№ 1389
гр. Пловдив , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330203385 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.Т.М., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ***
№ ***, *** против Електронен фиш серия К № 4515201 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се
за неговата отмяна. В допълнително становище с вх. № 33860/23.06.2021 г. от
адв. С.Н. се поддържа нарушението да не е доказано, а на мястото на
извършване на деянието да не е действало сигнализираното с пътния знак В26
ограничение на скоростта от 30 км/ч. Взема се становище да е допуснато
съществено процесуално нарушение поради липсата на снимка на
разположението на техническото средство, с което е установено
нарушението, а приложената по делото снимка се оспорва като негодна.
Претендират се разноски. В съдебното заседание, в което е даден ход на
пренията, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 7-8 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди
при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
1
Взема становище правилно да е определен размерът на административното
наказание глоба, както и ясно да е посочено мястото на извършване на
нарушението. Поддържа деянието да е установено с одобрен тип средство за
измерване и при отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза
на водача. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш
да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Е.Т.М., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
19.04.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ (лист 26 от
делото), а жалбата е подадена на 27.04.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 17.02.2021 г. в 10:13 часа в гр. Пловдив, бул. „Марица“ до № 160 в
посока ул. „Ландос“ жалбоподателят Е.Т.М. управлявал собствения си лек
автомобил „Мерцедес Ц 200 Д“ с рег. № *** със скорост на движение от 55
км/ч при разрешена скорост от 30 км/ч, която била сигнализирана на водачите
с пътен знак В26. Движението на автомобила, управляван от жалбоподателя с
посочената скорост, било заснето и установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр.
номер 546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била
58 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3
км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 55 км/ч, при
което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 25
км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя М. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4515201,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
(лист 24 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип
2
TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835.
От Протокол № 6-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M (лист 20-21 от делото) се изяснява, че процесното техническо
средство с № 546 е преминало последваща проверка на 18.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-5080/18.02.2021 г. (лист 22 от делото) се установява,
че на дата 17.02.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е
заснела статични изображения с номера от 27425 до 27485, с начален час на
работа 09:00 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с място на контрол гр.
Пловдив, бул. „Марица“ № 160 (до автомивка Абсолют), където е действало
ограничение на скоростта за движение от 30 км/ч, сигнализирано с пътен
знак.
От снимка № 27437 от радар TFR1-M № 546 (лист 25 и лист 27 от
делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с
рег. № ***, че стойността на измерената скорост е 58 км/ч, а заснемането е
извършено на 17.02.2021 г. в 10:13 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Е.Т.М..
От писмо с вх. № 30308/09.06.2021 г. от директор на ОП „Организация и
контрол на транспорта“ (лист 15 от делото) и 2 броя схема на организация на
движението в пътен участък гр. Пловдив, бул. „Марица“ до № 160 (лист 16 и
17 от делото) се изяснява, че на дата 17.02.2021 г. посоченият участък от пътя
е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, с който е въведена
забрана за движение за водачите на ППС със скорост по-висока от 30 км/ч.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Марица“ до № 160 (автомивка Абсолют) в посока ул. „Ландос“; датата –
17.02.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 10:13 часа;
регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – жалбоподателят Е.Т.М.; описание на
нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 55 км/ч
при максимално разрешена скорост от 30 км/ч съгласно въведено
ограничение с пътен знак В26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната
3
банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Надлежно е
удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в
протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към
него снимка № 27437 от радар TFR1-M № 546. От протокола за използване на
АТСС с рег. № 1030р-5080/18.02.2021 г. се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 17.02.2021 г. в 09:00 часа и е
приключила в 18:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 27425, а последното - с № 27485.
Процесната снимка е с № 27437 и следователно е заснета от техническо
средство TFR1-M с фабр. № 546 на дата 17.02.2021 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 17.02.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Не се споделя възражението да е допуснат порок в процедурата по
установяване на нарушението поради липса на снимка на разположението на
АТСС. На първо място по делото на лист 23 е приложена такава снимка. На
следващо място съдът обръща внимание, че изискването по чл. 10, ал. 3 от
Наредбата за съпровождане на протокола със снимка на разположението на
уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно
разположени на участък от пътя. Такива например са преносимата система
за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 или видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Cordon М2.
Процесното нарушение обаче е установено с мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M. Същата е била разположена не на участък от пътя,
4
а в служебния автомобил с посочен в протокола регистрационен номер (***)
и на адреса, на който е осъществяван контролът. В разпоредбата на чл. 11, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са описани различните хипотези за
разположение на АТСС. Следователно в случая не се касае за техническо
средство, временно разположено на участък от пътя, поради което
изискването за съпровождане на протокола със снимка на разположението на
уреда е неприложимо към настоящия казус. В този изричен смисъл е и
съдебната практика на административните съдилища в страната – така
Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к.а.н.д.
№ 725/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 02.12.2019 г. по
к.а.н.д. № 391/2019 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение №
1578 от 03.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1422/2019 г. на Административен съд –
Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к.а.н.д. № 92/2017 г. на
Административен съд – Стара Загора.
Същевременно дори и в случаите, когато представянето на снимка на
разположението на уреда е било необходимо, то липсата на такава в
съдебната практика не се цени като процесуално нарушение, което да е от
категорията на съществените и не представлява самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш – така Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д.
№ 3825/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2413/2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1090/2020 г. на Административен съд – Пловдив. Това е така, тъй като
хипотетичната липса на снимка на разположението на уреда не ограничава
правото на защита на дееца, не препятства възможността му да узнае срещу
какво обвинение от фактическа и правна страна трябва да се защитава, нито
създава пречка пред съдебния контрол. Отново се напомня, че в настоящата
хипотеза предвид вида на конкретното АТСС, което е монтирано в служебен
автомобил, то в случая въобще липсва каквото и да е нарушение на
процедурата.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар от
удостоверение № 10.02.4835 да се установява, че срокът на валидност на
одобрения тип на средството за измерване е до 24.02.2020 г., това не се
отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно
изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на
мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 546, тъй като тя е била в
употреба към 17.02.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното
обстоятелство е категорично доказано по делото от протокол № 6-33-20 за
извършена последваща проверка на средството за измерване на дата
18.09.2020 г. Заключението е, че то съответства на одобрения тип.
5
Същевременно периодичността на последващите проверки на лазерните
скоростомери е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г.
на председателя на ДАМТН, публично достъпна на интернет страницата на
ДАМТН на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-
content/uploads/2019/03/z-616-11-9-18.pdf. По тези съображения съдът приема,
че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. В този
смисъл е и приложеното по преписката писмо от главен секретар на БИМ до
ОД на МВР – Пловдив, както и съдебната практика: Решение № 616 от
29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3362/2020 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение от 19.02.2009 г.
по к.а.н.д. № 742/2009 г. на Административен съд – Добрич; Решение № 5472
от 02.12.2011 г. по к.а.н.д. № 7257/2011 г. на Административен съд – София;
Решение № 787 от 28.10.2010 г. по к.а.н.д. № 594/2010 г. на
Административен съд София – област; Решение № 336 от 05.06.2009 г. по
к.а.н.д. № 284/2009 г. на Административен съд – Плевен.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят М. е
осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 17.02.2021 г. в
10:13 часа в град Пловдив, бул. „Марица“ до № 160 в посока ул. „Ландос“
жалбоподателят e управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 200
Д“ с рег. № ***, като се е движила със скорост от 55 км/ч при разрешена
скорост от 30 км/ч.
Неоснователно е възражението на мястото на извършване на
нарушението да не е действала забрана за движение със скорост по-висока от
30 км/ч. От събраните по делото писмени доказателства – писмо от директор
на ОП „ОКТ“ и схема на организация на движението, се установява, че и към
датата на деянието 17.02.2021 г. въведената организация на движението е
предвиждала, че в процесния пътен участък гр. Пловдив, бул. „Марица“ до №
160 в посока от запад към изток максимално разрешената скорост за водачите
на МПС е била 30 км/ч. Установява се и че това обстоятелство е било
надлежно сигнализирано чрез поставен пътен знак В26 - 30 км/ч, поради
което жалбоподателят обективно е могъл да узнае за действащото
ограничение.
Възразява се от жалбоподателя, че административният адрес гр.
Пловдив, бул. „Марица“ до № 160 е по протежението на цялата пътна отсечка
и да не е ясно къде точно е засечена скоростта на процесния автомобил. В
тази връзка вярно е, че въведената с пътен знак забрана действа до началото
на следващото кръстовище. Отново обаче при изследване на събраните по
делото писмени доказателства се установява, че целият интересуващ делото
участък от пътя - а именно участъкът по протежението на административен
адрес гр. Пловдив, бул. „Марица“ до № 160 в посока от запад към изток,
попада в обхвата на действие на пътния знак В26 (30 км/ч). Първото
6
кръстовище, с което е преустановено действието на забраната, сигнализирана
с пътния знак В26 (30 км/ч), започва едва след края на участъка, който е
описан като място на извършване на нарушението. Следователно където и по
протежението на пътния участък гр. Пловдив, бул. „Марица“ до № 160 в
посока от запад към изток да е осъществено движението на процесния
автомобил, то навсякъде е действала забраната за движение със скорост по-
висока от 30 км/ч, а след като по делото се доказа, че жалбоподателят е
управлявал МПС със скорост от 55 км/ч, то деянието му доказано е
съставомерно от обективна страна.
Действително в съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. е отбелязано разстоянието от пътния знак, с който е
въведено ограничението на скоростта за водачите на ППС, до
разположението на АТСС да е 800 метра. Същевременно от допълнително
представената по делото от ОП „ОКТ“ схема за организация на движението в
процесния пътен участък с отбелязване на разстоянието между изобразените
обекти се установява, че целият пътен участък от мястото на поставяне на
пътния знак В26 (30 км/ч) до началото на следващото кръстовище, където
ограничението на скоростта от 30 км/ч отпада, е 80 метра. Този участък от
пътя с дължина от 80 метра представлява описаното място на извършване на
нарушението – гр. Пловдив, бул. „Марица“ до № 160 в посока от запад към
изток, и както беше изяснено, в целия участък действа въведеното с пътния
знак ограничение на скоростта от 30 км/ч. При съпоставянето на
установеното по делото разстояние от 80 метра и на вписаните в протокола
800 метра се налага извод, че мястото, отстоящо на 800 метра от пътния знак,
представлява съвсем различен пътен участък, който не кореспондира и с
надлежно вписаните координати в снимката по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП –
годно доказателствено средство в процеса. Щом техническото средство
обективно не се е намирало на 800 метра от пътния знак, то следователно при
изготвянето на протокола е допусната техническа грешка в тази част.
Настоящият съдебен състав приема, че същата не е дотолкова съществена, че
да влече за своя последица негодност на целия съставен протокол, а
доказателствената му стойност да бъде отречена. Липсващият, или в случая
нередовно изпълнен, реквизит следва да бъде преценяван не изолирано, а в
съвкупност с всички останали доказателства по делото. Така в протокола с
рег. № 1030р-5080/18.02.2021 г. ясно е посочено мястото на контрол с
конкретна пътна отсечка и посока на движение на контролираните МПС,
отбелязано е и наличието на пътния знак В26, който е проверен преди и след
измерването. Вписаното място на контрол съответства на приетото място на
извършване на нарушението, на което по делото се доказа да е действало
ограничение на скоростта от 30 км/ч за целия пътен участък. В редовно
изготвената снимка са отбелязани и географските координати. При тези факти
съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни, както и за
доказано от обективна страна, че същият е управлявал лек автомобил със
скорост от 55 км/ч на място, на което максимално разрешената скорост за
7
движение е била 30 км/ч.
Доказа се и авторството на деянието от страна на жалбоподателя М..
Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства той да е
упражнил правото си да декларира писмено съгласно правото си по чл. 189,
ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП, че процесното движение в 10:13 часа на 17.02.2021 г.
със собствения му лек автомобил, с превишена скорост и в нарушение на
правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на превозното средство
от друго лице. Следователно установената от закона презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването от собственика на ЕФ, то
именно собственикът на превозното средство се смята за извършител на
нарушението, не е оборена, а електронният фиш е издаден против
жалбоподателя М. при правилно приложение на закона.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението в обективната действителност на всички
признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява моторно
превозно средство, с каква скорост се движи, както и какво е действалото
ограничение при движение в процесния пътен участък, следователно в
съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в
съответен размер на разрешената максимална скорост на движение, но
въпреки това е осъществил деянието си.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 25 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 55 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая се
изясни да е 58 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 55 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 30 км/ч, поради което превишаването й е с 25 км/ч. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ
8
наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и
не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 7-8 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на
максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно
чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е
от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на
възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. В настоящото производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът, след като взе
предвид извършените по делото следствени действия, както и конкретната му
фактическа и правна сложност, която не е завишена, намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне, както и с реално
осъществената дейност от юрисконсулта. За заплащане на присъдените
разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят Е.Т.М..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4515201 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Е.Т.М., ЕГН: **********, с
9
адрес гр. ***, *** № ***, *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т.
3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2
вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Е.Т.М., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, *** № ***, *** да
заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10