РЕШЕНИЕ
№ 2445
гр. Бургас, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20252120102065 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от С. П. С. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 15000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания за периода от 05.04.2024 г. до 04.06.2024 г., вследствие на осъществена
дискриминация, основана гражданство, изразяваща се в това, че са създадени унизителни и
обидни условия в местата, определени за престой на открито в ЗОЗТ ***, тъй като не е
осигурена тоалетна и вода, а на магазина на едно от местата за престой на открито не е
осигурена сянка, ведно със законна лихва върху главницата от 15000 лева, считано от
депозиране на исковата молба в съда – 12.06.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
Твърди се, че на 05.04.2024 г. ищецът е настанен в ЗОЗТ ***. В уточняваща молба от
14.05.2025 г., е уточнено, че за чуждите граждани тези условия са осигурено, а за
българските граждани липсва осигурена тоалетна, вода и сянка в местата, определени за
престой на открито в ЗОЗТ *** създава унизителни и обидни условия, които препятстват
нормалния престой на открито, като по този начин осуетяват правото на престой на открито.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е подала отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснвоателност на предявения иск. Не се
оспорва, че в процесния период ищецът е настанен в ЗОЗТ ***. Оспорват се твърденията на
ищеца за наличие на дискриминационно отношение на основа гражданство. Твърди се, че в
ЗОЗТ *** има само един чужд гражданин, настанен в група с ищеца и който осъществява
правото си на престой на открито по едно и също време и място с ищеца.
1
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени справка от 15.07.2025 г. направена от началника на ЗО
„***“ и график за престоя на открито за ЗО „***“ /л. 24 и л. 25/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. За успешното
провеждане на предявения иск ищецът, следва да установи твърдяните факти, въз основа на
които може да се направи предположение за дискриминация основана на гражданството на
ищеца, както и вида и обема на претърпените вреди и причинна връзка между
дискриминацията и вредите.
В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е
дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение,
че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно
третиране не е нарушен – чл. 9 ЗЗДискр.
Горното означава, че след като ищецът по делото представи доказателство, от което
може да се направи предположение за наличие на твърдяната от него дискриминация, делото
продължава с обърната тежест на доказване, доколкото ответната страна трябва да докаже,
че принципът на равно третиране не е нарушен.
Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД е всяко по-неблагоприятно
третиране (съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗЗД последното се дефинира като всеки акт, действие
или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо
друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с
други лица) на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или
на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства.
От анализа на горната разпоредба следва, че за да се приеме, че от страна на
ответника е осъществена пряка дискриминация, е необходимо да се установи, че ищеца е
третиран по-неблагоприятно на основата на някои от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр, отколкото е третирано, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на
ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна.
Неправомерният избирателен подход към отделни лица – в случая към ищеца, трябва да е
обвързан, да е продиктуван от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл е необходимо да
се установи не само различно третиране на ищеца, а също и че това третиране е извършено
съзнателно и въз основа на някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като трябва да
2
е налице и пряка причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и
причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по чл. 4 от
закона. С други думи конкретните действия на ответника, за които се твърди, че имат
дискриминационен характер, трябва да се основават единствено на личния статус на
засегнатото лице.
По делото от ищеца не са ангажирани доказателства, обосноваващи предположение
за осъществяване спрямо него на твърдяната в исковата молба дискриминация, поради което
съобразно чл. 9 ЗЗДискр., тежестта на доказване по делото, в случая не е обърната и лежи
върху ищеца. С оглед това, съдът приема, че оставайки недоказан, предявенят иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В допълнение следва да се посочи, че дори по
делото да бяха ангажирани доказателства за наличие на твърдяната от ищеца
дискриминация, ответникът ангажира доказателства по делото – справка и график за престоя
на открито, от които се установява, че за процесния период в общежитието е настанен само
един чужд гражданин, който е в група с ищеца и който осъществява престоя си на открито
при същите условия както всички останали затворници. С оглед това и в този хипотеза
предявеният иск би бил неоснователен.
Изтъкнатите в молба от 14.05.2025 г., депозирана от ищеца актове на дискриминация
са посочени от ищеца след депозиране на исковата молба в съда и са извън дадените с
Определение № 2252/12.04.2025 г. по гр. д. № 2065/2025 г. на РС – Бургас указания за
отстраняване на нередовности в исковата молба, поради което не са предмет на делото и
съдът не дължи произнасяне по тях. Последното не е пречка за завеждане на ново дело, с
предмет актовете на дискриминация предмет на молбата от 14.05.2025 г.
По настоящото производство не се дължат разноски, съобразно чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. С., ЕГН ********** с адрес ЗОЗТ „***“ срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“ със седалище и адрес на управление гр. София, иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 15000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания за периода от 05.04.2024 г. до 04.06.2024 г., вследствие на осъществена
дискриминация, основана гражданство, изразяваща се в това, че са създадени унизителни и
обидни условия в местата, определени за престой на открито в ЗОЗТ ***, тъй като не е
осигурена тоалетна и вода, а на магазина на едно от местата за престой на открито не е
осигурена сянка, ведно със законна лихва върху главницата от 15000 лева, считано от
депозиране на исковата молба в съда – 12.06.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _____(П)_____
3