РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Белоградчик, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100651 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за неизплатени : тр.възнаграждение с пр.
осн. чл.128 т.2 КТ в р-р на 484.42 лв. и 105.00 лв. – обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ.
ИВ. Н. ИВ. излага в предявената искова молба : Работел при ответника
„Боду” ООД - София на длъжността “охранител” с място на работа в гр. Белоградчик по
трудовото правоотношение/ТПО/, което е прекратено на 05.10.2019 г.
Ответника не му е платил изцяло тр. възнаграждения за м. 09.2019 г. – 424.00лв., м.10.2019
г. - 60.72 лв. и обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ – 105.00 лв. На ведомост за получаване на
заплати м.09.2019г. е положен подпис, който не е на ищеца
Моли да бъде осъден ответника да заплати сумата 484.42 лв. на осн. чл. 128 т.2 КТ, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от образуване на делото до окончателното и
изплащане и 105.00 лв. – обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ.
Представя писм. доказателства, претендира разноски.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ е представило
заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като
доказателство по делото.
Съдът е допуснал съдебно–графическа експертиза/СГЕ/, като предмет на експертизата е бил
подписа в реквизит „подпис“ с/у името на ИВ. Н. ИВ. във ведомост за заплати за м.09.2019
г., изпълнен ли е от лицето посочено като негов автор - ищеца ИВ. Н. ИВ.
Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
1
Ответника е оспорил предявените искове.
Излага правопогасяващо възражение : - платил е претендираните суми за м. 09.2019 г. в т.ч.
тр. възнаграждение за м. 09.2019 г. и обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ, начислени по
ведомост за м.09.2019 г., за което ищеца се е подписал във ведомостта; - платил е
възнаграждението по за м. 10.2019 г. по банкова с/ка, посочена в иск. молба
Представя писм. доказателства, претендира разноски.
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и заключението по допуснатите ССЕ и
СГЕ, приема, следното от фактическа и правна страна :
Не се спори м/у страните, че ИВ. Н. ИВ. е работил при ответника по ТПО, което е
прекратено на 05.10.2019 г.
Едно от основните задължения на работодателя е това да изплаща на работника или
служителя тр. възнаграждение за извършената работа/128 т.2 КТ/.
Съгл. чл. 128 т.1 КТ работодателя е длъжен да начислява във ведомости за заплати тр.
възнаграждения на работниците или служителите за положения от тях труд.
„Начисляването” по чл.128 т.1 КТ означава писмено вписване във ведомостите за заплати от
работодателя на размера на дължимото индивидуално тр. възнаграждение поименно/срещу
името/ на всеки работник или служител. Това действие има важни юридически последици. С
факта на вписването на тр. възнаграждение във ведомостите за заплати работодателя
конкретизира по размер „заработените” основно и допълнителни тр. възнаграждения от
всеки работник или служител, но и признава своето задължение за тр. възнаграждение към
съответния работник и то става установено и ликвидно.
От заключение на в. лице по ССЕ се установява, че нетното тр. възнаграждение на
ищеца за м. 09.2019 г. е в р-р на 424.55 лв., нетното обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ – 94.87
лв. или общо 529.24 лв. Тази сума е отразена във ведомост за заплати за м.09.2019 г. – в
която с/у името на ищеца фигурира подпис на получил сумата.
От приложения към отговора на иск. молба изходящ превод се установява, че ответника е
платил тр. възнаграждение на ищеца за м. 10.2019 г. – на 02.02.2022 г. – в хода на процеса.
От заключение на в. лице по СГЕ се установява, че подписа в реквизит „подпис“ с/у
името на ИВ. Н. ИВ. във ведомост за заплати за м.09.2019 г. е изпълнен от лицето посочено
като негов автор - ищеца ИВ. Н. ИВ.
Поради изложеното, съдът приема, че не се представиха от страна на ищеца каквито и да
било доказателства, от които да следва обоснован извод за наличието на задължения на
ответника за тр. възнаграждение и обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ за исковия период.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Страната
може да не разполага с доказателства и затова не ги представя. За някакво нейно
задължение в такъв случай не може да се говори, но последиците от недоказването ще
настъпят. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказаното, т.
е. състои се в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили тези правни
последици, чиито юридически факт е недоказан.
Като извод, следващ от изложеното, съдът приема, че в приложение на правилото за
2
разпределение на доказателствената тежест следва да приеме, че недоказаните факти не са
се осъществили - т.е., че на ищеца не се дължат тр. възнаграждение и обезщетение по чл.
224 ал.1 КТ за исковия период.
Поради изложеното, съдът приема, че предявените искове за неизплатено тр.
възнаграждение в размер 484.42 лв. с пр. осн. чл. 128 т.2 КТ и 105.00 лв. – обезщетение с
пр. осн. чл. 224 ал.1 КТ са неоснователни, поради което ги отхвърля изцяло.
Въпреки изхода на спора, в тежест на ответника следва да се присъдят разноски
относно платеното в хода на процеса тр. възнаграждение за м. 10.2019 г. – 60.72 лв.Тъй като
не е платил по-рано с извънпроцесуалното си поведение ответника е дал повод за завеждане
на делото в тази му част и в негова тежест е заплащането на разноските по делото.
Ответника следва да плати държ. такса в/у платените по време на процеса суми - 60.72 лв. -
тр. възнаграждение за м. 10.2019 г.
Ответника следва да плати по сметка на БРС държавна такса в размер на 50.00 лв. и 5.00 лв.
– държ. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Ответника следва да плати на ищеца разноски по делото в р-р на 300.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Ищеца следва да плати на ответника съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове, за които ответника не е дал повод за завеждане на делото - тр. възнаграждение за
м.09.2019 г. и обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ в общ размер 529.24 лв./89.8% от исковата
претенция/ разноски по делото в р-р на 583.70 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от ИВ. Н. ИВ. с ЕГН ********** от гр. В., ул. “....” № ...
срещу “Боду” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“Бигла” № 2 искове за заплащане на сумата 484.42 лв. - тр. възнаграждение с пр. осн. чл.
128 т.2 КТ и 105.00 лв. – обезщетение с пр. осн. чл. 224 ал.1 КТ като неоснователни
Осъжда „Боду“ ООД ЕИК ********* да заплати по сметка на БРС разноски по
делото в размер на 50.00 лв. – държ. такса и 5.00лв. – държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на БРС
Осъжда „Боду“ ООД ЕИК ********* да заплати на ИВ. Н. ИВ. с ЕГН **********
разноски по делото в размер на 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Осъжда ИВ. Н. ИВ. с ЕГН ********** да заплати на „Боду“ ООД ЕИК *********
разноски по делото в размер на 583.70 лв. – адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
3