Решение по дело №921/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Р.Р.П., ЕГН **********,***, срещу Решение № 448/21.03.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110200515/2023г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, двадесет и девети състав.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на районния съд за установеност на описаното в електронния фиш нарушение и приложената санкционна норма. Навежда доводи, че в електронния фиш липсва описание на нарушението, което е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, към която препраща нормата на чл. 647, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/. Аргументира, че това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, ограничавайки възможността същият да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, като същевременно лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Оспорва изводите на районния съд относно посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението, изтъквайки че това не е датата на управление на МПС, а датата, на която е следвало да се сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На изложените основания се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на издадения електронен фиш, както и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В депозирана чрез процесуален представител писмена молба жалбата се поддържа изцяло.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Варна, в депозирани чрез представител по пълномощие писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Моли за присъждане юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна, отправя искане за присъждането им в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение двадесет и девети състав на Районен съд – Варна е потвърдил Електронен фиш серия Г № 0047229, издаден от ОД на МВР Варна, с който на Р.Р.П., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ, във вр. чл. 638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл. 461, т.1 от КЗ, е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева.

Предвид събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 11.10.2022 г., около 00:48 ч. в гр. Варна, северен пътен възел „Аспарухов мост“, в посока центъра на града, като собственик на лек автомобил“ АУДИ А4“ с рег. № ***, Р.П. е нямал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението е установено с АТС № 11743с9. За констатираното нарушение срещу П. е издаден процесният електронен фиш.

Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и за правилно определяне на квалификацията на деянието, на приложимата санкционна норма и на размера на наложеното административно наказание. Констатирал е, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, които, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат обоснован извод за законосъобразност на издадения електронен фиш.

Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че не е установено извършването на описаното в електронния фиш нарушение, както и че не са посочени съставомерните признаци на същото. Видно от съдържанието на оспорения пред ВРС електронен фиш, Р.П. е наказан за допуснато нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно тази правна норма, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В случая неизпълнението на това императивно задължение е установено по делото и дори не се оспорва от касатора.

Според чл. 647, ал.3, изречение първо от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 189, ал.4, изречение второ от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Електронният фиш съдържа всички законово изискуеми реквизити, включително описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства относно съставомерните признаци на същото. Не отговаря на съдържанието на електронния фиш твърдението в касационната жалба, че описанието на нарушението се изчерпва с посочването, че е установено нарушение на КЗ. В административнонаказателния акт – предмет на оспорване във въззивното производство, изрично е посочено, че нарушението, за което се ангажира отговорността на П., се състои в несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на притежавания от лицето лек автомобил „АУДИ А4“, с регистрационен номер ***. Констатираните факти изцяло кореспондират с посочената за нарушена правна норма на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, като същите изпълняват в пълна степен изискването на чл. 189, ал.4, изречение второ от ЗДвП за описание на нарушението.

Противно на твърдяното в касационната жалба, посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението е правилно определена. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 483, ал. 1 от КЗ се осъществява чрез бездействие – несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При този вид нарушения /осъществени чрез бездействие/ изпълнителното деяние се осъществява във всеки един момент след изтичане на срока, в който е следвало да се изпълни съответното законово задължение. Тоест на всяка дата, следваща датата, на която е трябвало да се сключи посочената задължителна застраховка, лицето по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ осъществява фактическия състав на обективираното в тази правна норма административно нарушение. В разглеждания случай посочвайки като дата на извършване на нарушението датата на заснемане на автомобила с автоматизираното техническо средство, към която дата безспорно касаторът не е изпълнил вмененото му задължение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, административнонаказващият орган правилно е определил този реквизит по смисъла на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП. Това следва от граматическото и логическото тълкуване на последната правна норма, която изисква посочване на датата и точния час на извършване на нарушението, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система. След като законодателят изисква толкова конкретно посочване на тези елементи от съдържанието на електронния фиш, няма как да се приеме застъпеното в касационната жалба разбиране, че е следвало да се посочи първата дата, на която задълженото лице е следвало да сключи посочената по-горе задължителна застраховка. Напротив, при така цитираната нормативна уредба, посочването не на точната дата и час на извършване на нарушението, а на какъвто и да било друг период от време, би опорочило електронния фиш до степен липса на този реквизит. Ето защо касационната инстанция приема, че правилно в електронния фиш е отбелязано, че нарушението е осъществено на 11.10.2022 г., в 00:48 часа, когато е извършено заснемането на управлявания от касационния жалбоподател лек автомобил.

Административнонаказателната отговорност за неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, въведено в чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е регламентирана в посочената в електронния фиш разпоредба на чл. 638, ал.4 от КЗ, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ в размера по ал.1 на чл. 638 от КЗ, а именно: 250 лева /вж. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ/. Наложеното в случая административно наказание законосъобразно е определено в изрично посочения в санкционната норма фиксиран размер, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.

Мотивите на въззивната инстанция относно липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН са достатъчно изчерпателни и напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, препраща към тях.

По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е дължимо оставянето му сила.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 448/21.03.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110200515/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, двадесет и девети състав.

ОСЪЖДА Р.Р.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: