 г. За
установяване на претърпените от пострадалата неимуществени вреди в хода на
процеса са разпитани св.П.и е допусната психологическа експертиза. От
психологичската експертиза, която съдът приема, се установява, че при ищцата се наблюдават симптоми, характерни за
разстройство в адаптацията, изразено в тревожно-депресивна реакция. Стресът в
психологията е състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от
отрицателно физическо или емоционално въздействие, като най-вече това се отнася
до високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката,
емоциите и умствената концентрация. При ищцата се отчитат нарушения на всички
тези нива. Вещото лице заявява, че не би могло да определи срока за
възстановяване на А., тъй като той зависи както от нейните индивидуални ресурси
за справяне, така и от подкрепата на средата, в която живее. Експертът е приел, че би могло да има причинно-следствена връзка
между нанесени на ищцата удари, обиди, закани и получените от нея психически
увреждания. При изготвяне на експертизата вещото лице е
използвало три методики: скала на Аарон Бек за оценка на степента на депресия,
теста на Уйлям Цунг за депресия и самооценъчна скала за тревожност на
Спилбъргър. Резултатите от тях са допълнени от диагностично интервю. В него ищцата
е разказала с точни и подробни детайли за наблюденията си и за преживяванията
си от инцидента, което, според вещото лице, сочи на достоверност на разказа й.
Тя си е спомнила точно с какво е била облечена, какво е било времето и т.н. Резултатите
от тестовите методики са показали типичните реакции на човек в състояние на
стрес и дезадаптация – ищцата е заявила, че трудно заспива, има нарушения на
съня, при нея се наблюдава лесна раздразнителност и избухвания, трудна
концентрация и усилено бодърстване, проявява се засилено чувство на тревога,
настъпила е и значителна промяна в теглото й - напълняла е с 26 кг. Според
психолога, това може да се дължи както на състояние на стрес, така и на
медикаменти, които са били предписани на пострадалата от психиатър след
инцидента. Когато А. се връща към спомените си от събитието, често се
разплаква. Емоциите й в ежедневието са почти изцяло в негативния спектър. При
диагностичното интервю тя е съобщила и за често сърцебиене, както и за
уморяемост, без причина, при извършване на ежедневни задължения, които преди е
осъществявала с лекота; споделила е, че по-трудно взима решения от преди и че има
по-малко енергия - отнело й е месеци, докато се организира да заведе детето си на
стоматолог. Животът на ищцата се е променил - вече не изпитва удоволствие от
занимания, които преди са й харесвали. Затворила се е в себе си, страхува се да
излиза от къщи, с пазаруването основно
се занимава дъщеря й, не се вижда с приятелки, не ходи на рожденни дни, нито на
разходки с дъщеря си. Това отдалечаване
от другите и очевидното снижаване на интересите и на участието в значими прояви
е характерно за състояние на Посттравматичо стресово разстройство (ПТСР). Настъпили
са промени и в светогледа на ищцата - не вижда добри перспективи за бъдещето си
и е без очаквания да има нормален живот по нататък. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че А. описва състоянието си след побоя
по много точен начин, който отговаря на
разстройство на адаптацията, изразено в тревожно-депресивна реакция. В
живота на пострадалата има и други травматични събития – съпругът й е с два
инсулта и след събитието е получил трети
инсулт, а след това е бил ампутиран и кракът му. Психологическите
тестове, които е използвало вещото лице/проективна методика/, са разкрили както
преживяванията на ищцата, свързани с други травматични събития в живота й, така
и преживявания, свързани с физическо насилие над нея. Думите, които е използвала
пострадалата при интервюто, и нейното поведение са дали основание на вещото
лице да приеме, че е налице причинно-следствена връзка между насилието, което е преживяла, и сегашното
й състояние. За
установяване на претърпените от А. неимуществени вреди по делото е разпитана и
св.П.. Съдът кредитира нейните показания в частта, в която описва негативните
емоционални преживявания на ищцата, не и относно описанието на противоправното деяние. Съдът даде вяра на
показанията й в частта относно претърпените от ищцата неимуществени вреди, тъй
като те се подкрепят и от психологическата експертиза. От показанията на св.П.се
установява, че са се познавали с пострадалата – децата им са посещавали една и
съща детска градина и семействата им са живеели в една и съща „махала“. Свидетелката
заявява, че се е грижила за ищцата и мъжа й след случая на бензиностанцията,
тъй като А. не е можела сама да прави това. Свидетелката ходела да пазарува,
чистела, готвела. Ищцата била в стрес, не можела да говори. Мъжът й имал два
инсулта, получил и трети инсулт след боя на бензиностанцията, после му ампутирали
и крака. Ищцата не била в състояние да работи. Преди работела в банка. След инцидента
изпаднала в депресия. Виело й се свят, не можела да осъществява нито домакинска,
нито служебна работа. Не можела да стои на краката си. Дълго време продължило
това състояние, не искала да излиза навън, затворила се в себе си, било я страх да излиза на
улицата. Депресията й продължавала. След инцидента не работела на старата си
длъжност, тъй като се лекувала дълго време и понастоящем не била добре. Постъпила
в болница в Благоевград, но трябвало да се върне след празниците, защото ключът
от банката, от трезора, от СОТ, всичко било в нея. Предишната й работа била в
клон на банка на ул. „Жолио Кюри“, но със синините по лицето не можела да
работи. Свидетелката я видяла 3-4 дни след инцидента. Лицето й било синьо,
рамото - също, едва пристъпвала. Не можела да готви и да домакинства, тъй като
й се виело свят. След това се разболяла и от херпес зостер, както и от лупос. След
случая на бензиностанцията от носа й течала кръв. За самото преживяване говорела
със страх. Детето й било в шок. То спряло да говори, водили го на психолог след случая.
С оглед на
психологическата експертиза и показанията на св.П., съдът приема, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние на ответника, извършено та 23.05.2012 г.
При така събраните
доказателства по делото бе установен фактическият състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което предявеният
иск е доказан по основание.
При определяне размера на иска, съдът отчете следните обстоятелства
- възрастта на ищцата по време на деликта – 53 г.; обстоятелството, че
насилието над нея и обидите към нея
/наречена е „селянка“/ са били отправени в присъствието на детето й и съпругът
й; вида и характера на телесните повреди – леки телесни повреди, изразили се в контузия
на носа с неразместено счупване на носни кости и кръвонасядания на клепачите на
двете очи, които са довели до временно разстройство, неопасно за живота; периодът
на интензивни болки и страдания – кървенето от носната лигавица е спряло спонтанно за 1-2
дни, силните болки в носа са намалели и изчезнали до 2-3 седмици, като през
това време е спаднал отокът на носната лигавица и се е възстановило носовото
дишане. Периодът на възстановяване от травмите е продължил 30 - 45 дни, през
които счупените носни кости са зараснали с образуване на калус. Оздравяването
на ищцата от телесните повреди е пълно и е протекло без усложнения. От друга
страна, съдът отчете силния стрес, който е преживяла пострадалата по време на
инцидента, както и обстоятелството, че при нея се наблюдават симптоми, характерни за разстройство в
адаптацията, изразено в тревожно-депресивна реакция. Животът й се е променил –
затворила се е в себе си, страхува се да излиза на улицата, раздразнителна е, често
избухва в плач, не изпитва удоволствие от занимания, които е имала преди, трудно
взима решения и със затруднение върши обичайни дейности в ежедневието си, които
преди са й отнемали по-малко време.
Като
отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2012 г., съдът определи размер на дължимото
обезщетение от 9 000 лв., до който искът е доказан по основание, а в останалата
част, до пълния предявен размер от 50
000 лв., като неоснователен, трябва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1640 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат А.П.А. ***, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 365, 40 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС,
държавна такса в размер на 360 лв. върху уважения иск, а на СГС разноски за
вещи лица в размер на 72 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ж.В.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, да заплати на Р.Х.А., ЕГН **********,***,
на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 9 000 лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания
от телесни повреди - контузия на носа с неразместено счупване на носни кости,
кръвонасядания на клепачите на двете очи и отправена обида: „селянка“,
причинени на 23.05.2012 г., около 19.30 часа, на бензиностанция “Шел“ на АМ
“Струма“/, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2012 г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 50 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р.Х.А. да заплати на Ж.В.Р., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 1640 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Ж.В.Р. да заплати на адвокат А.П.А. ***, адрес за призоваване: гр.София,
район „Оборище“, ул. “******, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 365, 40 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ж.В.Р. да заплати на държавата, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер
на 360 лв. върху уважения иск, а на СГС разноски за вещи лица в размер на 72
лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
СЪДИЯ
: