№ 116
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Хр. Здр. А.а
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900737 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба на Г. П. С.,
ЕГН **********, действаща в качеството й на постоянен синдик на „ТОРОВЕ
БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, с която срещу „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Провадия и „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД,
ЕИК *********, гр. Варна, са предявени обективно евентуално съединени
искове, а именно : 1/ Иск за обявяване недействителността по отношение
кредиторите на несъстоятелността на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в
несъстоятелност/ на Договор за прехвърляне на вземане от 11.12.2018 г., по
силата на който „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/ прехвърля на
„СИЛК ГАЗ БГ“ ООД вземания в общ размер 134 834.21 лева за цена от 74
900.34 лева, поради наличието на значително несъответствие между
насрещните престации, като даденото значително надхвърля полученото –
иск с правно основание чл. 647, ал.1 т. 3 от ТЗ, а в условията на евентуалност:
2/ Иск с правно основание чл. 645, ал.3 от ТЗ за обявяване
недействителността на извършеното по силата на същия договор прихващане
от кредитора „Силк Газ БГ“ООД на негово изискуемо задължение,
произтичащо от договор за цесия, сключен с длъжника преди датата на
решението за откриване на производствот оп несъстоятелност, но към
момента на придобиване на вземането е знаел, че е настъпила
1
неплатежоспособността на „Торове БГ“ЕООД, както и евентуален иск - 3/
Иск правно основание чл.645, ал. 4 от ТЗ за обявяване недействителността на
извършеното по силата на същия договор от 11.12.2018г. прихващане от
длъжника „Торове БГ“ООД спрямо „Силк Газ БГ“ООД на негово изискуемо
задължение, произтичащо от развален, поради неизпълнение договор за
доставка на царевица от 04.10.2018г., за частта над онази сума, която
кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество.
Сочи се в исковата молба, че с решение № 734 от 26.07.2019 г.,
постановено по т.д.№ 552/2019 г. по описа на ВОС е обявена
неплатежоспособността на „ТОРОВЕ БГ” ЕООД с начална дата 31.12.2017 г.,
като длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по делото е
спряно. Сочи, че с решение № 260293 от 19.10.2020 г. на ВОС е възобновено
производството по несъстоятелност и ищецът е назначен за временен синдик,
впоследствие за постoянен синдик. Твърди се, че между „СИЛК ГАЗ БГ“
ООД и „ТОРОВЕ БГ” ЕООД е сключен договор за продажба със сигнатура
SGPC18088 oт 04.10.2018 г., във връзка с който за „ТОРОВЕ БГ” ЕООД е
възникнало задължение за заплащане на продажна цена. На 11.12.2018 г. с
договор за прехвърляне на вземания „ТОРОВЕ БГ” ЕООД прехвърля на
„СИЛК ГАЗ БГ“ ООД свои изискуеми и ликвидни вземания, които
ответникът „ТОРОВЕ БГ” ЕООД има от свои длъжници в общ размер на 134
834.21 лева (съгласно уточняваща молба от 22.12.2021 г.), подробно описани
и индивидуализирани по основание и размер в договора за цесия, като с
уточняваща молба са конкретизирани следните прехвърлени вземания:
Вземания към „Маклер 2000“ ЕООД, ЕИК *********:
• Вземане, произтичащо от договор за покупко-продажба на пшеница от
27.09.2018 г. по фактура от същата дата № 648/27.09.2018 г., в размер на 17
868.40 лева, представляващо неиздължена част от продажната цена по
договора за покупко-продажба и 6 611.16 лева начислена договорна
неустойка за забава за периода от 28.09.2018г. до 10.12.2018г. Прехвърленото
вземане е необезпечено.
• Вземане, произтичащо от договор за покупко-продажба на царевица
от 22.08.2018 г. по фактура от същата дата № 245/22.08.2018 г., в размер на 43
950 лева, представляващо неиздължена част от продажната цена по договора
за покупко-продажба и 13 185 лева начислена договорна неустойка за
2
неизпълнение; 1267.70 лева по кредитно известие № 254/31.10.2018 г.
Прехвърленото вземане е обезпечено със запис на заповед с падеж
30.09.2018г. за сума в размер на 57 135 лева.
Вземания от „Аспекс Д“ ЕООД, ЕИК *********:
• Вземане, произтичащо от договор за покупко-продажба на амониев
нитрат от 22.01.2018 г. по фактура №535/30.01.2018 г. и дебитно известие
№********** от 23.07.2018 г., в размер на 13 830.60 лева, представляващо
неиздължена сума по договор за продажба (изцяло неплатена цена на
доставената и продадена стока-амониев нитрат) и 9 750.15 лева, неустойка за
забава за периода от 23.07.2018 г. до 10.12.2018 г. Прехвърленото вземане е
обезпечено със запис на заповед с падеж 31.07.2018 г. за сума в размер на 14
000 лв.
• Вземане, произтичащо от договор за покупко-продажба на фуражна
пшеница от 22.01.2018 г. по фактура от същата дата № **********/
22.01.2018 г., в размер на 21 824 лева, представляващо платени, но
недоставени количества по договора за покупко-продажба и 6 547.20 лева
начислена договорна неустойка за неизпълнение. Прехвърленото вземане е
обезпечено със запис на заповед с падеж 22.01.2018 г. за сума в размер на 33
000 лв.
Сочи се, че страните по договора за цесия са договорили цена за
прехвърлените в полза на „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД вземания в размер на 74
900.34 лева, както и че задължението за заплащане на цената ще бъде
погасено чрез прихващане с насрещно вземане на цесионера по договора за
продажба SGPC18088 oт 04.10.2018 г. Ищецът твърди, че в резултат на
посочените договорености вземания на „ТОРОВЕ БГ” ЕООД /в нес./ от трети
лица в размер на общо 134 834.21 лева са преминали в патримониума на
„СИЛК ГАЗ БГ“ ООД срещу насрещна престация от 74 900.34 лева, което
съставлява увреждане на кредиторите на несъстоятелния длъжник, доколкото
насрещната престация по договора за цесия, която длъжникът се е съгласил
да получи е значително по-малка като стойност от даденото от него. Отделно,
увреждащият характер на сделката се извежда от уговореното и извършено
прихващане на задължението за цената по нея. Сочи се също, че
прихващането е извършено не по-рано от 11.12.2018 г. и не по-късно от
13.05.2021 г., когато ответникът „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД в частен документ
3
(обяснителни сведения), приложен по делото, признава, че е настъпил
погасителният ефект между двете насрещни задължения, а именно
прихваната е дължимата цена по договора за цесия от 11.12.2018 г. в размер
на 74 900.34 лева срещу вземането на „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД по неизпълнения
договор за продажба от 04.10.2018 г., за което длъжникът „ТОРОВЕ БГ“
ЕООД е издал кредитно известие на 07.12.2018 г. Твърди се знание на „СИЛК
ГАЗ БГ“ ООД за настъпила неплатежноспособност на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД
към момента на придобиване на задължението по договора за цесия.
С уточняващи молби синдикът твърди, че не разполага със счетоводна
или търговска документация на длъжника, от които да може да се установи
по безспорен начин момента на възникване на вземането на „СИЛК ГАЗ“
ООД по договора за продажба на царевица, но от представените по делото
обяснителни сведения от дружеството счита, че този момент е преди
07.12.2018 г. Сочи също, че при липса на данни за отправено изявление за
разваляне на договора същият е прекратен/развален най-късно на
07.12.2018г., когато продавачът по него е издал кредитно известие. На база
представените по делото обяснителни сведения на „СИЛК ГАЗ“ ООД ищецът
извежда и момента на извършеното прихващане – 31.12.2018 г. при липса на
данни за изрични изявления на който и да е от ответниците, които да породят
правното действие, свързано с изявлението за прихващане.
С допълнителни искови молби ищецът репликира направените от
ответниците възражения за неспазване на преклузивния срок за предявяване
на исковете, като сочи, че куриерската пратка с исковата молба е подадена на
19.10.2021 г. чрез лицензиран пощенски оператор, като е ирелевантно
нейното тегло и подателя й. Излага аргументи за увреждащия характер на
процесната сделка и извършеното въз основа на нея прихващане, съотв.
даване вместо изпълнение по неизпълнения договор за продажба. Оспорва
датата на представената по делото покана за изпълнение и обективира искане
по доказателствата.
В съдебно заседание, ищецът Г. С., в качеството й на постоянен синдик
на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./, чрез адв. К. Н., поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Релевирано е
4
и възражение за недопустимост на предявените искове предвид неспазване на
преклузивния едногодишен срок за предявяването им, уреден в чл. 649, ал. 1
от ТЗ. Твърди се, че на 05.10.2019 г. „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД е превел на
„ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ авансово сумата от 83 700 лева, съгласно
договор за продажба SGPC18088 oт 04.10.2018г. Сочи се, че с посочения
договор „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/ се е задължило да достави
300 тона царевица „реколта 2018 г.“ срещу цена от 279 лева на тон. От своя
страна „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД е изпълнило своите задължения по договора
като е платило 83 700 лева, но не е получило дължимото количество
царевица. Вместо дължимото изпълнение или връщане на получените суми,
„ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ е прехвърлило на кредитора си вземания срещу
„Аспекс Д“ ЕООД и „Маклер 2000“ ЕООД. Ответникът претендира, че с
прехвърлянето на посочените вземания и уговорките за прихващане на
задължението за заплащане на цената по договора за цесия задължението на
„ТОРОВЕ БГ“ ЕООД по договора за продажба от 04.10.2018 г. е погасено при
условията на даване вместо изпълнение, което не попада в обхвата на
отменителните искове по ТЗ, нито пък е налице престативна сделка. На
следващо място, ответникът сочи, че по делото не са представени
доказателства за съществуването, действителността и изискуемостта на
прехвърлените вземания, нито пък за съответствието между номиналната им
стойност и реалната им събираемост и обезпеченост. Твърди се, че „Аспекс
Д“ ЕООД и „Маклер 2000“ ЕООД не са били в състояние да погасят пълния
размер на цедираните вземания, за което се позовава на данните от обявените
по партидата на двете дружества ГФО, от които са видни недостатъчните
дълготрайни материални активи на двете дружества. В условията на
евентуалност твърди, че и при сравняване само на номиналните стойности не
е налице значително разминаване между полученото и даденото по смисъла
на закона, а ответникът и понастоящем не е получил дори половината от
дължимото. Оспорва извършването на реално прихващане, с твърдение, че
при тези условия не би превел авансово сумата от 83 700 лева, както и факта
на знание за неплатежоспосбността на длъжника „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД.
Оспорва автентичността на приложената обяснителна записка.
С допълнителен отговор ответникът „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД поддържа
изложеното досежно несъответствието между номиналната стойност на
прехвърлените вземания и реалната им събираемост, както и изразява
5
становище по доказателствените искания на ищеца. Твърди пълно
неизпълнение от страна „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ на задължението му по
разваления договор за продажба в размер на 108 810 лева (83 700 лева
главница и 25 110 лева договорна неустойка, като със становище по
уточняваща молба на ищеца изразява готовност за обратно прехвърляне на
вземанията по процесния договор за цесия и сочи, че при неприемане на това
предложение ще е налице злоупотреба с права от страна на синдика.
В съдебно заседание ответникът „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД, не се
представлява, но депозира писмена молба чрез пълномощника си адв. Т. Я., с
която моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни, като
подробни доводи развива в подадена писмена защита.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в
нес./ оспорва исковете с твърдения за тяхната неоснователност, също
недопустимост, поради неспазване на преклузивния срок за предявяването
им, като сочи липсата на доказателства за подаване на исковата молба чрез
лицензиран пощенски оператор, евентуално оспорва датата на подаването й,
факта на подписването й от синдика, както и теглото на пратката. Със
становище по уточняваща молба на ищеца ответникът оспорва постъпването
на исковата молба по пощата предвид липсата на съответен печат върху нея,
отразяващ този начин на постъпване съгласно изискването на чл.35 от ПАС,
като твърди, че същата е подадена на гише в деловодството на съда.
По същество твърди, че сделката, предмет на настоящото производство,
е сключена в кръга на обичайната дейност на двамата ответници, поради
което следва да се приеме, че е налице изключение от обхвата на
увреждащите кредиторите на несъстоятелността действия и сделки. Признава
факта, че стойността на прехвърлените вземания е действително посочената
от ищеца в размер на 134 829.41 лева, но оспорва стойността на даденото от
другия ответник (цена по договора за цесия в размер на 74 900.34 лева). В
тази връзка сочи, че според подписания между ответниците договор от
04.10.2018 г. при неизпълнение „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД дължи връщане на
полученото по него, а именно 83 700 лева, ведно с неустойка в размер на 30
% върху договорената цена, както и всички вреди, поради което сочи, че
размерът на задължението е най-малко 108 810 лева. Сочи се също, че
договорът е развален, поради неизпълнение от страна на продавача по него,
6
като покана за връщане на даденото била отправена и получена от ответника
на 01.12.2018 г. Връщането на даденото не е извършено чрез прихващане на
насрещни изискуеми и еднородни задължения, а е уговорено при условията
на даване вместо изпълнение чрез сключения договор за цесия. Твърди се, че
сам по себе си договорът за цесия от 11.12.2018 г. не е достатъчен за
освобождаване на длъжника от отговорност, а е необходимо още
прехвърлените вземания да са събрани, каквито твърдения не са наведени от
ищеца.
С допълнителен отговор ответникът „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./
поддържа възражението си за недопустимост на исковете и оспорването на
тяхната основателност. Изразява становище по доказателствените искания на
ищеца и обективира свои.
В съдебно заседание ответникът „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ се
представлява от адв. Г. А., чрез който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове, като моли за прекратяване на
производството, евентуално за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
Предварителните въпроси, както и допустимостта на производството са
разрешени в определение № 854/10.06.2022 г. по чл. 374 от ГПК по делото.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните счита за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, че с Решение № 734 от 26.07.2019 г. по
т.д. № 552/2019 г. по описа на ВОС, ТО, е обявена неплатежоспособността на
„ТОРОВЕ БГ“ ЕООД, ЕИК ********* с начална дата 31.12.2017 г., открито е
производство по несъстоятелност, наложени са общ запор и възбрана върху
имуществото на длъжника, длъжникът е обявен в несъстоятелност и
производството е спряно. Видно от извлечение от партидата на „ТОРОВЕ
БГ“ ЕООД в Търговския регистър, решението на съда е вписано на
29.07.2019 г. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност е
подадена от кредитор на 08.04.2019 г.
С Решение № 260293 от 19.10.2020 г. по т.д. № 552/2019 г. по описа на
ВОС, ТО, производството по несъстоятелност е възобновено, правомощията
на органите на длъжника са прекратени, постановено е започване на
7
осребряване на имуществото включено в масата на несъстоятелността и
разпределение на осребреното имущество и за временен синдик е назначена
Г. С.. Видно от вписванията в Търговския регистър по партидата на „Торове
БГ“ ЕООД, решението на съда е вписано на 20.10.2020 г.
На съда са служебно известни обстоятелствата по т.д.№ 552/2019 г. на
ВОС, както и тези, обявени по партидите на ответниците в Търговския
регистър.
Безспорно установено по делото е наличието на сключен между
ответниците договор за прехвърляне на вземания от 11.12.2018 г. на цена от
74 900.34 лева, както и договор за продажба на царевица от 04.10.2018 г.
Съгласно представения по делото договор за прехвърляне на вземане
/цесия/ от 11.12.2018 г., „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./, в качеството му на
цедент, се е задължил да прехвърли на „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД, в качеството му
на цесионер вземания, които цедентът има от свои длъжници /“МАКЛЕР
2000“ ЕООД и „АСПЕКС Д“ ЕООД/ в общ размер на 134 829.21 лева срещу
цена в размер на 74 900.34 лева, като в т. 4.2 от договора е предвидено, че
страните се задължават да извършат прихващане на дължими суми по
договора за цесия и по Договор за продажба SGPC18088 oт 04.10.2018 г.
Видно от приложения по делото договор за продажба на царевица от
04.10.2018 г. „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ в качеството му на продавач, се е
задължил да прехвърли на „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД, в качеството му на купувач,
собствеността върху 300 тона царевица „реколта 2018 г.“, срещу цена от 279
лева на тон, с краен срок на договора 30.10.2018 г. В т. 13 е предвидено
задължението на продавача за заплащане на неустойка в размер на 30 % от
договорената цена при разваляне на договора, поради виновно неизпълнение
на задълженията от негова страна. Издадена във връзка с договора е
приобщената по делото фактура № 650/05.10.2018 г. за сумата от 83 700 лева,
подписана от управителите на ответните дружества, като видно от
представеното дневно извлечение от банковата сметка на „СИЛК ГАЗ БГ“
ООД посочената сума е преведена по сметка на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./
на 05.10.2018 г.
С покана от 30.11.2018 г., получена от управителя на „ТОРОВЕ БГ“
ЕООД /в нес./ Я. К., ответникът „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД е уведомил другия
ответник за наличието на неиздължено количество царевица по сключения
8
между тях договор в размер на 289.400 т. по фактура № 650/05.10.2018 г. и е
приканил същия да изпълни задължението си за доставката му в кратък срок.
По делото са приложени обяснителни сведения от 13.05.2021 г.,
подписани от името на управителя на „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД – Силвия Донева,
издадени във връзка със започналата ревизия на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./,
съгласно които на 07.12.2018 г. последното е издало кредитно известие на
стойност 74 900.34 лева с основание недоставено количество царевица рек.
2018 г. и по силата на сключения между страните договор за цесия от
11.12.2018 г., с който „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ прехвърля свои вземания
на „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД, се изчистват изцяло задълженията му по договора
за продажба на царевица. Посочено е също, че към 31.12.2018 г. в
счетоводството на „СИЛК ГАЗ БГ“ ЕООД се извършват следните записвания:
отписва се вземането от „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ по сметка доставчици и
се начислява вземане от цесия по сметка други дебитори.
Съгласно проведената по делото съдебно-почеркова експертиза,
заключението по която, неоспорено от страните, се приема като обективно и
компетентно дадено, подписът, положен от името на „СИЛК ГАЗ БГ“ ЕООД
в обяснителни сведения от 13.05.2021 г., не е изпълнен от управителя на
дружеството – Силвия Маринова Донева, поради което документът не е
автентичен и не се кредитира от съда.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Зорница Караянева, финансов мениджър на фирма „Ив-Ян“ ООД в периода
2017 г. – 2019 г. се установява, че свидетелката е изготвила процесния
договор за цесия от 11.12.2018 г., след получена покана от „ТОРОВЕ БГ“
ЕООД /в нес./ за изпълнение на задълженията му за доставка по договора за
продажба на царевица. Свидетелката сочи, че не й е известно как са
осчетоводени прехвърлените вземания на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ във
връзка с договора за цесия.
Проведена по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която е прието като обективно и компетентно дадено и от което се
установява, че към 11.12.2018 г. в счетоводството на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в
нес./ са отчетени вземания на дружеството към “МАКЛЕР 2000“ ЕООД и
„АСПЕКС Д“ ЕООД, в общ размер на 108 261.70 лева, които са отписани на
база процесния договор за цесия. Съгласно данните от заключението към
9
31.12.2018 г. вземанията, предмет на договора за цесия, не са включени нито
в оборотната ведомост, нито в ГФО на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД, като в о.с.з.
вещото лице пояснява, че това е така, тъй като същите са отписани на
07.12.2018 г. Посочено е също, че към датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност на ответника– 26.07.2019 г. вземанията на
„ТОРОВЕ БГ“ ЕООД по договора за цесия не са включени в счетоводните му
книги. В т. 3 от заключението вещото лице е констатирало, че към 11.12.2018
г. в счетоводството на „СИЛК ГАЗ БГ“ ЕООД има отчетено вземане в размер
на 74 900.34 лева към „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./, представляващо остатък
от авансово плащане по фактура № 650/05.10.2018 г. след приспадане на
доставени 31.54 т. царевица по договора от 04.10.2018 г. Във връзка с
посочения договор към 31.12.2018 г. в счетоводството на „СИЛК ГАЗ БГ“
ЕООД няма отчетено вземане. Установено е, че задължението към „СИЛК
ГАЗ БГ“ ЕООД за връщане на авансово заплатената сума за неосъществените
доставки по договор за продажба на царевица е отписано от счетоводните
регистри на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ на 11.12.2018 г. във връзка с
договора за цесия.
За установяване на справедливата стойност на вземанията, предмет на
договора за цесия от 11.12.2018 г. и за които вещото лице по проведената
ССчЕ е установило, че са осчетоводени при „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./
съобразно степента на обезпеченост за всяко едно от тях, както и критерия
платежоспособност на цедираните длъжници, съдът е допуснал провеждане
на съдебно-оценителна експертиза. От заключението по същата се
установява, че към 31.12.2018 г. пазарната стойност на прехвърлените и
осчетоводени при несъстоятелното дружество вземания възлиза общо на
73 400 лева. Проведена е и допълнителна съдебно-оценителна експертиза,
съгласно заключението по която тази стойност към датата на договора за
цесия – 11.12.2018 г. също е 73 400 лева.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на настоящото производство е разрешен с
определение № 854/10.06.2022 г. по делото. Съгласно нормата на чл. 649, ал.1
oт ТЗ иск по чл. 645 и чл. 647 от ТЗ може да се предяви от синдика в
едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на
10
обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ, което в случая е станало на
20.10.2020 г. Видно от представеното по делото удостоверение от ЕКОНТ
изх.№ 9748/11.10.22 г. пратка с товарителница 1050473399193/20.10.2021 г. е
изпратена от К. Н. на 19.10.2021 г. и е получена от ОС-Варна на 21.10.2021 г.
Това обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото електронни
изявления от 21.10.2021 г. Съобразявайки тези факти, както и
обстоятелството, че към постъпилата искова молба е приложена
товарителница 1050473399193 с отбелязано съдържание „документи“, то
обосновано следва да се приеме, че пратка с такава товарителница е подадена
на 19.10.2021 г. и е постъпила в ОС Варна на 21.10.2021 г. и че именно
исковата молба е част от тази пратка. Липсват доказателства по делото, които
да оборват този извод, още повече, че ответната страна не навежда твърдения
за конкретно друго съдържание на тази пратка. С оглед изложеното съдът
приема, че исковата молба по първоначално предявените претенции с правно
основание чл. 647, ал. 1, т.3 от ТЗ и евентуални – с правни основания чл. 645,
ал. 3 и ал. 4 от ТЗ са предявени в едногодишния срок по чл.649, ал.1 ТЗ и се
явяват процесуално допустими. По делото не е предявяван в срок иск с
правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 от ТЗ, доколкото основания и петитум за
такава претенция липсват в първоначалната искова молба и не се поддържа
от ищеца.
Основателността на предявения главен иск по чл. 647, ал. 1, т.3 от ТЗ се
предпоставя от провеждане на пълно и главно доказване от ищеца, че между
ответниците е сключена възмездна сделка, по която даденото от
несъстоятелния длъжник значително надхвърля по стойност полученото, т.е.
нееквивалентността на престациите, както и че сделката е сключена в
двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. По делото е
установено, че на 11.12.2018 г. ответниците са сключили договор за цесия, с
който „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ прехвърля на „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД
вземания, които цедентът има от свои длъжници /“МАКЛЕР 2000“ ЕООД и
„АСПЕКС Д“ ЕООД/ в общ размер на 134 829.21 лева срещу цена в размер на
74 900.34 лева. Следователно наличието на възмездна сделка, сключена в
двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ /08.04.2019 г./ и
не по-рано от началната дата на неплатежоспособността на „ТОРОВЕ БГ“
ЕООД /в нес./ - 31.12.2017 г., е установено по делото. Разпоредбата на чл.
647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е основана на логиката, че доколкото със сключената
11
сделка или действие търговецът се лишава от присъщ на разпореждането,
справедлив приход, то със същите той обективно намалява ликвидността си и
уврежда кредиторите си. За да се определи съотношението между даденото и
полученото по процесната сделка, което е в основата на предмета на
предявения главен иск, следва да се изследва дали прехвърлените вземания са
обезпечени, по какъв начин, дали са кумулирани с някаква възнаградителна
лихва и дали настоящата (към момента на сключване на сделката) стойност на
бъдещата парична престация е идентична с номиналната й стойност. За
установяване на горните обстоятелства съдът е допуснал провеждане на
съдебно-оценителна експертиза, която е изчислила пазарната стойност на
прехвърлените с процесния договор за цесия вземания при съобразяване на
посочените критерии, както и степента на платежоспособност на цедираните
длъжници /“МАКЛЕР 2000“ ЕООД и „АСПЕКС Д“ ЕООД/. Пазарната
стойност на прехвърлените вземания е съобразена към датата на сключване
на договора за цесия /11.12.2018 г./ и съобразно данните от заключението по
проведената допълнителна съдебно-оценителна експертиза възлиза на 73 400
лева. При уговорена цена в размер на 74 900.34 лева за прехвърлените
вземания съгласно чл. 4.1 от договора следва, че престацията на
несъстоятелния търговец е с дори по-малка реална стойност от тази на
цесионера. Поради изложеното, не може да се приеме, че е налице
нееквивалентност, в насока, че даденото от несъстоятелното дружество
значително надхвърля по стойност полученото по договора за цесия.
Горното налага отхвърляне на предявения главен иск като
неоснователен.
Предвид отхвърляне на предявения главен иск и настъпване на
вътрешнопроцесуалното основание следва да се разгледат предявените в
евентуалност искове за обявяване недействителността на уговореното в чл.
4.2 от процесния договор за цесия прихващане, между насрещни, изискуеми и
ликвидни задължения на страните по договора за цесия и по договор за
продажба от 04.10.2018 г. В хипотезата на двустранно подписано между
кредитора и длъжника в несъстоятелност споразумение за прихващане, за да
отпадне погасителният ефект на споразумението, следва да са изложени
твърдения в исковата молба, както по отношение на фактическия състав за
обявяване относителната недействителност на прихващането, осъществено от
кредитора – чл. 645, ал. 3 от ТЗ, така и по отношение на фактическия състав
12
за обявяване на относителната недействителност на прихващането,
осъществено от длъжника – чл. 645, ал. 4 от ТЗ, а в петитума да се иска
обявяване на относителната недействителност на прихващането, извършено
от двете страни със споразумението, което в случая е направено.
Разпоредбата на чл. 645, ал. 3 от ТЗ предвижда, че прихващането може
да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си
към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съотв.
свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на
прихващащия. Съгласно постановките на Тълкувателно решение от
18.03.2022г. по тълк. дело на ОСГК на ВКС, за да породи предвидения в
закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото,
изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно
от тях по страни, основание и размер. При извършено извън процеса, т. нар.
„извънсъдебно прихващане“, изявлението е безусловно съгласно чл. 104 от
ЗЗД и за да породи действие, трябва да достигне до адресата. В случая
ответниците са се задължили в чл. 4.2 от договора за цесия „да извършат
прихващане на дължими суми по този договор, както и по Договор за
продажба от 04.10.2018 г., сключен между тях“. Не е посочено точно за кои
вземания по договорите става дума, нито пък техния размер. Настоящият
състав, намира, че така цитираната договорка не може да се тълкува като
отправено изявление за прихващане, както на кредитора, така и на длъжника.
Същата носи белезите на предварително уговаряне за извършване на бъдещо
правно действие, поради което не е годна да породи такъв погасителен ефект
по отношение на вземанията на ответниците до размера на по-малкото от тях
от деня, в който прихващането е могло да се извърши, предвид абстрактния
характер на уговорката за прихващане, без конкретизация на вземанията на
страните по вид и размер. Действително по делото са събрани доказателства
за наличието на сключен и друг договор за продажба на царевица между
страните, както и за платени по него авансово суми, но посоченото не е
13
основание да се приеме, че изявлението за прихващане е породило ефекта си,
след като същото трябва ясно да изразява волята на страните до кои вземания
се отнася. Съществуването на определени вземания по двата договора в
счетоводствата на ответните дружества и тяхното отписване след датата на
сключване на договора за цесия също не е достатъчно основание да се
приеме, че е извършено прихващане по смисъла на чл. 645, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ,
вр. чл. 103 и следв. от ЗЗД.
На следващо място, основателността на предявения евентуален иск по
чл. 645, ал. 3 от ТЗ се предпоставя от наличието и на друго условие – знание
на кредитора „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД към момента на придобиване на
вземането или задължението си към „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./, че е
настъпила неплатежоспособността му, за което по делото не са събрани
доказателства. Между ответните дружества не е установена свързаност по
смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, а и в чл. 645 от ТЗ не е уредена презумпция за
знание на посоченото основание. Дори напротив, житейски лишено от логика
се явява извършеното от „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД авансово плащане два месеца
по- рано, на цената по – висока от договора за цесия, в случай на знание към
този момент на факта на неплатежоспособност на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в
нес./, в която насока доводите на ответното дружество са основателни.
С оглед изложеното, се налага извод за неоснователност на предявения
в условията на евентуалност иск за обявяване недействителността на
уговореното в чл. 4.2 от процесния договор за цесия прихващане, на
основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Доколкото по делото не се установи извършване на прихващане по
силата на чл. 4.2 от договора за цесия, неоснователен е и предявеният в
евентуалност иск по чл. 645, ал. 4 от ТЗ за обявяване недействителността на
извършеното по силата на същия договор от 11.12.2018 г. прихващане от
длъжника „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД спрямо „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД на негово
изискуемо задължение, произтичащо от развален, поради неизпълнение
договор за доставка на царевица от 04.10.2018 г., за частта над онази сума,
която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора основателно се явява и искането на ответната
14
страна „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД да й се присъдят сторените за производството
разноски. Страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК. От
доказателствата по делото се установява, че сторените от нея разноски за
производството по делото са в общ размер на 400 лева, представляващи
депозити за възнаграждение на вещото лице по проведената съдебно-
почеркова експертиза. Именно тази сума следва да се възложи за
възстановяване от масата на несъстоятелността (чл. 620, ал.7 от ТЗ).
В полза на „ТОРОВЕ БГ“ЕООД разноски не се дължат, поради сливане
качеството на кредитора и задълженото за разноски лице.
На основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ дължимата за производството по
делото държавна такса в размер на 2 996 лева следва да бъде възложена на
масата на несъстоятелността.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. С., ЕГН **********, действаща в
качеството й на постоянен синдик на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ срещу
„ТОРОВЕ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Провадия и „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД,
ЕИК *********, гр. Варна, иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за
обявяване недействителността по отношение кредиторите на
несъстоятелността на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/ на Договор за
прехвърляне на вземане от 11.12.2018 г., по силата на който „ТОРОВЕ БГ“
ЕООД /в несъстоятелност/ прехвърля на „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД вземания в
общ размер 134 834.21 лева за цена от 74 900.34 лева, поради наличието на
значително несъответствие между насрещните престации, като даденото
значително надхвърля полученото, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. С., ЕГН **********, действаща в
качеството й на постоянен синдик на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ срещу
„ТОРОВЕ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Провадия и „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД,
ЕИК *********, гр. Варна, иск с правно основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ за
обявяване недействителността на извършеното по силата на Договор за
прехвърляне на вземане от 11.12.2018 г. прихващане от кредитора „СИЛК
ГАЗ БГ“ ООД на негово изискуемо задължение, произтичащо от договор за
цесия, сключен с длъжника преди датата на решението за откриване на
15
производството по несъстоятелност, но към момента на придобиване на
вземането е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на „ТОРОВЕ БГ“
ЕООД, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. С., ЕГН **********, действаща в
качеството й на постоянен синдик на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в нес./ срещу
„ТОРОВЕ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Провадия и „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД,
ЕИК *********, гр. Варна, иск с правно основание чл. 645, ал. 4 от ТЗ за
обявяване недействителността на извършеното по силата на Договор за
прехвърляне на вземане от 11.12.2018 г. прихващане от длъжника „ТОРОВЕ
БГ“ ЕООД спрямо „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД на негово изискуемо задължение,
произтичащо от развален, поради неизпълнение договор за доставка на
царевица от 04.10.2018 г., за частта над онази сума, която кредиторът би
получил при разпределение на осребреното имущество, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Провадия, ДА
ЗАПЛАТИ на „СИЛК ГАЗ БГ“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, сумата от
400 лева /четиристотин лева/, представляваща сторени разноски за
производството по делото, на основание чл. 620, ал. 7 от ТЗ.
ОСЪЖДА „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Провадия, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата
от 2996 лева /две хиляди деветстотин деветдесет и шест лева/,
представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 649, ал. 6, вр. чл.
620, ал. 5 от ТЗ.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16